За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 11 декември 2018 г.

Добрите момичета отиват в рая, а цялостните...

Bad  Complete Girls

Из преписка във форум "Психотерапевтични насоки онлайн".

............................................................

В: Здравейте! Искам да споделя нещо тук във форума и да получа съвет. Проблемът е следният, аз бях част от секта дълги години и там бяха формирани в мене убеждения на базата на чути проповеди и тн.

Ръководителят на сектата твърдеше че се оженил за жена, която той не обичал, но Господ му говорил, че трябва да се ожени за нея . Много често той споменаваше това в проповедите и други неща за които няма да изпадам в пояснения, но главното, че секса преди брака е грях, както и разводът. Това повлия много на моя начин на мислене, което впоследствие ми изигра лоша шега. Аз излязох от тази секта, но у мен си стояха разни мои страхове и тези убеждения. Имах проблеми в работата и в дома в рамките на година и девет месеца доста сериозни и  бях от сутрин до вечер подложена на стрес . У  мен стоеше и това,че трябва да се оженя и в главата ми стоеше идеята, че трябва да е за едно момче, което аз не харесвам и не съм влюбена в него. ( мислех си, че и моя живот по някакъв начин е сходен с това, което се случило на лидера на сектата) Мислих си за това,че това момче  е влюбено в мен и понеже няма избор от жени и така ще се ожени за мен и ще правим секс след брака и понеже никой не го харесва няма да се разведе и ще изпълня това, което уж не се води грях. Това започна да ме натоварва много, защото от друга страна това момче всеки ден висеше у нас, защото сме приятелско семейство, роднините му постоянно ни сватосваха и го пробутваха на мене. Аз мислех,че извършвам някакъв грях против Бога, защото другите мъже, който имаха интерес към мене не биха изпълнили това да правят секс след брака, както и поради мои страхове си мислех,че те ще ме изоставят и ще се разведем, защото и те са харесвани момчета и ще спрат да ме обичат и ще предпочетат друга. Това,че бях подложена на стрес година и девет месеца в дома и работата и това, което стоеше като убеждение с това момче ме натовари доста и се нагълтах с алкохол и лекарства, за да се самоубия и бях в болница. Въпросът е ,че мисля, че постоянно правя нещо ,което е против Бога и трябва да правя избори на неща, който не харесвам, за да изпълня Божията воля като  мъж, когото не харесвам и работа, която също не харесвам. Аз много трудно взимам решения за някакви по-сериозни неща. Чувствам се като без изход и това ме натоварва много. Затова и решех да се самоубия, за да се отърва от този тежък живот, изпълнен с избори за които винаги съм виновна. Когато някой от родителите ми ми говори за избор на мъж или какво да работя, това ме кара да се чувствам задължена по някакъв начини и това ме натоварва, защото мисля,че трябва да го изпълня задължително. Опитвам се да правя някакви стабилни избори в живота, който носят уж някаква стабилност, но не ми харесват и само се натоварвам.Посетих психолог в рамките на месец, но това не помогна. Прочетох тук във форума запитвания и това ми донесе поне някакво облекчение. Ще ми помогнете ли с някакви съвети. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Орлин: 

„Ръководителят на сектата твърдеше че се оженил за жена, която той не обичал, но Господ му говорил, че трябва да се ожени за нея . Много често той споменаваше това в проповедите…“

Господ му говорил? Или ригидната му морална цензура... Вероятно съпругата резонира с неадапивния му собствен семеен модел - това има общо не с Господ, а с несъзнаването и натрапването му на енориаршията. В терапията такъв процес  се нарича контратрансфер - пренасяне на собствени несъзнавани психични наличности, проективното им идентифициране и натрапване в другите. 

„грях против Бога...  секс преди брака...секс след брака“

 Секс само с един, девство преди брака, секс единствено със съпруга. Не е невъзможно. Добър идеал е. Въпросът е, че силно дисонира със света какъвто е в наши дни. А нали не съдим?! Има по-висок от малките ни знания план и визия и масовата деградация се явява част от този план - събаря се старото, за да се роди нещо ново, по-красиво. Опредлено в старите норми има много прелест, но сега светът е в процес на промяна. Слизайки в земното училище именно в тези интересни времена на преход, е нужна готовност да се пооцапаме в калта на света, какъвто е, а с любовта на Бога, да осъзнаем, че диамантите ѝ не се цапат. Та, известна гъвкавост в правилаа за секса няма да навреди, а прекаленият светец и Боу не е драг, защото въобще не става дума за Бог, а за собствени страхове, хванали се за сигурността на външна организация и норми.

