Страници

събота, 23 февруари 2019 г.

Тайната на смъртта


Тайната на смъртта
-          Има индивидуалност, има и личност. Индивидуалността е висшето Аз, Човекът. На по-високо ниво дори Човекът се разтваря в Богочовека, слива се с Бога.
-          Прераждане = шанс за преработка и израстване в пътя към Истината.
-          Малцина имат правото да избират къде, кога, в кой род и при кои родители да се въплътят. Останалите са разпределяни.
-          Няма умрели – смърт има само в илюзията на невежеството. „Умрелите“ са по-живи от живите в тяло.
-          Смъртта е начин за рестарт, шанс за пречистване и растеж.
-          „Никой не се е върнал от отвъдното и никой умрял писмо не е пратил“? Всички сме върнали се и се връщаме, а "писма“ получаваме постоянно чрез резониращи ни внушения. Всеки в жива молитва може да се свърже с душите в отвъдното.
-          Има живи хора, има и живи мъртъвци.
-          Любовта е отвъд смъртта.
-          За свързания с Бога човек, смърт няма.
-           Пътешествие означава да тръгнеш от периферията и стигнеш до центъра си. Всичко друго са просто разходки.
-          Пътешествие е да тръгнеш от обикновения човек в себе си и стигнеш до посветения.
-          Смърт? Като изляза от къщата си, умирам ли? Това е илюзия.
-          Който живее в Бога, не умира, а си заминава.
-          Ако живееш за Бога, търси Неговата диплома, не от светските академии.
-          Има мъртви приживе, ходещи трупове.
-          Ние избираме дали телата ни да бъдат гробове, или храмове на духа ни.
-          Съкровената наука е трудно достъпна не защото е тайна, а защото е изпреварила света с хиляди години.
-          Самоубийците се прераждат или като физически изродени, или като психично болни, или в животни, понеже са посегнали на дара на живота.
-          Его умът е смъртта на човека, докато е господар. Само когато стане слуга на Човека, нещата идват на мястото си.
-          За мъдреца смъртта е скок в свободата на Бога.

...................

Елеазар Хараш


събота, 16 февруари 2019 г.

За Естествената Йога - накратко

Човешка мандала

Естествена йога – кратко описание

Що е естествена йога?

Естествената йога е интегративна и холистична йога система. Интегрира познанията и практиката ми от християнската (по съществото си, бхакти), индийската (бхакти, джнана, карма), китайската (даоска) и тибетската (будистка) йога. Цялостна (холистична) е, понеже отвъд интегративния вектор отдолу нагоре, в същността си представлява проява на духа на времето, на учението на всемирното братство такова, каквото понастоящем резонира с принципите и вибрацията на любовта, мъдростта и истината (вектор отгоре-надолу).

В естествената йога ползваме най-ценното от старите йога системи, но холистично прилагаме в съответствие с качествено различните съвременни условия и пулс на духа. Терминологията взаимства от християнската, санскритската, тибетската и даоската, но плавно се прелива в понятийния апарат, специфичен именно за естествената йога.

В подготвителните практики понятията кундалини, пранаяма, нидра, нлп и хипноза, надиси, меридиани, прана, крия, канали и т.н., се запазват, но в същинските „стъпала“, бхакти се преобразува в благуване, пратяхара в оттегляне, джнана дхарана, дхияна (випашяна) и самадхи самаяма, преминават в стъпките смълчаване, безмълвие, виделина и Боготишие. Дхарма йога, в Богодействие.

В същността си, естествената йога представлява проява на ядрените принципи на всемирното братство и Богочовека: на любовта, мъдростта и истината. Екстазното благуване съдържа и проявява любовта. Смълчаното безмълвие, провеждащо виделината на бодхисатва природата, изявява мъдростта. Боготишието и Богодействието въплътяват свободата на истината в ежедневието.

Подготвителни практики

Като встъпителни практики, в естествена йога ползваме лекционното, мотивационно говорене по теми, касаещи вътрешната и житейска пътека, кундалини йога, даоски ней гун/ ци гун практики, пранаяма, йога нидра (нлп и хипно, трансови прийоми), телесни динамични и статични позиции и упражнения, психотерапевтични методологии като работа с вътрешния диалог, парадоксална интенция, психотелесни практики, динамично медитативни движения и т.н.

