Едно интервю за човешката душа

Интервю с мен от Ева, автор на този сайт.

..................................................................................................

13.05.2017 год.

Казвам здравей на Орлин Баев, който е един от най-изявените психолози в България  и неспорно познавател на човешката душа. Дипломиран психолог, който обаче не се задоволява само с познанието, добито в университетските среди, продължаващ развитието си, с едничката цел да помага на хората. Провежда психотерапия, включваща когнитивно поведенческа такава, както и хипноза, с цел разкриване на онези сенки, намиращи се дълбоко в подсъзнанието, но отговорни за страданието, така присъщо на нашата природа.


 Ева: Здравей и благодаря, че прие поканата ми за интервю. Би ли казал няколко думи за себе си на читателите?



Орлин Баев:  Аз съм ... човек, просто човек. За малко съм на този свят, гостенин съм на тази земя - знам го. Затова се старая да живея така, че да я правя по-добро място, доколкото е по силите ми и е рекъл безкраят. Обичам, обичам да обичам. Знам каква райска може да бъде тази планета, виждам я такава. Виждам хората съзнателни, резониращи с любовта, мъдростта, творческата свобода. Кой съм аз? Малък грешник съм - но, опитвам се не да се съдя, а приемайки се, доколкото мога, да се уча от грешките си. Понякога ми отнема десетилетия...



 Ева:  Какво зароди у теб желанието да изучаваш душевността на хората?



 Орлин Баев: Първото ми желание беше ученето на сравнителна теология. Исках го още на 18 год. - не си вярвах, че ще ме бива в това обаче. Смятах, че това са прищевки, докато всъщност душата ми го искаше. Завърших психология, като по-приложен вариант на богословието. А с психотерапия се занимавам на базата на собствения си десетилетен опит с почти целия спектър от тревожни състояния. Препатил съм ги, познавам ги с клетките си и това е една централна причина за ефективността ми при третирането им. Мога да кажа, че не аз намерих психотерапията, а тя ме намери - призвание ми е.



 Ева:  Ще ти задам един доста интригуващ въпрос, а именно, вярваш ли че тревожните разстройства имат генетична предпоставка, или са по-скоро в резултата на стресови фактори, които ги отключват?



 Орлин Баев: Природа или възпитание, вътрешни или външни фактори, nature or nurture. Това е продължаващ научен дебат, със своите привърженици и от двете страни. Всъщност е фалшива дилема, тъй като роля в тревожната етиология има и родовата, генетична памет толкова, колкото и характеровите модели, заложени през възпитанието и собствените автобиографични преживявания.  Никаква работа не ни върши обаче фиксирането върху генетичните фактори. Според епигенетиката, тази чудесна научна дисциплина, собственото ни ментално и емоционално възприятие на стимулите от реалността, собствените ни поведенчески и социални модели на реакция, всъщност не само предопределят кои генетични заложености да бъдат събудени, но и създават нови комбинации. Тоест, човек не е детерминирана жертва на гените си, а свободен творец на живота си!



 Ева:  В наши дни все по-често се сблъскваме с психопати, би ли споделил опита си с подобен тип личности? Има ли изобщо емоции и чувства при тях, а и до колко са опасни за околните?

 Орлин Баев: При трите най-асоциирани в разговорния език и разбирания с психопатията разстройства: социопатията, нарцистичното и параноидно личностови р-ва - при тях сянката един вид изяжда егото и моралната цензура и се настанява на мястото на самосъзнателния център. Липсва вина, емпатия, съпричастност, човещина, духовна нравственост и дори човешки морал. Останали са само алчността, властолюбието, себеналагането, нагоните и един механичен интелект, който им служи. Тъжното е, че психопатиите са все повече социално обуславяни и възпитавани, през една преобърната ценностова/ мотивационна система. Насилието в училищата и обществото, сребролюбието, крайният индивидуализъм, непознаването и страненето от съседа, далечността на човека от човека, безлюбието, консуматорството, фалшивите, но сугестирани дълбоко и приемани за свои цели, са част от обществено обуславяната психопатия. Как да се отнасяме към психопатите? На фона на много любов и лична стабилност, поставяне на здрави граници. Понякога съзнателното им игнориране, при фокусиране в собственото добродействие. Когато кармата ни сблъска челно с психопати, се учим както на мощна смелост и себезаявяване, така и на дълбоко смирение. Да, светът в наши дни е време разделно. Чернотата на адската психопатия нараства масово, но и светлината на любовта също толкова експлоадира повсеместно. Живеем в интересни времена. А случайности няма и когато не виждаме цялата картина, това не означава, че злото не служи на едно глобално развитие, дори без да го знае...

 Ева: До колкото разбрах се занимаваш и с хипноза. До каква степен проникваш в подсъзнанието на конкретен човек с помоща на този метод?

Орлин Баев: Съществуват масови заблуди относно хипнозата. Не индуцирам транса, нито прониквам и владея, а събуждам собствените ресурсни състояния и фасилитирам личната мотивация и пътека, водеща към акордиране с Дхарма. Да, ползвам специална хипнотична лингвистика, човекът потъва в транс - но така, че съзнанието му да се разшири до една по-цялостна самосъзнателност, през която любящият потенциал се спуска и осветява скришните кътчета на подсъзнанието. Малкото аз се разширява нагоре към свръхсъзнанието, с чиято помощ преобразува маладаптивните подсъзнателни модели в дългосрочната памет. Такава хипноза е най-естественият подход, състояние и психотерапевтичен метод, резониращ с мъдростта на Живота.

