Мъжко, Женско, Отвън и Отвътре

С този материал не разкривам нова истина.

Само представям друг поглед на вече известно знание.

Дали е вярна тезата, че външната реалност съответства на вътрешното състояние. Можем да мислим, да разсъждаваме, да дискутираме. Но, не! Наистина не е необходимо. Вярна е. Защо ли? Защото външната и вътрешната реалност са едно и също – ЖЕНА.

Китайската медицина казва, че вътрешното, долното, тъмното, влажното, плътното, невидимото, непроявеното, отрицателния полюс е женско, а външното, горното, светлото, сухото, каналчестото, видимото, проявеното, положителния полюс е мъжко.

Да започнем това изследване с клетката. Клетката се състои от вътрешно съдържимо – цитоплазма с органели и външна граница – клетъчната мембрана. Репродуктивният орган с наследствената информация се намира във вътрешното съдържимо. Клетката, заедно с мембраната е потопена в извънклетъчната течност, наречена екстрацелуларен матрикс. Вътрешното също течно съдържимо на клетката се нарича интрацелуларен матрикс. Клетката, заедно с много други като нея и извънклетъчната течност, в която са потопени са вътрешното съдържимо на някакъв орган. Този орган също има граница, обвивка, която го отделя от външната също течна среда, в която са потопени не само той, но и другите органи от коремната или от гръдната кухина. И двете кухини също имат обвивки – перитониума и плеврата, които ги отделят от мускулите. Самите мускули се състоят от вътрешна част – тяло и ципа, която обвива мускулното тяло и го отделя от другите мускули. Ципата се нарича фасция и е установено, че ако се извадят фасциите от един човек и се разпънат, те ще покрият около 3-3,5 кв.км. площ. Над тялото е позиционирана главата. В черепната кутия има мозък, за който е известно, че вътрешната му част е просто една мека пихтия, а така наречената висша нервна дейност се извършва в кората и подкоровите му центрове. За клетъчната мембрана знаем също, че точно тя осъществява тази разумна дейност, свързана с преноса на хранителните вещества и отпадните продукти между външната и вътрешната среда и, че това сложно действие, наречено ИЗБИРАТЕЛНА ПРОПУСКЛИВОСТ се осъществява благодарение на система от каналчета и на различни положително или отрицателно заредени йони на различни елементи. В състояние на покой от вътрешната страна на мембраната се разполагат основно отрицателно заредени йони, а от външната основно положително заредени йони.

Запознатите с китайската медицина знаят също, че органите в тялото са мъжки и женски и, че всеки мъжки орган има съответен му точно определен женски. Плътните, паренхимни органи са женски – сърце, бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци, а тръбните, перисталтиращи органи са мъжки – тънки черва, дебело черво, жлъчен мехур, стомах, пикочен мехур.

