За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 30 юли 2018 г.

Български Психо Мегдан, 2018-та: Качество...


Панайот Рандев: (копирано от тук) През последния месец се нададе вой, достигащ до „смешен плач” във връзка със споменатия проектозакон, като един от най-често използваните аргументи срещу него е, че някакви ненаяли се мошеници от ДПБ ще заграбят парите на бедните психолози, които с много труд и пот са изкарали своите дипломи на психолози от знайни и незнайни БГ университети. Това е една от най-големите лъжи и фалшиви новини, които аз съм срещал изобщо в живота си. Нека видим реалните факти и всеки, ако има разум и желание да отсъди сам, да види и дори сам да изчисли как реално стоят нещата и кой всъщност събира и колко от парите на желаещите да са психолози.

I. По официални данни нещата стоят така по отношение на обучаващите се за психолози у нас (виж за информация и справка напр. https://bit.ly/2M1OjG5):

1.1. в 6-те университета, които са по-популярни, годишно се учат за психолози ок. 3 857 студенти. По-конкретните данни са следните: 1)СУ=524д.; 2)НБУ=566; 3)ВТУ=762; 4)ЮЗУ=588; 5)ПУ=732; 6)ВСУ=685 или средно по ок.650 годишно във всеки от тези 6 университета. В още 8 ВУЗ-а се подготвят психолози (от специалист до доктор) по общи или специализирани направления - 1)БСУ, 2)ЕПУ; 3)УНСС; 4)НСА; 5)ВА; 6)УПАЗ-Бургас; 7)СА Д.Ценов-Свищов; 8)ТК Л.Гройс, но за тях няма достъпна точна статистика. Така ориентировъчния брой студенти по психология у нас понастоящем е ок. 5000д. годишно(!). За качеството на подготовката в тях, ще дам само 2 факта - 13 психологически специалности (над 40% от всички) в 8 университета се изучават задочно, а 1 университет (ВТУ) предлага дори и кореспондентска/дистанционна форма(?!) на обучение по 2 от своите психологически специалности… (в оригиналния текст размислите на Панайот Рандев, продължават)
……………………………………………………

Колегиална дискусия от фейсбук групата „Колеги психолози, психиатри, психотерапевти“:

Тема: Магистратура по психология без предходно бакалавърско обучение - шега няма, за 40 дни магистър-психолог...

............

Орлин: Така и така стана дума... Какво мислите за предлагането/ продаването на магистратура по психология, без предварително завършена бакалавърска степен по психология? За мен това е порочна практика, дискредитираща така обичаната ни професия, на която много от нас се отдават без остатък, от все душичка и мотивация. Здраво и с искрено уважение насочвам критиката си не към завършилите такъв продажбен продукт (умишлено формулирам точно така...), а към предлагащите го колеги. Някакси такова търговско поведение, унижаващо професията ни, не подхожда нито на знанията, нито на академичните им титли... Защото записващите такава магистратура просто грабват парчето "баница", но не те създават условията за придобиване на квалификация психолог след две години "обучение", състоящо се от четири десет дневни/ двуседмични модула при каквото и да е предходно образование...


М: Абсолютно съм съгласна с Вас!

Р: Аз съм за, това което казвате, но с условието, че има и други професии близки до психологията и няма лошо, напр. Логопед да направи и магистратура Психология.

Орлин: Не съм съгласен. Не е същото.

Р: това е личното ми мнение все пак. Защо човек да не се развива? Аз като психолог, не мога ли да завърша и магистратура Педагогика, порочно ли ще е?

Орлин: За педагогика не знам, не разбирам. Казвам, че четирите бакалавърски години са тези, в които се усвояват огромната част от знанията, конкретни и специфични именно за психологията.

З:  г-н Баев, АЗ съм в тази ситуация ,но това не означава ,като си бакалавър си по-подготвен. Тук е въпроса на образователната гилдия по психология.

Орлин: Първо, да си отделил 4 години бакалавър преди магистратура, да - не означава по-добра подготовка автоматично, но поне я предпоставя. Второ, насочвам здравата си критика не към хората учещи такива магистратури, а към предлагащите ги!
Най-важни са личната мотивация и жажда за знания и умения, така е. Но, не всички ги имат. Затова съществуват нелеки университетски програми по психология (в България засега единствено НБУ се доближава до такава), в които би трябвало да не е никак лесно да завършиш. Но, продаването на магистратура психология без предходен бакалавър, е принципно мега порочна практика, извън личната мотивация на обучавания, а зависеща от кривата мотивация на предлагащите такова опорочаване.

М: Все едно да станеш нотариус магистратура без бакалавър право…

Орлин: Или лекар с 40 дневно обучение... Защото реално това представляват тези магистратури, на които дори присъствието е незадължително...

Д: Точно така. Освен това мисля, че психологията по принцип трябва да се раздели на "любителска" и "професионална". В първата категория могат да идат тези, които нямат никакво намерение да я практикуват; тези, които записват, колкото да са студенти и да се хвалят, че учат психология, тези, които с цялата си личност и поведение показват, че не стават за психолози, но все пак имат правото си, щом са минали изпитите и са си платили - да учат това нещо, защото малко или много им е интересно. 

А другата група ще да включва по-сериозно, отговорни, интелигентни хора, които учат, за да работят това, да помагат на себе си и на останалите чрез тези знания.
Естествено ще се налагат прехвърляния от едната към другата група. Някой от любителите в курса на обучение може да узрее и да се докаже на себе си и всички, че би могъл да стане практикуващ психолог ( и да мине в 'про-групата'), както и обратното, разбира се. 

И накрая, когато двете групи завършат, едната ще е от хора със някакви знания и умения, които си признават, че не си дават зор да се развиват много и не стават за отговорни психолози... другата група ще е от хора, за които може да се гарантира (с добра вероятност), че ще са кадърни :) 

Да не говорим, че "пропусквателния пункт", "избирателната пропускливост на клетъчната мембрана" на университетите е нужно в пъти повече да стане по-стриктна, интелигентна и подчинена не само на трупането на пари.

Н: Трябва да има заварено положение, хората не са виновни, а държавата допуснала това, имам много колеги с такива магистратури, които са в това положение с доста г. стаж.

Орлин: Да, не до хората ползващи възможността е, напълно съм съгласен. До предлагащите такава некачествена възможност е.

Пламен Димитров:  Преди точно 9 години в Осло, Норвегия, през юли 2009 година, Общото събрание на 37 национално представителни асоциации на психолозите в Европа, членуващи в Европейската Федерация на психологическите асоциации (EFPA), вкл. Дружеството на психолозите в Република България, което е редовен член на EFPA от 2007-ма година, прие и започна да прилага Европейските стандарти за признаване и сертификация на професионалната квалификация и правоспособност на психолозите в Европа - EuroPsy. Те изискват за признаване на правото за самостоятелна работа в страните от Европа (базов EuroPsy серитификат) 5 години академична подготовка (бакалавър+магистър) + 1 година документирана работа под супервизия. Към този момент тези стандарти са официално и напълно въведени и се прилагат отговорно в следните страни: Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска, Швеция и Чехия. На този етап без представителна конституирана с национален закон съсловна организация и единен задължителен за упражняващите професията Публичен регистър на психолозите, прилагането на Европейските стандарти у нас е невъзможно. 

Научете повече за EuroPsy от специализираната страница на Европейската федерация на психологическите асоциации: https://www.europsy.eu/
https://www.europsy.eu/quality-and-standards/regulations

От 25 юли 2009 година Дружеството на психолозите в България оказва методическо съдействие на всички български психолози, които желаят да кандидатстват за EuroPsy сертификация и вписване в Европейския регистър на психолозите, администриран от EFPA. 

За контакти: 02/8510999; 0888429730 е-поща:
office@psychology-bg.org

Орлин: много полезно инфо, благодаря. Това само потвърждава тезата ми, че въпросното продаване на магистратури няма общо с психологията, а с търговията... 

З: г-н Димитров добре да ги има тези стандарти,но обикновения колега ,който хвърлил на вятъра сумти пари за университет ,пътувания,учебници и тн и сега понеже искаме да го има този закон. Гледам колеги ,които правят обучения за не адекватни суми и дават някакви сертификати ,а тях кой ще ги проследи имат ли право .

Пламен Димитров: Затова е нужна Камара на психолозите с Комисия за професионалните стандарти, избрана от Общото събрание на всички регистрирани психолози, както е в повечето страни по света и ЕС, или държавен орган с участието на съсловната организация.

Орлин:  Една камара не е ли монопол и не гарантира ли постепенно, но твърде вероятно навлизане в автократичен тоталитаризъм? Не е ли добре е да има избор за членуване в поне няколко подобни сдружения?!

Пламен Димитров: Законопроектът е 90% копие на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Такава е правната и законодателна традиция в страната при регламентиране на съсловните организации и упражняването на регулирани професии.

Орлин: Постоянно цитираш авторитети и се позоваваш на статукво. Аз мисля и изказвам според мен основателни твърдения. Разбира се, приемам, че мога да бъркам. Но, с "така правят другите" не се убеждавам в неправотата си... Нима е лошо човек да има избор измежду няколко организации? Иначе вероятността бг психолозите да попаднем под едновластен монопол, раздаващ накзания и поощрения и "ловящ вещици", е голяма... Не в началото, разбира се. Четох мненията на университетите в сайта на народното събрание – всички искат регулиране, просто се опасяват от такива твърде големи правомощия. Вероятно немалка част от страховете им се дължат на опасението от загуба на въпросния преподавателски бизнес, за който говорим тук. А може би част е резонна…

Пламен Димитров: Тази вероятност е валидна хипотеза, ако Общото събрание на всички упражняващи професията, обединени в Камарата на психолозите(по Законопроекта) не взема отговорни и мъдри решения в името на професията - при избора на органите на Камарата и стандартите. Може да съм наивен оптимист, но аз вярвам, че само по този демократичен начин ще е възможно да се развиваме... А сегашното статукво е меко казано дисфункционално… Лично аз ще се радвам да видя внесени и други Законопроекти.

Орлин: Сегашното статукво е дисфункционално, да. Аз просто попитах къде е демократичността, когато присъства подобно концентриране на овластяване в една камара? Не е ли това тоталитарност? Питам с ръка на сърцето и уважение.

Пламен Димитров:  Демократичността е в ръцете на Общото събрание, което според Законопроекта взема своите най-важни решения с квалифицирано мнозинство. Всеки ще има своя глас в него...А рискове има във всяка съсловна организация.

