Страници

събота, 18 февруари 2017 г.

Матей 9 - Следвай Ме



“24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,
29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).”

Къщата е съдбата, карма, причинно следствената верига от действия и резултати. Камъкът е Дхарма. Камъкът е Любовта. Непреходната любов, стояща в основата на мъдростта и свободата. Камъкът е вечността, Бог, същински Човешкото в човека, идентично с и част от божественото.

Да строиш съдбата си на основата на Дхарма, законите на Битието, означава да избереш стратегическата, вместо тактическата печалба. Избор, правен от живот, преживяван от позицията на душа, на вечна същност. Избор не от логически сметки и търговски интерес, а основан на дълбоко преживелищните закони на любовта извътре. Избор, потвърждаван ежедневно в най-малките дела в дневната рутина.

Да строиш къщата си на плаващи пясъци, е да избираш тактическата, его видима печалба, откъсната от законите на любовта. Такава къща се строи бързо, успехите не закъсняват. Лесно се и руши обаче. Защото дъждът, реките и ветровете са не злите, а благодатните и лекуващи последствия от създадените откъснати от любовта причини. Лекуващи, когато се появи осъзнаване и желание за учене и синхрон с Бога, със Себе си. Няма ли го, зачестяващите социални, икономически и събитийни злополуки, личните, на близките, партньорите, роднините и потомците болести, носят единствено още озлобяване. Липсва ли съзнателността на мъдрото сърце, слънчевите лъчи на житейските, лекуващи „шамари“, се приемат за кошмарни и нежелани, а човекът, подобно на прилеп, се стреми всячески да се изолира, да се скрие от топлината и светлината на любящата, божествена мъдрост. Крие се като нощна пеперуда, като вампир, изгарящ на лъчите на естеството, такова каквото е. Крие се, отказващ да промени мирогледа, целите и посоките, начина си на мислене и възприятие в посока синхрон с Бога, с любовта. Като малка нощна пеперуда, такъв човек избира фенерчето на откъснатите от Бога нарцистични илюзии, в които сам изгаря и убива Себе си, същността си. Картина, доста позната на изстрадалата земя в последните около осем хилядолетия…

Йешуа е говорел с власт, с автентична самоувереност, харизма и чар, с огромен привличащ магнетизъм, завладяващ тълпите. Дали от надута его гордост е идвала тази помитаща, лекуваща и очароваща харизма? Не! От естественото сливане, идентичност на самосъзнателността с Бога, със същински Човешкото, едно с Бога, произтича автентичната самоувереност и завладяващото присъствие. Всеки друг опит за чар и власт са лъжа. 

Еврейският строителен дърводелец е лекувал дори само с присъствието си. Светел е като слънчице в мрака на илюзиите. В тънкия план миналото и бъдещето са едно. В божествения свят, от позицията на който помазаният говори, всяка карма е само нужен инструмент, гориво на опита, носещ непреходни заряди в безкрая на Дхарма, на Бога. От такава само позиция може истински да се прощава, лекува, променя съдбината качествено. Допирът до такъв Гуру, а още повече, сливането с вътрешния Гуру, с Бога в теб самия, тук и сега, е главната и основна цел на този земен път. Любовта е целта! Любовта може да се прояви между половете, в човешките взаимоотношения, да се наблюдава като сексуалност и чувствена проява. Но е нещо далеч повече – същност и принцип, сила и естество на Богочовека, на Теб е.

21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22. Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци!“

Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци – върви след мен! Мъртви, погребващи мъртви. Илюзията на т.н. смърт, присъстваща само в съзнанието на отцепения от вечния живот, заровен в илюзии и откъснал се психопатно от Бога двуног примат. Но, юдейският психотерапевт казва нещо още по-интересно. Не телата, полагани в земята, имат нещо общо със смъртта – в тези тела души няма, а същинският Човек, син Божий, смърт не познава. Душелечителят нарича мъртви тези другите, привидно живите и мърдащите, но прерязали връзката с душите си примати, живи мъртъвци, ходещи трупове.

