Живот за живеене, вместо за психотерапия безкрай

Приятел сподели долния текст на колежка. С уважение, добавям собствени, не толкова противоречащи, колкото успоредни и допълващи, спонтанни размисли по темата. Следва добрият текст на колежката (не гарантирам прецизността на това добронамерено споделяне - взаимствано е от фейс постинг на приятел, без да имам пряк досег с източника), а след него непринудения ми коментар.

"Всеки има нужда от психотерапия

У нас нуждата от грижа за душата сякаш става все по-осезаема – от езотеричните четива до семинарите за личностно развитие и себепознание. Кога идва вашият ред, на психотерапевтите?
Душата е понятие, принадлежащо към религиозните и духовни практики. Психотерапията е от различен порядък и не би следвало да бъде сравнявана или приравнявана с тях. Тя е грижа за ума и за това как функционира човек на земята.
Психотерапията не чака на опашка, за да бъде приета или призната от някого. Тя е самостоятелна научна дисциплина и практика на една свободна професия. Съществува вече над един век – от времето на големите френски и австрийски лечители, предвестници на психоанализата, като Жан-Мартен Шарко, Йозеф Бройер, Иполит Бернхайм и др., когато психотерапията е поставяла основите на строгите рамки на днешната си клинична практика.
Психотерапията почива върху специфично знание в областта на човешкото развитие и отношения, което е натрупано след задълбочени изследвания на ранното детско развитие, изграждането на психични структури, отношенията между хората, личностното развитие и родителстването, груповите отношения, динамиката между хората в група и много други.
Чрез психотерапията пациентът търси разбиране и приемане на своите проблеми. Той търси да разбере себе си, а терапевтът е в ролята на другия човек, който е способен да разбере и приеме и който е готов да го придружи в това общо приключение.
Кой има нужда от психотерапия?
Всеки има нужда от психотерапия в определен смисъл: Човекът, които се опитва да разбира и познава по-добре себе си или изпитва затруднения при справяне с тревожността и напреженията, препятстващи личностното развитие и ежедневния му живот. Този, който среща проблеми в общуването с близките, колегите, приятелите си. Такава нужда има и този, който желае да изследва отношенията си с околните, за да разбере по-добре начините, по които взаимодейства с тях. Всъщност човек има нужда от психотерапия, за да се развива като човек.
Как най-просто бихте обяснили разликата между психотерапия, психоанализа, психиатрия и психология?
Психотерапията е обобщаващо понятие за всички психотерапевтични методи и подходи и в този смисъл включва психоанализата като един от индивидуалните методи. Съществуват множество индивидуални и групови психотерапевтични методи и подходи или школи, както също можем да ги наричаме.
Ако психиатрията свързваме най-вече с медикаментозното лечение на психически заболявания и разстройства, психологията се занимава с консултиране, тестване и остава повече в научните изследвания, то психотерапията е такова изобретение на науката и практиката, което прилага специфично научно знание за хората и човешките отношения. Психотерапията интерпретира текста (думите, жестовете, движението, интонацията и др.) на пациента, като използва това специфично знание. Психотерапевтичното лечение се провежда в строга времева и съдържателна рамка на отношенията между терапевт и пациент, има определена регулярност, продължителност и цел. В някои случаи е възможно и добре да се комбинира индивидуална и групова работа, както и взаимодействие на психотерапията с психиатрично лечение и адекватно насочена социална работа.
Кога идват резултатите?
Сложен въпрос, който бива изследван в самия психотерапевтичен процес от участващите в него – терапевт и пациент. Обичаме да казваме, че първите седем години са най-важните за изграждането на един човек. Човек обаче живее с проявленията на тези най-ранни седем години през целия си живот. По подобен начин ефектът от добрата психотерапия остава за цял живот и дава отпечатък на нашето по-нататъшно съществуване, като го прави по-пълноценно. За да има ефект от психотерапевтичната работа, се изисква инвестиране на време и желание от страна на пациента, както и активното му участие в психотерапевтичния процес. Това е доброволен акт, никой не може да бъде заведен на психотерапия насила. Психотерапията не въдворява, тя открива възможности за осъзнаване, разбиране и промяна."

Мой коментар:

Всеки да има нужда от психотерапия - не мисля. Животът е за живеене, не за психотерапия. От 100-130-на години психотерапия? Опити за обективизиране, да. Но психотерапия е имало винаги, проявявана през системите за развитие на потенциала - още от шаманските и жречески мистерии, през религиозните учения и системите за разкриване на потенциала (като йога). Да, наложително е психологичното познание, в контекста на което се случва психотерапията, да стъпва на когнитивно научна база, а психотерапевтът да познава добре това постоянно развиващо се ноу хау.

Правенето на самата психотерапия обаче, ефективността ѝ, в много по-голяма степен е изкуство, творчески процес е.

Не мисля и, че е добре да се прави твърдо раделение между качественото познание на психичното, достигано през системите за психодуховно осъзнаване и количествения, понастоящем приеман за научен рисърч. Ако е твърдо такова разделение, то е както един тийнейджър иска да се разграничи от родителите си... Минава време и разбира, че е пренесъл познанията им в себе си или достигнал до повечето от тях през собствения си болезнен опит. Така и съвременната психология - вместо като юноша бледен да рита против извечното вътрешно познание, би могла да прояви зрелост и се учи от него, отново стъпвайки на обективния си собствен опит, разбира се.

Психотерапията е времево ограничен процес. Вътрешното развитие - не, безкрайно е. Психотерапията обаче е важна част от развързването възлите на психичните конфликти, така че това себеактуализиращо развитие да бъде реално, вместо буксуващо пожелателно.