Евангелие от Матей 6 - първом търси царството божие

“19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;

20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;

…

24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *

25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;

29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;

30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!

31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?

32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.

33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.”

Нямаш ли любов, нищо нямаш. Имаш ли я, в теб заживява естествена нравственост, познаваща законите на Битието. Ориентирите са вътрешни. През теб протича творчество, мъдрост, смисъл. Мъдър смисъл, виделина осветяваща те отвътре. Светло ти е, топло и красиво ти е, обичаш, твориш, свободен си, а в същото време се чувстваш и чрез мъдростта си знаеш, че си част от всеобемащо цяло. Жител на космоса си, а визата ти за страната на щастието е разпечатана. В нея си! 

Тогава целите ти в земния живот са различни. Съзнаваш, че дори тялото ти не е твое – на Живота е. Знаеш, че си тук, за да облагородяваш, за да превърнеш земния чертог в една приземена, коренна част от светлия, творчески, силен и любящ свят-дом, в който вече си вътрешно. 

Магията на битието е с теб и всичко се подрежда по най-добрия за теб начин, така че да вървиш в посока светлите си цели. 

Защото целият Космос, всички ангелски йерархии, цялата разумност на всемира е зад теб. Кой знае какви усилия дори не е нужно да прилагаш, а просто през спокойното си доверие в потенциала, смирено да го пропускаш през себе си. Напорът му е огромен, безкраен е. Дори се чувстваш като малка клапа, зад която стои океан – дори при максималното ти, смирено и благо изчистване на менталните ти и емоционални пречки, все още максимално провежданият от теб дебит е ограничен от часовете за сън, битови задължения, от малката човешка природа. 

Но, познаваш източника, Бога, едно много по-мащабно от външно социалното Себе! Малката личност вече с готовност се е превърнала в инструмент на величието на Бога. За нея самата, за социалното его, има премного изобилие. Не само защото желанията са смирено малки, а понеже, живеейки отвътре в царството божие, „всичко земно естествено ти се придава“. Придава се естествено – появяват се точните хора в точните ситуации случайно неслучайно… 

А сега качествата, дарбите ти са изобилни – та нали небето преминава и свети през проводника на смиреното его. Имаш много, огромно налягане, напиращо за даване. Потенциал, искащ да се реализира. Благо налягане, радостна пълнота.

Като цветята си – живееш автентично. В простотата на невинния си, по Бога живот, любовта ти е украшение, разпалващо светлина, с която насочваш събратята си, помагаш, лекуваш с присъствието си. Не малкото ти его, а ангелското, любящо присъствие, разтварящо ангелските криле на вдъхновението през теб. Даряваш надежда, вяра, любов. „Доста е на всеки ден злобата му“ – като посланик на небето в ада си. Но не бой се – още преди въплътяването си в това тяло, ти вече го възнамери. Не случайно преживя всички тези трудности – за да се полира диамантът, е нужно налягане. А топлината и светлината ти създават райски оазиси където и да си, каквото и да правиш!

…………….

Познаваш ада наоколо си, виждаш ясно закономерностите, липсите, страховете, инстинктивните му страсти и отчаяни опити за илюзии на щастие, търсени по невъзможни начини…

Адът е безлюбие. Липса на любов е адът. Адът е его интелект, нагон, инстинкти,сексуалност, агресия, които бидейки нормални, когато са част от управляващите принципи на любовта, мъдростта и истината на холистичния човек, се превръщат в жив дявол, когато са откъснати от тях.

Адът е да си потопен в океан от любов, да си жаден, но да не я виждаш, да не я чуваш, да я отхвърляш всячески, да търсиш малко течност, изсмукана от гнойта, кръвта и потта на събратята във властовата ти психопатия. Адът е да си клетка от цялото, заливана с огромни блага, от които в невежеството си да се оградиш, издигайки стените на аз и мое, аз съм по-силен от теб. Адът е когато имаш любов към силата, вместо силата на любовта!