Сега, знаейки всичко това можем да проследим взаимовръзките. А те са: вътрешната среда на клетката е женска /отдолу, отвътре/, а клетъчната мембрана е мъжка /отгоре, отвън/. Външната извънклетъчна вода е женска, защото е влажна и е среда, но тъй като е извън и над клетката тя е в мъжка вибрация спрямо съдържащите се в нея клетки, но поради факта, че е жена /среда/ тя е майка на клетките в нея. Мъжът, бащата и майката са в мъжка, доминантна вибрация или вибрацията на възрастен, зрял. Жената, момчето и момичето са в женска, подчинена вибрация или вибрацията на дете, незрял. Така че в случая клетъчната мембрана е мъж за интрацелуларния матрикс и син за екстрацелуларния матрикс. Клетките с мембраните и извънклетъчната вода са в женско състояние спрямо обвивката на органа, която е мъжка /отгоре, отвън/ за вътрешното съдържимо на този орган. Но, ако този орган е женски, например черния дроб, то той с вътрешния си паренхим и обвивката е женски спрямо мъжкия си еквивалент, в случая жлъчния мехур. Всички органи и женските и мъжките са позиционирани в тялото, което е женско /отдолу/ спрямо главата, която е над него. Главата с мозъка е мъжкия еквивалент на тялото, макар че мозъкът също има своята женска, вътрешна част с мъжка обвивка – кората. Така че всички хора сме мъже и жени вътре в телата си като това, което от-диференцира мъжа като мъж е един мъжки орган, който няма женски еквивалент, а това което от-диференцира жената като жена е един женски орган, който няма мъжки еквивалент. Пенисът е свързан с тялото, с женската част на мъжа, но е извън и затова е мъжки спрямо него. Влагалището и матката са вътре в тялото и част от вътрешната му среда. Репродуктивните органи също имат своите мъжка и женска част. Тестисите с вътрешната течна среда са женската част, а семепроводите /канал, провежда/ са мъжката част. Яйчниците са женската част, а яйцепроводите /провеждат, изявяват яйцеклетката/ са мъжката част. Остават матката с влагалището и пениса. И тук вече мъжете и жените имат свободния избор да си намерят сами съответно мъжкия или женски еквивалент. Те не са генетично обусловени и предварително определени, а е оставено на хората да изберат, решат с кого да реализират тази връзка. Макар, че матката с влагалището също могат да се разглеждат като органична връзка между женско/среда/ и мъжко/изява/, защото бебето, но в случая на външния мъж се отглежда и храни от матката, а влагалището чрез контракции го извежда във видимия мъжки свят. И това показва един природно зададен принцип, а той е, че при половия акт пенисът минава през влагалището за да достигне до маточната шийка, или за да събуди и разкрие жената в жената, мъжът първо преодолява мъжа в жената. Това преодоляване се осъществява първо чрез комуникацията, а сексуалното действие е само външния израз на вече достигнато вътрешно състояние. И ако това не се получи /бих казала при повечето двойки/ взаимоотношенията им са като между двама мъже.

Можем да продължим тази схема така: Земята е женска, а кората и е нейната мъжка част. Земята е клетка. Земята е в женска вибрация спрямо нас хората, защото ние сме отгоре и отвън. Земята заедно с населяващото я човечество, растителен и животински свят сме потопени в атмосфера, въздух, който е женски, защото е среда, но спрямо нас хората е отвън, отгоре или във вибрация-майка. Растенията също имат своята женска част – корените /долу, тъмно, влажно/ и своята мъжка надземна част /горе, светло, сухо/. Макар, че растенията и с корените и с видимата си част са в женска вибрация спрямо нас хората, защото са неотменна част от Земята и са свързани неподвижно с нея. Така можем да продължим нагоре и навън с планетите и галактиките като в крайна сметка над всичко това стои един МЕГА МЪЖ, наречен БОГ, спрямо който всички сме в женска вибрация.

Казаното дотук е описано в древното знание, макар форматът и изказът да са различни, затова в началото уточних, че не откривам нова истина, а се опитвам да я представя от друг ъгъл.

Какво наблюдаваме? Всичко, което може да се нарече СРЕДА е женско, било то в състояние жена или в състояние майка. Всичко, което може да се нарече ГРАНИЦА, СЛОЙ, ОБВИВКА е мъжко, било то в състояние мъж или в състояние син. И мъжкото и женското са потопени в средата /жената/ и се хранят от нея. Жената ражда и момчето, и момичето, кърми и момчето, и момичето. Тук ще направя едно отклонение за да се заям с едни нашумели сексолози, които упорито твърдят и се опитват да учат едни неориентирани женици, че жената трябва да бъде слаба и безпомощна пред мъжа за да може той да се почувства и да се изявява като един истински силен мъж. Ами, ако това беше вярно, може би пенисът щеше да е забоден в главата – мъжката част на мъжа, а нямаше да е посаден в женската му част – тялото. Всъщност, ако тялото на мъжа е слабо и болнаво, дали той ще има добра ерекция?!

Та значи средата храни сама себе си – женското и храни и пронизващите я, опасващите я слоеве на мъжки разумен интелект, които слоеве притежават така уникалното свойство електропроводимост и всякаква друга проводимост, с което свойство те движат, провеждат хранителни вещества, отпадни продукти, носители на възпроизводството и всякакви елементи, които са нужни на средата за да поддържа функциите си на среда. Всъщност тези изумителни, високо организирани слоеве движат храната и енергията, които средата произвежда. И най-интересното е, че не просто ги движат напред-назад, а правят избор какво, колко и кога точно да пропуснат, и докато правят тези непрестанни избори, като не изпускат от вниманието си ефектите от техните избори върху средата, те се учат как все по-добре и по-ефективно да я управляват. В крайна сметка тези високо организирани, внимателно наблюдаващи и мислещи слоеве правят така, щото средата от една хаотична супа да се организира в една насочено движеща се, подредена супа, която да произвежда енергия и за тях, и за себе си, и за възпроизводството.