Иван

Иван тъкмо навлезе в пълнолетието си, когато дойде капитализмът. Беше идеалист, духовно момче, вечно търсещо висшата цел, смисъла и Бога. Няколко години беше тренирал карате киокушин. В началото на новия деградиращ режим, именно от средите на киокушина и едно десантно поделение до Варна, се пръкна най-успешната мафиотска, трибуквена групировка. Иван тренираше с основателите ѝ, правеше спаринг с тях ежедневно. Бяха обикновени момчета в ранните двадесет – като него. Неколцина от тях се свързаха с определени мутри в парламента, те пък с украинската мафия… В последствие, след първите си няколко трилиона, момченцата захвърлиха попечителите си уверено и се превърнаха в собственици на държавата. Слушаха ги парламентарните им слуги, съобразяваха се с тях останалите групировки. Магистратите послушно избягваха да имат каквото и да е участие в реално право, когато ставаше дума за някое от безброй престъпленията, вършени от момченцата от групировката. На практика държавата стана тяхна собственост, а се съобразяваха единствено с по-силните от тях външни олигарси, заедно с които продължиха изкормването на родината. 

Публичните фигури в парламента или в съдебната власт им бяха единствено пионки, лица бършещи обществено напрежение, марионетки движени от конците на живите дяволи. За четвърт век момченцата превърнаха държавата си от високо функционираща и силна икономически, в разграден двор, в съсипана икономически, морално, културно, духовно и социално система. Изтезаваха майка си България систематично и упорито, до пълното ѝ съсипване. Момченцата постепенно метастазираха навсякъде, а докато майка им България се гърчеше, те успешно правеха поредния си милиард, кътан офшорно и влаган в следващото съсипване. Ракови клетки. В първите години в момченцата все още можеше да се видят останки от онези амбициозни личности, но все пак с някакви ценности и нравственост. Не след дълго обаче, от човешкото в тях остана единствено външната маска. Приличаха на хора, но същински човешкото решително бе прерязано и отхвърлено в името на властовата психопатия. От тях останаха само биологичните им черупки. Сенките им погълнаха аза и нравствеността, изядоха всичко същинско, мъдро, истинско…

Иван наблюдаваше случващото се от първа ръка. Виждаше как всеки, поел по този път и идентифицирал се с групировката на психопатните момченца, не след дълго се появяваше в скъпа кола, развиваше мащабен бизнес и къташе сериозни инвестиции в офшорни сметки. Иван неведнъж получи предложения да се включи в системата, да стане част от тъмната машина. Изкушаваше се, блазнеха го парите, сексът, властта. За малко да тръгне по този път… Имаше дори моменти, в които вътрешно обвиняваше духовните си интереси, които го спираха. Не го направи – остана обикновен човек, но с жива душа, с връзка с Бога, смисъла, призванието и Себе си. Откъсна се от социопатните момченца, сформирали българския вариант на якудза (японската мафия). 

През годините понякога в него се прокрадваше едно съмнение: „Ами ако бях тръгнал с тях тогава?!...“. За миг се виждаше в някое от именията си, заобиколен от лелеяните от нагона му топ компаньонки… В следващия миг идваше осъзнаването: „Какво печелиш, ако имаш целия свят, но загубиш душата си?!“

Иван натрупа много житейски опит. Опит труден, шарен, изстрадан. Този опит му помогна да почисти избата на подсъзнанието си, да се освободи от комплексите, от страховете си. Тогава ясно осъзна мисията си в този живот – да помага, да лекува душите. Докато го правеше, през него протичаше фина светлина, радост и жива сила. Забогатя. Не, не с жалки социални финанси – с любов, мъдрост и свобода забогатя. Превърна се в част от безкрая. Нямаше нужда да огражда малки имоти и трупа сметки. Извън оградите на невежеството, цялата вселена бе негова, а благосъстоятелността на Бога бе с него. Следваше тихия шепот на интуицията си и строеше дом на скала!


