Реализация в България или чужбина

Чожбинътъ нъ негу там уткъдету душло утишло

Познавам Митко от обучението "Краткосрочни подходи в психотерапията", водено от Алексей Бъчев в София, 2009-та год. Направи ми впечатление като много будно момче, амбициозен такъв, надъхан, в същото време и умен. Дълго време беше живял в Канада, а след няколко години в България, пак се върна там. 

Долният текст е негов фейсбук постинг. Споделям го в блога си, поради ценността му. Аз също съм обикалял доста света и знам, че ако в България си льольо, такъв ще си навсякъде. Ако в България се справяш, ще се справяш навсякъде. Нещо повече. Западът трудно допуска източни специалисти на високо ниво, различни от лекари, зъболекари и програмисти - не се признават дипломи, обучения... Сега, ако работиш като проститутка, рецепционистка, камериерка, готвач, дете или възрастни хора гледачка, строител, шофьор, заварчик, монтьор и т.н., о'к. За действително на високо ниво професии обаче, западналият като ценности запад действително поставя сериозно сито, за да не се отнеме реализацията на местните галошовци. Защо говоря така? Ами, като знам как в психотерапията (това, което правя), в България носим вода от 99 кладенеца, учим се безкрай, пенкелери сме, влагаме огромни усилия, пълно отдаване, справяме се с много широк спектър състояния, а на запад специализират едно р-во, школа и това е... Четейки кой да е от приеманите за гоуема работа психолози и терапевти, сега след 11 год, практика, виждам, че огромна част от популярността и инфлираното им величие се дължат на факта, че са живели и творили в силния икономически, политически и налагащ себе си глобално в коя да е сфера запад. Не принизявам знанията, таланта, уменията и труда на колегите ни най-малко. Просто казвам, че докато един психотерапевт, писател, актьор, музикант от щатите, Канада, Западна Европа е достатъчно просто да е талантлив и напорист, за да разпространи творчеството си глобално (поради споменатите икономически фактори), то в същото време за творци дори гениални, но от изтока, от малки и в сянка държави, никой не е чувал. В същото време качеството на творчеството на последните често е далеч по-високо от това на лелеяните им западни псевдовеличия... Както писах, това се отнася далеч не само до психологията и психотерапията, а до музиката, киното, актьорските умения, режисурата, сценария, театъра, рисуването, вокалните умения, писателското майсторство и т.н. и т.н.

Що се отнася до психологията и психотерапията - има едно отвратително и негласно съгласие, приемащо "великата" хамериканска пси асоциация като водещ ориентир. Учат се предимно хамериканските плитки автори, четат се основно техните нерядко посредствени статии, виждани през автоагресивния стокхолмски синдром (несъзнавано) като велики... Такива ми ти весели динамики...

Освен това масата от народ на запад има действително много по-ниска обща култура. Жените им освен, че са масово грозни (говоря предимно за Канада и Щатите и без извинение), са станали някакви болно еманципирани мъжкарани, забравили дори да ходят и да се обличат, камо ли да имат излъчване и поведение на жени... Наблюденията ми са, че като цяло, като една обща извадка, българите сме и по-умни, по-знаещи и по-можещи. Да, имаме една грубост и автоагресивно неуважение към самите себе си, брата си и родината си... Но, именно към промяна на това мислене е насочен този текст. 

В началото на 90-тте работех въоръжена охрана в ОББ, Варна. Шефът по сигурността, Бранимир Славов (Бранко), казваше: "Който се справя, тук се справя най-добре. За какво ходят хората в чужбина? Защото не се справят тук, затова. Аз се оправям добре в България и знам, че сега, в дивия изток, са златните мини!" - човекът успоредно с работата си в банката имаше автокъщи, магазини, търгуваше стабилно. 

След време, когато пътувах по корабите, в една от ваканциите между два договора, срещнах случайно Павлин, съученик от електротехникума. Разговорихме се, кой накъде е и какво прави. Като му споделих, че съм моряк и че за два договора мога да си купя апартамент в България (тогава разликата в стандарта бе сериозна, докато сега не е така), той се засмя и каза нещо от сорта: "Слушай, много се радвам, че пътуваш. Такива като теб ми осигуряват доходите. :) " - Оказа се, че е станал строителен предприемач... 