Няма ли я любовта, остава вкопчването в нормите. Първоначално все още с остатъчно присъствие на висшите. Не след дълго тази остатъчност се изчерпва поради липса на подхранване от източника. Тогава нравствеността слиза до едната човешка справедливост, до безлюбния човешки закон и плитък морал, „трябва“ нормираност. Постепенно деградацията става все по-пълна, човещината се губи всячески и слиза до грубия егоизъм, краен индивидуализъм, култ към отцепената от брата сила и власт, парите, секса, лъжата, материалното подсигуряване, с които плешивата маймуна (защото така отцепен от висшите си принципи, човекът повече прилича на шимпанзе) се опитва да компенсира винаги безуспешно безлюбния си, адски ужас, зейнал на мястото на липсващата любов. 

Този процес се случва както на индивидуално, така и на държавно и общочовешко ниво. Явен е в страната, в която пиша тези редове – България. Мирогледът на любовта, братството, колективността е изоставен, оттам нравствеността също за няколко години се разтопи. Остана единият човешки закон, който все повече се превърна във врата в полето. А народът, от парламентарния политик, президент и премиер, през олигархичните структури, до последния Ганьо се превърна в неангажирана, невротизирана или психопатизирана маса от живеещи за себе си, при това през крайно примитивни, единствено подсигуряващи телцето през лъжа и манипулация цели. Не всички, разбира се – има светли, обичащи, провеждащи потенциала и смисъла люде немалко. Но, общата държавна тенденция е такава.

Когато това се случи на лично или държавно ниво, следват болести, разпад, евентуално смърт. Болести психични, физиологични, а ако говорим за държава, социални извращения, насилие, оскотяващо подивяване на народа, разпад, заличаване или териториално орязване...

Причините зад външните политико икономически случвания винаги са по-дълбоки, психично духовни са. България ще я бъде въпреки поразяващата демографска криза, макар и вероятно в по-малък мащаб, съответстващ на количеството люде, съумяващи да провеждат смисленото качество на любовта! Има ги!

……………………………………………………

Великият юдейски душеприказчик метафорично представя един удивителен свят и живот. Има ли нужда да потребителстваш, да трупаш и се свръхосигуряваш, да се прегрижваш за хляба, дрехите, подсигуряването си, когато живееш в любовта? Няма! Защото когато си препълнен от смислено щастие, знаеш, че поставянето на телцето в двореца за милиони, притежаването на бизнес за милиарди и социалната власт не могат нито с микрометър да запълнят евентуалната липса на този смисъл. А него няма ли го, нищо няма. Загубиш ли любовта в душата си, над целия свят да властваш нарцистично, полза няма – викът за любов отвътре не се задоволява, колкото и голям звяр и деспот да си. Напротив, по-голям става този вик за топлота и обич, задоволяван чрез неща, които не се купуват с много пари, тъй като не са неща, а вътрешни стойности, губени при фалшивата, раздираща от Себе си посока.  

Знаеш и че, каквото и да владееш, то не е твое, само управител си му и нищо повече. Когато имаш любовта, всичко имаш, самата житейска мъдрост така нарежда нещата, че ти се дава достатъчно. А има ли нужда от повече, когато познаваш краткостта на престоя и целта си?!

Но, как да опишеш светлината на слепия и музиката на глухия? А ако ги виждаш и чуваш, имаш ли нужда от описването им? Красив, вълшебен може да бъде този свят и живот. При това не някога и някъде, а от всеки от нас, сега и вътре в нас започва този божествен свят, спуснат тук. Не от другиго, но от теб, във всяко мигновение. Сърцето ти познава царството божие. Душата ти само от него може да се нахрани истински. Духът ти живее в него, а тук като птица в кафез е. Учебен и нужен кафез, но не по-малко телесна клетка... 

Да бъде волята Божия! 

Орлин Баев