За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 24 януари 2018 г.

Наивен позитивизъм, позитивен ко(у)чинг


Горният клип: Позитивен Ко(у)чинг 1 (29 мин.продължителност) Клипът е изцяло любителски, заснет с малка стара камера, непринудено-импровизирано. 

Пародиен скеч, описващ илюзиите на наивния позитивизъм, съчетан с манипулативна алчност. Нарцистична алчност, представяни като самоувереност и себеуважение, но реално бидейки сребролюбиво дуене над личностова незрялост. Има и зрял позитивизъм - но той е не толкова и не само позитивно, а по-скоро цялостно, холистично мислене и перспектива. Всъщност, точно цялост означава positum на латински - едно изгубено в превода значение. Превод, преминаващ през плитчините на неспособността за обхващане на цялата картина. Защото наивният позитивизъм разболява - твърдя го. Наблюдавам този факт в практиката си директно. Разболява, тъй като "поставя лъскави коронки над гангренясали зъбни или психични канали...", тоест потиска и подхранва несъзнавани маладаптивни наличности. А това гарантира постъпателното, все по-силно невротизиране! Зрелият позитивизъм е способност за работа и с дълбините - смелото почистване и на психчното "мазе". Тогава оптимизмът вече не е изкривен уклон (bias), а автентично, холистично отношение към себе си, хората и живота!


Коментари и отговори от социална мрежа по видеото:

Я: Щеше да е приятно и весело за гледане, ако не е печалната истина, от която по-скоро ми се плаче

Орлин: Нееее - нахрани белия вълк, само позитивно мислене, това е начинът, елементарно е, просто се напрегни и се фокусирай в позитивното, избутай всичко друго. Вселената чува, законът на привличането, а парите са най-важни в нашия коучинг ! Мисли позитивно! :)

Л: Направо ми дожаля за горката жертва на позитивния кУчинг. ;) Горкият ѝ здрав разум, учещ се дори от гангренясал зъб...

Орлин: Не, ти не разбираш! Ние коучърите не сме социопатно нагли и мегаломанно нарцистични в плиткостта си. Ние просто сме по-специални и затова можем да прескочим 20 години обучение и да бъркаме в човешките душици с гребло на багер!

П: Благодаря, че не спестявате нищо от факта, че царят е гол! Благодаря!
........................................................................................................................


Размисли и коментари, породени от статията "Позитивното мислене като съвременна болест"

Добра статия за пузитивнуту мислини и неговия братчед от долния етаж, треньорството. Ко(у)чинг ли е, овчедушие ли е, не знам, но затова вдигаме ръчички, рипаме в духа на "кой не скача, е... (ако си спомняш...) !" и яко избутваме пси акита до пълен невротичен запек, в гонене на Михаля на успеха... Но, както в "Хлапето" - докато Чарли Чаплин мъкне джама и маджуна, лапето търчи пред него и троши прозорците - а той слага новите. Така и пузитивнуту кочване - след като редовно надъха чрез продажба на празна емоция и 0.5 см. дълбоки "пет стъпки за...", набутващи неосъзнати и нежелани съдържания още по-дълбоко, не след дълго блеещият овчо-кочо последовател разпъпва една красива невроза и разцъфтява на психотерапевтичното диванче, за да преработи дивното диване в себе си, все още преживящо кочо ярмата, представяна му за живото спасяващ еликсир...

Хубаво нещо е коучингът - 6 години психология - скип. 10 години психотерапия обучение - скип. Яко, бате ! Десетина уикенда интензиф въркшоп - инаф, брадър.

Кво требе да си як коуч? Длъжен си да не знаеш много, но да продаваш трохичките си знание опаковани в увереността, че предлагаш скъпоценности. Защото колкото повече знаеш, все по-уверен си, че все по-малко знаеш - а така губиш абсолютно нужната за успешния коуч социопатна наглост - злеее, нее, нее, не! Затова никакво четене, освен евентуално за копи пейст от някой мъни гуру, да не се пренапрегнеш евентуално Щото от личната креативност на високо ниво боли, пък и не продава, а само проправя познавателни пъртини - кел файда...

Та, гранд мерси на пузитивнити кочове - благодарение на тех, без трабахо нема да останем душелечителите... Мууучо трабахооооо ...


( Заб(ел)ежка - все пак, има и добри коуч обучения, предимно насочени към бизнес и спортни среди и практики. Пак плитки, но там те тва се сака, да се не объркат ората... :) ) Може би нейде по планетата има и нормални бакалавър, магистър и докторски коуч програми (надявам се!), както и цялостни, задълбочени следдипломни коуч обучения - ама в Булгаристан, хмм... Голямо ХММ, поне що се отнася до по-цялостна работа с психика. Относно бизнес и спортния коучинг, да - чудесно.