 Въпросът е ,че мисля, че постоянно правя нещо ,което е против Бога и трябва да правя избори на неща, който не харесвам, за да изпълня Божията воля като  мъж, когото не харесвам и работа, която също не харесвам. Аз много трудно взимам решения за някакви по-сериозни неща.“

Мислиш, че е против Бога, но всъщност робуваш на програми за "така трябва", вкарани в теб, създаващи ти страх и вина. Не от Бога идва императивът да бъдеш с този мъж или да работиш тази работа, а от околните. Тези "значими, големи околни", живеещи в теб като програми за "така е редно", към които програми се присъединяват вярванията на църквата и проповедника ти. Но, съществували и преди това в теб програми. Твърде голяма важност на това какво иска външния друг и вина при неизпълнението му, при липса на собствена значимост или увереност в нея. А Бог, милият - никакъв Бог, а същият външен "голям друг", но изнесен на небенцето, при собствена малоценност. 

А същинският Бог, знаеш, е в теб, едно с Него си, собственият ти вътрешен център от любов, сигурност, мъдрост, смирена сила и решителност е. 

Опитът ти с нагълтването на хапчетата - едновременно е вик за внимание, несъзнавана манипулация, повик за грижа, за известно себеотстояване по невротичен начин... За пред Бога нямаш право на такива действия. Не пред някакви църковни внушения, но за пред живия вътрешен Бог нямаш такова право.  Повик за живот е! Всъщност искаш да живееш, при това много силно го искаш, но не знаеш как и те е страх...  Един живот, пълен със самоувереност, идваща не от външен Бог и авторитет, а от вътрешната ти божественост и произлизащ от нея собствен авторитет! Тази самоувереност, себезаявяване и сила имаш да освобождаваш при работата си с психотерапевта. Поднови я! Не е хапче, не е механика - иска се съзнателност, смела решимост, мотивация за промяна!

Предстои ти да осъзнаваш, че не само, че не е забранено, но божественото в теб изисква да се заявяваш активно, да имаш собствено мнение, собствени цели, избори, решения, харесвания или нехаресвания. Защото си част от тази божественост. Това, което сега вярваш, че е бог и се стремиш да му се подчиняваш, няма нищо общо с Бога, а само с психични програми, присъстващи в теб и подхранени от сектата и роднините ти. Програми като "Длъжна съм да се съобразя, иначе съм лоша, грешна, виновна!". Но, забележи, това са психични програми, нищо повече, а съобразяването не е с реалния Бог, а с вярвания, вкарани в теб през възпитанието и през църквата... Тези програми имаш да осъзнаваш и преобразуваш пи работата си с психотерапевта си! 

Това е - поднови тази работа! И нека е силен в работата си терапевт!

(в оригиналната преписка насочвам към статии, свързани с терапията на жертви на сектантско програмиране)

В: Благодаря сърдечно! Прочетох нещата.

Прочетох и това:

"Ползват масирано и сценична хипноза, като принципът е същият - събореният на земята човек или с часове сугестираният чрез религиозно-хипнотичен еизк слушател, просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора и зрителите, както и поради личната си незрялост."

Аз никога не бях виждала подобно нещо, но имах подобно преживяване. Бях слушала няколко дни песни християнски от сектата и отивам на службата и по време на хвалението,  усетих как коремът ми започва да се свива и не мога да стоя на краката си паднах на земята и започнах да плача. Не бях виждала такова нещо, за да го правя целенасочено. Просто ми се случи. Това ме държеше в тази секта,защото мислех,че там съм на правилното място. Изкараха ме други хора и понеже имах някакви молитви към Бога и реших, че Бог има за мен да изляза от тази секта. Как човек може да изгради някаква система в главата си от неща, който да следва като сектантите говорят едно, православните друго, науката и психолозите трето. Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам. Понеже нямам в главата си такава система от неща, които да следвам и не мога да взимам решения. Какво да правя?

Орлин:

„Как човек може да изгради някаква система в главата си от неща, който да следва като сектантите говорят едно, православните друго, науката и психолозите трето.“

Като прехвърлиш пътя и познанието за Бога в себе си. Сега ти е външен. Един псевдопът и уж бог, служещи ти като проективен съдържател на собствената ти невротичност. Когато го дишаш, живееш, познаваш единството си с Него. Тогава мъдрознаеш и можеш да отсяваш, да различаваш зърното от плявата в която и да е система. Защото навсякъде има и от двете. Науката не противоречи на духовността - двете страни на едно цяло са. Психотерапията може да ти помогне да преобразуваш зависимата си неувереност, караща те да се закачаш за чужди вярвания, били те добри или накуцващи. Да ти помогне да си вярваш със самоувереност, идваща от любовта, заживяваща в теб.

"Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам."

За рая - казват, че добрите момичета отивали в рая, а цялостните, навсякъде където душата им пожелае... 

...............

Орлин Баев



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/