Важно е да се отбележи, че макар и естествената йога да представлява силен психотерапевтичен инструмент, когато се практикува в контекста на една цялостна психотерапия, сама по себе си в никакъв случай не замества психотерапията. Фокусът ѝ е в Себереализацията. Неподходяща е за лица с психотична продукция или остра форма на характеропатия.

Същински практики

Всяко от следващите „стъпала“ съдържа в себе си целия йога път, практикуван през специфичния му фокус. Въпреки това, налице е условна градация от постъпателна практика, водеща до целта на йога – сливането с божествената, бодхисатва природа, едно с Бога.

Благуване

Благуването е еквивалент на бхакти йога пътеката. Активно ползваме молитва, формули, сърдечния пламенен устрем и екстазното, през чувството, сублимирано до любов вдъхновение. Благите молитвени думи реструктурират психотерапевтично мисленето, позволяват на любящия Богопоток да протече и трансформира страхове, страсти, печални тегавини и житейски казуси, в живото присъствие на Боголюбието, носещо благодатта, изпълваща всеки душевен квант с преливащия, творчески смисъл.

Смълчаване и Безмълвие

Смълчаването е тъждествено с дхарана, а безмълвието, с дхияна/ випашяна.
Някои автори невежо противопоставят двете. Не - едното води до другото. Смиреното смълчаване кара ума да притихне, фокусиран в точка еднонасочено. Съсредоточаването може да бъде в медитативното, все по-финo дишане, в разстоянието между тази и другата мисъл, в простичка техника, във вътрешното енергийно тяло и дори, във външен обект. 

Преживелищното усещане е за концентрирано конвергиране около вътрешна точка, около която се появява все по-нарастваща окръжност от особено, надментално и мъдро прозиране – безмълвие. Безмълвието е изцяло свръхсъзнателен, надментален феноменологичен опит, постепенно водещ до ясното осъзнаване на вътрешната същност, тялото от виделина, бодхисатва природата.

Виделина

Тяло от виделина, божествена същност. За разлика от подготвителните практики, при които с помощта на ума жизненият поток се циркулира през енергетичната система, тук умът е смълчано обезмълвен, а идентификацията с виделинното, бодхисатва тяло, е въпрос на разширена, надментално-естествена съзнателност, нежели на ментален напън.
Постепенно самосъзнателният център все по-уверено се прехвърля от телесната его идентификация, в любомъдрата виделина на бодхисатва идентичността.

Боготишие и Богодействие

Боготишието включва всички предходни етапи, а Богодействието е проявата на йога, на сливането с Богочовека, във всяка най-делнична рутинност. В Боготишието вече не е нужна формална практика на молитва и медитация. Малкият човек е станал Богочовек, огън тъждествен с пламъка на Бога.

Повече за естествената йога и пътя на достигането до нея, в блог страницата ми „Естествена медитативна/ йога психотерапия“.
………………………………………………………

Начало на практиката на Естествена Йога: 27-ми март, 2019-та год., 19ч. Всяка следваща сряда, от 19 до 22ч.

Структура на занятията:

-          Мотивираща лекция по тема.

-          Подготвителни практики.

-          Йога нидра.

-          Благуване.

-          Естествена йога – смълчаване, безмълвие, виделина, Боготишие, Богодействие…


Редовната практика, е шперцът към йога, единяваща с Бога!

........

Орлин Баев, йога преподавател



четвъртък, 14 февруари 2019 г.

Българин и вулгарин

Природоубийство


"За пред Бога, няма прокопсал касапин и дървосекач!" Петър Дънов
Да напиша следващите редове, ме провокира тази статия: Умира Странджа.

