Наивен позитивизъм, позитивен ко(у)чинг

- Какво е това ко(у)чинг?

- Това е, когато кочът води овцете, които му се връзват! 

Горният клип: Позитивен Ко(у)чинг 1 (29 мин.продължителност) Клипът е изцяло любителски, заснет с малка стара камера, непринудено-импровизирано. 

Пародиен скеч, описващ илюзиите на наивния позитивизъм, съчетан с манипулативна алчност. Нарцистична алчност, представяни като самоувереност и себеуважение, но реално бидейки сребролюбиво дуене над личностова незрялост. Има и зрял позитивизъм - но той е не толкова и не само позитивно, а по-скоро цялостно, холистично мислене и перспектива. Всъщност, точно цялост означава positum на латински - едно изгубено в превода значение. Превод, преминаващ през плитчините на неспособността за обхващане на цялата картина. Защото наивният позитивизъм разболява - твърдя го. Наблюдавам този факт в практиката си директно. Разболява, тъй като "поставя лъскави коронки над гангренясали зъбни или психични канали...", тоест потиска и подхранва несъзнавани маладаптивни наличности. А това гарантира постъпателното, все по-силно невротизиране! Зрелият позитивизъм е способност за работа и с дълбините - смелото почистване и на психчното "мазе". Тогава оптимизмът вече не е изкривен уклон (bias), а автентично, холистично отношение към себе си, хората и живота!

Коментари и отговори от социална мрежа по видеото:

Я: Щеше да е приятно и весело за гледане, ако не е печалната истина, от която по-скоро ми се плаче

Орлин: Нееее - нахрани белия вълк, само позитивно мислене, това е начинът, елементарно е, просто се напрегни и се фокусирай в позитивното, избутай всичко друго. Вселената чува, законът на привличането, а парите са най-важни в нашия коучинг ! Мисли позитивно! :)

Л: Направо ми дожаля за горката жертва на позитивния кУчинг. ;) Горкият ѝ здрав разум, учещ се дори от гангренясал зъб...

Орлин: Не, ти не разбираш! Ние коучърите не сме социопатно нагли и мегаломанно нарцистични в плиткостта си. Ние просто сме по-специални и затова можем да прескочим 20 години обучение и да бъркаме в човешките душици с гребло на багер!

П: Благодаря, че не спестявате нищо от факта, че царят е гол! Благодаря!

........................................................................................................................

Размисли и коментари, породени от статията "Позитивното мислене като съвременна болест"

Добра статия за пузитивнуту мислини и неговия братчед от долния етаж, треньорството. Ко(у)чинг ли е, овчедушие ли е, не знам, но затова вдигаме ръчички, рипаме в духа на "кой не скача, е... (ако си спомняш...) !" и яко избутваме пси акита до пълен невротичен запек, в гонене на Михаля на успеха... Но, както в "Хлапето" - докато Чарли Чаплин мъкне джама и маджуна, лапето търчи пред него и троши прозорците - а той слага новите. Така и пузитивнуту кочване - след като редовно надъха чрез продажба на празна емоция и 0.5 см. дълбоки "пет стъпки за...", набутващи неосъзнати и нежелани съдържания още по-дълбоко, не след дълго блеещият овчо-кочо последовател разпъпва една красива невроза и разцъфтява на психотерапевтичното диванче, за да преработи дивното диване в себе си, все още преживящо кочо ярмата, представяна му за живото спасяващ еликсир...

Хубаво нещо е коучингът - 6 години психология - скип. 10 години психотерапия обучение - скип. Яко, бате ! Десетина уикенда интензиф въркшоп - инаф, брадър.

Кво требе да си як коуч? Длъжен си да не знаеш много, но да продаваш трохичките си знание опаковани в увереността, че предлагаш скъпоценности. Защото колкото повече знаеш, все по-уверен си, че все по-малко знаеш - а така губиш абсолютно нужната за успешния коуч социопатна наглост - злеее, нее, нее, не! Затова никакво четене, освен евентуално за копи пейст от някой мъни гуру, да не се пренапрегнеш евентуално Щото от личната креативност на високо ниво боли, пък и не продава, а само проправя познавателни пъртини - кел файда...

Та, гранд мерси на пузитивнити кочове - благодарение на тех, без трабахо нема да останем душелечителите... Мууучо трабахооооо ...

