Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 18 октомври 2017 г.

Дискусия относно майндфулнес (медитацията) в психологията и психотерапията

Забележка: долният текст представлява разговор относно медитацията и интроспекцията в психологията от фейсбук групата "Психолози, психотерапевти, психиатри - специализирана група". Докато конкретно дискусията е тригерирана от темата за медитацията в психотерапията, всъщност разговорът имплицитно засяга глобални разбирания на съвременната психология за що е това човек и психика, от които произхождат сериозни методологически недосмислия и задържащи развитието на тази млада наука когнитивни фиксации и уклони. Настоящият текст е смислово свързан със статията ми "Качествени методи в психологията".

.................................................................................................................................................

С: Мога да се обзаложа, че медитацията е като молитвата - bullshit.

Човек, който не тренира мисленето си, медитацията няма да му помогне. Човек, който не тренира вниманието си, медитацията няма да му помогне.
Човек, който не тренира паметта си, медитацията няма да му помогне.

Един диспечер на самолети, чието внимание е заето да следи кацането на различни самолети в различни зони ще покаже много по-високо ниво на внимание, отколкото някой медитиращ, чакащ да стане чудо с него и да му се отвори третото око от Атлантида... Да не говорим за подготовката на космонавти и какви тестове минават.

Орлин: Мога да изкопая "тонове" рисърч, доказващ ефективността на майндфулнес. Не мисля, че си струва обаче, поради факта, че съществува едно донякъде естествено нагаждане на хипотезата към вече налични очаквания, през които споделящият ги филтрира изключително информация, отговаряща им смислово.

И: Трагизмът на класическия учен - не мога да го опиша и изуча, следователно то не съществува. Някои неща трябва да се преживеят в първо лице единствено число, а не да се търсят в статистиката. Който се интересува - има 10 дневни випасана ретрийти и в България. 10 часа на ден, пълно мълчание и вегетарианска храна. Но да знаете, че се седи на пода и е трудно за хора, свикнали със столове с облегалки. Някои проникновения и преживявания ще ви откажат от четенето на статии... и е безплатно, не е комерсиално.

ОрлинИма много какво да се каже, въпреки противоположността на мненията. Защото недоумието да "изучаваш" медитация чрез количествени методи отразява много за посредствеността на методологията в психологията каквато е...

С: Не се тръгва отзад напред, като "не мога да го опиша, значи не съществува". Логическа грешка ми се вижда. Едва ли учените работят така. Обратното е по-вероятно.
Нещото или съществува или не съществува. Ако съществува учените го описват и изучават. Ако не съществува те не могат да го опишат и изучат, защото нещото просто го няма. Няма как предварително да не описват нещо, ако то съществува. Съществуващите неща се улавят по някакъв начин.

Орлин:  Негативното доказателство си е логическа грешка. Ако дадена хипотеза не може да бъде доказана, е грешна... Ако хипотезата не може да бъде отхвърлена, е вярна... И двете току що споменати твърдения са погрешни. По отношение на психичното, психологията приема, че е страничен еволюционен продукт от процеса на оцеляване и предаване на генетична информация - и нищо повече. Холистичната психология споделя разбирането за корелацията на психичния процес с неврофизиологията, но в същото време за феноменологичното му автономно съществуване и дори за водещата роля на това съществуване. Соматопсихика и психосоматика, кокошката или яйцето или и двете заедно. Ако някой следи логиката, вижда че и двете хипотези не могат да бъдат отхвърлени, което не ги прави автоматично верни, нито пък могат да бъдат еднозначно доказани, което не ги прави грешни. Оказва се, че логиката стига до там, че се спира в тавана на самата себе си, в неутралността на едно "Не знам!". Има обаче и визия логика и диалектична визия, която вижда че всъщност противоречието е привидно, а дилемата фалшива. Защото психиката е толкова отелесена (embodiment), колкото и притежава известна феноменологична автономност, собствено поле на дейност, което също въздейства на соматиката. Стигаме до това, че въпросът е не до или / или, а до когнитивния уклон съвременната психология/ когнитивна наука да залита в разбиранията и методологията си към невропсихичния ембодимънт и количествени, през поведението изследвания на психичното, като в огромна степен неглижира феноменологичните, качествени методи. Не пиша това адресирано конкретно, а като принципно разсъждение и изводи.

С: Няма "негативно доказателство." Доказателствата са винаги "позитивни." Има "негативни и позитивни твърдения." Този, който прави позитивно твърдение следва да го докаже. Този, който прави негативно твърдение - не се обременява с доказателства. 

Аз твърдя, че медитацията(и молитвата) не помагат за развитието на когнитивните процеси(негативно твърдение), защото това привидно подобрение може да се дължи на друго - самовнушение, отпочиналост след транса, професия, обременяваща когнициите и др. Сякаш има погрешна корелация.

В такъв случай, за да избегнем грешния логически аргумент от незнание, включващ именно такива позитивни и негативни твърдения се прибягва до "Бръснача на Окам" - Кое е по-вероятно да се случи? 

