Любоцелно Отвъдпаричие

Тази сутрин прочетох:

"Ако парите не съществуваха, би ли преследвал същата цел?"

Въпросът не се отнася единствено до представата за свят без пари, а до психичната настройка на "Доволен съм, достатъчно ми е, живея призванието си - благодаря!"

Питал съм се какво ли бих правил, ако разполагах с милиарди. Отговорът ми е: точно същото. А си давам сметка, че дори сега го правя по-качествено и повече количествено, в по-голяма степен се доверявам на неизвестното и неконтролираното в сравнение с ако бих разполагал с многото финанси. Та, всеки от нас си е на най-подходящото за него място по най-съответния на вътрешното му състояние начин!

В психотерапията понякога задавам следния опознавателен въпрос: "Представи си, че един ден се будиш с целия ресурс на света. Какво би правил тогава?"- ако отговорът твърде много се различава от настоящото състояние на човека, това означава, че има много да работи по себенамиране. Защото отговорите клишета като обиколки на света, пари, коли, имоти, власт, означават че човекът не познава и няма власт над себе си, търсейки външна компенсация на несигурността и безсмислието си. Когато обаче любовта потече и човек живее от душа и като душа, се оказва, че всичко вече е точно на мястото си, най-подходящото в този момент за усвояване на дадени характерови уроци.

Нищо лошо в парите, когато живееш през любовта. Не от тях идва проклетията в света, а от безлюбието!