Психонавигатор

Гърцизмът психотерапевт? А защо не психонавигатор, пси фитер, когнитивен психонавт, ког гайд, пси капитан близко или далечно плаване, или простичко, душелечител...








Как храним страховете си? Като ги борим. Като бягаме от тях. Като ги потискаме - с отношение и химия. Като се приемаме за жертва. Като ги мразим. Като се страхуваме от тях, сякаш са нещо външно. Като ги вписваме в диагностични кутийки, сякаш са независеща от нас болест. Като не виждаме, че са част от самите нас, носеща послания и уроци по оцялостяване. Като робуваме на уж печалбите, които ползваме, когато вярваме на външните им гласчета, вместо да следваме дълбоките им послания. Като си мислим, че животът е добър само, когато е лек и мек. Когато живеем от его, вместо от смисъл!

 На снимката: ботаническа градина Виница, Варна

Как да се отнасяме към страховете си? С любов! Защото където има любов, няма страх, а смел смисъл. Страхът е едно малко дете в нас. Неговите страхово-травматични сценарии са основна част от характера ни. Понякога дори пораждат психични и телесни симптоми. Те сочат към аспекти от характера, които дисонират с любовта. Когато бъдат акордирани с нея, на мястото на страховете заживяват смисъл, творчество, призвание. Тогава и ветропоказателите на симптомите се успокояват в нагнетеността от смисъл и вдъхновение.




Смелостта не означава без-страшие, а със силата на любящото си сърце, смирено да прегърнеш страха си! Да приемеш не означава да си съгласен, а да допуснеш неслучайността на допира си до даден факт точно в този момент. Смирението не е примирението на роба, а следването потока на духа, протичащ през душата ти!

"Исус постоянно наранявал еготата на своите ученици. Учителят трябва да го прави, защото ако един Учител разглезва вашите егота, той въобще не ви е от помощ, той ви отравя. Тогава чрез него можеш да се самоубиеш, но не и да възкръснеш."
Ошо

В психотерапията работим с невротичните его механизми и с неговата сянка. Относно егото. Жалиш ли го прекалено, позволяваш му да върти игричките си и да засенчва духа. По цял ден наблюдавам как тези игрички невротизират. Когато работя с човека пред мен, го обичам - от сърце и душа. Обичам, но кого? Нима невротичната, его психодинамика? Нея никак не я жаля, ама никак. Ако някой е дошъл за психо-масаж и замазване, за его погалване, превръщащо се в част от невротичната проблематика, сам бързо бяга. Обичам, силно и истински - но, Човека! Обичам и помагам на същността на човека да се събуди, да възрасне, да смири егото, да го превърне в добър служител, каквато винаги е била ролята му. Споделям мисълта на Ошо, тъй като напълно я разбирам и я прилагам ежедневно. Егото е нужно да е здраво -да се заяви, но и да се смири, когато е нужно. Защото не заявява себе си, а същността, която му е предопределено да провежда и изразява. Когато през автентичната обич, в процеса по акордиране с потенциала, егото се ранява, това е негов избор. Разбираш ли - никой не го ранява, няма такава интенция. Целта е синхронизиране с любовта, мъдростта, свободата на творческия смисъл. Когато в този процес на тониране невротичната его динамика избере да се наранява, о'к. Ако прекалено се впечатлим от такъв невротичен избор, все едно родител да угоди на тръшкането на хлапе, искащо още и още да манипулира. Издържа се спокойно и с любов протеста му, но с поставени здрави граници и идентификация с авторитета на потенциала, на смисъла извътре. В анализата такова издържане с любов, се нарича "да бъдеш здрав контейнер, умеещ да прихване и преработи емоциите на пациента в терапевтична посока". Който разбира, разбира...

Орлин Баев