Орлин: Общото събрание знаем колко формално уж демократично е, а всъщност ... Така изместваш дискусията в посока "това просто е така" и не ми отговаряш.

Пламен Димитров: Говорил съм през годините с толкова много юристи и те ми казваха едно и също... едно професионално съсловие е наистина съсловие когато има своя представителна саморегулираща се организация с общи правила и стандарти, регистър на упражняващите отговорно професията, етичен кодекс и ефективно управление. Иначе как и къде ще се вземат решенията...Затова е важно да се гледат вече съществуващите в практиката организации и да се учим и усъвършенстваме в процеса на работата...Тоталитарно ще е ако това се прави от администрацията, без участие на съсловието във вземането на решения.

В: Не е правилно психолог с 5 г. бакалавър и още 1или 2 магистър да е равностоен на този само с 2г. магистър!

Орлин: Не е, така е!

Пламен Димитров: При това съгласно Европейските стандарти (EuroPsy) няма такова понятие като "пожизнена правоспособност". На всеки 3 до 5 години Европейският регистър на психолозите изисква да се представят доказателства за продължаващо професионално развитие по стандартите на EFPA. От 2009-та година това е известно на всеки, който е чул, че България е в Европа (ЕС), а ДПБ в EFPA. 

А:  И в САЩ трябва постоянно да ходиш на курсове, за да не загубиш сертификата и лиценза.

Орлин: Интересно предлагащите курсове ходят ли на курсове и при кого? Супервизорите на супервизорите на супервизорите при мегавизори ли ходят? :) Питам, защото и в това може да има много бизнес отвъд рационализирано добрите мотиви. То не че има лошо в бизнеса... Когато обаче отидеш на курс уж за поддържане и повишаване на квалификацията, а се окаже, че 99.99% от чутото не само го знаеш и можеш, но го знаеш и можеш с пъти по-добре от уж обучаващия те, става весело...или не толкова. Направо искрящо прекрасно става, когато осъзнаеш, че знаеш и можеш многократно повече от уж супервизора си, при това осъзнаване преминало през искрено смирение и доверие в него/ нея, но отразяващо просто... факти. А още по-весело става, когато предполагаемият супервизор, цанен да те обучава представа си няма от актуална ефективност, цялостна структура на подхода, интегралност и холистичност, правеща дълбинни аналогии при външно асоциативно повърхностни различия, от качество на клинично общуване и т.н., но е в ролята на йерархично висшестоящ, отново в такъв случай явяваща се оправдание за финансови мотиви, прикриващи... да не кажа некадърност, но от уважение - неумения и негодности... Но, да се върнем към годините образование! ...

А: Има много проблеми в курсовете... повечето супервайзори и тези, предлагащи обучения одобрени за CPI Credit’s са PhD или PsyD, поне тези, с които аз съм се сблъсквала. Те активно се изучават как да бъдат супервайзори в докторската си степен, която включва взимане на над 20 класа, освен изследователска работа. В момента, супервайзорката ми е PhD по семейна терапия от Ohio State U и практикува в София. Аз винаги ще работя със супервизия или интервизия, независимо от годините стаж, защото ми помага да съм по-ефективна:)

Курсовете (CPI credits) си ги избираш сам, просто трябва да събереш задължителние ежегодни кредити. Аз лично наблягам на EMDR допълнителни курсове, защото там ми е експертизата, както и нови техники за справянето с панически атаки/фобии/тревожност. Не поддържам вече лиценс.

Всеки щат има свои изисквания. Калифорния е доста разпусната като изисквания, за разлика от Аризона например.

Не искам да идеализирам тамошната школа. Парите, страхът от съдене и изискванията на застрахователните компании, защото терапията е към здравна каса, едновременно дигат нивото, но и видоизменят обучението, често в грешна насока.. темата е обширна. И там, както и тук, управляващите организации измислят нови начини да комерсиализират поддържането на лизензи, но според мен като цяло посоката е към предпазване на клиента. В България клиентите са абсолютно уязвими към злоупотреба, което за мен е вбесяващо. В САЩ, пък ние бяхме уязвими, всякакви оплаквания от клиент завинаги оставаха в досието дори и да бяха безпочвени например, от гранични клиенти, примери много:) Оставам с идеята, че има плюсове и минуси във всяка школа :)

Орлин: Действително добро ноу хау относно плюсовете и начините за постигането им. А за минусите, имат ги и още как, споменаваш ги. А тук е дивият изток... Има резон за PhD - не че кой знае колко се научава, но поне тества мотивацията и пресява. Има обаче културални разлики, отвъд формално академичните. Тук сме по-широки, по-изстрадали сме ако щеш и генетично паметово, което ни дава дълбочина и обхват при работата ни - твърдя го. Много по-широкообхватни сме. Като казвам "ние", говоря не само за българите, а въобще за славяните и за източните нации. Това ми твърдение по никакъв начин не отменя нуждата от учене от добрите практики които в щатите са на много високо ниво. Казвам само, че поставени при еднакви условия и обучения, масата бг психолози и психотерапевти, биха били далеч по-пробивни, постигащи качествени резултати, работещи с много по-широк спектър нозологични единици и т.н. Имаме какво да вземаме от американците, така е. Но и те от нас, извън политико-икономическото им доминиране.

А: съгласна съм, освен за нивото на PhD I PsyD, според мен са на изключително високо ниво. PsYD е специално за практикуващи терапевти и 5 г ходиш и ежеседмично имаш контролни, групови работи и т.н. Според вас, имали смисъл човек да направи докторат по Психология в България? Колебая се с Online PsyD.

Орлин: Oх, аз самият се чудя за това... До голяма степен в България докторатът е едно формално "трамбоване", с мега скучното и водещо до нищо пускане на тестове, минаване на резултатите през програма статистика, стотина странички теория (аз пиша статии по повече...) и... толкова. Липсва специализираната подготовка, която споменаваш. А да не говорим, че няма PsYD, нито че качествените клинични методи тотално се дисквалифицират, а именно те са истински валидните в клиничната психотерапевтична работа, обхващайки нюансите и богатството ѝ. Кой знае какъв смисъл от каране на докторат по психология в България, освен формалното PhD придобиване, май няма...

Е: А това ,че имаш бакалавър гарантира ,че не е купена ...ммм да .... 



Орлин: Това, че някой някъде е възможно да продава пси дипломи, не означава, че навсякъде е така. По-скоро е изключение. Само по себе си такова продаване също е част от подобна злоупотреба с професията и никак не изключва тезата за подобряване на обучителните стандарти, но по-скоро я потвърждава. Учих бакалавър в НБУ и смея да твърдя, че там качеството е доста добро, а за такова продаване и дума не може да става.

Н: а аз учих магистратура без да съм бакалавър и смея да твърдя, че учих всичко което ни се предлагаше като предмети и продължавам да се усъвършенствам в различни курсове и също давам сърце и душа за психологията. Не съм си купила дипломата, а просто беше важно за мен да уча и ми е обидно когато ни разделяте. Ясно е че на 18 г не винаги знаеш какво искаш да учиш и от какво имаш нужда.

С: не е проблем възраста, а желанието - записах бакалавър на 38, познавам колега започнал на 45 и колежка започнала на 50 ... примера с медиците е идеален - все едно да минеш специализация само за очен хирург, без първите 5 години база - анатомия, мозък, фармация, латински и т.н.

Орлин:  Разбира се, Нели! Човек може да си вземе много, дори от 40-60 дневно обучение, каквото предлагат такива магистратури. Въпросът е, че е твърде слаба предпоставка за мнозина това да се случи.

Ан:  Когато на 40 години записах бакалавърска психология след инженерно висше образование ми предложиха точно такава магистърска програма..отказах категорично и не съжалявам. Впоследствие при магистратурата се събрахме с колеги, които бяха прескочили бакалавъра. Още тогава възмущението ми бе голямо! Не е само да предлагащите, но и до вземащите на такъв вид образование! Няма да описвам как се почувствах когато пък колежка от магистърската ( без бакалавър) ми подаде визитката си с предложение тя да ме консултира...е, поне ѝ върнах с моя визитка!

Орлин: Аз продължавам да твърдя, че не в ядящите предлаганата "баница" е проблемът, а в предлагащите я. Да, човек може да стане качествен психолог и след 1-2 месеца, колкото всъщност предлагат като обучение подобни машини за пари - може, ако вече има "тестото". Ако го няма обаче, такова търговско продаване няма как да го пресее, липсва "ситото".
Власт и парички, фолкс! Пламен, говорим за евро и световни стандарти – не виждам титулованите преп(р)одаватели от учебните заведения дори да искат да чуят за високи стандарти – сега са машина за пари, а стандартите твърдят, че е нужно да се произвеждат качествени кадри…

Пламен Димитров:  Виж мотивите към Законопроекта и Становището на ДПБ където изброявам срещите, на които това е казвано пред стотици колеги и студенти от 2009 до днес!

Орлин: Моля линк.

Пламен Димитров: Тук са всички Становища по законопроекта - и за, и против него.http://www.parliament.bg/.../members/2588/standpoint/ID/8549

Орлин: Четох - ДПБ подкрепя евростандартите, което автоматично изключва неправомерната търговия, за която говорим.

Л: Напълно съм съгласна с Вашето мнение, г-н Баев!
Когато се посвещаваш в дадена професия, ти влагаш усилия и години обучение за надграждане! Тоест ти получаваш максимален набор от знания!

Другото е несериозна и търговска дейност...!

Е: Не разбрах , защо си мислите ,че след и само с магистратурата всичко приключва и тези хора не учат и не се развиват ?

Орлин: Ти четеш мисли ли, Е.? Аз просто казвам, че липсата на завършено бакалавърско образование преди обучението в магистратура по психология, е некачествена практика. Евро законите, както видяхме, изискват 6 години обучение до ниво магистър, с включена супервизия. Не че това е гаранция за добра практика и практици, но поне създава условия. А че човек може да е добър психолог или цигулар самоук, да - може. Но това не премахва нуждата от добри музикални академии, разкриващи виртуозния гений.

Всичко се променя и съм сигурен, че това предлагане на магистратури без бакалавър ще отпадне не след дълго. Просто е нагло. Не от страна на колегите, които са се записали, а от продавачите с титли...

Е: Практиката изисква да минаваш през различни обучения и след (само) магистратура ,иначе ставаш неадекватен към ситуациите . Аз лично съм преминала през над 15 обучения за 4 години . Въпрос на желание и съвест .