...
Веригата
Не е само Странджа. Същото е в Рила, Родопите, Стара планина, в цяла България е ... Защото по веригата от обикновения секач, през печелившия изрод, управляващ резачката му с диаболичния си бизнес, парите преминават през лесничеи, кметове, влизат в министерствата и стигат масирано до "гоуемите" клечки, отдавна орязани откъм душа, бездушно-сухи дървета управленци. 
Пенсията от 75 евро на дядо Христо и баба Пенка, отдали живота си за татковината, или опитите на трудолюбивия и честен човек да произвежда мляко, яйца и т.н., докато родното производство е саботирано ценово от геноцидния дъмпинг... Откъдето и да погледна - симптоми икономически, насочващи към политическа социопатия и отново до обездушена бездуховност, безлюбие и липса на естествена нравственост, идваща от смисъла на човещината. Защото да търгуваме се научихме, но да сме Хора, забравихме!  
През същата финансово-психопатна верига мащабно изтича  златото за трилиони от Челопеч, продава се българска земя на турци и на който купи, позволявано пак "отвисоко", или по-скоро от ниско-адските, пъклени умчета на власт-имащите, но Човеко присъствие нямащи родоубийци. 

Адската верига работи в аналогична посока при кошмарното свръхзастрояване, отнемащо не само дома на птичките в градовете (често чувам напоследък: "Къде са врабчетата, не ги виждам?!" - ами, няма къде да кацнат при липсващи дворове, дървета и зеленина...), но на самите хора нормалните домове, преобразувани в блокови гета. 

А цялата държава, за някакви си три десетилетия, от такава с "тлъста" икономика, беше превърната в колониално, изкорубено гето. Държава-гето... А "Една българска роза..." и духът български, останаха само в песента... 

Вулгарщината
Никога България не е била така масирано изкормвана, продавана, унижавана, съсичана и унищожавана от културално-идейно, през икономическо, до битово-геноцидно ниво. Никога! Османското владичество или коя да е външна война - ряпа да ядат... Ако споменът за онези българи, на които от сто на един са оставяли по едно око, е жив, то сега активно се изгражда нов - не само очите, но и червата се вадят на България и костичките на всичко, което я удържа, се начупват, убийствено извергски се дехуманизира нравствено, обезлюдява се присъствено, търгува се всичко, брутално явно и нагло...
При това войната не е външна и явна, но отвътре, война братоубийствено геноцидна, от брата българин, към брата българин. Мутри горе, мутри по всички етажи и отвсякъде. А думи като татковина, отечество и родолюбие, станаха мръсни, докато масово народът се нагажда по психопатните гяволи в парламенто и подобните им по цялата социопатна верига, на всяко ниво... За медиите, маши на дадени групировки и "казваме ти какво да мислиш и в какво да вярваш!" - на разумния човек това е пределно ясно... 

...Мила родино, ти си земен рай...

Да, приемам! Но не съм съгласен. Да, злото е слуга в ръцете на по-мащабен и смислен план. Но, имаме и свободна воля. Боли ме! Господи, влей любящ смисъл в българина и нека вулгарщината стане на здрава българщина!
Защото, от нас си идва всичко. Не са ни виновни турците, циганите, сирийците, външните олигарси и който и да е. Българите, отгоре до долу позволяват на външните олигарси да се свържат с управленческата мордо-мафия вътре в страната, да съсипват и насичат родината и я продават в чужбина за производство, което обратно да внасяме... За да се досрине бг производството с умишлено подбиване на цените и живеейки в пространство кътче от рая, да бъде прогресивно превръщано в ад с чернилката на алчността ... 
Боли ме. Приемам дори и тази болка. Както и знам, че всичко това тръгва от загубата на любовта, вярата, на естествената нравственост. Родолюбието не е ултиматна цел, нито е задължително. Но здравото такова, е нормален резултат от смисъла, идващ от естествената нравственост. Аз съм глобалист по душа - това ми тяло обаче носи гените на българи - хилядолетия и хилядолетия оцелявали, а сега съсипвани от...българи.

Помози, Господи!
Нека вулгарските социопатно-ракови клетки станат по-малко, Боже и нека здравите, смислено любещи и нравствен дух носещи български клетки, станат повече!

По-високата панорама

Мъдрите казват, че злото, без да знае, е слуга на Бога. Казват, че дори и разрухата, е от Бога, както и че всяко зло е за добро, а когато имаш тази висока визия, виждаш Божията воля навсякъде и във всичко.