Забележка: всяка прилика с актуални личности, системи, организации и събития в горния разказ, е фиктивна.
………………………………………………………………………………………………


Орлин Баев

събота, 11 февруари 2017 г.

Хипноза, която освобождава от хипнозата

 "Помнете: Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от хипнозата, в която сте изпаднали. От векове са ви хипнотизирвали. Мисълта, че сте наследили известни черти от баща си и майка си, от дядо си и баба си и не може да се освободите от тях, е хипнотично състояние. Можеш да се освободиш от лошото наследство на своите родители. Колко пъти хората вършат престъпления под чужда воля! Някой ти внуши мисълта, след няколко месеца да извършиш едно престъпление, или да отидеш в кръчмата да пиеш. Ти, като сомнамбул, се поддаваш на внушението и правиш това, което ти се казва. Откажи се от чуждото внушение. Кажи си: Никога не съм вършил престъпления, и сега няма да върша. Никога не съм пил вино, и сега няма да пия. Ще отида на планината, при някой чист планински извор и там ще пия вода, а не вино."
Откъс от „Както Бог мисли и прави“ – беседа от Учителя, държана на 2 май 1937 г.

Хипнозата, я която постоянно живее стадният човек... Или как хипнозата в психотерапевтичния кабинет разширява съзнанието и освобождава от социостазната хипноза, в която човек несъзнавано е дълбоко потопен! Защото хипнозата не е приспиване, а медитативен транс, в който съзнанието се разширява, допирът до потенциала става по-цялостен, а вършеното препрограмиране е изцяло любящо, съзнателно,като терапевтът се явява единствено гайд на собствения ресурс и намерение за себереализация!

Много заблуди живеят по отношение на думичката хипноза. Когато се замени с медитация или нидра - водена или самостоятелна, всичко идва на мястото си. Защото хипнозата никога не е била някакво изземване на воля или власт над човека - поне тази, която аз работя в кабинета си. Хипнотерапевтът се явява фасилитатор на събуждането на любовта, мъдростта и свободата, преобразуващи родовите програми, соициостазните натъпкани в човека внушения и характеровите програмирания до здрави, акордирани със Същността!

Практически всички успешни психотерапевтични методи, независимо дали го споменават или дори осъзнават, постигат резултатите си с помощта на хипнотичното въздействие. Отвъд методиката, самата личност на терапевта е нужно да има хипнотично присъствие, в основата на което стои харизмата. А нейните съставки са: автентична самоувереност, относително налично сливане с Аза, събуден творчески потенциал, силна енергия, умения за общуване, прокарващо любовта, водеща до свободата. Говоря за автентичната, естествена харизма, не за тази, надувана от его илюзии.

Орлин Баев


Евангелие от Матей 8 - Пътят


 “13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”

През полагаемата си казармена отпуска отидох до лозето на бялото братство в Айтос. Онзи духовен стремеж, който води живота ми и днес, резонираше с хората наоколо. Чисти хора. Братството в България от около година дишаше свободно, извън оковите на репресиращия комунизъм. Всичко все още бе спонтанно, сърдечно, искрено. В братството можеха да се срещнат и йоги, и ориентирани към будизма и търсещи разширяване на кръгозора и практиката си православни. Самите братя и сестри все още не бяха индоктринирани в духовната гордост, която така съсипва братските среди понастоящем. Или както пожела една мъдра сестра в наши дни по отношение на раздраната от вътрешни противоречия организация „бяло братство“ – нека да е братство. И да е бяло…