И така, кое е по-вероятно да се случи: 

- Човек, който медитира и се моли пасивно в транс(като спящ), "изключил" когнитивните си процеси, да развие и подобри когнитивните си процеси? Вижда се парадокса - когнитивни процеси се подобряват без използването им. 

- Човек, който активно занимава когнитивните си процеси и ги използва доста често, да ги развие и подобри, без значение дали медитира или не?
Според мен е второто.

Соматопсихичният или психосоматичния възглед е хронологично първоначалния, колкото и некоректен да е въпроса? Соматопсихичният е, въпреки съществуващата обратна връзка психика-тяло, която не нарушава еволюцията. Все едно в био-химията да питаме кое е първото - биология или химия. Докажи, че психиката/психичното предшества тялото/материалното и получаваш Нобел.

Орлин: Както казах в началото, едва ли ще стигнем до общи позиции -
не поради умствените ни възможности, а поради разминаващите се гледни точки, идващи от различна самосъзнателна идентификация със сома или психе. 

Медитацията няма общо с пасивно изключване на когнитивните процеси, а с ползването им до предела и надхвърлянето им. Няма общо и с транса като спящ, а със съзнателния, буден такъв. В будизма, от който произлиза цитираната практика майндфулнес, съществуват аналитични медитации, предхождащи трансовите. В хинду йога се ползва процесът джнана, в който умствената логика стига до връхна точка, за да бъде надхвърлена от по-цялостни когнитивни процеси.В зен това надскачане е изразено в метафората: "като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!". 

Ако някой се съмнява дали когнитивните процеси са развивани от медитативните методи (които са сложни, многообразни, феноменологично прецизни не по-малко от поведенческото количествено измерване на психичното, както и най-често твърде непознати), не познава практиката на брилянтните логически дебати и в северния и в южния будизъм, както и тънкостта на логическото съждение, изисквано като подготвителен етап в йога (която няма много общо с популярната представа за стречинг, битуваща в западняка).

Относно първичността на телесно или психично - мога да кажа, че са взаимно обусловени. При тълпата определено първично е телесното. При творческите и талантливи индивиди обаче, идентификацията на самосъзнателността е в психичното и духовното. Тук разминаването ни, както споменах, не се дължи единствено на обяснителен логически процес, а на самосъзнателна идентификация. Някой би опитал да възрази, че въпреки самосъзнателната идентификация на развития човек с психичното и духовното, някакси по дифолт водещо е телесното, продуциращо психичното. Твърдя, че това е гледната точка на мравката, виждаща на няколко сантиметра... Метафората е относително валидна, когато преносът на аналогията от мравчото късогледство премине към таргета на аксиомно приемания за валиден материализъм. Да, но подобна грубо материалистична аксиома за първичността на тялото въобще не е доказана или дори доказуема теорема, а просто плод на късогледо-мравешки когнитивен, материалистичен уклон - и толкова. 

Дали майндфулнес работи? Твърде общ, свръхгенерализиран въпрос. Дали работи при кого, ползвана как и къде? Ако става дума да съберем 30 човека с даден синдром, на които да дадем инструкции от типа "Фокусирай се в дъха си..." и да сравним резултата с други 30 (контролна група), които оставим просто да дремят, едва ли ще намерим кой знае какви статистически значими резултати. Защото ако за да се научи човек да свири на пиано добре, са нужни десетина години, то за усвояването на сложния, постъпателен, многостъпков медитативен процес, са нужни повече години. Ако изследванията са правени обаче върху тренирани с десетилетия практици, положението е различно и отчетливо проследимо със съвременното невросканиране. За да не бъде толкова общ въпросът, е добре да се уточни, че майндфулнес може да бъде ползван примерно в процеса на психотерапия (водена медитация), като качеството на повлияването тук зависи не от конкретно ползваната техника, а от майсторството и уменията на терапевта. Според опита ми, корелацията в резултатността тук е нито по-значима, нито по-малко от на кой да е помощен метод - в психотерапията по-важен от метода е ползващият го. 

А напъните чрез количествено измеримо поведение да се изследва феноменологично интроспективен, творчески психичен процес, не са по-различни от старанието на дивака с каменната си брадва да нарисува реалността на психичния си живот - тъй като изобразеното е проекция на възприетото през филтъра на психичните му съдържания, оплоскостява, редуцира в съответствие с примитивността си като твърди, че видите ли, това е адекватният подход. Не визирам личности и системи, а разсъждавам принципно. 

С: С критиката алтернативите се увеличават, защото се регистрира проблем. Когато се формулира правилно проблема той може да бъде решен. Да ползвам клишето - За човек се съди по това какви въпроси задава. Няма глупави въпроси. Има незададени. 