Посветените в мистериите на Живота твърдят, че най-важна е свободната воля, изборът. Когато самосъзнанието, от чиято гледна точка се прави изборът, е в позицията не на доброто или на противоположността му, а в третата, по-висока позиция на смисъла, тогава всичко идва на мястото си! Тогава човек живее в любомъдрието на свободата да бъде Човек, част от Бога - Богочовек! Колкото по-смирено малка е личността, толкова по-близо до Бога е човекът. Само тогава противоречието отдава заряда на смисъла си! Умът не разбира това, но Човекът го живее.

...................................

Орлин

неделя, 10 февруари 2019 г.

Тайната на злото 2




Злото в света и Вселената, е допуснато от Бога.

Злото е прикрита любов, вътре във великата воля на Бога.

Ако злото изчезне от този свят, истинското добро нямаше да може да се развие и разгърне.

Злото може да загуби реалността си само чрез силата на Бога.

Злото на дявола е прикрито благословено от Бога. Доброто на ангелите, е благословение за тях. Човешкото зло никога не е благословено от Бога.

Не се бори със злото, а търси начини да се съединиш с Бога.

В Бог злото губи своята власт.

Целта на сътворяването на злото, е изявяването на великото божествено единство.

Злото е една необходимост, за да познаеш Бог отвътре си.

Злото оплита човека чрез неразумните желания на човека.

Не външното зло е опасно, а вътрешното в човека зло, е опасно.

Злото няма метод срещу мекотата, срещу любовта.

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение с човешка прилепваща „любов“ или с омраза, трябва да знае, че към него се прилепва тъмният меч на строгата карма.

Грехопадението е особен дар за земните. Спасява ги от много по-голям срив. Слабост е, но и спасение, при надмогването му, когато се предаде човекът в Божиите ръце.

Злото не знае как работи Бог и че Бог работи чрез него.

Злото е страж на тайните на живота.

Злото е изпитание за истината. Който не издържа изпитанието, вижда злото като зло. Toва говори, че то е проникнало вътре във виждащия.

Злото се превръща в зло, когато човек съзнателно тръгне по пътя му.

Злото е допуснато от Бога, защото се оказва най-важният опит във Вселената, когато е надмогнато.

Свободата включва в избора си и доброто и злото, но любовта избира третия вариант на Бога.

Свободата дава избор на зло или добро, но самата тя не е зло или добро, а истина.

Злото умира само в Бога.

Дълбокото разбиране на нещата, е провал на плановете на злото, чрез живот в Бога.

Сатаната никога не е бил противник на Бога, по простата причина, че Бог няма противници.

Да виждаш в сатана скрития Бог, това е тайна наука, позволение е. Да виждаш в злото скрития замисъл на Бога, това е откровение.

Злото действа като разрушаване, но не като унищожаване. Разрушаването трансформиращо движи промяната в посока съвършенството.

Злото е благословено, защото Бог го прониква тайно.

Който е отхвърлил Бога, ще бъде атакуван и победен от злото.

Ако сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще употреби злото в пътя ти към Него.

Никога не поставяй между Бога и себе си държавата.

Бог няма да ти помогне бързо, защото иска постепенно да узрееш.

Злото е мощно проклятие срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание, е твой сатана.

Чрез злото, Бог отделя недостойното от Себе си.

Ако мразиш злото, ти го храниш и му даваш сила.

В Бог угасва всяко зло. Помни само единствения – това е всичко.

Постоянно се молете!

В началото вдъхновението само ми дойде на гости, но ме отвлече завинаги. Ибн Араби

Злото се страхува от чистотата на любовта.

Лицемерната „чистота“ радва злото. В реалната чистота злото се превръща в гориво за любовта.

Демоните нямат физически тела – затова си търсят хора, които да им дават енергия. Влизат през слабостите.

Когато се карат, през хората минават дяволи. Когато влязат в разрушаващото насилие, в тях влизат демони.

Всяко зло, за добро – когато човек живее в Бога.

Там където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят крепостта си. Когато истински простиш, крепостта се разрушава.

Демоните хитро говорят полуистини, за да могат да се промъкнат и обсебят човека.

Всички, които се опитват да се борят със злото чрез собствените си сили, пропадат в злото.

Дяволът няма почивен ден, нощ или минута. Прилежен и упорит е. Само любовта, мъдростта и истината го преодоляват.

