Свобода, битие и съзнание

Страх те е някой да не заеме мястото ти, само когато Теб те няма.

Свободата е непосилно бреме за много от хората в стадните тълпи, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа, че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени на невидима каишка. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, животът на тълпите, следващи сляпо командите на господарите си в сянка, говори точно за това. Хората не обичат истински да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя всъщност ги ужасява.

Малодушният се конкурира, проектирайки агресивния ужас от собствения си страх, в другите. Великодушният споделя успеха си и помага, топли с лъчите на творческата си смелост, с огъня си разгаря други огньове. Това не само, че не го изчерпва, но го зарежда - колкото повече гори и разгаря, повече свети. Слънце е!

Когато си Себе си, нямаш конкуренция - живееш уникалността си, а тя е неподражаема. Съдействаш, искрено помагаш и се радваш на успеха на брата си. Той си е негов, твоят си е твой, а колкото повече, толкова повече.

Автентично успешният човек е извор. Дава под давление на творческия си напор и не може да не дава - река е и пуска водата си да тече свободно, знаейки, че ще напои множество душевни ниви. Стилът на успешния човек е уникален и неподражаем. Страхливият скъпернически стиска и алчно продава малките си кални мисли в блатото на тревогата за авторството си.

Завиждащият се стреми да принизи успеха на другия до сенчесто си блато, пълно с несъзнавани комплекси. Искрено възхищаващият се влиза в потока на успеха на другия, протичащ като успех в собствения му живот.

Слабият се конкурира, бягайки от страха си. Силният съдейства, взаимодейства, кооперира и сътрудничи, споделяйки вдъхновението си.

Когато живееш в смисъла на безусловната любов, си относително непривързан към човешката, обсебващата, искаща и вземаща любов, такава, каквато е разбирана и живяна масово от човешкото стадо. Когато преливаш от радостта на любовта като принцип и състояние на съзнанието си, харизмата и чарът ти са така пронизващи и изобилни, че желаещите да те обичат, са предостатъчно. Да, желаещите тогава са много – когато те обичат, чудесно. Когато обаче, парейки се в огъня ти, се превръщат в част от нормалната сянка, която в бинарността правиш, това вече е приемливо за теб. Пак боли, да, нормално е – но, когато голямата любов на слънцето е с теб, не плачеш за топлината на 40 ватовата крушка… Да, обичаш, имаш партньори, семейство, колеги. Центърът на обичта обаче е извътре ти. Изворът му, началото на тази река от любов, е в духовното ти сърце.

Маса народ мрънка, все недоволен, като малко зяпнало пиле - дай ми, дай ми, искам, искам... Ти какво даваш? Какво като дух, култура, творчество, интелект, иновативност, икономическо създаване на работна среда и места, знаене, можене, предприемачество даваш? Да, да мрънка, завижда, краде, да бяга от страната си, да е разединен от съседа и затворен в индивидуализма си, да се радва на чуждото нещастие може българинът масово... А да бъде заедно може ли? Да обича, прощава, да помага, съдейства, кооперира, да действа колективно в творчески дух и здраво родолюбие, да се радва на успеха на брата, може ли българинът?! 

Битието определя съзнанието, само когато последното липсва...

Орлин Баев