( Заб(ел)ежка - все пак, има и добри коуч обучения, предимно насочени към бизнес и спортни среди и практики. Пак плитки, но там те тва се сака, да се не объркат ората... :) ) Може би нейде по планетата има и нормални бакалавър, магистър и докторски коуч програми (надявам се!), както и цялостни, задълбочени следдипломни коуч обучения - ама в Булгаристан, хмм... Голямо ХММ, поне що се отнася до по-цялостна работа с психика. Относно бизнес и спортния коучинг, да - чудесно.

Има и ценни коучи, естествени таланти, правещи добро въпреки елементарното ко(у)ч обучение. Но, на фона на многото плява, в страната ни са единични, преброими на пръстите на двете ръце зрънца.)

................................................................................................................................

Коментари от социална медия по статията от линка и думите ми към нея:

И: Орлине, много хора са го минавали този процес...надеждата..позитивното мислене да им промени живота...и виждат че не е точно така...но има и неоспорими истини, които съм разбрал от такива книги ....че нещата над които се фокусираш ментално...и мисълта ти е заета с тях..НО и предприемаш действия в тази посока...се случват...друг въпрос дали това попада под понятието "позитивно мислене"

Орлин: Има истини, заедно с полуистини и безспорни неразбирания и неистини в такива книги и коучъри. А в една каца мед, шепа катран развалят всичко. Много клиенти са ми довели авторите на позитивно мислене книги и коучъри - тоест, индуцирали са невроза. Масов процес е.

И: Както си го казвал....важно е човек да си изкара страховете...и реалните проблеми...и чак тогава тези "техники" за силата на мисълта вършат работа.

Орлин: Да - иначе закопават и водят до един вид психично "гниене" - невроза...

Д: Ами то в един момент ти обясняват как ще станеш успешен за седмици, как живота на всички се променя, а ти грешния ходиш по курсове, обучения, уоркшопи 10 години+ а все още не караш Бентли???

Орлин: Мдам, зле... Това да работиш от сърце и душа, за Бога в човека, наистина не е много финансово доходно. Затова пък душичката пее...

Ц: Време беше някой да нарече нещата с истинското им име! Браво!

М: Идеята, че "трябва" да мислиш позитивно и само позитивно може да е много вредна и понякога е прикрита форма на автоагресия/мазохизъм. Лично съм го виждала, идвали са при мен хора, развили натрапливости и тревожни състояния в опита си да мислят само позитивно. Генерират серия от интензивни емоции - Вина, че не могат да мислят само позитивно; Страх и безпокойство - че ако не мислят само позитивно, нещо лошо ще се случи; Срам - ето, провалям се, не струвам, щом не мога да мисля само позитивно; понякога Омраза - ненавиждам се, защото ако можех да контролирам мислите си, щях да съм щастлив като другите, но ето - не мога и не се получава. И всичко това трябва да се потисне допълнително, не бива да се мисли за него, защото.. само позитивно трябва да се мисли. При много хора това беше довело до огромна тревожност или депресивност, при някои безсъние. Във всички състояния личеше едно силно отхвърляне на себе си.

*Допълнение: Описаното е болно позитивно мислене. Има обаче и здраво позитивно мислене - да виждаш и приемаш нещата такива, каквито са, в тяхната цялост. Да приемаш и тяхната негативност, но да избираш да видиш и положителното в тях, дори да е само потенциал. Здравото позитивно мислене не отхвърля негативното, а го приема и вижда като потенциал на нещо положително. Калта, от която се ражда лотосът.

Орлин: Именно - такива коучи и книгите им създават масирани г.т. и окр състояния, а после ние им берем гайлето!

М: Да, а е толкова популярно. Във всяка книжарница на рафт "Приложна психология" поне 40-50% от книгите не са никаква психология, а пропаганда как да мислиш положително. Хората започнаха да вярват, че с това се изчерпва едва ли не науката психология, даже психотерапия.

Орлин, благодаря ти, че говориш на тези теми!

А: Мда, напоследък ни продават щастие за доста пари. Отдадени са на тази търговия.

И: Винаги съм се замислял...че от тези курсове...най често богат става "коучера"

С.Г.: Бях в една организация, където позитивното мислене беше издигнато в култ. Тези хора живееха в собствен свят, откъснати от реалността. Взаимно подхранваха егото си и се величаеха. Самонавиваха се и не признаваха, че е налице проблем, като ли да допуснат грешка. Приличаха ми на зомбирани.

Г: Тъй де,тъй..дай го малко по-позитивно де..еее хаха

Орлин: Да, права си. Виж това розово слонче как размахва ушички!

