Поведенчески експерименти 3 – социалните експерименти като динамична хипнотерапия

Поведенчески експерименти 3 – социалните експерименти като динамична хипнотерапия

Забележка: описаните по-долу социално-поведенчески експерименти са само примерни. Подобни опити се правят единствено под супервизията на психотерапевт, при специфициран дизайн спрямо конкретната преследвана цел и характерова структура. Преди и след всеки експеримент, се работи по преобразуване на експлицираните маладаптивни себеотносни вярвания и автоматични мисли, чрез ясно разграничение между недвусмислената реалност и ирационалността на събуденото, което погасява тревожната наситеност в когнитивните схеми. Така залагането на нови и адаптивни става естествено. Експериментите се изпълняват балансирано, така че фокусът да бъде във вътрешната преживелищност, като човек мъдро се придържа към едно спокойно и ненатрапливо присъствие в избраната социална ситуация, отвъд всякакви ексцесии. Принципът е, че когато съзнателно приеме провала, човек е готов и за успеха. Когато спокойно може да губи, е също толкова готов да печели. Приемайки смирено слабостта, през доверието протича автентичната сила на духа му. Защо част от експериментите са свързани с преживяване на социално маргинализиране? Защото когато са насочени непременно към затвърждаване на успеха, неизменно несъзнавано присъства изтласкан страх от неуспеха. Както поясних, само когато слабостта и провалът са смирено приети, човек е истински готов за силата и успеха. Доколкото в падението можем да присъстваме осъзнато, дотолкова в изкачването си по социалната стълбица сме в състояние да поемаме здрави и разумно управлявани рискове, водещи ни до успеха.

Тези дни преподавах хипноза и представих поведенческите експерименти като вид динамична, на терен хипноза. Защото докато си в подобен социален експеримент, си тотално в транс - знаеш, че е така. Страхът е избухнал, но сега не бягаш, а стоиш в него осъзнато, прегръщаш го. Знаеш, че играеш театър. Но и че целият живот е един театър. А сега си позволяваш в този смело осъзнат театър да извадиш най-дълбоките си страхове и емоционално да ги преобразуваш, да ги прихванеш към потенциала на духа си. Когато така осъзнато и смело приемаш провала, си готов и за успеха. Корените ти са дълбоки и можеш да растеш смело! Дуалната диалектика на този свят, през която отричането на провала и стремежът към успеха прераства в отричане на отричането, през едно количествено натрупване на това напрежение, води до трета, по-висока позиция, тази на стабилния вътрешен център, Селф, синтезиращ и двете до автентична самоувереност, без прилепване към лелеяния успех и непременно отбягване на провала. Тогава идват и истинските успехи - вече знаеш, че не те са важните, а разкриването на духа ти е! Психотелесните, преживелищни опити, дихателните практики, психотеатърът, правени в защитената среда на терапевтичния кабинет, също са една динамична работа с транс - вживяваш се от роля в роля, точката ти на възприятие и съзнание се премества и придвижва през трансовото състояние, в което терапевтът те вкарва с объркването и парадокса, които създава в теб. Теренната, поведенчески-социална работа в реална среда, обаче си остава най-силна. Та - хипнозата, освен клишето за нея като ритуалното потъване в транс на диванчето (просто една от валидните дефиниции за сформиране на лечебен транс), е нещо много повече!

...................................................................................................................................

- Статията ми "Поведенчески експерименти 1"
- Статията ми "Поведенчески експерименти 2"
........................................................................................................................................

-       

   Външен вид тип клошар/бездомник. Продавате пантофи с дупки/ скъсани обувки/ стари вехтории. Надпис пълен с правописни грешки върху картон - Утлични убуфки за 5 лв или котия цигари.

-          Същия външен вид. Носите си празно шише от вода и молите по магазините да ви го напълнят. Неадекватно поведение/ нервно/ тикове.

-          Отново мизерен вид. Питате хора по улицата как да стигнете до болница "Свети Наум" и пояснявате, че болницата е за тези, дето са малко луди.

-          Ходите залитайки по улицата, провлачвайки крак като човек с недъг, носите си шише с алкохол (примерно от водка, но пълно с вода) и нещо си мрънкате сами. 

-          Постилате си до някой ъгъл на сграда или вход парче вестник, слагате си парче сух хляб, бурканче лютеница, шише имитиращо съдържание на ракия и си похапвате и пийвате.

-          Ровене из кофите – класика, която всеки е хубаво да пробва.