Сега искам да разгледам неотменните свойства на тази среда и на проникващите я слоеве и да направя съответните изводи.

Първо, всичко необходимо се намира в средата, или средата притежава качеството ИЗОБИЛИЕ, което е НАЛИЧНОи ДОСТЪПНО. Второ, тази среда притежава свойството ИНЕРТНОСТ. Знаем, че мембраната трепти, пулсира, а мъжките органи перисталтират, т.е. също вибрират. Или тази иначе напълно достъпна наличност, няма да се задвижи наникъде, освен ако мъжките слоеве не започнат да вибрират по начин, който да я задвижи. Това те могат да направят като ВНИМАВАТ, НАБЛЮДАВАТ, МИСЛЯТ, РЕШАВАТ, ДЕЙСТВАТ.

В древна Индия, така наречените гурута са казвали, че жените не могат да достигат просветление и това е способност само на мъжете. Те не са приемали за ученици в духовните практики жени, но ако някоя жена все пак много е настоявала, те са и предлагали, щом толкова иска просветление, да я научат как в следващия си живот да се роди мъж за да го достигне. Колко вярно! Разбира се, че няма как жените да достигат до просветлението, все едно океанът да се опитва да стане мокър. Жените са просветлени, защото те се явяват просветлението за мъжа /правим разлика между женски пол и женско състояние/. Мъжът става просветлен, когато започне да осъзнава средата /жената/ и най-вече, когато се свърже със средата и започне да я пропуска през себе си, да черпи, да получава от нея. Но тъй като за да разбереш, усвоиш, осъзнаеш нещо, трябва да влезеш, да се потопиш, самият ти трябва да станеш това нещо, то мъжът осъзнава жената, когато се ОТДАДЕ НА ЖЕНАТА, което е точно обратното на схващането, че жената трябва да е отдадена на мъжа. Извинете, жената винаги е отдадена /средата е налична и достъпна/. Този, който трябва да се отдаде, да се свърже, да се посвети е мъжът. И като казвам мъжа, не адресирам мъжете, защото жените са точно толкова неотдадени на жената си, колкото и мъжете.

Когато човек е нахранен и доволен, той е щастлив. Храната е любов. Когато човек е нахранен, той има енергия и действа, учи, твори. Енергията е информация, знание. И нека видим как го казва това учителя Дънов: „Някои си мислят, че нямат любов. Защо? Защото спят. Други си мислят, че нямат знание. Защо? Защото спят. Оставете ги, нека спят. Не ги будете, освен ако не видите, че къщите им горят.“ Кой всъщност спи? Мъжът спи. И какво ще се случи? Ще се разболее – къщата му гори. Уточнявам отново, че пишейки по този начин, не подразбирам под мъж – човек от мъжки пол и под жена – човек от женски пол. Ние носим и мъжкото и женското вътре в себе си и вършейки обичайните си дейности и мъжете и жените общуваме помежду си през външната изява /видимо, проявено/ т.е. като мъже, а и както казах спрямо Земята всички сме мъже. Това се променя, само когато огънят на страстта пламне и тогава сексуалният акт се превръща в ритуалното действие, с което мъжът провокира, раздразва, събужда маточната енергия на жената и изисква тя да се позиционира и закотви в женския си център или да увисне в състояние ИН, за да може той да се издигне повече в мъжкия си център или да изпълни нагоре състояние ЯН и така да получи допълнителен творчески импулс, а и за да се продължи рода. Извън интимните взаимоотношения, в обичайното си ежедневие всеки е мъж-жена, като естествено мъжете клонят повече към мъжко проявление /баща, мъж – син/, а жените към женско /майка – жена, дъщеря/. Но, когато управляваме телата си, грижим се за здравето си, ние всички хора го правим като мъже. Така че всеки е отговорен за собственото си тяло, което е поверената му вътрешна жена, средата осигуряваща ресурса.