Има и ценни коучи, естествени таланти, правещи добро въпреки елементарното ко(у)ч обучение. Но, на фона на многото плява, в страната ни са единични, преброими на пръстите на двете ръце зрънца.)

................................................................................................................................

Коментари от социална медия по статията от линка и думите ми към нея:

И: Орлине, много хора са го минавали този процес...надеждата..позитивното мислене да им промени живота...и виждат че не е точно така...но има и неоспорими истини, които съм разбрал от такива книги ....че нещата над които се фокусираш ментално...и мисълта ти е заета с тях..НО и предприемаш действия в тази посока...се случват...друг въпрос дали това попада под понятието "позитивно мислене"

Орлин: Има истини, заедно с полуистини и безспорни неразбирания и неистини в такива книги и коучъри. А в една каца мед, шепа катран развалят всичко. Много клиенти са ми довели авторите на позитивно мислене книги и коучъри - тоест, индуцирали са невроза. Масов процес е.

И: Както си го казвал....важно е човек да си изкара страховете...и реалните проблеми...и чак тогава тези "техники" за силата на мисълта вършат работа.

Орлин: Да - иначе закопават и водят до един вид психично "гниене" - невроза...

Д: Ами то в един момент ти обясняват как ще станеш успешен за седмици, как живота на всички се променя, а ти грешния ходиш по курсове, обучения, уоркшопи 10 години+ а все още не караш Бентли???

Орлин: Мдам, зле... Това да работиш от сърце и душа, за Бога в човека, наистина не е много финансово доходно. Затова пък душичката пее...

Ц: Време беше някой да нарече нещата с истинското им име! Браво!

М: Идеята, че "трябва" да мислиш позитивно и само позитивно може да е много вредна и понякога е прикрита форма на автоагресия/мазохизъм. Лично съм го виждала, идвали са при мен хора, развили натрапливости и тревожни състояния в опита си да мислят само позитивно. Генерират серия от интензивни емоции - Вина, че не могат да мислят само позитивно; Страх и безпокойство - че ако не мислят само позитивно, нещо лошо ще се случи; Срам - ето, провалям се, не струвам, щом не мога да мисля само позитивно; понякога Омраза - ненавиждам се, защото ако можех да контролирам мислите си, щях да съм щастлив като другите, но ето - не мога и не се получава. И всичко това трябва да се потисне допълнително, не бива да се мисли за него, защото.. само позитивно трябва да се мисли. При много хора това беше довело до огромна тревожност или депресивност, при някои безсъние. Във всички състояния личеше едно силно отхвърляне на себе си.

*Допълнение: Описаното е болно позитивно мислене. Има обаче и здраво позитивно мислене - да виждаш и приемаш нещата такива, каквито са, в тяхната цялост. Да приемаш и тяхната негативност, но да избираш да видиш и положителното в тях, дори да е само потенциал. Здравото позитивно мислене не отхвърля негативното, а го приема и вижда като потенциал на нещо положително. Калта, от която се ражда лотосът.

Орлин: Именно - такива коучи и книгите им създават масирани г.т. и окр състояния, а после ние им берем гайлето!

М: Да, а е толкова популярно. Във всяка книжарница на рафт "Приложна психология" поне 40-50% от книгите не са никаква психология, а пропаганда как да мислиш положително. Хората започнаха да вярват, че с това се изчерпва едва ли не науката психология, даже психотерапия.

Орлин, благодаря ти, че говориш на тези теми!

А: Мда, напоследък ни продават щастие за доста пари. Отдадени са на тази търговия.

И: Винаги съм се замислял...че от тези курсове...най често богат става "коучера"

С.Г.: Бях в една организация, където позитивното мислене беше издигнато в култ. Тези хора живееха в собствен свят, откъснати от реалността. Взаимно подхранваха егото си и се величаеха. Самонавиваха се и не признаваха, че е налице проблем, като ли да допуснат грешка. Приличаха ми на зомбирани.

Г: Тъй де,тъй..дай го малко по-позитивно де..еее хаха

Орлин: Да, права си. Виж това розово слонче как размахва ушички!