Орлин: Точно така е - желание, съвест, висока мотивация - без тях никакви психолози не сме, с каквито и дипломи да сме. Обаче, едно НО - тежкото и изискващо обучение единствено спомага за проявяването на такава мотивация за който я няма. А който я има, само я засилва.

З: Прочетох законопроекта и липсват ясно указани критерии за образованието…

Пламен Димитров: Това ще стане когато Общото събрание на Камарата на психолозите приеме Устава си и Правилниците за работата на комисиите, предвидени в законопроекта.

З: Горките университети, ще загубят много магистри, пардон клиенти купувачи на нещо, казвано че е психология…

Х: Ако няма консуматори, няма да я има предлаганата стока ....



М: Не е до консуматорство, търсене или предлагане, а до неизчистена концепция и "незрелост" на гилдията...

Х: Тя, че не е изчистена, не е ... Но консуматорите какви са в случая? В крайна сметка, аз мога да искам да запиша магистратура от любителски мотиви? Откъде накъде ще ми се забранява законово да го правя, ако бакалавърът ми е друг? Ако интенциите ми са професионални, тогава моментът става малко по-деликатен, макар да съм 50/50 в това отношение, както написах в коментара си. Плюс това магистратурата за неспециалисти е по-продължителна, доколкото знам...

Орлин: Няма бакалавър медицина, но само правя аналогия. Х., ако бакалвърът ти не е медицина, а искаш да изкараш магистратура по медицина, казвайки че мотивацията ти е любителска, но кой знае. може и да пожелаеш един ден да продължиш с няколко дни бърз курс по хирургия, защо ли да не ти се забрани? Според мен, психологията е поне толкова отговорна и изискваща професия, колкото медицината, ако не и повече!

Х: По-отговорна и изискваща психологията не е със сигурност, но взаимовръзка има (с психологияга в истинската й същност)! Не слагайте знак за равенство между категорийно различни дисциплини! Не може да ми съпоставяте организационна и ред други бранчове на психологията с медицината!

Орлин: Мога и го правя. И твърдя, че е по-изискваща. Бакалавър по психология също не би трябвало да има, както в медицината, а направо магистър. Защото ако в медицината човек се занимава с тялото, то в психологията материята е много по-фина и затова, наистина го твърдя - по-отговорна. За организационната, да, тук съм съгласен.

Ас: Господин Баев, учила съм 7 години медицина и винаги съм учила и психология. Имам 25 години стаж в хирургически клиники, където всеки показва в мъката и страданието си какъв е и това ако не е практика. Така, че магистратурата ми е едно надграждане на моето развитие по организационна психология.

Орлин: Хубаво - образованието по медицина позволява обучение в психотерапевтични школи. Не би трябвало да позволява обаче автоматично учене на магистратура психология. Защото няма нищо общо. Да, в медицината се учи се мъничко обща психология. Но, това не прави соматичния лекар психолог. В образованието по психология винаги се учат невронауки, ендокринология, анатомия, физиология, но това не прави психолога телесен медик. Човек може да бъде добър психолог и без каквато и да е диплома, ако има вътреприсъщи качества. Така е. Но, това не отменя нуждата от преминаването през базисни стъпки, които подпомагат тези, които нямат високата мотивация или вроден талант или да се откажат, или системата да ги отсее, ако нямат качествата.

М: Според мен дори и след бакалавърска и магистърска степен пак не си готов да работиш с клиенти/ пациенти, още мнооого учене има, така че само с 2г магистратура си... ами просто една идея по-информиран от общото население.

Орлин: Две години звучат като доста. Всъщност такива магистратури представляват 4 модула от по десетина, дни, като маса колеги въобще отсъстват, а отиват само за държавния изпит, интересно как винаги вземан. Та, реално не две години, а 40 дни...

А: В САЩ няма никакво значение дали си завършил бакалавър по психология или не, има отделно магистратура по психология (която не ти дава право да практикуваш като терапевт) и отделно, по психотерапия. Харесваше ми че в групата (магистратура по клинична психотерапия), имаше хора на възраст от 25 до 60, средно 40, финансисти, полицаи, хора работещи в клиники като “Psych tech”, педагози и всеки допринасяше за работата, която главно беше групова. Наистина, за 80% от класа, които вече работеха в сферата и тези, които имаха бакалавър по психология беше доста по-лесно и приятно, другите трябваше са наваксваме особено с теорията, но накрая с месеца видеонаблюдение с критика на сесиите, национален изпит и годината стаж мисля че се изравняваме:) Разбира се, само 50% успяха да избутат.

Орлин: Хубаво - лелеяните хамерикански щати. Не мисля, че винаги са качествен пример...

А: Като терапевт минал през школата там и практикувайки и в САЩ и в България, бих казала че има плюсове и минуси. Очудвам се на черно-бялото Ви виждане. Определено подготовката там е ненадмината откъм етични правила, превенция на самоубийствата, интензивната супервизия и т.н. Задължителните две година работа в държавна клиника са изключително оформящи, но съм сигурна че има и много минуси - като изискването на бързи когнитивни терапии, непокриването от здравна каса на психоанализа, ексклузивно изискване на научно обосновани методи и т.н. Но когато човек лепне етикет на цяла школа като “не ги приемам за качествен пример в каквото и да е отношение”, за мен губи правдоподобност. Нека не забравяме, че когнитивно-поведенческата терапия идва именно от там.


Орлин: В българските пси среди се шири откровена идеализация на американските психологични практики. С тази идеализация не съм съгласен и напълно приемам мнението, че и там има колкото плюсове, толкова и минуси. Казвам, че примерът с щатите е само един от многото възможни, а не централен ориентир. Практиката на обучение в психотерапия е отделна област, различна от общото психологично обучение. Самият Фройд в началото е желал анализата да бъде преподавана на широк кръг от желаещи, ... "за да не бъде превърната в тясна функция на медицината...", както самият той твърди. Ако тогава анализата/ терапията се е съотнасяла към медицината, понастоящем е и към психологията, равнозначно. Та, ако Фройд сега създаваше анализата си, би твърдял: "държа психотерапията да бъде преподавана на широк кръг хора, а не единствено на психолози и лекари!" Дотук съгласен. Ако става дума за психологията обаче, мнението ми е, че дори не би трябвало да има бакалавърска степен, а както при медицината, направо магистърска, при 6 годишно обучение. Защото е изключително отговорна професия! 


Д: в САЩ, както и тук, има "бързи обучения", които издават на конвейр дипломи за психолози. За жалост, тези дипломанти не помагат на никого, дори на себе си, и не стават за друго, освен за някои семинари, групи по самопознание, работилници, "коучи" и подобни забавления. Но има и високо квалифицирани университети със специалност по психология, с достатъчно много години обучение, практика, стаж при добър специалист и т.н., както това може да се получи и при нас, стига човек да обича и има призвание към професията.

Орлин: Д., не е точно така. Има разлика между качеството на хората и качеството на обученията. Не са пряко колерирани. Това, че едно обучение е от тези маркетингово-продажбено печелившите и бързите, не означава, че не може да произведе добри специалисти. Може. Както и продължителните и изискващи обучения не винаги резултират в брилянтни специалисти. казвам обаче, че достатъчно изискващото, продължително и качествено обучение предпоставя по-висок процент качествени кадри - защото изисква много повече и като количествени знания и като качествено разбиране, отношение към предмета, вложени усилия, мотивация и т.н. Това не означава, че краткосрочно обучение не може да произведе добри кадри - просто условията за такива ще са по-слаби. А нали това е смисълът от обученията - да създават условия за учене...

А: Хубавото е че индивидуалната практика изисква лиценз за щата в който ще се практикува, а лиценз се изкарва/ поддържа трудно и губи лесно.

“Бързите обучения” са голям проблем, но поне не дават легално право човека да се нарече терапевт, може само да се пише life coach..

Вярно ,че в клиниките работят хора с минимално обучение под супервизията на терапевти, което е проблемно, но поне в частната практика има доста процедури целящи да предпазят клиента от злоупотреба :)

Л: Нито бакалавъра, нито магистратурата те правят добър специалист в дадена сфера ако разчиташ само на образованието и без лична мотивация.

Орлин: Да. Но такова разсъждение може да е подвеждащо оставящо впечатление, че образованието не е важно. Не образованието прави добрия специалист, а човекът става такъв благодарение на качествата си, ползвайки образованието.

Д:  Бих добавила и призванието, мисията, това, за което си на тази земя, отнася се до всяка професия, но да си на мястото си при тази, е от особено значение.


Психологиня - маг - космонават - масаж на астралното тяло
Б: Няма как учил само магистратура и да си психолог. Парадоксите са акушерка завършва магистратура Психология и след това е Психолог на много отговорно място в България.

И: Кой ще оценява преподавателите по " Психология" , как и с какво? Има такива с титли, но без практика! Дистанционното обучение по Психология, поне според моето скромно мнение е престъпление.

Д: Напълно съм съгласна с Орлин Баев, що се отнася до психотерапевтите. Всеки може да си направи колекция от магистратури, включително по психология, ако желае, но за психотерапевт се изискват специални умения. Лична даденост и поне 7 години университетско образование - бакалавър 4год, магистър-1год, следдипломна квалификации-2год (поне 1 следдипломна квалификация), минимум 1 година личен опит, терапевтични школи (поне 2 основни) - 3-4-5 год, 3 год. работа под супервизия и чак тогава можеш да лекуваш самостоятелно, като обучението продължава цял живот.

Човешката душа не е бунище, на което да ровиш като кокошка и да правиш опити да "лекуваш" с няколко месечно обучение. Това е, което пречи на тази толкова полезна и благородна професия.

Г: Могат да "продават" магистратури- правят го. Същото е и с "купуващите". Проблема идва вече от там, че в сегашната ситуация, могат и да практикуват. Законова регулация не съществува. Няма ясно формулирани критерии за правоспособност и право на работа. В подобен хаос всеки е всичко и обущарят за няколко седмици става психолог. И защо не?!

М: Без значение колко уж семестъра са, пак не е същото.

Орлин: Точно така - без значение Защото такова прескачане идва от бизнес мотиви, нежели от качествени и хуманни стандарти!

З: В СУ има магистратура за неспециалисти, с хуманитарни специалности и обучението е 2 години и половина, 1-та година е приравнителна, учат се дисциплини от бакалавърските и после 1,5 години магистратура. Това не прави 4-ри семестъра, а повече. Това за СУ. Поне преди така беше, сега не знам. За други вузове нямам информация.

Орлин: И какво?Ако нормалната бакалавърска е 4, а магистърска 2, то това означава само, че и в СУ плюят на професията и правят бизнес. Доскоро поне там го нямаше това.

