“Да
се родиш от вода, това значи да станеш пластичен и подвижен като нея. Няма
същество, по-силно от водата и няма същество, по-слабо от водата. Следователно
човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея.“
Петър Дънов, Дали може,
НБ
Ето, при терапевта идва човек с генерализирано тревожно
р-во. Възможно е да е мазохист, потискащ автентичността си, за да угоди на всяка
цена на другите – каторжник в собствената си психика. Или властен характер, сам
поставящ си забрани и спиращ стремежа си към проява, сякаш шофьор на автомобил
едновременно дава газ и натиска спирачката. Понякога е човек, дълбоко жадуващ
за даване и приемане на любов, но самооковал се в свръхпостигане, контрол… Или е човек и отвътре и отвън, превърнал се в
олицетворение на нормата, на редното, на „така трябва‘, воин на статуквото.
Общото при всякаква характерова структура тук е огромното,
невротично желание за силов контрол, несъзнавано държащ човека далеч не от
друго, а от собствената му сянка и неизменно присъстващите в нея страхове от
слабост, провал, изоставяне, унижение, предателство, несправедливост… Колкото
повече човекът се стреми да е така невротично „силен“ и контролиращ, толкова
по-силно страховете се компресират все по-надълбоко и навътре в несъзнаваното,
в дългосрочната му памет. Съответно, започват да се процеждат все по-често, да
присъстват постоянно. Тогава човекът си казва: „Малко контролирам, малко се
боря, слаб съм, трябва да вложа повече усилия в битката!“. Напрежението започва
да присъства постоянно, раздиращо, до постоянен ужас и кошмар, сънуван в будно
състояние. Повече стремеж към силата, повече актуална слабост.
В психотерапията се случват едновременно две линии на
работа. Едната, е цялостната, характеровата – тя изисква по-продължителен
процес. Втората, е директната работа по динамиката на състоянието. Тази втора
линия прекрасно и естествено се присъединява към първата. Няма противоречие
между сълбинната и цялостна работа по характера и тази по динамиката на
симптомите. Защото самите симптоми идват не от другаде, а от характеровите
дефицити, вярвания и програми и „сочат“ към тяхната преработка. При
генерализираното тревожно разстройство посоката на този втори вектор е
приемането на загубата на невротичния контрол и прегръщането на усещането за
слабост, безсилие – смирено, с любов. Когато това смирено, любящо приемане на
загубата на невротичния контрол се случва вече естествено, подлежащите
характерови страхове вече започват да се погасяват. Така работата по динамиката
на симптомите директно инициира и по-цялостната, с по-широки психотерапевтични
средства, работа по характеровата хармонизация.
Накратко, приемането на слабостта води до истинската сила на
смелостта, любовта, оцялостяването около средоточието на духа, нежели на
малкото социално его. Казвам това накратко, като спестявам психодинамичното
описание на преминаването през маладаптивни защитни механизми…
Диалектика. Борбата между силата и слабостта. Стремежът към
силата и бягането от слабостта. Количествените натрупвания, включително и
душевната невротична болка при този процес, водят до качествено ново разбиране,
надхвърлящо тезата и антитезата в синтезираща и двете в по-висока позиция –
тази на духа. Когато слабостта е смирено приета, силата на любовта естествено
се разкрива. Силата на любовта надхвърля диалектично любовта към силата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!