Евангелие от Матей 7

“1. Не съдете, за да не бъдете съдени;

2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?

4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!

5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.”

Не съди, за да не бъдеш съден, казва мъдрецът. Многопластово послание. В този свят сме, за да се учим, за да трупаме нетленни съкровища във вечността си, взаимодействайки с преходността. Противоположно на съденето е обичането. То приема, синтезира, обединява, включва, обема, слива, вместява, съвместява, сдобрява, кооперира в ритъма на заедността. Не съди, за да не бъдеш съден, каквото посееш, това ще пожънеш, който нож вади, от нож умира, създай причината на хлопането, за да се случи следствието на отварянето… Причинно следственият закон, карма. Нещо повече – карма, която адекватно живяна, по законите на вечността, води до Дхарма, до божествения свят, до същността.

За да съди ли е тук човек или за да се учи? Когато съдиш, автоматично проектираш невидимата си подсъзнателна греда зад сляпото петно на себенепознаването си в сламката на ближния си. А това е поведението на незрящия за смисъла двуног. Да, масово е. Да, всеки от нас го прави. Въпросът е да се научим да го осъзнаваме все по-бързо, да проследяваме автоматизираните мисли, водещи ни към базисните изкривени програми в подсъзнанието зад тях. Осъзнаване, фон на благодарна, фокусирана в преобразуване на мисленето в синхрон с Бога молитва и реструктуриране на психичния процес във връзка с реалността. Реалност социална, но и божествена, от която първата се явява малка част.

Всяко рационално мислене всъщност е съдене, съждение. Логиката винаги съди, нормален когнитивен процес е. Нормален е обаче, когато се осъществява на фона на диалектичния синтез, на любовта на духа. Един прочул се с гения си евреин от 20-ти век (Айнщайн) е казал, перифразирам: „Рационалният ум е създаден, за да бъде слуга на интуитивното вдъхновение. Съвременното човечество е разменило ролите на господаря и слугата в жалка пародия.“…

С каквато мяра съдиш, с такава съдбата ти отсъжда. Кой каквото прави, на себе си го прави. Понякога нарушаващият закономерностите на любовта бере горчивите плодове от посетите от него тръни със закъснение или в следващия си живот. Това е привидно обаче. В мига на породената причина, всички свързани невидимо с него хора вече се повлияват. Родът започва да се изражда, децата да боледуват, появяват се болести, нещастия и житейски катастрофи. Закономерни и правдиви сигнали са за виждащия ги – защото целят не злощастна мъка, а указване на връщане в пътя на любовта. 

В съвремието ни вибрацията на малкото обиталище на земния ни глобус постоянно се покачва, а ако в миналото, за да преминат породените причини в следствия, са били нужни цели животи или поне няколко десетилетия, понастоящем често са нужни едва няколко години, дни, часове или мигове. В работата си нерядко терапевтирам близки и роднини на известни и червиво богати, но силно отклонили се от законите на Битието и любовта хора. Ако кармата не се стовари върху самия невеж двуног, то неизменно започват да страдат, да се разболяват, измират и преживяват катаклизми най-близките в семейството, поколението, родителите, партньорите, заобикалящите, свързаните с тях по всякакъв начин човеци. 

Единствено любовта спасява душата, дава истинско и нетленно богатство, снабдява живота с изконен смисъл, ясни праведни цели и щастие. 

Любовта е всичко. От нея произлиза естествената интуитивна мъдрост и свободата на творческия потенциал, смисълът, призванието, знанието за това кой си, какво правиш в този свят, как да живееш, накъде си се запътил. Защото любовта е вечна. В основата ти си любов, част от мащабния космически организъм, от разумен живот, от който биологично човешкото световъзприятие се явява само една от първите степени на проявата на съзнателността.

Карма и Дхарма. Причинна следственост и абсолютна трансцедентна първичност, иманентно проникваща и задвижваща всичко в бинарната материалност. Да изучиш законите на Дхарма, бидейки подвластен на автоматичните кармични взаимовръзки. Да спуснеш царството божие на тази грешна земя, вадейки гредите от психичните си очи, за да можеш да помагаш и на ближния си да извади своите сламки, когато е поискано да помогнеш. А когато не е, самото ти присъствие, провеждащо безкрая, вече лекува и облагородява малките мигове в ежедневието ти, толкова важни, колкото експлозията на всяка свръхнова.

Когато логичният ум е подчинен субординарно на интуитивния разум, заключенията му са налице, но вече в ролята единствено на инструмент и нищо повече. Знаеш, че си много повече от съжденията на логиката си. Дори компютърът е далеч по-логичен, без да притежава духовната същност и потенциал, определящи всъщност човека като такъв. Когато познаваш Себе си като любов, съденето на малкия его ум, се подчинява на благодарното учене от земните противоречия, синтезирани в диалектичното единство на любовта. Защото любовта обема и удоволствие и болка, успех и провал, радост и скръб в целостта си.

Когато основната цел и смисъл на живота ти е любовта/ Бог, тогава осъзнаваш, че всяка трудна ситуация и враг, всяко дразнене, подтикващо те към осъждане, са подлежани от собствени неотработени „греди в ретината“ на подсъзнанието. Така разбираш, че външният свят отразява синхронично вътрешния ти. Картата на територията в ума ти не е територията, но с перцепцията през нея определя виждането на света, хората и теб самия, както и на принципа на самоизпълняващата прогноза те кара така да се държиш, че записите в тази ментална карта да станат реалност. Извън чисто когнитивното обяснение, съществуват фини психо – енергийни процеси на синхрон между вътрешното ти състояние и външния свят. Битието влияе на съзнанието, но съзнателността, когато е слята с любовта, определя битието пряко, вълшебно.