В Айтос чух, че братята тъкмо са приключили със събора си в Рила планина. Исках да преживея силата на това място. Сложих в раничката си комат хляб, книга от Учителя и се озовах в Рила. Имаше що годе нормална маркировка – тук там обаче. Та, често се губех. Когато се загубех и не знаех накъде, понякога тръгвах надолу по билото. Когато осъзнаех, че съм на грешен път, виждах че се налага пак да поема нагоре, често без пътека и път, напряко през чукарите. Ех, колко лесно бе надолу, а колко трудно нагоре. Пътят нагоре понякога се сблъскваше със стръмни скали и ми се налагаше да пълзя по тях. Понякога едно движение, захват и равновесна точка бяха на ръба между продължаващия живот и политането в пропастта и смъртта. Тогава естествено се включваше на ход молитвата – жива, от всяка клетка, от дълбочината на сърцето. Не толкова молитва за оцеляване, а за свързване с Бога – пък, каквато е волята му, такава. Когато с много усилия стигах до билото, неизменно пътеката отново се разкриваше пред мен. А там горе, бе Животът – виждах отвисоко, на стотици километри, знаех накъде, а пътеката сама разкриваше великолепието си.

Надолу бе лесно в началото, а впоследствие ставаше все по-трудно, объркано, загубено и блатисто. А нагоре – в началото бе трудно, а пътеката вътрешно интуитивна бе тясна. Колкото по-нагоре стигах обаче, вътрешната интуиция все по-спокойно се свързваше с устойчивата пътека. Тя никога не бе широка – нямаше много желаещи да вървят по билото, а вратите за там се намираха в порива към красотата, любовта, единението с Бога.

Портите за надолу бяха огромни и видими отдалеч, пътят широк, примамващ с леснотата си и вървян от цели пълчища и стадни тълпи, водени от тъмните си господари за юларите на невежеството. Вратичката за нагоре бе скромна, често невидима или напълно пренебрегвана от очите на стадното мислене. Порталът за надолу бе цяла арка, отрупана със земните перли и диаманти на изкушенията на страстите. Желаещите да преминат през този портал бяха цели стълпотворения от милиарди. Юрваха се стремглаво към червените фенери на обещаваните блаженства от власт, земен разкош, изстискано от телцето удоволствие и човешка слава. Е, да, един пробуден от изток отдавна бе казал, че повече желания водят до повече страдания. Шест века по-късно юдейският му събрат твърдеше същото. Тълпите обаче мучаха своето си като дрогирани и скачаха върху ножовете на заблудите в кланицата на живота, като обсебени от транса на илюзиите си.

А нагорният път… В началото страдален, труден, но и пречистващ и подготвящ за светлината горе, не след дълго се превръщаше в спокойно и стабилно вървене по билото на сливането със Себе си, там където от позицията на любовта и скръбта и радостта се единяваха в единството на противоположностите. А, когато стигнех билото, сядах взрян в безкрая на непостижимото, там където невъзможното за малкия ум се превръщаше в реална същност и живян факт за мъдростта. Китайците казват: „Не спирай правещия невъзможното за тълпата!“

На ръба на третото хилядолетие Джоузеф Овертон описва технологията на подивяването, обезчовечаването и деградацията (клик), наблюдавани в съвременния технологизиран дивак, хлъзгащ се решително по широкия път надолу. Ето резюмето ми за нея вкратце:

Когнитивно - Социално -Поведенческа технология на обезчовечаването

Умишлено говорене за дехуманизиращото действие -> Позоваване на бездушната, безнравствена наука и обличане в рационални термини, рационализация -> търговската техника крак в процепа на вратата - отначало оскотяващото действие е въведено в известен синхрон със старата морална норма, като радикално, но вече стимулирано присъстващо действие --> Активно, всъщност рекламиращо говорене по медиите --> Разделяй и владей - подклаждане на два противоположни лагера от ...фили и ...фоби спрямо даденото диаболизиращо оскотяване --> Подмяна на първоначалното, действително наименование с постоянно променящи се евфемизми, триещи първоначалния негативен смисъл --> От инкриминирано действие, спускане до приемливо описан научно синдром --> Прерамкиращо говорене и отношение, поставящо безчовечното поведение в приемлива рамка --> Продължаваща медийна сугестия, филми, предавания, песни по темата, разделяй и владей филия и фобия противоречие и отношенчески лагери и даване на решението --> Вече не е нито криминално, нито болестно, а е популярно и някакси желано поведение --> Превръщане на безлюбното, дивашко мислене, чувстване и поведение в НОРМА...