М: Повечето не различават positum от ..... positivum

К: Нашата култура набляга на нереалистично положителните очаквания- бъди по-добър,по-щастлив, по-здрав, бъди от най-добрите, най-мотивираните....Бъди най-продуктивен,успешен,известен,нека ти завиждат ,нека ти се възхищават. Този перфекционизъм е най-злокачествената форма ,която ни налага позитивното мислене, за нашето психично здраве. Целият този сладникъв позитивизъм и врели некипели за самопомщ,наблягат най-вече на това, което ни липсва. Насочват вниманието ни върху личните ни недостатъци и неудачи , а после ни го натриват в носа. Рекламите за това, как да изкарате повече пари да отидете после на Карибите ви създават усещането за пълен неудачник, ако не можете да ги изкарате. После ще ви предложат книги за успешни стратегии как да станете богати. Предлагат ви глупави мисловни материализации, как да си повтаряте пред огледалото колко сте красиви и ви втълпяват, че сте абсолютни грозници. По ирония на съдбата тази фиксация върху позитивното ни напомня само за липсите ,че не отговаряме на критериите ,че сме нещастни и това ни разяжда отвътре.Защото желанието да натрупаме повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи приемането на негативното само по себе си е вече позитивно. Това е нешо,което философът Алън Уотс нарича"Закон за обратното действие"-идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате добре ,толкова по-зле ви става. Защото самото преследване подсилва усещането за липса. Никога няма да сме щастливи,ако търсим щастието, беше казал Албер Камю.Всичко ценно в живота се печели с неговото приемане и преодоляване . Но хората искат бързи решения, искат да избегнат болката, отговорността и страданието.

Р: Шапка ти свалям за коментара по статията. Време е вече хора като теб да говорят. Защото преди тези "пузитивнити" снизходително ги пропускахме, считайки, че няма кой да се върже на тези глупости. Поради това те си повярваха и се самозабравиха.

Орлин: Някои от тях имат харизма - привличат народ. В това лошо няма. Тъпото е, че причат за неща, от които хал хабер си нямат, копирайки от някой подобен на тях, имал късмета да се роди и изявява в страна, даваща шансове за по-широка популярност, което въобще не прави нито копирания, нито копиращия истински знаещи това, което не знаят нито от опит, нито от образование, изискващо десетилетия. И ако за едно бизнес или спортно развитие могат да уцелят с папагалщината си и заредят с харизмата си, то по отношение на психиката, често вредят, нямайки си представа от комплексността и многопластовата ѝ динамика. Именно плиткостта им, въпреки вредата, привлича много народ. Защото колцина имат смелостта и желанието за цялостна характерова хармонизация с любовта? Малцина доброволно, а доста водени доброзорно от неврозите си. А масите... Когато аз правя уъркшоп, то е за хора преминали през градацията от лична и групова терапия, което подготвя за черешката на тортата - работилниците с потапяне в трансформираща и разтърсваща работа с дни, от сутрин до вечер. Аз умишлено не каня външни хора - защото нито са готови за такава дълбинно преобразуваща работа, нито са способни, когато не са преминали през въпросната терапевтична градация. А какво правят коучърите - самите те не са минали цялостна лична работа и продават малкото си знание през многото си нарцистична наглост за велики, докато са максимално повърхностни, а и често частични, изкривени, некачествени... Парадоксът е, че именно тази плитчина привлича масите - само това могат да поемат, това и им се дава. Когато много учиш, действително знаеш доста, все повече знаеш, че знанието ти е нищожно спрямо безкрая от непознато, допирът с което става все по-голям. Съответно инфантилната наглост, продаваща стъклени мъниста с идеята за съкровища, се изпарява - Дънинг - Крюгер ефект. Често ме питат защо не се рекламирам, защо не организирам по-масови събития? "Знаеш ли колко много хора те познават, колко искат да се свържат с теб, да идват на твои работилници - ако се рекламираш, ще събираш пълни огромни зали!"... Бих могъл, по-добре от мнозина. Но не искам - това не съм аз. По-дълбок, висок, по-цялостен съм. Съзнавам, че мисията ми е не да правя пари, а да помагам на хората с неврози и характеропатии в цялостното им характерово трансформиране - а това е много майсторска и изискваща дейност и процес, изискващ на първо място огромно сърце и изстрадала, преминала през много мъка любов. Дълбинен, обхващащ най-тъмните, но и най-високите психични кътчета процес, нямащ нищо общо с коуч плитчините. Наградата в този процес идва именно от любовта, от горе, а парите не са много, на фона на изисквания и влаган огромен потенциал и енергия. Фокусът не е в парите - в любовта е. А тя преминава само през смирението, нежели през социопатната нарцистична гордост и алчно сребролюбие, така препоръчвани имплицитно и обявявани за самоуважение в псевдосистемите.

