Да обичаш

"Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот."  Петър Дънов, Учителят

Прочитайки мисълта на Учителя, не се удивих - вече я знаех в душата си. Зарадвах се, че мъдрецът твърди същото, което сам осъзнах.

Преди няколко дни, накрая на сесията, казах на клиентка: "Имам усещането, че се познаваме отдавна - не от този живот, не през тези тела, но те познавам - с душата си..."

И преди работата си като психотерапевт, съм преживявал това интуитивно чувствознание. Но, в последните 12 години, откакто лекувам души, буквално живея в това познание - ежедневно. Казвам: "Ако не мога да обичам човека пред себе си, психотерапията е кауза пердута!". Методите, техниките, принципната и структурна посока, са важни, но първична е любовта. Има ли я, структурният алгоритъм, решаващ даденото състояние, работи. Няма ли я, пустиня е...

Казано популярно, Господ ми праща хората, с които работя... По закономерностите на Дхарма, на любовта, мъдростта и истината. Както и по причинно-следствената верига на карма. Двете не си противоречат - Дхарма се проявява през карма, а нирвана в самсара... Колкото повече обаче свързването е през Дхарма, през любомъдрата свобода, толкова ефектът от психотерапията е по-значим и бърз. Това е вътрешно познание - умът може да говори за него, но само мъдрото сърце го преживява. Не че в психотерапията говорим за това - не. Но е онова невидимо, но вълшебно присъствие, което я прави истински резултатна. 

Орлин Баев