А пътят нагоре? Нагорният път, преминаващ през тесните врати на изпитанията и зрелостта на духа? Пътят нагоре е път към Любовта. Жертвите са наложителни – но, жертви на илюзиите на старите привички, закотвили духа на заучената безпомощност към малкото колче на обсебеното мислене и живот. Мнозина водачи отдавна трасираха светлия път през тясната врата на свободата. Буда, Махавира, Лао Дзъ, Патанджали, Йешуа… Много гласове викаха в пустинята на човешката похот, алчност, гордост и страхливо властолюбие. Малцина чуваха, а още по-малко прилагаха. А викащите често убиваха, предаваха, погубваха в страха си от нарушаване на болното статукво на мамона. По правило думите на вестоносците превръщаха в мъртва догма, натикваха ги във вехти бумаги, опушени мрачни сгради и система, служеща на същото користолюбие и властова психопатия.

Пътят обаче винаги бе ей тук, не там, а точно тук, под носа на всеки, дръзнал да го последва и бъде Себе си. Път на любов, мъдрост, свобода. Любов, носеща живо познание за единството с битието и водеща към свободата да бъдеш сътворец на Твореца. Път на жива сърдечност. Религиозен, но религия нямаща нищо общо с държавни институции, мрачни сгради, свещички, икони, институционализирани служители, слепи догми, фанатични бомбени актове, извършвани от глупци, водени от властови психопати. Етимологията на думата религия идва от латинското религаре, ресвързване. Ресвързване със Себе си, с Вселената, с тъканта на Битието каквото е, отвъд къртичата визия на двумерния материализъм, воден от най-примитивни мотивации. 

Една качествена религия напълно приема емпиричния научен подход. А науката, с цялата ѝ повторяема проверимост на научния експеримент и количествена измеримост, без религията е половинчата. Без религията науката губи половината от познанието и остава единствено във външното. Не можеш да измериш и претеглиш любовта, мъдростта, истината. Не можеш количествено да стигнеш до качеството, без да го редуцираш до количествени корелати, които обаче си остават корелати и нищо повече. 

Когато екстравертния научен подход приеме интровертирания религиозен метод по интроспективно вглеждане в себе си, пъзелът се подрежда. Количеството среща качеството, мъжът жената, денят нощта, ян се прелива в ин.

Науката е прекрасен път и само на запад е разделяна от религията. Науката е бавно, постепенно разширение на съзнанието. Едно изцяло екстравертно, поведенчески и количествено насочено развитие, което е прекрасно, но само по себе си изпускащо качеството, етиката и естетиката, идващи от достижима по пътя на религията интроспективна, интровертна методология. Когато научното познание е правено без ориентирите на ресвързването (религаре, религия) със същността, науката действа изцяло от позицията на его илюзии. А религията е съзнателно обръщане към вътрешното, което няма общо със сляпото следване на авторитет, институции и догми, освен в нечие свързване на думата с това. Религията без наука се превръща във фантазъм или още по-зле, във фанатизъм. Науката без приемане на вътрешното себевглеждане, през което протича любовта и естествената нравственост, се превръща в слуга на нагонно движения плешив примат, чийто интелект единствено обслужва властовата му психопатия. Науката има нужда от религия толкова, колкото и религията от наука.