М: Повечето не различават positum от ..... positivum

К: Нашата култура набляга на нереалистично положителните очаквания- бъди по-добър,по-щастлив, по-здрав, бъди от най-добрите, най-мотивираните....Бъди най-продуктивен,успешен,известен,нека ти завиждат ,нека ти се възхищават. Този перфекционизъм е най-злокачествената форма ,която ни налага позитивното мислене, за нашето психично здраве. Целият този сладникъв позитивизъм и врели некипели за самопомщ,наблягат най-вече на това, което ни липсва. Насочват вниманието ни върху личните ни недостатъци и неудачи , а после ни го натриват в носа. Рекламите за това, как да изкарате повече пари да отидете после на Карибите ви създават усещането за пълен неудачник, ако не можете да ги изкарате. После ще ви предложат книги за успешни стратегии как да станете богати. Предлагат ви глупави мисловни материализации, как да си повтаряте пред огледалото колко сте красиви и ви втълпяват, че сте абсолютни грозници. По ирония на съдбата тази фиксация върху позитивното ни напомня само за липсите ,че не отговаряме на критериите ,че сме нещастни и това ни разяжда отвътре.Защото желанието да натрупаме повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи приемането на негативното само по себе си е вече позитивно. Това е нешо,което философът Алън Уотс нарича"Закон за обратното действие"-идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате добре ,толкова по-зле ви става. Защото самото преследване подсилва усещането за липса. Никога няма да сме щастливи,ако търсим щастието, беше казал Албер Камю.Всичко ценно в живота се печели с неговото приемане и преодоляване . Но хората искат бързи решения, искат да избегнат болката, отговорността и страданието.

Р: Шапка ти свалям за коментара по статията. Време е вече хора като теб да говорят. Защото преди тези "пузитивнити" снизходително ги пропускахме, считайки, че няма кой да се върже на тези глупости. Поради това те си повярваха и се самозабравиха.

Орлин: Някои от тях имат харизма - привличат народ. В това лошо няма. Тъпото е, че причат за неща, от които хал хабер си нямат, копирайки от някой подобен на тях, имал късмета да се роди и изявява в страна, даваща шансове за по-широка популярност, което въобще не прави нито копирания, нито копиращия истински знаещи това, което не знаят нито от опит, нито от образование, изискващо десетилетия. И ако за едно бизнес или спортно развитие могат да уцелят с папагалщината си и заредят с харизмата си, то по отношение на психиката, често вредят, нямайки си представа от комплексността и многопластовата ѝ динамика. Именно плиткостта им, въпреки вредата, привлича много народ. Защото колцина имат смелостта и желанието за цялостна характерова хармонизация с любовта? Малцина доброволно, а доста водени доброзорно от неврозите си. А масите... Когато аз правя уъркшоп, то е за хора преминали през градацията от лична и групова терапия, което подготвя за черешката на тортата - работилниците с потапяне в трансформираща и разтърсваща работа с дни, от сутрин до вечер. Аз умишлено не каня външни хора - защото нито са готови за такава дълбинно преобразуваща работа, нито са способни, когато не са преминали през въпросната терапевтична градация. А какво правят коучърите - самите те не са минали цялостна лична работа и продават малкото си знание през многото си нарцистична наглост за велики, докато са максимално повърхностни, а и често частични, изкривени, некачествени... Парадоксът е, че именно тази плитчина привлича масите - само това могат да поемат, това и им се дава. Когато много учиш, действително знаеш доста, все повече знаеш, че знанието ти е нищожно спрямо безкрая от непознато, допирът с което става все по-голям. Съответно инфантилната наглост, продаваща стъклени мъниста с идеята за съкровища, се изпарява - Дънинг - Крюгер ефект. Често ме питат защо не се рекламирам, защо не организирам по-масови събития? "Знаеш ли колко много хора те познават, колко искат да се свържат с теб, да идват на твои работилници - ако се рекламираш, ще събираш пълни огромни зали!"... Бих могъл, по-добре от мнозина. Но не искам - това не съм аз. По-дълбок, висок, по-цялостен съм. Съзнавам, че мисията ми е не да правя пари, а да помагам на хората с неврози и характеропатии в цялостното им характерово трансформиране - а това е много майсторска и изискваща дейност и процес, изискващ на първо място огромно сърце и изстрадала, преминала през много мъка любов. Дълбинен, обхващащ най-тъмните, но и най-високите психични кътчета процес, нямащ нищо общо с коуч плитчините. Наградата в този процес идва именно от любовта, от горе, а парите не са много, на фона на изисквания и влаган огромен потенциал и енергия. Фокусът не е в парите - в любовта е. А тя преминава само през смирението, нежели през социопатната нарцистична гордост и алчно сребролюбие, така препоръчвани имплицитно и обявявани за самоуважение в псевдосистемите.