И така установихме, че жената /средата/ е ИЗОБИЛНА, НАЛИЧНА, ДОСТЪПНА, ОТДАДЕНА, а мъжът /проникващият средата разум/ е ВНИМАТЕЛЕН, НАБЛЮДАТЕЛЕН, МИСЛЕЩ, РЕШАВАЩ, ДЕЙСТВАЩ.          

Затова сега ще разгледам връзката или мъжкия и женския път на изявата. Какво живее в тялото, което е нашата женска част? Емоциите и чувствата. Те се пораждат от жената. Какво се случва в мозъка, в мъжката ни част? Това е мястото, където възникват мислите, идеите, концепциите. Ако аз уважавам и обичам моето тяло, което ме храни и поддържа, какво би следвало да направя като мъж, ако то избухва в емоции или ми сигнализира с чувства? Трябва ли да ги скрия, преглътна, подтисна, смачкам, защото не отговарят на обществените очаквания за приемливост или на моите собствени предразсъдъци и вярвания за правилност. Или трябва да ги приема, осъзная, да потърся формата, структурата, канала, чрез който да ги изразя по възможно най- приемливия за обществото начин, за да мога аз самата да ги видя в тяхното проявление, след което да получа обратна връзка от външната среда и така да имам нужния ресурс, храна, енергия, която жената ми подава от вътрешния матрикс и ресурса, храната, енергията, която жената ми подава от външния матрикс и движейки тази преобразувана от мъжа в мен информация, съобразявайки се със спецификата и на вътрешната, и на външната среда да уча, да се развивам, да еволюирам. Очевидно, ако съм познаващо предназначението си същество, бих направила второто. И това е пътя отвътре-навън или пътя на женския импулс. Но парадоксът тук е, че един мъж е истински, зрял мъж, когато е майстор точно на този път. Защото, когато мъжът е бдителен, осъзнаващ, действащ, оформящ, изявяващ женското съдържимо, той показва на жената, че я цени и уважава, че е готов да получава и е благодарен за ресурсите, които тя му предоставя. И тогава се случва какво? Тогава и само тогава жената започва да се ДОВЕРЯВА. И когато жената започне да се доверява, тя става послушна за сигналите, идващи от мъжа, изпитва желание да потече към него и да му послужи като източник. И сега мъжът може да реализира мечтите си или да осъществи мъжкия път, импулса отвън-навътре. В ума възникват идеи, концепции, но за да ги реализира, да ги превърне във видима реалност, плод, резултат е нужен женския елемент – чувството. Защото за да се роди нещо, каквото и да е – дете, самолет, компютър, изкуство е нужно да има взаимоотношения между мъжка форма и женско съдържание. И мъжът запленява жената с идеята си и тя намира в средата нужното чувство за реализацията. И тук също има парадокс и той е, че жената е зряла, истинска жена, когато е майстор на мъжкия път, което значи, че дори и да не разбира идеята, концепцията на мъжа, тя до такава степен му вярва и му се възхищава, че самото и отношение към неговата личност е достатъчно за да я възбуди и да я накара да извади от средата нужното чувство за творенето. Отговорност на жената е да поддържа наличността, присъствието на средата, а мъжът като създател на формата конструира пространството, през което тече женската любов. Мъжът се интересува от външния свят, от формата, с която да изрази жената. Жената се интересува от вътрешната си реалност, от съдържанието, което изпълва формата. Затова мъжът се възбужда от формата и от действието, а жената се възбужда от отношението на мъжа към вътрешната и среда – чувствата. И ако вие сте мъж с прекрасно мускулесто тяло и жената се възбужда от тялото ви, то трябва да знаете, че мъжът в нея се възбужда от жената във вас. Не че има нещо нередно в смяната на ролите, но е добре да сте наясно. Жена, която е в състояние жена се възбужда единствено от мъжкото желание да увлече средата и да я задвижи в поток от блага. Точно това твърдо намерение характеризира мъжа като мъжествен, а не Аполоновата външност. Истинският мъж няма да остане с жена, ако тя не го предизвиква с хаос и ирационалност. Истинската жена няма да остане с мъж, ако той няма идеи и не я възбужда за чувства. На пръв поглед това изглежда конфликтно, но произвежда енергия и движи взаимоотношенията. Защото конфликтът се явява отрицателното, негативно, женско състояние, което зарежда връзката с импулс за развитие. Затова в безконфликтните връзки няма енергия. Те са умрели като участниците в тях. Смисълът на съжителството в двойка е, че жената поема по-голямата отговорност за общата, на двамата среда и мъжът, освободен от тази грижа може да се отдаде на развиването на идеи за еволюция и обществен напредък.