Дяволът е най-големият майстор в лъжата и замаскирането.

Злото обича големите обещания и празнословието.

На всеки майстор на злото, ще се намери по-голям майстор. Единствено Бог побеждава злото.
Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек.

Цялото разрушение в света, тласка човека към реда и порядъка на Бога.

Дяволът никога не е бил грозен, с рога и копита – красив херувим е, прикрит служител на Бога.

Всеки път, когато се говори за дявола, той слуша и се интересува – много суетен е.

Когато не обичаш Бога, дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот, в който губиш, докато си мислиш, че печелиш за пред илюзиите на света и хората.

Всяка лъжа, е влог в черната каса на злото.

Който лъже другите, животът ще го излъже, трупайки тежка карма.

Лъжата е развалено слово, разрушаващо тънката ти енергийна защита.

Дяволът сам пали тамян – не можеш с това да го излъжеш. Вътрешното благоухание на Бога е нужно.

Бог е позволил на змията да излъже Адам и Ева, за да могат да пропаднат в по-малкото зло.

Лъжецът пропада в тъмата, независимо дали изглежда външно като успешен бизнесмен.

Лъжата е тежка умствена болест – закон на падението. Истината е духовна.

Парите са относителни и бедни. Истината прави всичко.

Лъжецът се отдалечава от смисъла на живота, захващайки се за безсмислености.

………………………………………………….

Елеазар Хараш,
07.10.2014, Варна




Психотерапия и психофармакология 3


Забележка: Дискусията представлява обмен на мнения от рубрика "Психотерапевтични насоки онлайн" в "Портал за съзнателен живот". 

..........................................................................................

Ч: Здравейте. До настоящия момент във форума не съм попадал на подобна тема. Наясно съм, че огромна част от пишещите тук са против лекарствата, но аз мисля, че всяка позиция, доведена до крайност, не е добра. Не одобрявам издигането в култ на лекарствата, но отричам и тяхното сатанизиране. В тази връзка, искам да задам някои въпроси на пишещите тук. Сред тях има и медицински лица, което гарантира още по-голяма полезност на дискусията. Под медикаменти имам предвид антидепресанти /SSRI, SNRI/, транквилизатори, невролептици, тимостабилизатори...

Орлин: Няма как да не съм по-съгласен с написаното! Крайностите са признак на инфантилно, черно-бяло мислене. 

Ще ми се, като намеря време, да коментирам и следващите опити за разсъждения, от първия пост в тази тема. Продължавам да твърдя, че са неуспешен опит.

 Ч: Не се стремя да парирам всяко чувство на страх, а само ирационалното. 

Орлин: Парирайки, се опитваш да го изолираш - с ума, мисленето, с волево съзнателно усилие и телесно напрягане. Съответно психичният механизъм на изтласкване генерира тревожно напрежение и колкото повече парираш, толкова повече се преподдържа тревожният заряд. Не можеш от его позиция да контролираш неконтролираната загуба на контрола. Това е ключовото, което те задържа, а отвъд него, е умението, което наричам "скачане" в страха. Случва се, когато безсилната загуба на контрола се приеме със смирено доверие. 

Може да се описва много как този процес премахва механизма на изтласкване и неутрализира страха, но само преживелищното, през тялото случване, има значение. Когато тази загуба на малкия невротичен контролец е приета, парадоксът е, че човек не става безволево мекотело, не. Ражда се самообладание, но идващо от позицията на цялостната личност, на Човека. Преди време писах по темите ти в тази връзка, но бях тотално игнориран и съответно спрях да си правя труда. Ако приемем познатия ни съзнателен процес за видима, осветена наличност, а несъзнавания, за тъмна непознатост, метафората с книгата "Белите не умеят да скачат" надхвърля буквалния си расов контекст, за да аналогизира в психичния.... Не можеш да скачаш... 

Ч: Непрекъснатостта на лечението в рамките на поне няколко месеца след подобряването и изчезването на симптомите гарантира изолирането на фобийните настройки на индивида и съдейства за наслагващия се акумулативен и антифобиен ефект на медикамента; второ - продължителното лечение цели „забравяне” и обезличаване на проблемните за пациента ситуации, личности, поведенчески модели, конкретизирани и добре познати страхове на индивида; трето - инхибиране на поведенческите модели и защитните механизми за съхраняване на страховете, които са сраснали с индивида (страховете са скрити фактори, с които човек се адаптира и постепенно ги приема за свойствени, сякаш не може да живее без тях). 

