Снощи на групата ми тема бяха историите/ приказките, които си разказваме и прожектираме в себе си. Историите, които ни разболяват, но и излекуват. Вълшебни истории, в които родителите се превръщат в крале и кралици, но и във вещери и вещици, орисници и добри феи предопределят и поставят задачи с повишена трудност, борбата между доброто и злото се води между армиите на светлината и сянката, между демоните орки и добрите същности в нас, а победата идва само когато отвъд борбата, битката се преживее през по-висока, диалектична позиция. Мъдри старци и добри магьосници предаваха познанието си на знатната същност на актьорите, на цялостната им личност, докато героят на егото им се сражаваше с поредния демоничен глас в съзнанието си...
А как само хората се вживяваха в сюжетите на приказките, които сами създаваха и режисираха в групи... Създаваше се едно особено пространство, архетипно лично и колективно информационно поле, което прихващаше изпълнителите, превръщаше ги в проводници на ключови принципи и символи, далеч надхвърлящи личното им познание и опит. Имах чувството, че присъствам на майсторски пиеси, играни от професионално обучени актьори. Една от участничките каза: "Не, не бяхме ние - сякаш това създадено поле играеше през нас!"...
Подобно присъствие, такова поле един вид слиза през разширеното съзнание при хипнотерапевтичните и дълбоко молитвени сесии, при психотелесните опити за смирено, любящо доверие, при системните констелации, при интензивното дишане и водената медитация... А вълшебният психотеатър, за който разказвам, може да се види като динамична медитация, вживяване в ресурсно състояние, обемащо и пренареждащо подсъзнателни съдържания динамично, при интегриране на опита на Селфа.
Орлин Баев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!