Науката, лишена от качествените естетични и етично нравствени ориентири, идващи от интроспекцията, от молитвата и медитацията, се превръща и понастоящем е слуга на широкия надолен път и врати, водещи към разврат, оскотяване, към живот, движен от чисто животински мотивации. Интелектът от слуга на любящата интуиция и нравственост, се превръща в механичен господар не само на животинското, но на диаболичното. Защото от какво е тласкан съвременният интелигентен, но лишен от любовта, мъдростта, от Бога човек? От териториалните животински инстинкти, от животинските властови подбуди, от животинския стремеж към осигуряване и налагане, агресивно оцеляване и продължаване на рода. Интелектът, поставен на върха на уж човешкото, единствено раздухва тези изцяло животински подбуди до диаболични размери, до пълно откъсване на брат от брата в краен индивидуализъм, насилие и примитивни, безлюбни интереси.

Не казвам нищо ново – всеки може да се огледа в загиващото общество на съвременния технологизиран дивак наоколо си. Когато любовта липсва, няма я и светлината на мъдрата нравственост, няма я живата етика на законите на битието, Дхарма. Липсва преклонението пред красотата, пред естетиката. Липса, която завежда човешкото внимание единствено надолу към грубата страст. А човекът се превръща в жив дявол. Човешките закони, откъснати от божествените, стават врата в полето, водеща вече е не силата на любовта, а любовта към силата. Всяко средство, колкото и кошмарно насилническо и разрушаващо индивида, социума и природата, оправдава постигането на примитивните властово териториални и подсигуряващи съзнанието, свързано единствено с тялото цели. Психопатията, с нейните социопатни, параноидни и нарцистични варианти, се превръща в негласно препоръчвана, безчовечна норма за успех и дивашко, езическо лидерство.

В такъв свят в социалната политическа върхушка закономерно се наместват изключително психопати, престъпни, ниски съзнания. А, рибата се вмирисва от главата и водещите психопати дават тон на всеки под тях не само с икономическата си и медийна власт и личния си пример, но и чисто енергийно. Планетата се превръща в жив ад. Защото какво е адът? Адът е безлюбие. Адът е безбожна нехуманност. Адът е липса на красота, отсъствие на светлината на нравствеността, на здравото смирение и саможертвата на егото в името на любовта, на Аза. Адът е възгордяла се откъснатост от Дхарма, от законите на Битието. Адът е съзнание и подсъзнание, оперирани от свръхсъзнателния потенциал, от единството си с Бога, с Вселената. Блато, прерязало се от реката на безкрая. Тиня, тщеславна смрад е адът. 

Отначало пътят надолу е лек. На човек и на обществото им се струва, че са се освободили, че са се разкрепостили. А всъщност невежо са се оковали и веригите с времето неизбежно започват да се пристягат във вид на болест, злополучие, неблагоденствие и злочестини. Евентуално в някои проблясва съзнанието, че самото гордо откъсване от любовта, от Бога, вече е гаранция за нещастие и че колкото и да се свръхсексира човек, колкото и да се заобиколи със стени, имоти, финансова власт, няма ли я любовта, щастието е кауза пердута за персона нон грата.

Тъмно е, мрачно е масовото съзнание на планетата понастоящем. Тече масово подивяване, оскотяване на човека – въпреки или дори с помощта на развиващата се технология. В същото време в една по-малка част от човечеството настъпват дълбоки, качествени промени в мирогледа, тече процес по акордиране с любовта. Най-тъмно е преди разсъмване! Утрото обаче идва. Честотата на планетата се покачва интензивно, енергийното трептене се ускорява бързо и неизбежно. Само синхронирането с любовта ще оцелее, а вехтото, психопатно откъснато от любовта съзнание ще изчезне както динозаврите. Твърдя го!  