Страховете са основен генератор на повишеното патологично ниво на тревожност във фазата им на непреодолимост - страхова декомпенсация. По този начин се затваря и циклизира порочния кръг страх - тревожност. Отделянето на страха от породената от него тревожност и конкомитентна вегетативна симптоматика на практика неутрализира психичната сила на страха. Налице е следната патологична релация между физическия симптом и психичния статус на болните: поява на симптом, който нарушава рутинната дейност и двигателна прецизност и възникване на вътрешно напрежение и тревожност, невъзможност за волеви контрол на симптома, ескалираща тревожност, паник атака, страх от нова паник атака. Повтарянето на цикъла стабилизира все повече порочния кръг, а допълнително създалите се психични абнормности се наместват във всеки един етап от него.

Орлин: Лечение… - лекува се болест. Тоест, преживяваната тревожност е приемана за патологично състояние. Отсъства каквато и да е по-мащабна панорама, мъдрост, причинно следствена неслучайност и учене. Цели се изчезване на симптомите на цената на изолиране на страха. Къде ли се случва въпросното изолиране, ако не в собствената дългосрочна памет/ несъзнавано? Така изолираното съдържание обаче въобще не е пасивно, а активно се процежда въпреки приеманото вещество, постепенно нагнетявайки тревожната си наситеност, именно благодарение на кумулативния ефект на изолирането, породено както от химическото вещество, така и от психичния механизъм изтласкване. 

- Антифобиен ефект - буквално, против страха. Тоест, с хапче "лекуваме" страх, борим се срещу/ против него. Отново - потискане и изтласкване, гарантиращо натрупване на несъзнавано, тревожно съдържание.

- Забравяне на ситуации, лица, модели - забравянето на психотравмените ситуации и спомени обаче е невъзможно, тъй като когнитивната им функция е защитна и запечатването им, е изключително мощно и дълбоко. Всъщност, при употреба на по-тежка химия в достатъчно количество, се случва не забравяне, а именно изолиране на тревожно-травмените съдържания. До какво води изолирането, поясних.

- Инхибиране на поведенчески модели и психични защитни механизми - инхибиране означава възпиране, задържане. Задържане на тревожния напор, при частичното му "приспиване". Дали затворническото задържане премахва причините, обусловили наличието му, или ги утвърждава и увековечава, това е реторичен въпрос?!

- Прекъсване на порочната патогенетична връзка на конкретните и реални страхове на индивида със симптомокомплекса на тревожността. -  порочна болестнопородена връзка между страховете и сбора на идващите от тях симптоми. Да, прекъсване чрез дисоциация между симптомите и източника на страховете. Симптомите изчезват, но страховете не отиват никъде, но необезпокоявано се угояват именно от механизма на дисоциацията. Не страхът и симптомите му обаче са болест, а подобно плитко, невиждащо цялата картина отношение. 

поява на симптом, който нарушава рутинната дейност и двигателна прецизност и възникване на вътрешно напрежение и тревожност, невъзможност за волеви контрол на симптома, ескалираща тревожност, паник атака, страх от нова паник атака.  - Такъв порочен кръг действително съществува, а приемът на медикамент наистина може да промени менталната, а оттам и афективна рекация, което води до слизане от "въртележката". Въпросът е, че тази ментална промяна се прави с помощта на привнесени вещества, които освен че успокояват механично, потискат но не премахват психичните механизми и съдържания. След премахването на химичното изолиране, акумулираното "с лихвите" тревожно психично съдържание отново се активира. Тогава на човека му се налага не само да променя реакцията си към обсъждания порочен, повърхностно видим кръг от симптом--> ментална реакция --> емоция --> поведенчески отговор --> симптом, но да осъзнае връзката между симптома и породилите го маладаптивни характерови схеми, дисониращи с пулса на Живота. 