Когато любовта е основното в живота ти, с лекота осъзнаваш споменатите психични греди в теб, разкрити от неслучайно появилата се външна ситуация или човек. Осъзнаваш и с благодарната си молитва и динамична, в самия живот медитация, приветстваш тези греди-комплекси така, че през прегръдката на любовта, да изградят устойчивата ти психична къща, градена на скалата на духа ти. Психична сграда, основана в законите на любовта, мъдростта и истината. Тогава ползваш рационалното съждение като стабилна връзка със социалната условна реалност, но на фона на благодарното учене през „лещите“ на обичта си. Не съдиш не само за да не бъдеш съден от закона на карма, а защото познаваш вкуса на любовта, на следването на божествените закони, Дхарма. Обичаш, понеже ти самият си тази разумна, светла, вечна обич. А всяка ситуация е влагана в градежа на стабилността ти. Няма случайности!

„7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,

10. и кога поиска риба, да му даде змия?

11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.“

Искаш, създаваш нужната ментална установка, подходяща за постигането на намерението, резонантно с целта, произлизаща от любовта, адекватно планираш посоката, съобразяваш ресурсите, помощниците, начините за преодоляване на неизбежните пречки, действаш с нетклонно поддържана, висока вътрешна мотивация и малки, дисциплинирано търпеливи и упорити, постъпателни крачки, гъвкаво, смирено и решително.

Забележи – цел, но изхождаща от любовта, от Бога. Тогава егото е само инструмент, а цялата Вселена стои зад теб, насочва те, подкрепя и ти съдейства в постигането на целта ти. Когато смирено провеждаш любовта и активно и решително я заявяваш в този свят, хлопаш и ти се отваря.

Всяка друга цел, идваща от егоизъм, инстинкт, властов и либиден нагон, ако е откъсната от Бога, е заблуда, сенчеста игра на илюзии, опитваща се да запълни безлюбното безмъдрие в зейналата бездна от липса и страх.

Отново закономерностите на карма: пораждаш причини, водещи до последствия.

В думите си Йешуа включва цялото ординарно планиране, риск мениджмънт, активни действия, но ги надхвърля. Когато целевата ти посока синхронира с пулса на любовта, „…вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат…“ – случва се уникалното вълшебство на любомъдрия живот, познаваемо и преживяемо от сподвижниците, от свързаните с Бога люде. Както се казва в православието, молитвата на такива хора се чува. Тоест, когато центърът на себеидентификация е в любовта, човек преживелищно познава единството си с целокупния живот, с един мащабен свят на синхроничност, но и на дело живее съдействието и подкрепата му в живота си. Не че няма трудности и мъки. Когато е нужно напомняне при липса на съзнателност и загуба на любящата посока, те са нужен коректив. Но и смисленото щастие е неописуемо красиво, когато живееш от ядрото на смисъла си, закрилящ събитията в живота ти, в степента, в която си единен с Него. Казано приземено и шеговито, имаш връзки. Връзки, но ангелски, архангелски, божествени закрилници „повдигат ногата ти“, когато е нужно да не паднеш. А когато провалът е част от ученето ти, имаш високата перспектива да го приемеш за естествена част от пътя на подвига да живееш от душа, дух и живо, мъдро сърце!

Тогава се държиш с другите, с хората, животните, растенията, с чувстващите същества, както искаш с теб да се отнасят. Не защото от ума си следваш правилно кармичния закон, а защото в сливането с Бога в себе си, познаваш единството си с Бога в брата си. Познаваш го отвъд думи, над логика, но сърдечно  недуално живееш и съ-чувстваш преливащото единство, относителността на аза си земен или Аза си божествен. Случвайки живота си в двойнствеността на карма, вътрешно го преживяваш от високата недуална позиция на Дхарма, на любовта. Само любов, която освобождава потенциала на духа, е любов!

От любовта следва естествена мъдрост, нравственост. От нравствеността произтичат социалните, човешки закони и следването им от индивида. Когато любовта не е средоточие на живота, нравствеността деградира до нарцистично мотивирано знание, до суха логика, подлежана и тласкана единствено от животинските, властово сексуални инстинкти. Целта тогава оправдава всякакви, дори най-диаболичните и адски средства за достигането си. Човекът се превръща в жив дявол. Откъснал се от любовта извътре, индивидът губи естественото свързване с природата, с чувстващите същества, с ближния си. Колкото и да огражда безлюбието си с властово финансови стени, манипулации и социален контрол, ужасът отвътре не спира да крещи, а нормалната животинска агресия (когато е прихваната от любовта, е просто здрава, витална мотивация) слиза до кошмара на психопатното насилие. Сянката (подсъзнанието), лишена от интеграцията на любящото прегръщане и присъствие на мъдрата виделина на духа/ свръхсъзнанието, един вид поглъща, изяжда всякаква морална цензура, настанява се на мястото на божествената нравственост, а центърът на живота се поставя в биологичното, социално его, способно да изтезава милиарди и унищожи планетата, в името на собственото си фалшиво благополучие. Фалшиво, тъй като сянката се състезава в мрака на невежеството със суетата на незнанието… 

Любовта е всичко! Само божията любов е любов! 

Орлин Баев