Д: Спомням си в началото на 90-те- на конференция във връзка с психичното здраве - как психиатрите скочиха , че никой друг ,освен тях не трябва да се занимава с психотерапия.Много думи бяха изречени по адрес на психолозите...И тогава стана Тома Томов .. Каза им никой да не се крие зад бялата престилка .Ще работят в конкуренция с други психотерапевти , някои от които ще са психолози по образование.Просто трябва да се учиш и доказваш неперкъснато. Ако не си добър- нищо няма да ти помогне.

Орлин: Абсолютно!

П: точно такова мислене ни е страшно необходимо! Нека бъдещите магистри психолози се конкурират с широк кръг бакалаври (за благото на професията, включително).

Орлин: О, да - спре ли конкуренцията, спира всичко. А тя започва или от вътрешен страхов конфликт от типа "морков-сопа" или от творческа нужда от създаване, вечно надхвърляща себе си и сформираща качествени новости. Но, такава творческа себеактуализация никак не противоречи на фасилитиращи я, качествени академични стандарти.

Има и по-висок механизъм от конкуренцията – сърцатото сътрудничество. Като цяло обаче обществото ни масово не е там, а който е, се налага при вътрешно отношение на братска кооперация, външно социално да се конкурира.

А: Завършила съм тригодишна магистратура, след бакалавър с хуманитарен профил. След дипломирането не се чувствах уверена, нито в диагностика, нито в консултирането. Изкарах тригодишна специализация по клинична психология, обучение по психотерапия и множество квалификационни курсове. Едва ли е проблем различната бакалавърска степен, когато човек е отговорен и мотивиран. Ако въпросът е - достатъчна ли е магистратурата, за да практикуваш - категорично не, според мен.

Орлин: Да, човек може да си навакса, както ти. Въпросът е, че не всички го правят и остава само отсяващият пазарен принцип, при нездрава мотивация на обучаващите академични кадри, заети с правенето на пари, вместо със създаването на силни специалисти и утвърждаване висок имидж на психологията като наука и изкуство... А през бакалавърското обучение действително се създава много стабилна база от знания и умения. Широка и дълбока база, граундинг за по-нататъшното обучение.

В: Ако образованието в България остане на сегашното ниво, нито бакалавър, нито магистратура бих записала отново. Хвърлени пари на вятъра, все едно просто си си купил диплома. За да има високи изисквания, трябва да се предлага качествен "продукт". В момента това не се случва, а не се случва, защото университетските преподаватели не желаят да си мръднат пръста за развитие, напредък и актуалност на преподаването. Всичко, което съм научила, е било от книгите и курсовете, не бих го отдала на университетската подготовка. Прогниването е много дълбоко и разни "авторитети" се опитват да го замажат и скрият, за да си карат по добре познатия начин, да си продават магистратурите и да си клатят краката без да го мислят много.

Орлин: В НБУ не е точно както го описваш, но за другите уни съм го чувал много пъти, за съжаление.

В: И аз съм чувала, че в НБУ не е така, но не всеки има физическата и финансовата възможност да учи там. А и трябва да има единен стандарт, отнасящ се до всички ВУЗ-ове.

Орлин: Да!

В: Освен това всички заклеймяват кратките курсове, терапии и т.н., но те са разработили добра маркетингова стратегия и си личи, че са вложили нещо, за да ги харесват хората (което също си е психология). Докато отваряйки сайта на Дружеството на психолозите, извинявам се много, но все едно попадам в каменната ера. В 21 век да нямаш добре подреден, акуратен и съвременен сайт и да претендираш за някакви големи права и авторитетност е... меко казано странно. Освен това има хора, които нямат желание да си губят времето с писане на сухи публикации, които дружеството така възхвалява и търси, че даже и иска да е задължително. Ако искате хорана да идват при вас и да ви вярват, се научете да говорите на езика на хората и да достигате до тях, а не да им сочите някакви правила, ограничения и да им казвате кое как се правело. В крайна сметка хората си усещат кое е автентично и направено с любов, а кое преследва други цели.

С: така е, но за коучовете и НЛП мастърите нека пуснем отделна тема, тук става въпрос за друго, ако мога да го нарека наш си вътрешен проблем, който най-вероятно няма да бъде разрешен.

Орлин: Да, различно е - кратките подходи - силно за, имам един куп такива обучения. Но както сама казваш, нуждата от по-високи стандарти в академичното образование по психология, е въпиюща. Защото не може всички да учат в НБУ...

В: Абсолютно!

М: Познавам няколко души, които са с други бакалавърски степени и магистратура по психология. Някои от тях са ходили тук-там по обучения и се пишат психотерапевти. Аз съм се обучавала в две психотерапевтични школи и доколкото знам психотерапевт се става само ако имаш бакалавърска и след това магистърска степен по психология. Вложила съм 5 години обучение в университет и два пъти по 6 години за психотерапевтична школа. Вярно е, че има нужда от по-строги закони, но не по начина, по който се предлага.

Ми: Човекът не пропускаше да ни напомня да не си мислим,че сега като излезем от университета и можем веднага да станем психолози. Започваше от възрастовата незрялост , възрастови диапазон и завършваше с нещо от рода на - все още няма теория за "нормален", всичко е хипотези... 

Много по късно разбарах, колко е важно да случиш на преподаватели и обучители
Един от фундаменталните фактори е това. Мое мнение. 

Може 10 години да се образоваш и самоактуализираш, ама като не е пълноценно и случиш на преподавател, който заспива по време на занятие, или въобще не се провежда такова/че и такъв феномен имахме /, то тогава какво? М?  

Мисля, че западните, ама нека не подценяваме и руските практики, не случайно изискват 5г. едно, после още 2 г. друго, след което и стаж 1-2 години. Според мен не е толкова заради постигане на някакви резултати/образоване/, колкото заради възрастовия диапазон.

З: Добра дискусия предизвикахте ,но какво ще кажете за магистър по педагогика ,а после си защитава докторска степен по психология . Има нещо друго ,което ми прави впечатление така наречената гилдия на психолозите се занимават с магия ,гледане на какво ли не . Господин Баев там ровете ние нямаме да ви вземем хляба .Магистърската степен е полезна ,защото колегите покриват ,като бакалаврите . Магистър са 2 години и ПКС също са две години . А тези ,които въобще не са учили психология и минават психотерапевтични курсови и стават психотерапевти .
Орлин: Нека те перифразирам, З.: "Ние от гилдията на психолозите, допускаме обучението да е толкова елементарно, кратко, достъпно и лесно, че хора с нисък когнитивен капацитет, магическо мислене и манипулаивни тенденции се възползват от този факт, подлежан от комерсиални, погубващи нивото и ценза на професията психолог мотиви." - Говоря за това, че системата е толкова рехава и слаба, че както се казва, "едно магаре да вържеш в тези магистратури и то ще вземе диплома"... Та дори и присъствеността не е задължителна - възможно е доста магарета да са завършили... :)

Г: В две психотерапввтични школи съм се обучавала и на двете места голяма част от колегите, въобще не бяха завършили хуманитарни специалности - вече имат кабинети.

З: Ето ,че завършвам психотерапия и си отварям кабинет без да съм учил даже и психология.

Орлин: Аха. Правят го мнозина... :) Пси гилдията не само го позволява, но го стимулира! Маг еди кой/ коя си, с магистратурка от 40 дни (уж двете години) психология, на която е присъствал/ а няколко дни. Ох, как смърдииии, та се не трае .... Я да видим, емпирично да проверим молекулите, достигащи до офлакторните рецептори - на какво смърди? На грязна алчност. А сега нека проследим източника на въпросните разлагащи се молекули - така, така. Имаме номинирани - предлагащите подобни псевдо обучения, ползващи академичните си титли, за да злоупотребяват с нивото на психологията в родината. Хм, интересно....

Има разлика между обучение в психология и в психотерапия. Психологията е академична дисциплина -за нея говорим, че е редно да е регулирана качествено. Психотерапията - там мненията на масата основатели на психотерапевтични школи, титани в областта на душелечението е, че е допустим прием на по-широк кръг хуманистични дисциплини. Също има нужда от високо качество, но в мисленето от по-висок порядък се вижда, че практичната ѝ приложимост и полезна успеваемост зависят както от известен набор от силни лични качества, така и от фоново академично обучение от по-широки дисциплини. Твърдя го, въпреки че съм психолог. Психологията обаче е академична база - различно е.

Ясно е, че допускането на такива магистратури си е бизнес и няма извинение... 5-6 години до магистър - това е.

А за източните, не само руската школи в психологията - това е успоредна тема. Още повече за уважението към славянските и като ядро, на българската школа по психология. твърде силно залитане има към американско/ западно чуждопоклоничество. Не че подходът на запада е лош - напротив. Просто се губи балансът. А се губи от неуважение към себе си, така типично за автоагресивната бг психика, кланяща се на "големия брат", докато пренебрегва себе си. Да, има японска, китайска, руска, чешка, хърватска, словенска психология - когато ДПБ праща статии, не съм получил и една от източните колеги, а още по-малко славянска... Но, това е друга тема... А за образованието по психология - не измисляме топлата вода - шест години до магистър, не откриваме топлата вода. Допусканото на прекалено широко (изключения, да – добре е да ги има, но не такава масова практика…) продаване на други варианти в България няма общо с каквито и да е благородни мотиви, но с бизнес...

Н: А забелязали ли сте, че много работодатели възприемат магистър-психолог като по-добър кадър за работа, вместо бакалавър-психолог. Просто първото е по-високата степен, независимо дали магистъра има друг вид дисциплина бакалавър.

Орлин: Н., работодателите представа си нямат за пропуските или направо, престъпленията в психолоичната обучителна система. То ние трудно вдяваме как злоупотребяват с обичната ни професия, та работодателите ли...

А: Специално в здравеопазването магистратура е задължителна, а само с нея, можеш да извършваш ограничен вид дейности. Там поне има регулация.

Орлин: Специално в медицината само бакалавър няма, а за придобиване на магистър, са нужни 6 години. Ако обучавахме психология през искреното си и дълбоко уважение към специалността, отчитайки отговорността ѝ, тук нуждата от бакалавър също би отпаднала, за да се учи направо магистър, 6 години!

А:  В бакалавърските програми се изучават някой общообразователни дисциплини (поправете ме, ако греша). В магистър ските-само психология. В тази връзка ми се видя непрактично да повтарям бакалавърска степен. Проблемът е, че някои могат да решат, че магистратура само им е достатъчна да практикуват.

