Странник съм

(Изпълнителката от клипа си е тетя (лелка), но гласът и текстът, посланиео и смисълът... оболдеш!)

Вдъхновяваща музика има от цял свят, от всички раси и народи. Всеки си има пристрастия, резонира повече с една или друга. Българската, поради факта, че сме в български тела, през родовата нелека памет, ни въздейства силно. В България обаче се чувствам като присаден - първи живот ми е в тази нация. Тялото, през генетичната памет, помни миналото ѝ, но Душата ми е малко като прикрепена за българщината - нова и е. Но, има и по-дълбока и цялостна памет. Слушайки добра руска музика, не тялото, а Душата ми се задейства - знам, че съм бил там не един живот - отварят се спомени за онази църква, за работата ми там като свещеник, за онзи ми живот като крепостник, за смъртта ми като руски солдат. Не един живот - а регресията се случва спонтанно, когато живееш от душа и сърце. Защото именно Душата ползва едно или друго тяло и въплъщава част от Себе си. Дълбоко резонантно чувствознание, преминаващо в интуитивно познание възниква и когато послушам хинду и будистки мантри - още по-древни и дълбоки, съкровени спомени, запазени в Мен (не в този мозък, а в Мен), изплуват бавно, като течението на река Ганга...

По някакъв начин сме като душевни туристи - само че дошли на работа. Спомням си живота си в Германия - монах, но сблъскал се с черната страна на монашеството - догми, забрани, бюрократично властолюбие, прикрито зад псевдодуховност - а сега Германия никак не ме блазни, отблъсква ме дори. Спомням си живота си във Франция - нелеки перипетии - смесени чувства.

Странници сме в този свят. И не само на тази земя. Част от мен чувства живота на слънцето, на юпитер, а чувствознанието се прелива в космичната му проява далеч отвъд тази система. Когато се вглъбя, се появява трудно описуемо познание - дали ще го нарече някой измерения, или нива на съзнателност и йерархия на живота по дървото на живота - знам, че това са само описателни термини за малки деца. Защото този по-обемен живот включва всичко това, но параметрите са тотално надхвърлящи в едновременната паралелност на възприятието си всичко познато в този малък земен живот. Като було от илюзия скрива взора ни от цялостното познание. Колкото и механично, количествено измеримо и повторяемо проверимо, експериментално научно да изследваш малкото, пропуснато през воала, когато си се идентифицирал с малката илюзия, не виждаш по-далеч от носа си.

Има обаче една различна, качествено преживяема наука - науката на посветените. Нейният подход е навътре, към себепознанието - тогава познаваш и Вселената и Боговете. Защото преживелищно знаеш, че в същинската си природа си едно с Бога! 

Орлин, човек