За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 9 юни 2017 г.

Четири житейски фази

Четири житейски фази

Животът на човека, лишен от смисъл и цел, прилича на лутането на изгубено малко дете в гъста нощна гора. Отвсякъде дебнат заплахи, а поради липсата на слънцето на смисъла, решенията за избор на посоки са твърде неадекватни.

Едва когато в живота на човека се появи преживяването на смисъл (Логос, гр.), едва тогава заблестява слънцето на вътрешния ориентир на духа. Популярният писател и теоретик от 20-ти век Карл Юнг говори за интеграцията на човешкия живот около т.н. от него цялостна личност (Селф) в процеса на индивидуация. Индивидуация или процес на себеактуализация/ себереализация, преминаващ през осъзнаване и интегриране архетипите на сянката и анимуса/ анимата. Сянката съдържа нежеланите и изтласкани наличности. Анимата и анимусът са контрасексуални комплекси. Тоест, мъжът притежава душа (анима) с женска полярност, а жената дух (анимус) с мъжка такава. Според Карл съществуват четири етапа в развитието на анимуса и анимата, случващи се в процеса на човешко израстване/ индивидуация. Етапи, постепенно надрастващи биологичната и социална себеидентификация и стигащи до духовната такава. Етапи, имащи имплицитен паралел със себеактуализиращите хуманистични нива и процеса на себереализация в мандалата на човешкото развитие. Но, по-подробно за нивата в проява на анимата и анимуса според Карл Юнг и последователите му, може да бъде прочетено на хиляди места... 

В тази статия приложно опростявам, поставям прагматичен, социално-преживелищен акцент и говоря за четири житейски фази, олицетворяващи различна степен на самосъзнание и зрелост, като ползвам идеите на Russ Whitney (https://www.healyourlife.com/which-of-the-4-stages-of...), които на свой ред вероятно са базирани на щрихираните от Мари Луиз фон Франц (в „Човекът и неговите символи“ ) стадии в развитието на Анима и Анимус, впоследствие обогатявани съдържателно и от други автори, но запазени като скелетна рамка. Етапите атлет, воин, държавник, духовник. Ползвайки идейните насоки на Russ Whitney с уважение, ще ми се да нарека последните две фази по-резониращо с вложения в тях смисъл: жертва и цялостност. Тоест, ето ги 4-те фази: атлет, воин, здрава жертва, цялостност.

Удивително простички и казващи толкова много са тези четири житейски фази. Защото гениалните неща често са простички, а винаги са естествени. Примерно, четейки разсъжденията на колегата Ерик Ериксън по същата тема, някакси не чувствам нито вдъхновение, нито интуитивно потвърждение за верността, приложимостта, съвременната им адекватност (за частичната им адекватност, да, но не повече). Прочитайки кратката горна формулировка, изхождаща от идеите на Юнг, интуитивният ми отговор веднага е едно огромно ДА, сакралният ми център завибрирва в потвърждаващо МХМ (преживелищно изразявам, в случая ползвайки терминологията на системата човешки дизайн), а вдъхновението, синхронично трепкащо резонантно с творческия поток на прочетеното, спуска красивите багри на вече конкретизирано познание.

Атлет

Добре е човек да поддържа механизма на физиологичния скафандър, през който се проявява в училището на живота. Когато обаче съзнанието е толкова ниско, че има отъждествяване с тялото, тоест дълбоко вярване „аз съм тялото си“, начинът на живот, цели и преживяване за смисъл, са съответни. Нормално е за един тийнейджър да е силно фокусиран в тялото си, в мускулите, спортните постижения, издръжливостта, силата и телесната привлекателност. Когато обаче съзнанието на човек в зряла възраст продължава да пребивава на това ниво, разочарованията са неизбежни: килограмите почват да надделяват въпреки леката диета, бръчките се разширяват, гърдите на жената се променят, зъбите се развалят, ставите познават времето – смъртта започва да маха от склона на непознатото за такова забило невежеството си в калта съзнание.

Когато е част от трите по-високи етапа, съзнанието на атлета е чудесно. Разбира се, великолепно е да се поддържа този калъф, тази ножница за духа – физиологичното тяло. Когато обаче себеразбирането е фиксирано изключително във физическите годности, с годините започва да нараства едно озлобяване и непреодолим протест, превърнал се в мрънкащата незрялост на стареца със съзнание, приковано в пъпчивия тийн стадий.  

Фиксацията единствено в тялото, освен от лична незрялост, е масово диктувана от глобалния, инфантилен материализъм. Едно диво човечество, невежо бъркащо механичния технически прогрес с развитие в човещината, сляпо недовиждайки актуалния регрес и оскотяване при загубатата на извечните ценности.

Воин

Ето я менталността на бизнесмена психопат, на безскрупулно гонещия изгода и печалба човек, за когото постигането на въжделяваните богатство и власт оправдават всякакви средства. Тук е и психиката на религиозния фанатик, приковал безлюбната си преданост в каузата на някой по-интелигентен от него. Тук е политикът, продаващ майка си родина за лична изгода (за справка, насочи вниманието си към българския парламент). Това е глобално рекламираното „аз и мое“ откъснато разбиране на крайния индивидуализъм. На по-фин план, на това ниво са и размахващите пръст морални ригидници, войнствено отстояващи дадени норми, но лишени от нормата на любовта. Често атлетът и воинът се припокриват . Пишейки за това, в съзнанието ми неволно изниква образът на напомпания, татуиран мутраген, седнал в колата си непременно от препоръчваната и изразяваща социален статус марка. Но и образът на костюмирания бизнесмен, за когото единственият и най-важен житейски смисъл, е развитието на финансово властовия му просперитет на социален самец. Да, действително – животинският териториален нагон, проявен през човешката логика, ражда такива човекоподобни двуноги. Защо говоря така? Защото, когато подобна психика е част от едно по-цялостно виждане и себепознание, носи чудесни качества. Когато обаче липсва съзнанието за себе си като духовно същество, свързано в единство с глобалното човешко, но и на Битието цяло, властовата цел оправдава всякакви средства. А това е една от дефинициите на психопатията.

