Доволен съм

Човешкото битие на тази земя провежда автентичен смисъл, само когато човекът се самосъзнава и живее като душа. Дотогава мъждука, тлее, дими но не гори. Казвам, че основната цел на човека е осъзнаването на единството му с Битието, с Любовта. Каквото и да прави човек, основната водеща цел зад всяка мисъл, чувство и социално поведение, е добре да е възстановяването връзката с Бога. Това е процес. Важно е да е желан обаче.

Доволството и благодарността не са плод на социални фактори, а на вътрешна настройка. Човек може да е благодарен в имението си, докато ръководи мултимилиарден бизнес, както и докато е в затвора. Такава благодарност произлиза от любовта - неин дериват е. А любовта тече през човека само когато е основна цел, когато е на първо място в ценностите и стремежите - главен порив, фон на всичко останало.

Любовта освен, че диалектично обхваща и болката и радостта, и богатството и бедността, и невежеството и мъдростта, но от позицията си има висотата да синтезира позициите им до разбирането за живота като тренажор за душата. Така ропотът отпада - защото от такава позиция се вижда, че относителното несъвършенство на противоречията е нужно, за да съществува матрицата на земната бинарност, подсигуряваща конфликтите, служещи за гориво в диалектичния процес на развиващото се съзнание.

Накратко, благодарността наистина се отнася не до всички, а само до съзнателните. Но, те са солта на живота.

Орлин