И така, мъжът учи през действие как да оформя, да структурира и канализира енергията /информацията/ и учейки, измисля концептуално нови форми и структури, и ако добре се е грижил за вътрешната си жена, то тогава външната жена /светът наоколо/ се погрижва за него като подрежда събитийния поток на живота така, щото идеите му да се превърнат във видима реалност. Майката в жената се грижи за мъжа, само когато той се е погрижил за жената в жената.Това може да бъде казано и така: МЪЖЪТ СЕ ГРИЖИ ЗА ЖЕНАТА, ЖЕНАТА СЕ ГРИЖИ ЗА СРЕДАТА. Понеже звучи противоречиво, ще го обясня. Средата се грижи на майчински принцип – БЕЗУСЛОВНО – за това, което я населява. Тя не прави избор и не решава за или против. Ако на мъжът му се струва, че тя не се грижи, то не е защото нейната наличност и достъпност е намаляла, а защото той не се е свързал, не се е отдал. И изглежда, че средата се грижи, но всъщност ТОЙ СЕ ГРИЖИ за правилната си връзка със средата за да получава и да има енергия за поддържането на организацията и за обогатяване на осъзнаването с нови форми, през които средата да тече и да се проявява. Сега нека мъжете в човеците сами да преценят важна ли им е комуникацията със жената или не. Всички сме наясно с факта, че човечеството става все по-болно и с по-малко енергия.

И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. И как това рефлектира върху репродуктивната система на жената. Като пример ще посоча факта, че само допреди 100 години кистата на яйчника е била теоретична възможност, съществуваща единствено в учебниците по медицина. И тук разбира се се сещам, защо в древните езически култури се е отдавало толкова голямо значение на сексуалния акт, защо фалоса е бил издиган в култ и защо в Кама Сутра пише, че най-важното умение, което трябва да развие един мъж е усвояването на тайните на любовното изкуство. Напомням, че всички сме мъже спрямо Земята за да кажа следното: ако отглеждате растение и сте забравили да го поливате то започва да вехне. Не ви се кара, не ви мъмри, не ви нравоучава как трябва да се грижите за него. ИЗРАЗЯВА СЪСТОЯНИЕ. Вие виждате състоянието и се погрижвате. Защото като мъж можете да се свържете само с женско състояние. В тази връзка, тъй като спрямо Бог всички сме жени, то ако искате Бог да чува молбите ви трябва да ги отправяте с чувство или от позиция на женско състояние, защото Бог не може да се свърже с мислите ви /мъжкото у вас/, а само с чувствата ви /женското ви/. И винаги, когато искаме да създадем нещо, нещо да се роди или да се получи определен резултат ние започваме със сексуалния акт, бил той между ума и тялото, между мъжа и жената, между човека и Земята или между човека и висшия всепроникващ разум. И ако очакванията ни не се реализират, значи имаме още да учим и трябва да подобрим уменията си в любовното изкуство.