А: Ориентирани все към външното, търсейки моментното удоволствие пред дългосрочното удовлетворение... Всичко външно се разпада, дори най-голямото, няма бъде осъзнато, разбрано, интегрирано, ако няма къде да се закрепи отвътре.
И с този начин на живот ориентиран все към външното, може да се окаже, че отвътре няма нищо, което да си струва. И тогава как ще обичам себе си? И.. това е като кошмарите.. Какво се случва в кошмара? Искаш да излезеш от него, искаш да свърши бързо. И от динамиката към външното, влизаш в динамиката на бързото. И на пазара ти предлагат - просветления за една минута и какво ли още не. И бягаш да се спасиш по бързо от кошмара.

Орлин: Уникално казано – благодаря!

А: Право в десетката! Докато не погледнеш истината в очите, може да си пееш позитивни песнички до края на живота и това, което ще имаш накрая е една голяма черна маса негативност, красиво опакована в цветни положителни приказки. Казвайки истината за себе си и на себе си (в контекст на отговорност), погребаните неистини ще бъдат изтласкани на повърхността за проверка.Щом несъзнателните неща се събудят, разсъдъка се сблъсква с факта, че не може да бъде прав. И това обикновено е масивен сблъсък...

.......................................................................

Позитивен Ко(у)чинг 2: 7 минути продължителност

Ний сми пузитивни кочинг кунсултанти, убучени от хамерикански бизнис гуру и сми мноу дубри. Зъпиши съ на убученииту - тва 10-на години учене психология или медицина, айде няма нужда. Не е нужну да си пси или док и пост академично да се поозориш за още 10-на лета психотерапевтични обучения - просту ила и ставъш коуч. Е, било неква пародия на основите на организационната и бизнес психология, която се учела 6 години... Айде сега - знайш ли нашийъ финансув гуру къф е пич, ъ? Ся шти продаде сичку ей тъй, щрак и сичку знайш вечик!

....................................................

Редактирам статията и добавям текста на Елена Любченко по темата, копиран от фейсбук:

Diana Pavlova
April 16 at 12:29 PM

ОСАКАТЕНИТЕ БОГИНИ

Страничните ефекти на "вълшебното хапче

Проблеми и жаждата за чудо водят хората на тренинги по усъвършенстване и успех, но в резултат те получават нови проблеми и... никакво чудо.В изкуството съществува направлението кич (от немски – kitch – безвкусица, халтура, евтина имитация). То се среща и в психологията. Малко са онези, които признават съществуването на кич-психология, но нека да назовем нещата с истинските им имена. И да ги признаем. Защото в това направление има автори (много), последователи (достатъчно много) и малко адепти (действително посветени в тайните). Всички те се трудят непрестанно и плодотворно на това поприще – за своите потребители. А потребителите са изключително много.

Кич-психолозите учат на „самоусъвършенстване“, „повишават изобилието“, „направляват мисълта“, „избавят от негативи“, „мотивират за успех“. Те разкриват „Вътрешната Богиня“, като тук е важно думите да започват с голяма буква, учат как „да не се сливаме“ (цитат от един тренинг за жени), „чистят кармата“. Учат, че „мисълта е материална“. Това не е никаква „популярна психология“, дори не е „научно-популярна“. Всички тези „психолози“ мислят само за едно – как да вземат парите на глупаците (основно на глупачките), жадуващи за чудо.

В кич-психологията има съответните мастери. Ако си „мастер по Богините“, ти си дама с едър бюст и скъпа диадема (както и с други косвени признаци за наличие на богат мъж). Ако „чистиш кармата“, ти притежаваш амулети, необикновена прическа и подчертана маргиналност.„Мастерите по позитивност“ винаги може да познаете по речта и леката, маниакална превъзбуда.

Разновидности има много, но съществуват задължителни общи атрибути. Преди всичко, това са услугите, които направлението „кич“ предлага на „народа“:

1. Много бързо чудо, избавление от най-болните и мъчителни проблеми – липса на щастие, пари, позитивно мислене. На никоя от „жертвите“ дори не й минава през ума, че ако притежава комплекси, негативни сценарии, деструктивно поведение, формирано и утвърдено с годините, те не могат да изчезнат бързо и весело. В действителност тук най-важен е факторът време, вниманието, търпението. И професионализмът на психолога, ако жената се е обърнала към такъв специалист.