А: Ориентирани все към външното, търсейки моментното удоволствие пред дългосрочното удовлетворение... Всичко външно се разпада, дори най-голямото, няма бъде осъзнато, разбрано, интегрирано, ако няма къде да се закрепи отвътре.
И с този начин на живот ориентиран все към външното, може да се окаже, че отвътре няма нищо, което да си струва. И тогава как ще обичам себе си? И.. това е като кошмарите.. Какво се случва в кошмара? Искаш да излезеш от него, искаш да свърши бързо. И от динамиката към външното, влизаш в динамиката на бързото. И на пазара ти предлагат - просветления за една минута и какво ли още не. И бягаш да се спасиш по бързо от кошмара.

Орлин: Уникално казано – благодаря!

А: Право в десетката! Докато не погледнеш истината в очите, може да си пееш позитивни песнички до края на живота и това, което ще имаш накрая е една голяма черна маса негативност, красиво опакована в цветни положителни приказки. Казвайки истината за себе си и на себе си (в контекст на отговорност), погребаните неистини ще бъдат изтласкани на повърхността за проверка.Щом несъзнателните неща се събудят, разсъдъка се сблъсква с факта, че не може да бъде прав. И това обикновено е масивен сблъсък...

.......................................................................


Позитивен Ко(у)чинг 2: 7 минути продължителност

Ний сми пузитивни кочинг кунсултанти, убучени от хамерикански бизнис гуру и сми мноу дубри. Зъпиши съ на убученииту - тва 10-на години учене психология или медицина, айде няма нужда. Не е нужну да си пси или док и пост академично да се поозориш за още 10-на лета психотерапевтични обучения - просту ила и ставъш коуч. Е, било неква пародия на основите на организационната и бизнес психология, която се учела 6 години... Айде сега - знайш ли нашийъ финансув гуру къф е пич, ъ? Ся шти продаде сичку ей тъй, щрак и сичку знайш вечик!

....................................................



Орлин Баев, психолог-психотерапевт



вторник, 16 януари 2018 г.

Трансферното удържане в ефективната психотерапия

Donald Winnicott, обектни отношения психоанализа
 Трансферното удържане в ефективната психотерапия

Забележка: Дискусията по-долу е от социална мрежа. Пламен Димитров, председател на дружеството на психолозите в България, повдига една наистина ключова в психотерапията тема – способността на терапевта да осъзнава и удържа трансферните проекции на клиента. Способност, която ведно с искрената емпатия и високо ниво на терапевтични годности, предопределя психотерапевтичния процес като ефективен в максимално възможна степен.

Пламен Димитров: "Вероятно най-недоразбрания технически принцип на Фройд, свързан имплицитно, но много силно с темата за автентичността в психоаналитичната ситуация, е правилото за въздържанието. Това правило директно касае връзката на пациента с неговото страдание. Пациентите очакват анализата да облекчи страданията им, но скоро разбират, че самата психотерапия носи особен вид емоционално страдание (екзистенциалната тревожност), с което те трябва да се научат да се справят, ако искат да имат полза от нея. От терапията боли!

Позицията на Фройд тук е съвсем недвусмислена: „Лечението следва да се провежда с въздържание… [дотолкова], че потребностите и желанията на пациента да му позволяват да продължава терапията и да служат в подкрепа на готовността му да работи и осъществява нужните промени” (Freud, 1915, p. 165). Неразбирането на този принцип, за съжаление, е довело с развитието на психоанализата до крайности в практиката, които нямат нищо общо с имплицитния му замисъл, предаден още от Фройд – психоанализата не е всесилна и не бива да се ангажира с неавтентични терапевтични обещания. Някои от представителите на т.нар. съвременна „класическа психоанализа” се придържат към стереотипи, които налагат на аналитика една крайно неавтентична интерпретация на този технически принцип – те не предлагат на пациента под никаква форма окуражаване, съпреживяване и подкрепа; разглеждат психоаналитичната ситуация като своеобразна камера за депривация, създадена за емоционален дискомфорт на участниците в нея. Фройд не е имал това впредвид, изтъквайки значението на принципа на въздържание в психоаналитичния процес. Той е общувал освободено и ангажирано с пациентите си, поддържал е социални контакти с тях – нещо, което по стандартите на т.нар. „класическа школа” днес би изглеждало недопустимо. Всъщност, той просто е подчертавал, че аналитичния процес е сам по себе си едно болезнено начинание и поради действието на трансферентните сили пациентите формират очаквания аналитика да им осигури благополучие, любов, приемане, спасение – а заедно и с това да не им налага да осъзнаят, че резултатът от лечението зависи в крайна сметка от собствената им автентична работа с проблемите им и неизбежните страдания в живота им.