След всичко казано дотук смятам да разгледам тези страховити, така наречени отрицателни чувства, защото още с отварянето на социалните мрежи попадам поне на една публикация на тема как тези ужасни, кой знай откъде взели се отрицателни чувства ни разболяват и направо ще ни унищожат като вид. Отрицателният полюс е женски, а положителният - мъжки. И откъде идваха храната, ресурсите, енергията? От тъмната, мрачна, влажна, отрицателна почва. Кой възбужда импулса на мъжа да твори, да се развива, да еволюира и кой осигурява ресурса за това – ЖЕНСКОТО, ОТРИЦАТЕЛНОТО. Ако вие изпитвате завист, гняв, ревност, недоволство, подозрителност и всичко от дългата листа на отрицателното и го ПРИЕМАТЕ, УВАЖАВАТЕ, НАБЛЮДАВАТЕ, ОСЪЗНАВАТЕ, ОФОРМЯТЕ, ИЗРАЗЯВАТЕ, то вие ще го ВИДИТЕ, ОСВЕТИТЕ, ще получите ОБРАТНА ВРЪЗКА и то ще се превърне за вас в инструмент за еволюция и ще се трансформира в положителен резултат. То е инструмент за учене и еволюция и за тези около вас, защото им показвате ИСТИНСКО СЪСТОЯНИЕ и съответно можете да получите ИСТИНСКА ОБРАТНА ВРЪЗКА, тъй като сте провокирали и тях да се свържат и изразят истинските си състояния. И точно това е нещото, което върши мъжкият преобразуващ принцип. Изявява от света на невидимото в света на видимото и обратно, преобразува отрицателното невидимо в положително видимо и обратно. А какво се случва, ако вие преглъщате и подтискате чувствата си, поради каквито се сетите измислени светски причини? Първо губите връзката с жената /тялото/. Когато един канал не се използва той се задръства, закърнява. Второ не ги изразявате /извеждате, изхвърляте/ и те стават токсични за вашия организъм. Можете да предположите какво ще се случи с клетките ви, ако клетъчните мембрани започнат да се срамуват от разположените във вътрешността им отрицателно заредени йони. И вие можете да излъжете всички, дори и ума си, но не можете да излъжете тялото си. То не се лъже, защото самото то не лъже. Когато мъжът не намира форма да изрази жената тя се изразява чрез болест и по този начин възстановява потока и баланса. Какво означава това? ЧЕ, когато подтискате импулсите, идващи от средата вие не се свързвате с информацията и не осъзнавате, съответно не търсите формата за изява в света на видимото. Тогава средата ражда вътре в себе си мъжки канал за проява, защото женското невидимо трябва да се трансформира в мъжко видимо. И този роден от средата вътре в нея си канал изявява импулса, но не през съзнателно действие в света на взаимоотношенията, а чрез болестта, която също е вид мъжка изява, защото е видима и е външната проява на вътрешното състояние. Така че проблемът не са отрицателните чувства. Жената не може да е проблем, защото е среда. Проблемът е вашата съпротива, мъжкото подтисничество, осъждането от страна на горделивото и разпростряло се его. Сега да не си помислите, че трябва да си осъждате и унищожавате егото, защото мутациите на лудостта са безкрайни, а нюейджърското безумие вече приема застрашителни размери. Егото е тази чудесна част от нас, която ни казва, че макар да знаем, че всички сме едно и, че всичко е любов, все пак имаме наша си кожа /граница/, която ни разделя от себеподобните ни и ни фокусира в това да си гледаме нашата работа и да си гоним нашите задачи. Просто не трябва да забравяме, че егото е слуга на личността, а не обратното, а личността действа от позицията на по-широка перспектива.

Средата поражда състояние. И тук не смятам да се фокусирам върху причините за това. Дали то е следствие от мисъл в мъжкия ум или е плод на предразсъдъци и вкоренени вярвания? Състоянието е факт. И ние не можем да сме против нещо, което ВЕЧЕ Е! То не изчезва, защото ние не го харесваме и не искаме да го виждаме. Но когато сме против, ние всъщност не приемаме средата, отхвърляме средата. А тя е наличността, ресурса, материала. И ако сме против, започваме да прекъсваме връзките си със средата, да се откъсваме от източника, който произвежда енергията, съответно прекъсваме потока на жизнената сила. Ние или сме свързани и черпим, или не сме свързани и не черпим. Но защо е тази съпротива, това осъждане, това подтисничество на женското? Кой във вас се страхува? И от какво се страхува? Ами, ще ви кажа. МЪЖЪТ СЕ СТРАХУВА. Боже, казва си мъжът в човека, и в мъжкия човек и в женския човек, Боже, чувствата ми са толкова силни, толкова дълбоки, толкова всепоглъщащи, че ако им позволя да се изявят, ами те ще ме потопят, ще ме погълнат, ще разрушат целия ми грижливо подреден и поддържан социум. И тогава Боже, какво ще остане от мен, как ще се съхраня и ще се познавам, като не знам в кого ще се превърна.И наистина, какво ще се случи, ако мъжът се потопи до най-дълбокото дълбоко на чувството и се остави чувството да го залее и да му покаже цялото си величие?  Ами, този мъж ЩЕ СЕ ОТДАДЕ. На кого? НА ЖЕНАТА! И какво ще стане след това? Ами, егото му ще се разтвори, ще изчезне, или поне така изглежда ситуацията в мъжкия ум. А защо? Защото мъжът е отъждествен с егото си. Егото ми, счита той, това съм АЗ. И мъжът се страхува, защото смята, че ако се отдаде на жената АЗЪТ му ще изчезне. А истината е, че егото ми, това не съм аз, а личността е това нещо, наречено АЗ. Но личността е моята мъжка и моята женска част в единство и хармония, личността е целокупността от всичко в мен, личността е АЗ ЦЯЛОТО. А и истината е, че егото съвсем не изчезва, защото не може да изчезне нещо, което вече е. То само сменя мястото си в йерархията и от поста директор слиза на поста завеждащ канцеларията.