Орлин: Поправям те - нищо такова. В бакалавърската степен по психология се изучава добре балансираното богатство от целия спектър, определящ психологията като наука и изкуство. А този спектър е немалък - от огромното множество от аналитично ориентирани предмети и аналитини направления, през също толкова огромното богатство на когнитивната наука, хуманистичните направления, широтата на психотерапевтичните направления с все идеологията и приложността им, психология на религията, изкуството, емпирично насочени предмети, насочени към усвояване на експерименталната методология и т.н. и т.н. Едва тогава идват и общообразователните предмети, такива като невронауки, анатомия, физиология, философия, математика и др. Поне в сериозните учебни заведения като НБУ, бакалавърската програма по психология е незаменима - не само нужна, но основополагаща в каквато и посока да се ориентира колегата по-късно.

Един огромен мит е, че медицинското образование може да замени обучението по психология, Не може! Да, на училият медицина му се позволява да се обучава в психотерапевтично направление. Но, познанията по физиология никак не корелират с тези по психология. Иначе и сервитьорът може да бъде добър психолог, за да получи добър бакшиш, но.... Само намеквам...

А: И през ум не ми минава да сравнявам бакалавърските програми, казвам само, че имат общи неща, а трите години магистратура се опитват да наваксват специфичните. Дано ме четете правилно - не одобрявам образователната система в този и вид. Казвам само, че има възможност да си наваксаш минимума от 6 години.

Орлин: Винаги има възможност за развитие, дори без каквото и да е формално образование. Човек може да си чете и уикипедия и google scholar... Но, ролята на образованието е да насърчава усилията на тези, които имат нужда от такова насърчаване, както и да систематизира усилията на тези, които вече имат известни таланти, да помага за развитието им, да създава среда. Както казах, двете или трите години такава магистратура не заменят шестте и да се твърди друго, е опорочаване и омаловажаване тежестта на професията психолог. Да, човек може сам да навакса или си учи, но това не отхвърля ролята на предразполагащото към учене добро образование. Дори въпросното наваксване да е официанализирано, какъв е смисълът от него, когато основата е прескочена и дали би било за всички студенти адекватно - не мисля. Твърдя, че продаването на магистратура по психология без бакалавър, е злоупотреба с професията психолог. Това ми твърдение никак не е свързано с личните качества на обучаващите се, способността им или не да се дообучават по един или друг начин, но с мотивите на предлагащите подобни пазарни продукти!

А:  същото смятам и аз, но за колегите е заварено положение и всеки има своя шанс, като далеч не говоря за самостоятелно учене. Докато съществуват тези магистратури, ситуацията ще е такава. Ако се приемат 6-те задължителни години, тогава избралите ги рязко ще намалеят.

Орлин: Да! Извън модата, тази леснота е една от причините за бума в обучението по "психология" - при фактите такива каквито са понастоящем, умишлено слагам тези кавички. А че причините за това положение не са във възползвалите се от него студенти - да, така е. Душеведението, както всъщност се нарича науката и изкуството за познаване и боравене с душевността, отвъд професионалната си дефиниция, е преди всичко призвание. 

Практикуването ѝ, поне при директна работа с и помагане на хора, е изключително изискващо дълбоко човеколюбие, подготовка, познания. Доброто образование не може да направи душевед някого, на когото вътреприсъщо липсват съответните немалко качества. Но, ако ги има може да им даде русло, да ги "полива и захранва", така че от плахото стръкче да израсте дъбът на таланта и гения на човека. Затова е нужно!

И: В Кралството, има магистратура по психология, която е за не специалисти, обаче тя има приравнителна фунция. Който я завърши получава статута на акредитиран бакалавър по психология за вписване в членство на тяхното дружество на психолозите. Но това не е членство, с което може да практикуваш, а по скоро да учиш в последствие за Доктор или магистър по специалността на регламентирата приложна психология и да я практикуваш; или пък да се развиваш като учен в академичната психология. Обаче ситуацията с магистратурите по психология в България е парадоксална, защото от една страна те са за не специалисти(което трябва да води до специализация, подобно на Британският модел), а от друга е законово регламентирано, защото в България с диплома от ВУЗ всеки има право да упражнява професията психолог с бакалавърска или магистърска степен. Нивото за практикуване по закон е много ниско.

Орлин: Има резон в британския модел, но и там има прескачане на базовото ниво, колкото и да се регулират правомощията и се наваксва. Не го подкрепям като цяло.
М: В много страни в законодателството има списък с бакалавърски степени, които ти дават достъп до по-дългата магистратура. 

Аз съм бакалавър по социални дейности клиничен профил и имам магистратура, докторантура и 4-годишно обучение в международна асоциация по психоанализа.
Квалифицирана съм да преподавам психоанализа във всеки университет по света, но ще се окаже, че трябва да запиша нов бакалавър на 35?

Орлин: М., има смисъл от списък от бакалавърски професии, близки до и включващи много психология в обученията си, позволяващи учене на магистратура психология, макар и за по-продължително време. Но, за резонен такъв списък, а не за разширен по търговски причини. И все пак - при едно дълбоко уважение към професията психолог, подобно презаписване би било не масово, а лично позволявано, при показване на качества. Психотерапията е отделна и по-широка тема. При нея има пряк резон с изучаването ѝ от по-широк кръг специалности, съгласен съм с това - и не само аз. Тоест, има разлика между академични критерии за изучаване на специалност психология и такива за психотерапия.

М: Това би решило въпроса с тези магистратури. По-дълга магистратура може и да е достатъчна но само с вход от подходящ бакалавър.

Изисква се обаче огромен ресурс да се сравнят всички програми на близки специалности и колко се припокриват с психологията.

Орлин: Да - но много по-прецизирано, а не така търговски масово и нерегулирано, както сега.

М: Именно!

Д: Имам колеги, които са завършили само магистратура по психология, отвориха си веднага кабинети и работят с хора само на знанията си от магистратурата. Но имам и колеги, които след като са преминали магистратура по психология не спират да се обучават и да надграждат своите знания и умения.В България не е важно в кой университет си завършил психология. Университетите ни дават само една основа и диплома. Психологията е такава, наука, която няма как да я изучиш за 4-5 години. Нужно е да учиш цял живот.

Орлин: Да, така е. Обаче тук не става дума за това, че някои колеги, въпреки липсващите или меганекачествени академични стандарти мотивирано се развиват - това е прекрасно и наистина само такива изразяват духа на психологията и психолога. Става дума за това, че некачествените обучителни стандарти дават шанса на мнозина без качествата, мотивацията и себеразвиващия се устрем да се нарекат психолози и да практикуват като такива на базата на няколко десетки дни нещо приличащо на обучение и представяно за магистратура. Така че, расъждението ти е частично вярно, но измества смисловия тематичен контекст подвеждащо.

Пламен Димитров: Орлине, и сега това е една от задачите на Публичния регистър на ДПБ - ежегодно да удостоверява/признава кой с каква квалификация работи, не само образование, а специализация, супервизия, допълнителни обучения. Това е заложено да прави Регистъра и на Камарата, но задължително за всеки който упражнява професията. Толкова е просто. Не вярвам някой да не го разбира. Просто много хора знаят, че няма да могат да правят нещата, за които не са квалифицирани и не продължават професионалното си развитие.

Орлин: А много по-лошо е, когато по Дънинг-Крюгер ефекта не знаят, че не са квалифицирани и практикуват, тъй като системата позволява. А най-психопатно е положението, когато знаят, че не са квалифицирани, нo въпреки това го правят. А най-най тъпото в тази история е, че университетите бълват такива кадри, поради финансовите мотиви на професорите си. А това, че въпреки всичко малцина колеги дерзаят и се доразвиват, е факт, който никак не отрича разсъжденията дотук!

Д: сега се сетих за 1 колежка мед. сестра, която побърза да завърши психология, отвяори си кабинет и набързо пусна из града афиши Как лекува..... и беше изредила половината психопатология … J

Орлин: Ами ето такива кадри отглежда дискутираното образование. J

Пламен Димитров: Е, нали виждаш становищата им по Законопроекта…

Орлин: Не, само на ДПБ четох... Вероятно са негативни, предполагам. Е, какво лошо има университетската катедра да се превърне в пазарно-панаирна сергия, от която всеки срещу парички да може да си купи кило диплома за психолог?! Качество, стандарти - само пречат на оборота! ... Малко шегуване, че се заоблачи психоризонтът J

Д: то във всяко стадо си има мърша, наистина трябва да има реформи в образованието и то големи.

Пламен Димитров: Ето ги тук, всичките - как са преписвали някои нямам думи http://www.parliament.bg/.../members/2588/standpoint/ID/8549

Е: Не трябва ли да започнем от подготовката на преподавателите ?!

Орлин Баев: Те именно не би трябвало нито за миг да спират да се развиват. Спрат ли, вече не са актуални и само пречат. Познавам мнозина, които постоянно се развиват, което е чудесно. Вероятно има и от другите - чувал съм, че в СУ лекциите по психология се диктуват както преди 30 години, че отношението е отгоре-надолу авторитарно... А би трябвало да е хоризонтално-равно, провокиращо мисленето, а не само зубренето, активно предизвикващо умението на студента да оборва и поставя гледната точка и на преподавателя под скептично съмнение, ведно с взаимното равнопоставено уважение.

В добрите университети независимото ръководство постоянно прави анонимни или не (който студент както желае) анкети за преподавателите - качества, харизма, знания, актуалност, умения за предаване на ноу хау, диалогичност, мотивираща способност и т.н. А на преподавателите наистина им се налага да продължават да се развиват и поддържат във всяко едно отношение. Падне ли им рейтингът по отношение на знания, актуалност, харизма, способност за мотивиране и т.н. и дотук, университетът ги изплюва. Тоест, студентите решават доколко е добър преподавателят - и така е правилно. В психотерапията е същото - нямаш ли качествата, не се получава, а всеки клиент е колкото равнопоставен, толкова и определящ годностите ти. Та, пазарният, а не авторитарният принцип е силно полезен!

Д: като се замисля целият проблем идва от неадекватната правителствената политика за образованието.Образованието вече е голям бизнес и борба за субсидии, рейтинг и т.н.

Орлин Баев: Може би... От друга страна, не е ли по-добре да помогнем да е по-адекватна, всеки с каквото може?! С активно администриране на ясни правила, като колегите от ДПБ или с качествена практика всеки в своята пси сфера, с активно себеразвитие и постоянно учене, интелектуален принос и т.н.