Воинът изцяло се фокусира в постигането на целите си и понякога телесните дадености отстъпват на заден план. Коремчето е допустимо, когато всяка минута  е вложена в развитие на бизнес просперитета.

Здрава жертва

На това ниво започват да се появяват пробойни в телесната и его фиксация. Човек започва да осъзнава значението на по-глобални стойности – семейство, принадлежност към дадена общност, родина, деноминация, колектив. Его нарцисизмът в някаква степен се разширява до по-глобална идея и интернализира в себе си дадена система, колектив, семейна, общностна структура. Вътре, в рамките на това разширение, се появява способността за известна жертва на собствените приоритети, цели, гордост. Извън зоната на тази его включеност, разбирането и отношението си остава на предишните съзнателни нива. Тоест, съществува двоен стандарт. Това, което за собственото семейство, деца, сънародници, единоверци и т.н. е позволено и жертвено понасяно, по отношение на различните и приемани за външни, е дисквалифицирано.
Способността за здрава жертва е изключително важна част от проявата на човещината, на божественото начало в човешкия живот, когато е практикувана от позицията на целостта, на по-високото, четвърто ниво на съзнателност.  Тогава отсъства двойния стандарт, тъй като Себе-идентификацията обхваща всички чувстващи същества в единство, а жертвата е приемана не като примирено понасяне, а като смирена радост, като жертва на илюзии и всъщност печалба на любов, свобода, истинност.

Когато съзнанието е фиксирано на това трето ниво, човекът може да поддържа повече или по-малко тялото си, да постига его налагащите си цели, но за определен кръг люде, да се проявява като смирен, приемащ, любящ, великодушен. Докато към този по-малък или по-голям кръг човекът е великодушен, към останалите може да бъде безцеремонен и дори жесток, ползващ ги единствено като нарцистичен контекст за целепостиганията си.

Цялостност

На това ниво на съзнателност, присъства преживелищното познание за Себе си като духовно същество. Духовна същност, осъзнаваща свързаността и единството си с Бога, законите на Битието/ Дхарма, с всяко чувстващо същество. Когато живееш от позицията на холистичната си визия, центърът на самосъзнателност е преминал от идентификацията със социалното и биологично его, в себесъзнаването като цялостна личност. Цялостна личност, Селф, дошъл за малко на тази земя – училище, за да събере през опита си нетленни съкровища в сърдечната си чаша, в трезора на вечната си същностна природа.

От тази самосъзнателна позиция жертвата вече е виждана просто като освобождаване от его илюзии, носещо още творчески потенциал, любов и мъдрост. Виждана е не като загуба, а като печалба. Като освобождаване от его илюзията на страха от загуба, водещо до истинската печалба на присъствието на духа.

Цялостният човек в добрия случай избира да поддържа адекватно физиологичния си носител (тялото), но ясно съзнавайки позицията му единствено на превеждаща го през житейските вълни преходна лодка, съд вместяващ и проявяващ част от Него самия за един кратък житейски  учебен клас. През целостта си човек с радост се ползва от постиженията на науката, но в често плоските ѝ заключения вижда далеч по-глобални аналогии – каквото горе, такова и долу.

Живеещ през целостта си, човек може да избере упоритото следване на дадена професионална или предприемаческа реализация, да проявява воински качества активно. Разликата от нивото воин е в това, че тук липсва его фиксация, фокусът е повече в процеса, вместо в непременното постигане. Отсъства агресивната гордост на его, защитаващо и умножаващо териториалните си придобивки при бягането от страховете си от липса и слабост в сянката си. Вместо това развитието често е по-мащабно, цялостно, съобразено със законите на любомъдрието, но правено творчески, като игра на сцената на житейския театър. Мотивацията е творческа, битийна, вместо дефицитарна (вж. Маслоу).

………………………………………………………………………………………………………

За разлика от Ериксън, Карл Юнг не поставя възрастови диапазони, корелиращи с тези нива на съзнателността. И с право. Има хора, цял живот живеещи инертно, с имбецилно-инфантилната себеидентификация с тялото или заместващите обекти като колите, имотите, бизнесите си…  Има и люде, които още от младежка възраст носят в себе си мъдро познание, което им помага да живеят адекватно телесно, професионално, семейно, колективно, но от позицията на познаването и присъствието на духа им.

Етапите на Юнг прекрасно корелират с трите качества на материята и съзнанието, разисквани от древните индийски мъдреци: трите гуни тамас, раджас и сатвас. Инертност, страстна амбиция и светла духовност. Който има уши, чува...

Добре би било да свържа аналитичните еволютивни фази, ценното от хипотезите на Ерик Ериксън за житейските периоди и конфликти и етапите в развитието на съзнанието на Юнг. Разбира се, в творчески вид, ползващ, но надхвърлящ комбинативно, експлоративно и инспиративно ползваните източници (виж творческите етапи). Предстои да се случи в бъдеща статия.

Орлин Баев





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.