В Кришна казват, че Бог не е писател, нито художник, защото и писателят и художникът са отделени от творението си. А Бог, казват, е танцьор, защото танцьорът е едновременно и твореца, и творението си и той е творец, само докато танцува, докато изявява творението, а ако спре да танцува, да изявява, той вече не е и творец. Когато личността се възцари и заеме мястото си човекът се превръща в танцьор, в творец, в единство на пораждане и проявление. Бог е съвършен, не заради съвършенството на формата, а заради съвършения начин, по който движи потока.

Как действа средата /жената/? Ако си сух, ще те навлажни, ако си мокър, ще те изсуши, ако си страхлив, ще ти вдъхне смелост, ако си тъжен, ще те утеши, ако си яден, ще ти даде любов. Това е принципа на цветолечението на Д-р Бах. Това е принципа и на Рейки. В Рейки ти дават енергия, енергия, енергия /ресурс, ресурс, ресурс/ и търпеливо, нежно, любящо, майчински те чакат да се събудиш от его-илюзиите си и да хапнеш най-после. Как действа Бог? По мъжки, бащински. Ако си лош, ще те накаже, ако си страхлив, ще те подиграе, ако си недоволен, той ще стане още по недоволен от твоето недоволство. Ще ти даде от твоето. Това е принципа на хомеопатията. Хомеопатът ти дава още от същото, от което си болен и запознатите знаят, че хомеопатичното лечение минава през остри лечебни кризи и това са кризите на съпротивата. Това е и принципа на терапията Боуен. Боуен-терапевтът упражнява натиск върху фасциите и провокира едни специални рецептори за да събуди спящия мъж и да го стимулира да вземе мерки, да се погрижи, да внесе ред в хаотичния безпорядък на средата. Докато ние упорито и настойчиво държим да се свързваме с Бог като мъже с мъж, той ще ни учи по мъжки. Когато се свържем с него през жената в нас, той ще се погрижи за нас като мъж за жената си. И усетили, почувствали, осъзнали, придобили жената, защото нещата се случват, само когато внесеш себе си в тях, ние ще знаем как да се погрижим за Земята като мъж за жената си.

Дали ние хората сме лоши, неразумни или неправилни? Не мисля. Мисля, че това, което трябва да променим е просто да завъртим полюсите и да се научим да танцуваме с тях. Средата е дружелюбна и отзивчива. Ако излъчим намерение, а намерението е мъжки акт, средата започва да събира ресурс за реализацията му. Но средата не прави избор и не взема решения. Тя само се отзовава и показва състояние. Състояние, което е следствието, резултата от мъжкото действие. Така че отговорността е изцяло в ръцете на мъжа. И ако можем да приложим това в ежедневния си живот ние наистина ще разберем значението на тази широко употребявана дума – ОТГОВОРНОСТ, защото ще осъзнаем с кристална яснота, че отговорността започва от отговорността към собствената ни вътрешна среда /жена/ и така най-накрая ще започнем да се държим отговорно и към по-голямата жена – Земята и света наоколо. Защото Земята няма да ни се скара или смъмри, нито ще ни дава акъл как да се погрижим за нея. Тя само ще изразява състояние, като една ИСТИНСКА ЖЕНА.

Росица Тончева