За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 26 септември 2018 г.

Бариева каша

Отговори на питаща в портала за съзнателен живот, рубрика "психотерапия онлайн".

.................................................. ......


Х: На 24 години съм и от 7 години имам паник атаки, първата беше 2012 и от тогава имам чувството,че с всяка изминала година тялото ми става все по - чувствително и реагира по - различен начин на емоции. Ходила съм на различни прегледи и всичко си е в норма, последен вариант беше психиатър. Той ми изписа антидепресанти на който не мога да се сетя за името и допълнително ми предписа Ксанакс. Пих ги, нямаше 2 месеца и ги спрях като паник атаките продължиха, имаше даже период в който всеки ден ми ставаше зле и ме караха до спешното и от там естествено ми биеха Диазепам, да се успокоя. 2015 спряха атаките, чувствах се много добрe, може би от това че бях на морето и от климата,а може би просто бях в среда която ме караше да се чувствам добре.

Орлин: В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... 

 Х: Издържах 8 месеца в казиното като последните 2,3 месеца се насилих да седя. В началото уж всичко вървеше добре, имах енергия, работех си без проблеми и след 3-тия месец започнаха проблеми. Започнах отново с паник атаките, но започнах и проблеми със стомаха ( усещах тежест, чувствах сякаш имах камък, въпреки че си имах апетит, не ми се гадеше и повече време ако постоя права започвах да усещам точно тази област - стомах, диафрагма, бъбреци и гръб сякаш са сковани и схванати). Отново започнах да ходя по прегледи и...

Орлин: Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей!  

Х: Подлагала съм се на иригография, пих Бариева каша и казаха,че всичко изглежда нормално.

Орлин: Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! 

Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много...

Д: Имам един много важен въпрос към теб. 
- Вярваш ли, че си болна?

Орлин: Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! 

Х: самото ми тяло започна да трепере, някак неконтролируемо,легнах си с надеждата на сутринта всичко да е наред. Така и беше, но се чувствах напрегната. Започнах работа в хотел и въобще не подозирах колко е тежко там. 4 месеца имах сили, енергия, работех добре, получавах похвали от офиса и в един момент тялото ми все едно започна да се предава. Нямах сила, вечер се прибирах смазана, всичко ме болеше. Колежките ми работеха колкото мен, но те нямаха тези оплаквания. Започнаха ръцете да ми изтръпват, сутрин като стана и имах иглички и така с всеки изминал ден се чувствах все по - зле и по- зле.

Орлин: То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! 

Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A...  

Х:  Последните 2 месеца имах страхотна слабост в краката, като стъпвах имах чувството,че ще ми се огънат , изморявах се бързо…

Орлин: Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. Подгъването на коленете и умората били просто призив за спиране на гордата раздуто его битка и смирено доверие…

Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! 

Х: паник атаките се завърнаха, но още по - тежки и променени.

Орлин:  Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... 

Х: застава в гърлото ми и като вдишам ще се задавя, буквално я усещах как преминава през гърлото ми и все едно е заседнала.

Орлин: Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде,  та това е толкова тежко нещо, направо ужас...

Х: Сега тичам по доктори, хормони, кръвни изследвания и всичко уж е нормално, бях на проверка за стомаха, защото от неядене може би го съсипах още повече и ми казаха, че има вероятност да имам рефлукс и лек гастрит, предписаха ми лекарства, но проблема с гърлото ми продължава,понякога след хранене усещам все едно имам гъста, жилава храчка която бавно слиза надолу, храня си се вече, но още го имам това усещане и всяка по твърда частица която преминава през гърлото ми предизвиква страх и дискомфорт и ме е страх да пия лекарства. Преди 10 дни бях излязла с приятели привечер, всичко вървеше нормално, но изведнъж получих аритмия и силен пулс. Отидох до спешното на кардиограмата излезе, че имам депресия и миокардна исхемия, което ме уплаши още повече, дадоха ми направление за хоспитализация и ме приеха във Враца, 3 дни седях, малко несериозно отношение от страна на лекарите, сложиха ми холтер, но никой нищо не казва. Днес си взех епикризата и доктора каза, че всичко е нормално( като ми забави епикризата и днес я написа много бързо).

Орлин: Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... 

Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не...

Х: страх ме е да не би да имам проблеми със сърцето и да не са ме прегледали както трябва.
Орлин: Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... 

Х: Когато излизам навън съм супер напрегната, а преди го нямах това чувство, постоянно се плаша, лоши мисли, че нещо страшно може да стане.

Орлин: Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... 

Х: искам да се чувствам както преди!!!

Орлин: Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово.  Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! 

..............................

Орлин Баев


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/