С: Ако държавата пречи с неадекватните си политики спрямо професията (теоретична и практичка), то гилдията сама трябва да си извоюва позициите. Така че в едно НПО само по себе си няма нищо лошо. Но ако то не се разпознава като представително от народа (a.k.a колегите) то, проблема е вече е другаде. Аз не вярвам държавата да подпомогне тази сфера, при все че с всяка изминала година превръща университетското образование във все по-чиновническо.

Орлин Баев: Държава няма отдавна. Ние сме държавата!

С: Вярно сме държавата, ама с такъв народ, к'о ша напрайм, не знам…

Орлин Баев: "...Ние можещите, предизвикани от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните и сме направили толкова много с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо (Константин Иречек)... - за всички братя по съдба, избирам да се боря и не спирам да вървя!"


..............................................................



 Орлин



четвъртък, 12 юли 2018 г.

Йога и здраве - илюзорна корелация. Автентична йога срещу хатха йога.

Bodhisattva trikaya
Резюме на статията:

- В автентичните йога системи мястото на телесните позиции и дихателните техники е скромно - не повече от ползването им в посока фасилитиране на самяма - съсредоточаване, медитация, Себереализиращ екстаз. 

- В автентичните и уважавани йога текстове, се споменават няколко основно седящи и преобърнати позиции на тялото, насочени изцяло в услуга на медитативния фокус в посока самадхи и праджня (себереализация и мъдрост). Съвременният гимнастически стречинг, представян за йога на западните dummies (приемайки такъв стречинг за йога, се самоквалифицират като такива), има общо с нея колкото авидя с видя, невежеството със знанието. 

- В автентичните йога системи: джнана, бхакти и карма, се ползва балансирано вегетарианско хранене. Да се приеме, че храненето е пряко свързано и идентично с йога, е непозволено логическо обръщане: "Всички цигани са индийци --> следователно всички индийци са цигани.". Аналогично, "Лекото хранене се препоръчва в йога --> следователно диетата е йога."... 

- Здравето и йога далеч не са пряко корелирани положително. Здравето зависи от способността за провеждане на любовта и нравствеността, от живота по законите на Дхарма, от генетични и епигенетични фактори, от качествените или не стратегии за отработване на стреса, от храната, двигателната активност, водата и въздуха, местоживеенето, средовите фактори. Зависи от кармичните заложености и качеството на отработването им, от степента на учене и извличане на мъдростта от нужните понякога болести, преживявани неслучайно, като естествени житейски пътеки по себеразвитие.

- Директното корелиране на йога непременно със здраве, е отклонение от целта на йога. Превръща я в его налагаща магия, нежели в път по единение със Себе си и Дхарма. Здравето е нещо чудесно и може да бъде страничен резултат от йога практиката или не, а факторите за това са много. 

- Дори оригиналната хатха йога в сравнение с автентичните йога системи, е относително нова - отстъпва на изначалните йога системи с хилядолетия. В родината ѝ на нея винаги се е гледало като на низша, практикувана от извънкастовите, неуважавана система. Имайки предвид, че в същината си оригиналната хатха е практически идентична с брилянтността на тантра-кундалини принципите и похватите, смея да твърдя, че такова стигматизиране е субективно и невалидно. 

- Това, което в съвремието се представя като хатха йога на запад, представлява профанизиран комерсиален продукт, нямащ общо нито с оригиналната хатха в частност, нито с йога като цяло. 

- Будизмът представлява една чудесно изчистена от примеси и фокусирана именно в същността на йога система, сплав от джнана и бхакти (особено тибетският ваджраяна будизъм, в който състраданието е основна червена нишка). 

- Християнството, отвъд официалната теология, но в ядреното му разбиране и практика, видяни през призмата на йога принципите, спокойно може да бъде наречено бхакти йога.

- Автентични йога подходи: джнана, карма, бхакти йога. Вероятно ще ги опиша в отделни статии. Сателитни подходи много - основните обаче са тези. В духа на тази статия, хатха в най-добрия случай е маргинален, скоровъзникнал сателитен подход, а инфлираното ѝ присъствие на запад има общо единствено със склонността му към сетивен, грубо веществен материализъм, при неспособност за качествена интроспекция.

..............................................................................

Речник на ползваните термини:

- Агни йога: огнена йога. Йога, диктувана на Елена Рьорих от махатма Мория. Част от теософската духовна традиция.

- Дхарана - съсредоточаване.

- Дхиана - медитация.

- Самадхи - Себереализация, екстазна абсорбция на егото в същностната природа на Богочовека.

- Самяма - трите стъпки на дхарана, дхиана, самадхи, практикувани заедно.

- Праджня - мъдрост.

- Бодхисатва - нирманакая, самбхогакая, дхармакая - трите същностни Буда тела на Човека, аналогични с принципите на непреходността: любовта, мъдростта и истината.

- Джнана йога - подход, фокусиран в медитативния транс, през практиката на самяма. Духовният фокус тук е имперсонален, насочен към личното познание на собствената божественост. Интелектът е активно ползван и не пренебрегван, а надхвърлян до по-висшите медитативно-когнитивни нива.

- Бхакти йога - йога на преданоотдаденото, сърдечно огнено служене. Йога на любовния екстаз. Сърдечната преданоотдаденост катализира прогреса по която и да е друга психодуховна пътека. Бхакти лесно преминава във фанатизъм, когато не е допълнена от джнана - затова разделението им е добре да е само условно, а практически, подходите им да бъдат взаимодопълващи се в конкретната духовна система и практикуващ.

- Карма йога - йога на делата. Въплъщение на медитативните (джнана) и бхакти подходи в ежедневната работна дейност, превърната в динамична, любяща медитация.

- Раджа йога - термин, въведен от ученика на Рамакришна, свами Вивекананда, едва преди стотина години. Популяризация на Вивекананда на осемстъпковата, ащанга йога. Както и да е, в западната си популяризация фокусът отново е основно в телесните позиции и дишането (включително в ащанга виняса на К. Патаби Джойс), при силно маргинализиране на актуалните самяма практики. Практически ащанга, както се преподава на запад, е аналогична с хатха. Раджа, поне на теория, би трябвало да е фокусирана в самяма, тоест в дхарана, дхиана и самадхи, тоест аналогична на джнана йога. На практика обаче, поне на запад, е профанизирано приравнена до хатха. Като цяло, оказва се, че Вивекананда е осъществил ненужно преименуване - защото джнана, която е същността на т.н. от него раджа йога, вече е съществувала от хилядолетия.

- Гупта видя - тайното познание.

- Карма - причинно-следственият закон.

- Дхарма - висшите, божествени закони на живота.

- Тантра - по-късни синтетични и фокусирани в прагматиката писания и методи, с основен принцип трансформацията, превръщаща всяка дейност в чиста и йогическа.

- Кундалини - силата на разширяващото се съзнание.

- Крия - техника, практика. Йога крия - похвати, насочени към работа с вътрешните канали (нади) и енергия (прана).

- Будизъм - събуждане. Системата на Сидхарта Гаутама, явяваща се една много точно систематизирана и качествена тантра и джнана йога в изчистен и действително ефективен вид. Въвежда понятието за анатман, липсата на индивидуален аз.

- Шаматха (Samatha, санскр.) - будисткият еквивалент на самяма, практиката на фокусиране, медитация и самадхи. В будистката йога, шаматха се ползва взаимозаменяемо със самадхи - практика на самадхи.

- Випассана (Vipassana, pali или Vipasyana/ Випашана, санскр.) -  медитативно прозиране, виждане през илюзията (Майа) на преходността (Анитя), лишена от субстанциалност (шунята) и собствена същност (анатман). Есенциална част от висшите махамудра/ дзогчен практики.

- Шунята - празнота, лишеност от ядрена субстанциалност.

- Анитя - преходност.

- Анатман - липса на собствена същност/ аз.

- Брахмачария - в тясно разбиране, целомъдрие. В по-широко, Богоотдаденост.

- Ваджраяна - тибетски тантра-джнана йога, медитативен будизъм.

- Бодхичита - любомъдър ум.

- Сахаджа - спонтанност, естественост.

................................................................................

Следва самата статия:




            Йога и здраве - илюзорна корелация. Автентична йога - хатха йога


Илюзорната корелация йога-здраве

Наблюдавам йоги, следващи индийска, будистка, даоска и т.н. йога системи от много време. Това със здравето и дълголетието е пожелателен мит. Ако някой от тях е по-здрав от обикновените хора, най-често се дължи на гена му и едва на не повече от няколко процента на дишането, физическата активност, енергийните практики. Обаче тези изключения на по-здрави йоги се рекламират силно, особено на запад, където за йога се приема нещо доста механично, все въртящо се около асани и дишкане, малко от всичко друго като релакс и толкова... Цялата профанизирана популяризация на йога на запад за западняците е в такъв псевдо вид и рекламното свързване на йога и здраве е част от тази пропаганда. Не съм забелязал обаче да е нещо повече от маркетингово нагаждане на нещата към по-добри продажбени сугестии - за да се връзват наивните през идеализма си, наситен между другото със сериозна доза неразбиране... 

Та, личните ми наблюдения върху йогите, както и статистиката по света и у нас  не показват кой знае каква връзка между практикуването ѝ и по-качественото здраве, освен в пожелателното им мислене. Масата йога гурувци трупясват на възраст или средностатистическа, или дори по-рано. В книгите на Агни йога се казва, перифразирам по памет: "Ако искаш само здраве, яж си пържолата, пий си червеното винце и си живей живота. Йога те прави свръхчувствителен за фините енергии, много сърцат и обичащ, но и много раним!" . 