Орлин Баев







четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Научна религия и религиозна наука

Науката е прекрасен път и само на запад е разделяна от религията. Науката е бавно, постепенно разширение на съзнанието. Едно изцяло екстравертно, поведенчески и количествено насочено развитие, което е прекрасно, но само по себе си изпускащо качеството, етиката и естетиката, идващи от достижима по пътя на религията интроспективна, интровертна методология. Когато научното познание е правено без ориентирите на ресвързването (религаре, религия) със същността, науката действа изцяло от позицията на его илюзии. А религията е съзнателно обръщане към вътрешното, което няма общо със сляпото следване на авторитет, институции и догми, освен в нечие свързване на думата с това. Религията без наука се превръща във фантазъм или още по-зле, във фанатизъм. Науката без приемане на вътрешното себевглеждане, през което протича любовта и естествената нравственост, се превръща в слуга на нагонно движения плешив примат, чийто интелект единствено обслужва властовата му психопатия. Науката има нужда от религия толкова, колкото и религията от наука.

Орлин Баев

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Напред към Себе си


...............................................................................

Lovely girl: 

Здравейте! Реших да ви пиша защото напоследък се чувствам много подтисната. Имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми.

Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот.

След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована, защото почти не останаха свестни хора които биха могли да разберат човека отсреща и да не се възползват от добрината му и да мислят егоистично.   Имам проблем и с гневът, стресът и може би нещата, които са ми се случили в животаа ми дойдоха в повече и някак усещам че не мога вече да общувам нормално с другите, постоянно усещам че ме провокират и отношенията ни не завършват добре. Можете ли да ми дадете някакъв съвет  и да ми помогнете. Може ли някой психолог или психотерапевт да ми даде имейл за някакви онлайн безплатни консултации, имам нужда да поговоря с някого.

Орлин:

Да, добро момиче си, това се чувства и през буквите ти. Прекалено добро момиче. Държиш се с хората добре, като без да се усетиш, става твърде добре, което ги кара да започнат да те пренебрегват и нараняват. Разбираш ли, каквото повикало, такова се обадило. Не че не са останали готини хора... Фактът, че както сама си забелязала, повторяемо ти се случва "...използваха ме, забиха ми нож в гърба, злоупотребиха с мен, унижиха ме, изоставиха ме, пренебрегнаха ме...", вече говори много. Светът ни отразява.

Ето какво виждам за теб: фино и чудесно момиче, жадно за любов и взаимност - дотук добре. жадно за обич момиче, което обаче няма достатъчно висока самооценка, достатъчно стабилен вътрешен център от самостойна любов към самата себе си. Тъй като нямаш тази обич към себе си в дълбочината си, започваш автоматично да се потискаш при общуване, да се самонараняваш - за да угодиш на другия, за да не бъдеш изоставена. правиш го автоматично и неосъзнато! Така потискайки се и нагаждайки се прекалено много, от една страна сама се мачкаш и проектираш в обекта си на общуване това си самомачкане като преувеличеното убеждение, че той те тъпче и наранява - "  постоянно усещам че ме провокират". От друга страна, без да съзнаваш, поведението ти и подсъзнателните импулси, излъчвани към хората, са на жертва. Когато се общува с теб, отначало всичко е о'к. Малко по малко обаче, самата ти започваш да виждаш преувеличено и шегите и действията на другия като неглижиращи, неразбиращи, пренебрегващи те, но и той дехствително може да започне все повече да се отнася така с теб, тъй като, както писах току що, подсъзнателно даваш сигнали на жертва, а социално без да искаш, се държиш като такава. 

Каква е посоката ти на промяна? Поставяне на ясни граници, категорично себезаявяване, повечко твърдост и директност (отвъд вярването, че ти четат мислите и знаят какво искаш...). Когато така се учиш на себеаявяване, на асертивност, ти се налага в дълбочина да посрещнеш страха си от безлюбна самота и сама да го прегърнеш и разтопиш. Тогава в теб се ражда ядро от спокойна самоувереност, все по-висока самооценка, себеценене. Поставяш спокойно границите си, на фона на тази висока самооценка. Тогава в теб се ражда чар, заблестява харизма, появяват се умения за привличащо и магнетично съблазняване такива, че мъжете до теб си изпотрошават краката да искат да са наоколо, запленени от очарованието ти. 