Та, който си го може, си го може много по-добре в България, където го е поставил неслучайно Господ, Животът. Преди време започнах да осъзнавам процесите, върху които разсъждаваме в този разговор. Осъзнах, че докато неможещият търси през незрелостта си трошички подаяние навън, знаещият и можещият изковава съдбата си без мрънкане. Разбрах, че реализацията на истински високо ниво в чужбина е много по-рядък факт от масовото заемане на работни позиции, за които кой знае какъв акъл и можене не се искат. Видях, че в България има много минуси (както и навсякъде), но плюсовете никак не са по-малко! А отвъд тук и там, където и да си, ако служиш на Бога, ако провеждаш Любовта, само тогава животът ти се изпълва със смисъл! 

Започнах да уважавам родината си и включих това здраво национално достойнство в стабилната си самооценка! 

Благодаря на Митко и отговорилите за смислената дискусия! 

Ето го откровението на Митко Тошев:

"За седемте години, които прекарах в София, оставих доста хора учудени и замислени заради начина, по-който гледах на средата. Постоянно ме питаха как така не ми пречи простотията, как така си намирам работа толкова бързо, как така нещата, които ядосват 99% от населението, по никакъв начин не ми влияят толкова много. От бая време ми се иска да дам реалното обяснение за това.

Просто е, живял съм в чужбина и имам различна база за сравнение. Защото животът в чужбина те учи, че нещата в България не са толкова зле колкото ги виждаме:

- Учи ни, че не само у нас имаме глупави и немотивирани хора по съответните институции.
- Учи ни, че не само у нас имаме прости и некадърни хора, че не само у нас има несправедлива система и корумпирани политици.
- Учи ни, че нашата здравна система всъщност никак не е зле и, че имаме кадърни, мислещи и знаещи доктори. Доктори, които можеш да видиш на другия ден, не след 6 месеца.
- Учи те, че тъпата ти колежка дето не може да прати мейл без да осере нещо всъщност е богиня в сравнение с голям процент от хората, с които работиш в същата корпоративна среда, но в чужбина.
- Учи те, че Пешо, най-слабия ученик във вашия клас, има по-богата обща култура от повечето ти "интелигентни колеги". Кара те да се замислиш над това дали интелекта определя стандарта на живот. И те учи, че отговорът е НЕ.
- Учи те, че живееш там където имаш доста повече лична свобода на действие отколкото си мислиш.

За да виждаш нещата по различен начин и да можеш да усетиш всеки ъгъл на даден факт, случка или поведение, ти трябва опит. Опознавайки и другите алтернативи, ти осъзнаваш, че имаш адски много неща около себе си, които не оценяваш, защото са даденост.

По стар дебатьорски навик (занимавам се с дебати, ораторство и продажбени умения), аз винаги се опитвам да огледам ситуацията от колкото се може повече ъгли, за да мога да я видя такава, каквато е. Не такава каквато си я представям, когато я виждам само от един ъгъл. Това е тайната ми!" 

Митко Тошев

Фейс отговори:

Костадин: Ние обичаме да се оплакваме и както един познат казва за всеки е различно да няма пари един няма за хляб друг за яхта...

Надежда: Истината,казана най-просто,че всички да проумеят!

Мариана: София вече е много по-добър град за живеене от много европейски такива.

Ани: много ама много точно казано, ще ми се всички българи поне за година да поработят в чужбина. Но за съжаление дори първите 3 години само ахкаме.. вай вай колко е хубаво навън и колко лошо в БГ... след 6 обаче нещата вземат обрат.. , но вече си се "устроил", полагайки неимоверни усилия да те приемат и докато се усетиш.. си пуснал корени. но това което все още ме спира да се върна е , че няма еквивалент на това което правя , а финансите а си важна част от ежедневието.

Мария: Съгласна съм с прочетеното. Изпитвам същите мисли.и чувства , връщайки се от чужбина.

Жасмин: Подкрепям, живея в чужбина и в момента, България никак даже не е зле в сравнение с прехвалените'западняци' - има много повече мислещи и вдъхновени хора, вместо зомбита с луксозни притежания и кухи мозъци.

Илияна: Дай боже,повече хора да имат вашия поглед към живота в България,само ако можехме да ценим!

Генка:  Браво най после ще започнем да се осъзнаваме че родината ни е прекрасна и ако искаме някаква промяна то това сме ние народа които трябва да го променим всички заедно.А не да бягаме и само да плюем родината си. Тя е прекрасна.

Румяна: Така е, абсолютно вярно е. Нека всички да го разберат и да не възхваляват другите държави на запад.

София: Прекрасно написано. Сега живея в Канада и също имам база за сравнение като авторът. Напълно споделям вижданията му.

Орлин