За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 25 март 2017 г.

Поведенчески експерименти 2

 Поведенчески експерименти 2


Малцина терапевти се осмеляват да работят поведенчески в реална среда. Правенето на поведенчески експерименти е извън защитената среда на кабинета, а неизвестните в уравнението на социалните взаимодействия, случващи се наживо, са многобройни. Затова, поведенческите и социални експерименти изискват смелост както от терапевта, така и от изпълняващите ги. Една такава сесия обаче по степен на въздействие е равна на доста кабинетни терапевтични взаимодействия. Разбира се, дизайните на експериментите са лични, внимателно прецизирани към когнитивната динамика на конкретните случаи, както и към социалния контекст. Преди и след изпълнението, се практикува своего рода когнитивно реструктуриране, преработка на събудените базисни вярвания чрез модифициране на когнитивните изкривявания и маладаптивни защитни механизми, при залагане на здрави, асертивни убеждения. Когато такива социално-поведенчески експерименти се водят от вещ психотерапевт, преди и след изпълнението им, се практикува  работа с транс/ хипнотерапия в реална среда. Преди, като вдъхване на кураж за предстоящото себепредизвикване, а след това, като трансформиране на изплувалите наличности в адаптивни.

.........................................................................................................................

Няколко думи за поведенческите експерименти, казани по БНТ, в предаването "Здравето отблизо". 

- Линк към статията "Поведенчески експерименти 1"

.............................................................................................................................

Ето някои експерименти, проведени в един от софийските молове снощи, 24-ти март, 2017-та год., с три мои клиента. Една дама и два джентълмена, с известна социофобия.

-          Ровене по кошчетата около заведенията за бързо хранене – търсене на отпадъци от храна. Облеклото е мърляво, косата разрошена, погледът умишлено угаснал.

-          Сядане на масата след някой клиент , недовършил и оставил таблата с храната си. Имитиране на хранене от таблата. Дрехите, поведението – изпадналост.

-          Директна молба към хранещ се човек, ако му остане храна, да не я хвърля, а да ни извика, за да я доядем. Изчакваме на удобно, ненабиващо се на очи място. Избира се сговорчив и добър на вид човек, интуитивно. (последните три експеримента се изпълняват внимателно, тихо, без създаване на смут, като се внимава да няма привличане на внимание от персонала, охраната и т.н. Изпълняват се „като сянка“, а отвъд метафората, действително се експлицират дълбоко закопани сенчести наличности, програми, страхове, което дава уникалния шанс за преобразуването им.)

-          В голям магазин: „Загубил съм си портфейла (личната карта, документ еди кой си, плик с 5000 евро…)!“. Молба до продавачите – консултанти за помощ в издирването. Евентуално викане и включване и на управителя. След 10-на минути търсене и включване на всички наоколо, се изиграва присещане, провежда се разговор по телефона с партньор (съпруг/а, родител и т.н.) и при въвлечено участие на хората наоколо, с облекчение се съобщава, че всъщност загубеното нещо е вкъщи на масата/ в джабката на колата и т.н.

-          В голям магазин, пълни се количка със стока. На касата се отиграва притеснена изненада от забравените пари и кредитни карти. Сконфузено напускане, със спокойно понасяне реакцията на касиерката при сторнирането , хората от опашката…

-          Терапевтът с клиентка на касата, при закупуване на нещо дребно. На клиентката изведнъж ѝ „прилошава“, свлича се, а терапевтът я хваща и ѝ помага да падне изненадано. Трепери, сякаш и е зле. Терапевтът проявява грижа, която привлича всички наоколо да се фокусират в падналата и да се опитват да помагат. Грижата умишлено се приема. В момента, в който някой пита дали има нужда да се обади на 112, припадналата се свестява и водена под ръка от терапевта, с коментари за падащото ѝ кръвно и айряна със сол, напускат магазина. Същото може да се направи и на оживена улица или друго социално пространство.

-          Влизане в някой магазин от голяма верига. „Много ми харесват магазините ви. Аз подадох молба за работа тук, но не ми отговориха. Бихте ли ми казали какво да направя, за да започна?“… Отвъд формалното питане, поглед в очите и неформален, сближаващ и все по-личен разговор.