Горните стъпчици в посока чародейството ти се вървят с помощта на психотерапевт! Когато осъзнаеш колко ти е важно, тъй като несъзнаванатаа ти психика определя изцяло живота ти на всяко ниво и във всяка сфера, тогава с благодарност би започнала и провеждала такава работа. Засега не те чувствам готова, а пиша това за други с подобни динамики, които ще прочетат. Пак повтарям - не осъзнаеш ли централната, огромна важност на преработката на описаните по-горе психични движения, присъстващи в теб, те неизменно движат живота ти за носа на автоматизирани механизми. Колкото и да обвиняваш света и другите, по-щастлива от това няма да станеш обаче... 

Орлин Баев

неделя, 5 февруари 2017 г.

Прозорецът на Джоузеф Овертон

Когнитивно - Социално -Поведенческа технология на обезчовечаването

Умишлено говорене за дехуманизиращото действие -> Позоваване на бездушната, безнравствена наука и обличане в рационални термини, рационализация -> търговската техника крак в процепа на вратата - отначало оскотяващото действие е въведено в известен синхрон със старата морална норма, като радикално, но вече стимулирано присъстващо действие --> Активно, всъщност рекламиращо говорене по медиите --> Разделяй и владей - подклаждане на два противоположни лагера от ...фили и ...фоби спрямо даденото диаболизиращо оскотяване --> Подмяна на първоначалното, действително наименование с постоянно променящи се евфемизми, триещи първоначалния негативен смисъл --> От инкриминирано действие, спускане до приемливо описан научно синдром --> Прерамкиращо говорене и отношение, поставящо безчовечното поведение в приемлива рамка --> Продължаваща медийна сугестия, филми, предавания, песни по темата, разделяй и владей филия и фобия противоречие и отношенчески лагери и даване на решението --> Вече не е нито криминално, нито болестно, а е популярно и някакси желано поведение --> Превръщане на безлюбното, дивашко мислене, чувстване и поведение в НОРМА...

Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел, променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.
Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.
Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий „немислимо”, тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий „актуална политика”, тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.
Това не е точно промиване на мозъци, а значително по-фина технология. Ефективна е, защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.
По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.
Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например,канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?
За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.
ТЕХНОЛОГИЯ
Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.
Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.
КОЛКО СМЕЛО!
Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.
Нали имаме свобода на словото.
Така че защо да не поговорим за канибализма?
На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.
Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.
Прозореца на Овертон  вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.
Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.
Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — „фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях“. Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.
Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».
ЗАЩО ПЪК НЕ?
На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.
На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.
Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».
Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.
Няма повече канибализъм.
Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.
Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.
Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.
„Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?”
„А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!”
„Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кои сте вие по дяволите, за да обвинявате църквата?”
Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.
ТАКА И ТРЯБВА
След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.
Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.
„Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек”
„Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства”
„Има хора, които желаят да бъдат изядени”
„Антропофилите са били провокирани!”
„Забранения плод винаги е по-сладък”
„Свободния човек има право да решава какво да яде”
„Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб”
„А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това”.
В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле” за проблема.
На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.
Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.
При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума”, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността” осъждат „всички фашисти”.
На този етап „Учени” и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.
В ДОБРИЯ СМИСЪЛ
За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.
Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.
Един от начините за популяризация се нарича „Огледайте се около себе си!”.
„Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.”
„А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.”
„А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага „Eat me, baby”?”.
На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.
Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.
След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: „Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това” — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на „Прозореца”.
За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.
„Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?”.
„Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!”.
„Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности”.
„Антропофилите са жертви, те са принудени от живота”.
„Те са така възпитани» и т.н.
Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.
„Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!”.
НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК
Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.
Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — „да се забранява яденето на хора е забранено”.
Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.
В последния етап от движението на Прозореца от категория популярно в актуална политика обществото вече е пречупено.
Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.
Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.
КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ
Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.
Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.
Не на табуто.
Няма нищо свято.
Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?
Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.
Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?
За съжаление, ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.
Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И, ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.
Огледай се наоколо.
Източник: Материалът е препечатан от bulblog.com.