-          Вид на клошар, обикаляте магазините за хранителни стоки и баничарниците и молите учтиво да ви дадат стара храна, ако имат останала.

-         

Окаян външен вид, носите старо меченце, гушкате го и нещо му говорите като на бебе, така че да придава още по-жалък и отчаян вид на цялата ситуация. (тоест, вживяваме се в депресивен регрес и фиксация на психиката ни в инфантилна възраст, като мечето е заместващ неосъществената ни във всяко отношение житейска любов, обект)

-          В нормален външен вид, но изглеждайки силно притеснен, молите някой да ползвате телефона му и обяснявате, че сте се изгубил и не знаете къде ви е квартирата, а картата ви е блокирана.

-          Анкета за времето, но много аматьорски направена, изчитат се всички въпроси на глас и на всеки участвал се връзва гривничка от червена прежда за късмет. 

Обличате мръсни, широки и скъсани дрехи. Добре е да добавите и аксесоар, който да ви придаде нелеп вид (смешна шапка, слънчеви очила в дъждовно време и други, по ваш избор). Отивате на силно оживено място, например на Витошка , и сядате на земята до някоя кофа за боклук, за да продавате мартеници. Ефектът ще е по-голям, ако направите експеримента по време, в което не се продават мартеници. Предварително подготвяте табела на стар омазнен картон, с надпис „ПРУДАВЪМ МЪРТЕНИЦИ 10 ЗЪ 12 ЛЕВЪ“, като е необходимо надписът да е с достатъчно едър шрифт, за да е ясен и четлив за минаващите покрай вас хора.

-          Сядате на пейка, на която има хора и започвате да си бъркате в ушите и да се почесвате нервно, все едно имате краста.

-          Отивате при служители от „Чистота“ и ги питате какви са условията, за да ви наемат на работа, какво е заплащането - искате една метла, за да им покажете как се справяте с метенето и ги молите да ви дадат обратна връзка дали сте подходящ за тази работа.

-          Отивате до павилион за сладолед и си поръчвате баничка.

-          Спирате случайни хора на улицата и ги питате къде се намира най-близкият психодиспансер.

-          Влизате в аптека, за да си купите най-евтиния тест за бременност и искате да ви обяснят как точно се използва. Ако ви кажат, че е написано в упътването, ще обясните, че не можете да четете,тъй като не сте посещавали училище.

-          Мъж се разхожда с розов чадър с детски мотиви и спира жени, за да ги покани на среща.

-          На оживено място сядате на земята, събувате се, като предварително сте си обул скъсани чорапи и имитирате, че медитирате.

-          Спирате случайни хора на пътя и им обяснявате, че сте студенти, които пишат дипломна работа на тема „Какво привлича мъжете/жените“. Питате ги кое е по-важно за тях - външният вид или вътрешната красота? Важни ли са им дрехите, марката кола? Колко важен им е сексът? Посещавали ли са sex shop? Колко често гледат порно и мастурбират?  и други неудобни въпроси.

-          В магазин за български сувенири, разсеяно питате дали имат японски кукли гейши и индиански маски. Или в бижутерия се интересувате дали продават свинска мас и ябълки. И т.н., според магазина, неадекватна импровизация…

-          Изпълнявате този експеримент в двойка мъж и жена: когато в малко магазинче видите сносна и сама дама зад щанда, влизате и учтиво я питате дали иска да се включи с вас в тройка. Когато откаже, любезно и меко я каните спокойно, след което и пожелавате чуден ден и си тръгвате. Няма натиск, няма никакво нахалство, тонът е благ, а излъчването ви меко и невинно. Ако някоя дама се съгласи, с усмивка и обяснявате, че правите социално-поведенчески експеримент.

-          В аптеката, в присъствието на много купувачи, на висок глас питате: „Нещо имам диария и се нааквам напоследък. Някакви бактерии са ме нападнали. Имате ли подходящи памперси като за мен?“ – като ви посочат памперсите, казвате, че ще си помислите и си излизате непукистки.

-          В аптеката (ако сте жена), високо разказвате за ужасното си гъбично течение, което силно мирише. Питате за лек и си тръгвате.

-          В голяма книжарница, заговаряте случайни хора, за да споделите, че преживявате ужасни панически атаки и да ги питате те имат ли ги, как се справят и дали могат да ви насочат към подходяща литература. Поглед в очите и директни, меко зададени въпроси.

Орлин Баев

Със съдействие в съставянето на дизайните на експериментите: Антония Козарева