Недовършени задачи

" Искам да попитам на какво се дължи това, че всеки път когато съм в друга държава или друг град за по-дълго време, в мен се засилва едно чувство на незавършеност, което ме тласка обратно в родната ми държава и град, там където съм израснал?"

Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.

Колежката е изследвала чисто когнитивни, ментални процеси и задачи. Но свойството на паметта да събужда задрямали неотработености, когато човек общува с родителите, роднините, близките, когато е в родното си място, е свързана освен с контекстуалното припомняне и с други фактори. Тук вече анализата може да обясни по-подробно от когнитивната наука. 

Във всеки от нас, в т.н. суперего (аз-идеално), в тази психична инстанция в нас, в която се залагат нормите, ориентирите за живота, присъстват т.н. интроекти. Казано популярно, това са програми, заложени от отношението на родителите към нас през първите ни години, което се превръща в отношение на нас самите към себе си. Отношенията между родителите, се превръщат в собственото ни отношение към партньора ни. Тези програми живеят в нас несъзнавано, но до голяма степен определят възприятието ни за света, хората и нас самите. Често в тях присъстват травматични конфликти. 

Като се каже травма, човек си представя някакви мъчения... А всъщност по-сериозни са повторяемите, малки липси на обич, или прекомерното задушаване и протекция, предателствата и лъжата, несправедливото отношение, двойните стандарти, свръхочакванията, манипулативното обвинение, принизяването и мачкането с посланието "отхвърлям те, ако не се нагодиш към мен!", липсата на безусловна любов и ясно разграничение между поставяне на граници към действието, но пълно приемане на личността: "Ако не направиш това, ако не се държиш така, мама няма да те обича повече!", непредсказуемостта и неконсистентността в поведението, студеното неглижиране и липса на топлота, допир, сензорика и т.н. 

Родината, родното място, улици, училище, миризми, родителите, близките, директно резонират със заложеностите в нас. Както с много радостни и уютни, така и с конфликтни и травматични. Истината е, че където и да отидем, носим себе си със себе си. Но все пак, контекстуално обусловената памет директно провокира и вади наяве всички наши дълбоки преживявания.

Така, връщането по родните места и срещата с близките, е силен стимул за вътрешна преработка!

Орлин Баев