2. „6 прости крачки“ (N стъпки за..., бел. ред.). Тук крачките може да са големи или малки, но непременно са „прости“, понеже се предполага, че самият ти си тъп/тъпа и не си способен на сложни действия. И най- добрият вариант е да не се развиваш, да не ти се обясняват сложно нещата, а всичко да се опрости до примитивно ниво.

3. „Инструкция за употреба“ на това, което не може да притежава технически указания за експлоатация. Защото то е живо (мъж, дете, клиент и дори митичен милионер). А всичко живо е сложно, противоречиво, със свои конфликти, защитни механизми и системни ефекти. И зад всички тези елементи на сложната система, наречена „човек“, съществуват изключително много „инструкции за употреба“, всяка от които може да не подхожда на съответната ситуация или за конкретния адресат.

....................................................................

Не е страшно, ако на кич-тренинга човек отиде просто от желание да се поразтуши, да види медийната персона, да се разнообрази, да се зареди от свръхенергичния човек. Лошо е, когато хората действително посещават тези събития с надеждата, че ще разрешат проблемите си и вярват на празни обещания.Понякога последствията от такава „помощ“ могат да бъдат наистина плачевни. Такива, с каквито съм се сблъсквала в своята практика:

1. Плашещо отрицание на действителността. Кич-психолозите работят „трудно“ с клиентите си, защото те се боят от „негативни“ думи и се стараят да не ги употребяват; тези „мастери“ не признават наличие на отрицателни емоции или ситуации, понеже са „вредни за сбъдването на мечтите“. Невъзможно е да обясниш на зомбирани хора, че отрицанието е най- примитивният защитен механизъм, който е извънредно опасен за психиката, отношенията, живота. Негативните емоции няма да изчезнат, ако ги потискаш. Конфликтите, когато не се избягват, изискват решения, а лоши думи така или иначе ще ти се наложи да използваш, ако осъзнаеш цялото многообразие на действителността. Работата с такива „зомби“ изисква допълнителни усилия по възстановяване на адекватната картинка на живота, както и много, много време. В особено тежки случаи човекът остава в своя скафандър от заблуди, отношенията му с близките се рушат (каква близост може да има, когато си в скафандър?), а потиснатите отрицателни емоции провокират психосоматични болести.

2. Дълбоки разочарования и депресии. Разочарованията са свързани с това, че „6-те прости крачки“ звучат красиво, но се оказват слабо ефективни в реалния живот, когато е нужно да развързваш противоречивия възел от мамини указания, бащина отчужденост, зависимости, страхове и отчаяния. Или когато отношенията ти с детето изискват дълбоко преразглеждане на собственото ти травмирано детство, а не примитивна манипулация с отрочето.

3. Емоционални сривове. Веднъж ме посети мъж, който на практика не преставаше да плаче. Бил топ-мениджър на сериозна фирма, твърде сдържан и емоционално затворен човек, на когото предложили експресен курс „Проникване в себе си“. „Проникването“ действително се случило. Но енергичните „успехолози“ си тръгнали след три дни, оставяйки безпомощен и емоционално сринат човек сам със своите „проникновения“, с потиснатите си и абсолютно неведоми за него чувства.

Емоционалните сривове се случват основно заради „неекологичните тренери“, които пренебрегват всички закони на психиката. Както например във въпросния случай. Тренерите „забравят“, че ако човекът притежава защитен механизъм, значи той защитава нещо важно. И да се работи с него трябва внимателно, търпеливо, без агресия, уважавайки границите, ценностите и личната история на съответния индивид, на отделни етапи.

За съжаление, никакви научни общества или професионални комисии не защитават неопитния и наивен човек от нашествието на кич-психолозите. Човекът е уморен от проблеми и жадува за прости рецепти. А простата истина всъщност е, че работата над себе си не е лека и бърза и ти така и не разбираш кога се превръщаш в доверчиво дете, на когото предлагат вълшебно хапче.

Когато неудържимо ти се иска да бъдеш Богиня със скъпа диадема, по-добрата версия на себе си, повелителка на милионери и магнит за парите, трябва да се запиташ защо толкова много не ти се искаш да бъдеш такава, каквато си?Точно оттук може да започне истинската промяна.

Елена Любченко ТСН ВРАЖАЭ

via Suzan Sue

https://ru.tsn.ua/…/ps…/pokalechennye-boginyami-611073.html…

..............................................................................................................

Орлин Баев, психолог-психотерапевт