Не поставям под съмнение психотерапията или терапевтите, а mindfulness(темата), което ми прилича на New Age. Тук спада и медитацията както изглежда. Не омаловажавам личните преживявания - те са главни в психотерапията - те са компаса на клиента и терапевта. Всеки човек ги има. И аз съм стигал до съзнателно контролиране на транс(знам, че не се спи). Вероятно и други са стигали, а и по-далеч. Не отричам тези факти. И да, тук статистиката спира. Това е ясно. Не всички сме еднакви. Но не можем да я пренебрегнем с лека ръка, затваряйки очи пред другия факт, който изисква науката - статистически данни и критично мислене. В противен случай още дълго време ще смятат колегите за попове, ходжи, гурута, шарлатани и т.н. 

Обясненията на тези лични преживявания не трябва да става с расови или религиозни интерпретации, защото това е езика на расизма, езика на Църквата, езика на Буда, езика на Джамията и т.н. Обясненията трябва да стават на езика на психологията, която се е обособила като наука и гони научните стандарти. Няма смисъл да я връщаме в средновековието, та и по-назад. Какво ще изследва тогава - средновековния човек в 21 и 22 век ли? 

Орлин: Така вече е ценно казано. Да, балансът е важен. Въпросът е, че в психологията, каквато сега е наложена, определено има сериозни залитания, "благодарение" на които самият обект на изследване (психиката) е свеждан единствено до поведенчески корелати. Твърдя, че това е валиден подход, но маргинален и единствено уводен по отношение развитието на тази млада наука. Защото психологията не е механика, а т.н. операционализиране я свръхопростява и редукционира до такава. Ако количественият, редукционистки метод е подходящ за изследване на банални когниции, няма какво да каже за фините нюанси и богатството на феноменологичната психична динамика... 

Аз също смятам, че честното и непредубедено противопоставяне на мнения е много важно. Получава се сблъсък на позиции, често отричане, намеса на емоционалност и същинска борба на противоположности. Постепенно обаче се вижда, че и в двете позиции има резон, а различието е привидно и включено в диалектичната цялост и синтеза на по-висока визия, обхващаща качествено и двете гледни точки.

Обясняваме на езика на научната психология, точно така. Въпросът е, че тук стигаме отново до методологията за научаване, за провеждане на изследвания в психологията. Твърдя, че уклонът към механоморфно количествено отчитане на поведение, с което би трябвало да корелират психични съдържания, е добър старт, но нищо повече от начален стадий в развитието на психологичния метод. Оставайки там, методът за уж душеведение обездушава и погубва самото душепознание, отхвърляйки пълнотата от феноменологични преживявания, случващи се при известна автономност на "полето" на дейност на психичния процес спрямо сомата. 

Ню ейдж, отвъд добрия вложен първоначален смисъл, е действително силно опорочено понятие, практически еквивалентно на пожелателно мислене. Така е. Да се приравнява обаче приложната психология на утвърдени системи като будизма, индуизма, мистичното християнство и т.н. с нова епоха фантазмите, само по себе си е логическо непозволено обръщане. Всички делфини са бозайници, следователно всички бозайници са делфини. Всички жени са хора, следователно всички хора са жени. Всички ню ейдж псевдологии произлизат от древните системи за себепознание, следователно тези системи са ню ейдж... 

Да, приемаме предложения опит за обективизиране във вида на изследване на психика чрез поведенчески измерими корелати. Твърдя обаче, че ако съвременната психология спре дотук, "самозадушава и кастрира" самата себе си. Защото психичният обект не е измерваното поведение и както наблюдаващият субект, така и наблюдаваният психичен обект, се случват в качествената феноменологична реалност, различна от поведението или телесния, невробиологичен субстрат. Да, тялото и поведението до известна степен отразяват най-грубите психични движения и наличности. Затова количественият рисърч е валиден при изследване на базисни психични факти. Корелирането между измерваното поведение и психичното обаче се размива и силно снижава стойността си при изследване на сложни психични, динамични, многопластови, творчески процеси на високо ниво. 

Оказва се, че в споменатите древни системи качественият процес на изследване на психичното, е изключително обективен, прецизиран, постъпателно преживяем както във феноменологичната реалност, така и в корелацията ѝ с психотелесността. С това не правя директна податка за пряко извличане на методология от тези системи, а твърдя, че има смисъл в непредубеденото вглеждане във вече съществуващия, предаван от тях хилядолетен опит в душеведението, превода му на съвременен научен език и черпене на смислови послания. 

Защото непредубеденият изследовател на психичното едва ли ще избяга в рационализиращо отричане от океана от вътрешна феноменологичност, а вместо това би се научил да плува качествено в него. В процеса на такова качествено, преживелищно душеведение, изследователят осъзнава, че в областта на психичното наука и религия, изкуство и култура, етика и естетика, приложна философия и житейска мъдрост никога не са били разделени, а винаги са били и са единни. Осъзнава, че докъдето самият той е достигнал в уменията си за преплуване на психичния океан, дотам може да заведе и потърсилите помощта му (специално по отношение на психотерапевтичния процес, явяващ се приложна психология). 

Орлин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.