Планинско, здраво дълголетие

В момента съм в едно родопско село, за последен ден, за съжаление... Масово тук живеят по над сто години. Продавачката в магазина на центъра ми разправя как дядо ѝ, починал на 112, като бил на 110, искал да се жени отново, пълен с енергия. Вчера, имаше събор на селото - поговорих си пак с баба Тяна - на 92, активна и пъргава повече от студентка от студентски град и положително поне триста пъти по-работлива. Всяка сутрин става рано, грижи се за животни, градинка, чете, учи се. Умът и бистър, свеж, чува и вижда добре. Викам ѝ, какъв ген имаш, бабо, какво нещо.... Отговаря, да сигурно има ген, ама и планината... На 62 започнала да се грижи за църквата и вече 30 години така - отваря я, затваря я, продава свещи, чисти, прави всичко. Викам си: ние си мислим, че на 60 вече сме за оня свят... А виж човека, на 62 започва нещо, поставя начало и го продължава 30 години. Седне ли обаче пред телевизорав бездействие, пиши го мъртъв...  Идва брат ѝ Георги, малкото и братче, само на 86 години. Миналата година ми прави дръжка на косата, като за целта се отдели от активната си работа като дюлгерин. Има вид на 59, а е близо 30 нагоре... Снощи ни дойде на гости бай Тошо - бил агроном на три села дълги десетилетия - стар семеен приятел. Питам го, бай Тошко, на колко години си бе, човек? Очаквам да ми каже 60-на, на толкова дава вид. Жизнен, повратлив, очите му светят и заглежда младите момичета, дошли на събора с онзи заряд, който не лъже... Казва, 80, подкарах 81-вата - и отпива от третата стограмка ракия, докато хапва от вратната пържола с кашкавал върху нея, приготвена от жената. Питам го, пазил ли си диети нещо, смее се. Какви диети бе момче - от работа кога да се занимавам с глупости? Дълъг, отруден, много стресов при това живот, но приеман нормално. Та, ген, идващ от планината - дава много. И не само въздухът и чистата вода, а самата енергия на планината - излъчва стабилност, сила, дълговечност, усеща се. А в града не е така... 

Опитът ми говори, че йога и здраве, това свързване е силно митологизирано и преувеличено. Не е това целта ѝ, а когато се практикува на по-високите ѝ, определящи я като ЙОГА стъпала, прави човека много отворен, вибрантен, което при живот в града, в съвременното безнравствено, свръхиндивидуализирано до невеж егоизъм служене на мамона и примитивността, мори силно като житейски контекст... Никога здравето не е било целта на йога - евентуално страничен ефект може да бъде, но зависещ от много фактори, извън връзването на рекламите на псевдойогата, представяна за йога на запад. Целта е сливане с любовта, мъдростта, свободата на реалността. 

Това, което на запад се представя за хатха и ащанга йога, масово се корелира и рекламира пожелателно с подобрено здраве и дълголетие. В единични случаи да, но не поради практиката на такава псевдойога, а поради генетични и средови фактори, хранителни, двигателни навици и качествени стратегии за справяне със стреса. Такива навици са нещо прекрасно и силно препоръчително, могат да се преподават през дадена йога или друга система, но не са йога. Ако избирателно се цитират единичните случаи на подобрено здраве обаче - първо, дължи се не на същинска йога, а на изброените фактори и второ, това е рекламно нагаждане на продажбено желателна хипотеза по маркетингови стандарти, нежели реалност. Защото масираният процент от люде, занимаващи се с йога от какъвто и да е вид, са нито по-здрави, нито по-болни, нито по-дълголетни, нито по-маловременно щъкащи по планетката, а са по-скоро средностатистическа за популацията си извадка. 

По-горе писах защо корелацията между здраве и йога далеч не е пряка и еднозначна. Първо, йога не се свежда до хатха, а хатха е малка странична част от йога, но сама по себе си, както на запад се представя, никак не изразява същността и целите на йога, поне не и практикувана самоцелно и като централна система. Второ, продвижението в самадхи и праджня (себереализацията и мъдростта) прави човека както единен със Себе си и Бога/ любовта, така и далеч по-чувствителен на градските, съвременни емоционални миазми, което никак не работи в посока здраве и дълголетие. Ако се проследи статистиката за живота на повечето йога практикуващи, продължителността му е средностатистическа, че и по-кратка. Носят се слухове за живели по 300 г., за други на по 700 или повече, но слухове се носят за всичко, а грузинците се представят за 160 годишни, ползващи документите на прадядовците си... 

Съгласен съм, че балансираната диета и физическа активност спомагат телесното здраве. Не го определят, защото на по-високо ниво здравето започва от единението с Бога, любовта и естествената нравственост. Но все пак, умереността в храненето и движението са силно препоръчителни, така е. Но не са йога.  Дори когато човек живее по Бога, смирено и нравствено, медитира и обича, храни се качествено и т.н., дори тогава нямаме гаранция за физическо здраве. Просто поставянето му като непременна цел вече е извращение от реалните йога принципи и същност. Може да има здраве, може да няма, може и да се поддържа хронична болест или да имаме преждевременна смърт. Нито едното, нито другото, не са пряко корелирани с практиката на физиологично насочена йога като хатха, а със сбор от духовни, психични, кармично-генетични, социално-поведенчески и средови фактори.

Писах и че един живот в планината, съчетан с добри родови гени на добри предци, хора също планинци, е много по-сериозен фактор, определящ дълголетие, отколкото йога практиката. Писах и че самото пряко свързване на йога непременно със здравето и дълголетието, вече е отклонение от йога. Защото болестите са уроци, неслучайно са преживявани. А ако душата може да научи повече от смъртта, за да изчисти нещо, смъртта също е нормална част от цялата житейска игра. Не че има смърт, но... Ако целта е непременно здраве, а средството е предимно телесно и физиологично (като хатха), откъснато от същността на йога и Живота въобще, първо вече не говорим за йога, а за изкривено подобие и второ, такава непременна цел спуска йога до някаква его налагаща магия, докато всъщност е процес на единение с вечната същност. Чудесно е да сме здрави. Казвам само, че на всяка цена фокусирането в здравето е като на всяка цена позитивното мислене. Нито е позитум (цялост), а е частично, нито е здраво, а по-скоро разболяващо, когато е виждано от позицията на целостта. По същия начин хатха, втренчила се предимно в здравето, откъсва себе си от същинските йога цели, като в крайна сметка не постига нито здравето, нито тези цели. 
................................

Християнството като бхакти, а будизмът като джнана йога

И нещо, вмъкващо светлинка и разширяващо евентуалната дискусия. През призмата на същинските йога и тантра системи, световните духовни учения спокойно могат да бъдат видяни като йога. Не официализирано, разбира се, а в принципната същност на подходите им. Християно-юдейските подходи в същината си са бхакти йога. Четейки за практиката на монасите от Света гора на сърдечната молитва и съзерцанието, все едно чета бхакти йога практици от изтока. Никаква разлика. Твърдя го през собствената си практика. Будизмът сам по себе си е основно джнана/ раджа йога система. Самите будисти, за разлика от християните, знаят това и дори наричат по-висшите си практики именно тантрични и йога такива. Аналогиите между даоските школи и йога също са преки.
..................................


Доколко хатха е оригиналната хатха и доколко е йога

Между другото, хатха никога не е била уважавана в родината си йога система, освен в западната модерна популяризация, хващаща се за пипнимата ѝ вещественост. Реалната бхакти, джнана/ раджа йога, включващи в себе си тантра кундалини криите, започва от оттеглянето на сетивата, продължава през съсредоточаването, преминаващо в медитация и самадхи, екстазна себереализация. В сутрите на Патанджали, като се говори за асана, се казва просто удобна и стабилна позиция, която може да се поддържа продължително време, за да се практикува шаматха/ самяма самадхи (обединителен на горните стъпки термин). Шаматха (Samatha, санскрит - ползва се в будизма. По същество е аналогична на самяма практиките, готвещи за праджня (мъдрост) випашана, в контекста на махамудра/ дзогчен/ сахаджа бодхисатва реализацията).

Оригиналната хатха е валидна система, включвана в джнана, раджа, тантра принципите, в бхакти и карма подходите. Обаче е малка и странична, несъществена част от същностните йога системи. На запад се популяризира именно хатха, поради веществеността ѝ, резонираща с материализма на западното мислене. Популяризира се така, че няма много общо нито с оригиналната индийска хатха, такава каквато идва от древността, нито с коя да е по-същностна йога система. Това обаче опошлява цялата йога. Темата е коментирана - далеч не съм първият. Но твърдя, че е така. И тук почват едни твърдения като: асаните не са обикновени позиции - в тях се активират енергетични центрове и канали, положенията се изпълняват с фокусиране, дишане, представляват динамична медитация... и т.н. Отговорът ми е, че тези центрове и канали могат да бъдат осъзнавани през всяка друга житейска дейност. Трансът, Фокусирането, медитацията, себереализацията и мъдростта (пратяхара, дхарана, дхияна, самадхи, праджня бодхичита) се реализират далеч по-целенасочено през практиката на същинските, споменати по-горе йога/ тантра системи. Не че хатха е невалидна. Невалиден е прекомерният акцент на западняците върху ѝ, при превеждането ѝ от маргинална в централна йога система, каквато никога не е била извън профанизацията на йога.

В съвремието масово се популират криви разбирания, раздуващи мъничкото място, което система като хатха има, в глобално и централно, което вече е сериозно отклонение от актуалната йога.

Има египтолози и теолози, твърдящи, че йога всъщност произлиза от Египет. Съдят по намирането на плочки и стенни изображения с хора в различни позиции. Да, но хората от цял свят заемат различни позиции и правят медитативни практики. Индианците също, както и ескимосите, шаманите и жреците от цял свят, азиатските, австралийски и т.н. народи. Та, да се каже, че йога е египетска, е като да се твърди, че слънцето е японско, защото изгрява от изток. Е, тя земята се върти, ама нечие съзнание застива и илюзията в такова заключение е достатъчно ясна.

Да се върнем на хинду йогата. В най-старите текстове, като се говори за йога, се имат предвид пътищата за единение със Себе си, фокусирани в транса, емоцията, ума, делата и комбинация от тях. Когато въобще се споменава асана, се има предвид удобно сядане, фасилитиращо практиката на сливане (което значи йога) и ...толкова. По отношение на асаните - толкова. Нищо общо със съвременното западно възприятие за хатха като чекнене, краката на главата, едният крак в едната, другият в другата стая, шпагат и гимнастически подвизи - нищо общо както с тантричната кундалини крия, която актуално изразява оригиналната хатха, а още по-малко с йога като цяло. 


Илюзия е да се мисли, че това което сега масово се приема за йога, а именно позициите на тялото, комбинирани оттук-оттам с дихателни упражнения и приятничка релаксация, е автентична традиция - съвременно насаден от едва столетие комерсиален мит е. Да, има хатха йога. Но, това което се споменава в писанията ѝ, са отново няколко позиции за сядане, плюс обърнати, с по-силен фокус в очистителните процедури, дишането и работата с енергийните канали, транса и медитацията. Такава е оригиналната хатха йога и извън наименованието, е в огромна степен идентична с тантра кундалини крия, нежели с това, което сега се представя за хатха. 

Съвременната уж хатха йога, представяна на запад, е разпространявана така, че да пасне на око да види, ръка да пипне плиткото възприятие на западняка. Така, че да се продава. Това обаче я прави толкова йога, колкото футболът е йога... 