-          На касата, закупуване на нещо – не достигат 20-на стотинки. Молба все пак да се вземе стоката.

-          В мола – на информацията питаме къде е тоалетната, „защото ми се ака спешно“…

-          В мола – интенционално имитираме и се вживяваме в състоянието на паническа/ тревожна атака. Вживяваме се истински и дълбоко, при запазване обаче на играещия, на зрителя отвътре. Тогава като малко бебе започваме да молим всеки наоколо да помогне, да ни заведе до изхода, за да вдишаме малко чист въздух… Така същевременно сме дисоциирани и асоциирани. Едновременно играем театър, но дълбоко вживян, докато сами наблюдаваме гротеската, която създаваме, погасявайки изтласкващото отбягване на паниката.

-          В аптека , ако правещият опита е мъж, пита за действието на виаграта…

-          В мола или покрай магазини, заговаряне на непознат/а : „Тази рокля/ блуза са просто удивителни. Какъв чудесен вкус имате само. Откъде мога да си купя такава?“ – продължава непринуден разговор. Ако целта е пик ап, може да се помоли спряното момиче да помогне в избора на дреха. Съответно размяна на фейс, телефон, покана за среща…

-          В голям мол с много магазини, след кратка прелюдия в питане за стоките – заговаряне на симпатична продавачка с директното: „Всъщност не се интересувам толкова от тези неща, а от вас. Удивителна сте. Искам да ви поканя на по кафе/ чай след работа или утре/ уикенда. Да си разменим координатите!“ – правени са експерименти, че когато заговарянето е на улицата или в магазин, когато поканата е директна, е с пъти по-успешна. Ако има отказ, поема се спокойно, работи се по приемането му неперсонално, самоуверено.

-          Заговаряне на девойки на оживена, централна, добре осветена и в пик час улица (което внушава сигурност). Първи вариант – анкета. Например на теми: Има ли за вас значение финансовият статус на мъжа и марката на автомобила му? Или – Какво представлява за вас разбирателството в отношенията мъж-жена? Или, вместо анкета: „Търся си приятелка, а ти/вие си толкова покосяващо чаровна. Да пием по кафе?“ При отказ, непринуден разговор и питане за запознаване с приятелка. Втори вариант, директно, без помощни средства – заговаряне, кратък комплимент, поглед в очите с чар, твърдост и сексуалност, покана за среща.

-          В книжарница – питане на продавач консултанта/ката за книги за взаимоотношенията мъж-жена: „Бихте ли ми посочила добри книги за пик ап. Търся си приятелка, а май мога да отработя малко умения1“ – със спокойна усмивка, завързване на разговор и покана на девойката.

-          На улицата: „Здравейте! Забравил съм си телефона. Може ли да ползвам вашия за минута, за да се обадя на приятел тук в града?!“  При положителен отговор, наистина се обаждаме на номер, който очаква обаждането, казваме няколко думи и любезно връщаме телефона на човека.

……………………………………………

При правенето на горните опити, изплуват дълбоко потиснати и дълго време поддържани когнитивни схеми за провал, нараняване, злоупотреба, отхвърляне, унижение и т.н. Това дава шанса за преработката им чрез поведенческа десензитизация с подходящо ментално отношение и съзнателната им трансформация във вътрешния диалог и хипнотична работа.

Някой би възкликнал: „Ама тези  поведенчески опити не са ли много трудни и товарещи?“  - Не. Всеки си върши работата и участва в театъра на живота. А психотерапевтичната работа преобразува хората в хармонични, любящи, сърцати, смели и творчески личности. Какво по-красиво от това?! Трудно е да се продължава трамбоването в старите невротични модели. Както писах по-горе, една сесия социално-поведенчески експерименти по предизвикваща, разместваща и пренареждаща хармонично психичниte процеси сила, има стойността на десетина сесии в психотерапевтичния кабинет. Да, осъществяването на такива опити е трудоемко и изискващо, но и катализиращо целевата промяна интензивно!


Орлин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.