 Ева: Паническото разстройство  е бичът на новото хилядолетия. На какво се дължи това според теб?

 Орлин Баев: Не точно паник атаките, а тревожните разстройства. Много колеги бъркат паническо разстройство с генерализирана  или социална тревожност, хистерия и т.н. Бич - не мисля. Първо - честотата на любящо трептене на цялата планета се покачва постоянно. Ако я следваш, чудесно. Ако ли не, инициира се тревожност. Второ, ценностовата/ мотивационна система в глобален мащаб силно деградира и дори се преобърна. Трето, сривът в ценностите води до дезадаптивно възпитание, залагащо характерови травми, изкривявания и дефицити. Комбинацията от загубата на ценностите, характеровите дефицити и общото покачване на вибрационната честота на глобуса ни, водят до бум в тревожните състояния. Но, не мога да се съглася, че той е бич. Не, благ стимул по характерова работа, намиране на Себе си, коригиране на мисленето и житейските ориентири са тревожните състояния. Когато човек се учи от тях, не след дълго в него заживява любяща смелост, синхронираща с пулса на Живота. Мирогледът се разширява до по-мъдър, а визията за себе си, живота и чувстващите същества, се променя до далеч по-мащабна.  Благословия са тревожните състояния, когато са погледнати през една съзнателна перспектива за живота като учене и растеж.



 Ева: Все повече хора прибягват до медикаменти, като единствен "спасител" срещу тежките депресивни епизоди. На какво мнение си относно антидепресантите? Изобщо необходими ли са?



 Орлин Баев: Антидепресантите са нужни при ендогенна депресия. По наблюденията ми, тя е изключително рядко състояние. Това, което проследявам в практиката си е, че депресивността се причинява като правило от нерешена тревожност - явява се нейна "опашка". Когато се трансформират дезадаптивните тревожни вярвания и модели, депресивността също изчезва. Когато обаче тревожността се потиска изкуствено с химия, последната се превръща в част от невротичния психичен механизъм изтласкване на тревожните когниции. Докато са така замазвани, те не могат да бъдат в стратегически план, трайно разрешени, а медикаментите се превръщат в хронифицираща част от проблема, нежели от решението му.. Добрите психотерапевти в световен мащаб работят на чисто. Така отговорността е по-висока, но стратегически устойчивите резултати налични. Психофармацията има своето достойно място при работата с психози. При неврозите обаче, извън търговски магнифицираните ѝ продажби, в ефективната работа с психичното здраве, има далеч по-ограничено приложение. Разбира се, маса народ бяга от сянката си, а психофармацевтичният прием се превръща в овеществена част от психичната незрялост, нежелание за учене, изнасяне на отговорността във външни фактори, от самосъжалението и манипулативното обвинение, от задоволяването на вторични печалби ... Избори съзнателно силни или несъзнавано невежи...



Ева: Как според теб духовните практики повлияват душевно здраве, както и физическото разбира се?



 Орлин Баев: Не искам да говоря за практики - те могат да бъдат милиони. Зад тях обаче стоят духовни принципи, закономерности, мъдрост. Когато биването ни в този свят бъде поставено в контекста на Любовта, тогава всяка делнична ежедневност, се превръща в духовна практика. Така и когато разбирането за невротичното състояние бъде поставено в по-широкия контекст на Дхарма, на законите на Битието, познанието за синхронична неслучайност поставя локализацията на контрола в свободната воля на преживяващия даденото състояние. Виждаме, че телесните, емоционални и когнитивни симптоми се случват не да ни мъчат, а да насочат живота ни в руслото на живот по Бога.



 Ева: Какво е усещането, когато почувстваш, че си на път да спасиш нечия изгубена душа?




 Орлин Баев: Ликувам, преживявам възторженост от цялото си сърце и душа. Фина радост е това, жива награда, безценно помазване с елея на едно живо присъствие на Небето се случва. Всеки Божи ден наблюдавам как през психотерапевтичната промяна се ражда любов, смисъл, себепознаващо призвание, смирена мъдрост и себезаявяваща смелост. Когато така огънят ми разпали огъня на хората, с които работя, любовта преминаваща през мен вече ме възнаграждава пребогато.




 Ева:  И последен въпрос...Какво е становището ти, относно паранормалното? Имат ли връзка подобни явления с психиката  и настъпващите промени у нея, или всичко това е плод на въображението, както и проблеми в биохимичния състав на мозъка?




 Орлин Баев: Не вярвам в паранормалното. Вярвам в една по-мащабна реалност,, която спрямо тази видимата с физическите очи, се явява не паранормална, а далеч по-същностна и актуално реална. Всяка биохимична и електрико-химична промяна в нервната система поражда ментални изменения, както и всяка една мисъл и чувство предизвиква неврохимична реакция. Психосоматика и соматопсихика. Не яйцето или кокошката, а двете заедно във взаимопораждащо се единство. Има реалии и реалии. Тази, в която сме потопени, се явява само "люспа от лука на една по-цялостна реалност". Не вярвам, че имаме души в телата си, а че сме души, ползващи за малко този телесен скафандър. Вярвам в безсмъртието си като същност толкова, колкото и се възхищавам на здравите основания на когнитивната наука. Отвъд книги, отвъд теоретично познание за фините светове и йерархията на съзнателността, се доверявам на личната емпирия на собствената си идентификация с духа, с целостта ми.



 Ева: Благодаря за отделеното време!



 Връзка към сайта на Орлин Баев:  http://orlin.bravehost.com/