Йога е действително древна традиция. Но, това което винаги се е разбирало под йога, са медитативните практики, с по-ментален, поведенчески или емоционален подход (джнана/ раджа, карма, бхакти йога) - а най-често в комбинация. Спрямо старата хатха (дори оригиналната хатха йога е нова по отношение на автентичните медитативни йога традиции), отношението и на индусите и на по-късно присъстващите в Индия английски колониалисти, е било винаги като към низша, паразитна, плебейска практика, ползвана от неприкасаемите (извънкастовите). Имайки предвид, че оригиналната хатха твърде много прилича на тантра кундалини, нямаща общо с настоящата "хатха" или ащанга популяризация, може да се смята, че такова мнение е било по-скоро субективно. Тоест, тук изразявам приемаща позиция към оригиналната хатха йога. Забележи, към оригиналната, не към "краката зад главата" съвременно извращение, автоматично приемано от подсъзнанието на западняка за йога. 

В оригинална йога система като джнана, дишането също се ползва, но му се отделя далеч по-малко внимание, отколкото в хатха. Фокусът е в практиката на фокусиране, медитация и самадхи. Споменавам джнана, а не раджа йога, тъй като наименованието джнана е автентично, докато раджа е относително съвременно и неприемано от по-сериозните йога изследователи за валидно. 

Как се е случило така, че гимнастическото чекнене е било сугестирано профанно в съзнанието на западняка като йога?

Индия дълго е била английска колония. През 19-ти, а още повече в началото на 20-ти век британските колонизатори решават да преобърнат социално политическия си курс спрямо индийските туземци, дотогава приемани за диваци. Започва се и се позволява мащабен ренесанс на индийската култура, творчество, религия и изкуства, като част от този англо иницииран подем, е и мащабното реинтегриране на йога. На коя йога обаче? Започват да се превеждат, изучават и коментират веди, упанишади, тантри, сутри, пурани, канони, трипитаки...  - но, бавно, много бавно. А през британското глобално влияние, през това време йога се представя на широката световна общественост основно като физически упражнения, повече приличащи на стречинг, фитнес и гимнастика, отколкото на сливане. В такъв мега извратен и опошлен вид се въвежда дори в армиите, в училищата като физарядка и т.н. 

Разни факири, гълтачи на саби и лежачи на пирони тръгват на циркаджийски турнета по света, заработвайки добри монети, представяйки фокусите си за йога. Тъй като такава гимнастика е най-близо до старата хатха, извънкастова и неуважавана система, такива телесно-дихателни гънения и пънения така и биват наречени Не че имат общо с хатха, но спестяайки стигмата около нея, за нароилите се гурувци-предприемачи, продаващи искрици задимено невежество, представяни за истинни слънца - за такива бизнесът тръгва добре. 

Защото на западняка да продаваш медитация, не е печелившо (понастоящем е малко по-различно), няма достатъчно целева извадка и търговията не върви. А и медитацията не се търгува, а смирено и сърдечно се усвоява безкористно и без особена материална изгода и за евентуалните предприемачи "йоги - гурувци". А чекненето е вървежно - купува се от плиткостта на западняка. Ето, наричаме телесните пози със санскритски имена, изфабрикуваме твърдението, че са древни и стоката избушва пазара. Древни са няколко седящи и преобърнати - останалите са на не повече от 100-150 години, пазарен продукт за бедното на душевност, но богато на финанси невежество на западняка. 

Та, това което сега се представя за хатха, нито е хатха, нито е йога!

..............................................................................................

Извадка от книгата "От пещерите и дебрите на Индустан", автор Елена Блаватска. Авторката описва диалог между нея самата, полковник Олкът, президент на теософското общество и Такур, велик махатма и адепт в тайните науки, в гупта видя. 


"...Американецът (полковник Олкът, бел. ред.) вдигна към него своите ясни, сини очи и като щипеше замислено брадата си, покорно забеляза:

   - Дойдохме в Индия от 10 000 мили, за да изучаваме психологията и всичко, касаещо духовния човек… и… по ваше повикване. Ние ви избрахме за наш гуру, а сега, когато открихме единствено във вас въплъщение на “тайната наука”,  вие ще се отвърнете от нас?

   В гласа на нашия президент зазвуча много тъжна нотка. Такур бързо го погледна и като помълча, отговори вече съвършено спокойно, дори ласкаво:

   - Действително съм посветен в това, което у вас наричат гупта–видя – тайни науки…

   - На вас ви са известни тези науки? Нима вие се решавате най-после да го признаете пред нас – вашите невежи, но предани с цялата си душа ученици?

   - Никога не съм го скривал и не бих могъл, дори и да исках… Аз съм Брамачария. Но под думите “брамачария” и “тайни науки” се подразбират понякога много неща и смисълът им е доста еластичен. От славните времена на Ришите са изминали хилядолетия. Индия падна и се изроди – печално добави той.-  Сега във всички големи градове ще намерите “брамачирии”, които заменят непозволената им от кастата жена с таен харем – зенана – и се занимават с лихварство; често се срещнат шарлатани, които от името на “тайните науки” правят и продават любовни билки! Нима ще започнете да тичате и след такива и да им оказвате почести само заради едното име?…

   - Какво представляват “тайните науки”? – продължаваше Такур. – За мен тези науки, както и за всеки, който им е посветил целия си живот, съдържат в себе си ключ към всички тайни на природата и световете - както видимия, така и  невидимия. Но този скъп ключ се придобива по-трудно, отколкото си мислите вие. Гупта–видя – е оръжие с две остриета и човек не бива да пристъпва към него, без предварително да е пожертвал живота, дори разума си, тъй като тя побеждава и убива всеки, който не е успял да надвие нея самата. Басните от древността не са основани само на фантазията. И в нашата допотопна Ариаварта ще се намери сфинкс, както в Египет, и на един Едип, в крайна сметка, се паднат хиляди жертви. Особено опасна е тя /гупта-видя/ за вас, европейците и белите. Ето защо се колебая пред вашето страстно, но…неразумно желание, да ви позволя дори да започнете периода на изпитанието…

   - Такур! Заради всичко, което ви е скъпо!.. - възкликна нашият президент с умоляващ глас. – Моля ви, в името на цялото наше Общество, в името на науката и човечеството!… Вие знаете, не съм страхливец. Не скъпя живота си и ако поне в края му не блесне лъча на истината, то колкото… по-скоро е този край… толкова по-добре!… Само веднъж ме поведете по пътя на истината и кълна се, никога няма да я предам…

   Такур не отговори веднага.

   - Добре – зарадва той изведнъж полковника. – Сега, когато утре, вие вероятно ще бъдете освободени от вашите двама англичани, аз мога да ви поканя в моето имение, в Д. До вашето пътуване при Суами Дайананд има още две седмици…Когато дойдете при мен, полковник, ще ви подложа на едно предварително и неголямо изпитание. Ако излезете победител – добре, тогава ще бъдете мой чела за седем години. Ако не, всичко ще си остане по старому. Съгласен ли сте?

   - С радост, с радост – се суетеше нашият развеселил се президент. – И вие, Такур, ще видите, че ще устоя на всякакви изпитания!..

   След приключването на разговора Такур ме помоли да отида при мис Б., за да разбера, как е тя. После тримата, тоест Гулаб–Синг, полковникът и Нараян се затвориха в палатката. Когато се върнах след около час и половина, полковникът целия сияеше.

   - Знаете ли – произнесе той с радостен шепот, още щом Нараян си тръгна – Такур ме допуска до “първото изкушение”

   - Зная, нали той го обеща пред мен, ако мине успешно предварителното изпитание.

-                     Не, това е нещо съвсем друго… Той ми позволява да опитам Кхумбака и Пурака… когато и да пожелая!

 - Господи!… - плеснах с ръце ужасена. – Това означава, че вие ще висите надолу с главата, без да дишате по цели часове? Та вие непременно ще получите удар… С ума си ли сте?…

   - Защо пък непременно удар? Всичко зависи от силата на волята, а при мен тя никога не е била в недостиг – малко обиден ми отговори О.

   - Е, както искате… Само гледайте да не би да ви се подиграва… Той само иска да докаже, че европеецът е абсолютно неспособен за подвизите на индийския аскетизъм…

   За първи път от времето на нашето запознаване достойният американец едва не се скара с мен, заради тази забележка. Та той е дошъл да изучава “тайните науки” и ще ги изучи.

   - На какво сте се решили?… - се разсърдих аз най-накрая. – Искате да станете факир, изацапан с кравешка тор или радж–йога? Та вие или сте забравил, или не знаете, че първият познава истинската гупта– видя толкова, колкото и ние, а истинските радж–йоги, такива като Такур, не висят надолу с главата и нагоре с краката и не преобръщат мозъците си.

   Последният аргумент видимо го порази.

   - Какво? Нима Такур не е практикувал 86–те позиции, предписани от “Йогата” на Патанджали?…

  - Изглежда, че е така, защото той винаги говори с такова презрение за дивотиите на “хатха–йогите”, т.е. на онези, които,  следвайки мъртвата буква на учението на Патанджали, по цели дни стоят на главата си – отговорих аз, окончателно ядосана.

   - Но как тогава той позволява на мен?

   - Позволява, за да се отърве от вас, защото много му досаждате и той вероятно иска да ви даде урок… Не се сърдете, полковник, но къде сте срещали факир или даже обикновен байрага–госейн /странстващ монах/ с такова шкембе като вашето?

   О. отново се обиди, дори се огорчи.

   - Но аз мога да отслабна, искам само да му покажа силата на моята воля, да докажа, че не само индусите са достойни за посвещаване във висшите “тайни науки”.

  - Не с такива фокуси ще му докажете това! Аз го познавам по-добре от вас… Стига, не се залъгвайте с напразни надежди! Благодарете на съдбата за това, че дори и двамата да принадлежим към ненавистната и презирана от него “бяла раса”, той прави за нас такова нечувано изключение, вероятно защото  по-добре от всеки друг вижда нашата безусловна, гореща преданост към него, а може би, повече заради искрената ни симпатия към неговия народ и уважението към родината му. Не искайте от него това, което той не може, не смее да ни даде и бъдете доволен от трохите, хвърляни ни по пътя.

   - Но защо, – не преставаше да ми досажда полковникът – кажете защо! Та нали той има ученици?

   - Има, но не такива, каквито сме ние, деца на гнилата цивилизация, наследници на всички пороци на Запада."

....................................
................................
..........................


Орлин Баев