Правилото на въздържанието, според Фройд, е напомняне за нуждата от автентичност на аналитика в тази наситена с трансферентна динамика интерсубективна система – личността на аналитика има роля в психоаналитичната ситуация, но тя трябва да се разбира не така както пациента я възприема. Това правило напомня на аналитика да е автентичен в опитите си да помогне на пациента, но без да става част от трансферентните му очаквания и фантазии. А това изисква от аналитика да е интрапсихично, поведенчески и интерактивно автентичен, да се освободи от илюзиите, че психоанализата е панацея и че работи независимо от автентичното ангажиране на пациента с намирането на собствени решения на проблемите му. Всъщност, от гледната точка на екзистенциално-психодинамичния подход принципът на въздържанието е начин, по който Фройд говори за автентичността в психоаналитичната ситуация по пределно ясен начин – същността на отношенията „аналитик-анализиран (пациент)” в контекста на темата за толерантността на пациента към страданията му. Въздържащият се аналитик не сътрудничи на защитните самозаблуди и проекции на пациентите, които избират неавтентичността, вместо с помощта на аналитичния процес да се изправят лице в лице с реалността.

Автентичността има пряко отношение към наблюденията на Фройд, потвърдени по-късно и от екзистенциалните аналитици, че хората имат тенденция да изтласкват своите автентични преживявания и автентичното си Аз, за да си осигурят социални награди, одобрение, самоуважение и снижаване на екзистенциалната тревожност, свързана с избора на автентичното поведение и автентичните отношения в средата си. А това, означава, че автентичността е мислима и постижима в психоаналитичната ситуация като конфронтация с ежедневността на социалния конформизъм, което безспорно е болезнено, провокира тревожност и поставя въпроса за капацитета на участниците в аналитичния процес да се справят с темата за екзистенциалното страдание. В психоанализата, както и в екзистенциално-психодинамичната терапия, укрепването и засилването на капацитета на личността да се справя със страданието и тревожността на това да е себе си, да е автентична в преживяванията, поведението и отношенията си с другите уникална индивидуалност, е централна тема и конкретна задача на психотерапевтичния процес." 

(стр.223-224)
© Димитров, П., (2018, под редакция),
Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. София – Сборник от 10 книги,
ISBN 978-954-91472-9-2.



Орлин Баев: Тук под въздържание дали не се има предвид по-скоро удържане (ограничаване, containment)? Удържане на автентичността на аналитика под трансферната проекция на анализирания, вместо идентификация с нея.

Пламен Димитров: Орлин,имам предвид т.нар. класическо правило на въздържанието ("rule of abstinence") - https://en.wikipedia.org/wiki/Abstinence_(psychoanalysis)

Орлин Баев: Да, същия психотерапевтичен принцип/правило съм срещал под термина containment. Уиникът го нарича holding, to hold. Както и ти казваш, съвременното разбиране и практика са по-емпатично топли, интерперсонално процесни, а въпросното удържане/ въздържане, се изразява в способността на терапевта да осъзнава и удържа фрустрацията си и при негативния, и при позитивния трансфер. Така вместо да се идентифицира с проекцията на клиента, ставайки част от житейския му сценарий и схеми, спомага осъзнаването и промяната на когнитивните му скриптове. Вместо да бъде част от проблема, става част от превръщането му във възможности и решения. Познавам това удържане/ въздържане/containment отвъд думите, през клетките си и го преживявам ежедневно. Определено е свързано с известна фрустрация и издържането и през личностова зрялост и стабилност.

А по отношение на клиента - когато терапевтът има зрелостта да удържа проекциите, без да се идентифицира с тях, на фона на много и качествена човещина, автентична емпатия и искрена заинтересованост от добруването на клиента, на последния също му се налага да издържи фрустрацията от "счупването" на инфантилно преносните очаквания, че терапевтът като омнипотентен татко и мама ще свърши работата по промяната вместо него. Такава личностова интегрираност на терапевта предпоставя надрасването на невротичния регрес и схеми на пациента и поемането от него на здрава отговорност - мотивира го за актуално придвижване към психично израстване. Здрава отговорност за промяната на невротичните доскоро сценарии в зряло адаптивни, смели и смислени. Като се замисля, именно тази способност за удържане на психотерапевта, на фона на емпатичната му автентичност и сърдечно интензивна включеност в психичния процес на клиента, прави терапията и терапевта ядрено ефективни, без значение през коя психотерапевтична модалност формално е практикувано. Благодаря за добрите насоки на мисълта!

Орлин Баев, психотерапевт