Ч: Реален физиологичен ефект - потискайки страха и симптомите за определено време, ти излизаш от зациклящия мисловен модел и от въртележката на страха. Спираш да свързваш излизанията със страхове и симптоми и да мислиш за това, моделът се пречупва и когато вече спреш да се сещаш за тези глупости, няма да отделяш и адреналин, който да прави кризата. Знаеш, че навън няма да имаш симптоми, съответно защо да мислиш за тях? 

Орлин: Да, излизаш от външното "виенско колело", както обясних по-горе. Двигателят му обаче продължава да работи и бучи, макар и приглушено и изолирано. Когато се махне психофармакът, бъговете в характеровия двигател отново задействат въртележката, при това вече с натрупаните неустойки на течовете и пушека от липсата на желание за поддръжка и цялостно решение. Някой ще каже - а защо, докато "виенското колело" на симптомите и реакцията към тях е спряно, не поработим по двигателя чрез психотерапия? Нали такава е официалната презумпция?! Моите наблюдения, са много различни. Когато психотерапията на психогенна невроза, се прави успоредно с психофармак, се оказва че и психиката и мозъкът, автоматично и прекогнитивно, са разчитали на химическото потискане, а психиката несъзнавано се е присъединявала към химическата дисоциация на страхуваните когнитивни схеми, чрез собственото си изтласкване. При такава комбинация, няколко месеца след спирането на фармака наблюдавам постепенното или по-рязкото завръщане на тревожността, продуцирана от дезадаптивните характерови вярвания, съответно и на симптоматиката. Оказва се, че психотерапията е нужно да продължи поне още толкова. 

Говоря за психогенни неврози. За другите варианти и разумна обоснованост на ползването на психофармак, включително успоредно с психотерапия, писах в статиите "Психотерапия и психофармакология 1" и "Психотерапия и психофармакология 2". 

Ч: След проведен разговор с хора, приемали SSRI антидепресанти, ми беше споделено, че пиейки ги, те просто „забравят” да мислят тревожно и не изпитват реални физически симптоми. А като не мислят в „глупости” и не изпитват симптоми, спира необходимостта от производство на нов адреналин и страх от страха.

Орлин: Да, особено когато тревожността е по-слаба. Но тогава и нуждата от антидепресанти, е слабо обоснована. При по-силна такава, въпреки пиенето дори на комбинирана схема от антидепресант, невролептик и транквилант, се процежда фонова тревожност. 
Когато медикаментите се спрат...

Ч: Дали мислите не са тревожни, депресивни и объркани заради нарушения мозъчен дисбаланс, а не обратното?

Орлин: В някои случаи - определено. Като при ендокринни проблеми или соматични болести, влияещи върху психиката. При психозите, със сигурност. При личностовите разстройства, не само мозъчната химия, но и мозъчната физиология, е променена. При неврозите - понякога дори при липса на ендокринни дисфункции, проследими телесни заболявания, при искрена и смирена готовност за работа по себе си, се наблюдава една трудно проследима ендогенност. 

Говоря изцяло от моите наблюдения, идващи от практиката ми. Писах, че около 75% от случаите в практиката ми, се повлияват изцяло и единствено с психотерапия. Едни други 20%, при които нагласата за себе си и света, е по-механична и редукционистична, а очакванията, за непременна удоволственост, се повлияват прекрасно с комбинация от психотерапия и психофармак. Остават едни около 5%, при част от които латентната психоза е преминала в продромална, а симптомите имитират невротични, докато са на път да прераснат в психотични. При друга част от тези 5%, невротичните симптоми само прикриват личностово разстройство, или букет от такива. 

Останалите едни 1-2% обаче, които не са психотични, характеропатийни, а просто невротични, без ендокринна или друга соматична малфункция, но се повлияват от психотерапия много трудно, дори въпреки цялата си готовност или не. При тези 1-2%, опитният психотерапевт прозира променената мозъчна химия (аз наричам такава соматопсихична динамика "прикрита ендогенност"). Как - нима в кабинета си терапевтът има лаборатория, налична не във всяка държава дори? Не. По метода на отсяването на споменатите предикати, по слабото повлияване от психотерапията въпреки взаимните усилия, но и по малките промени в потока на мисълта, жестомимиката, реакциите и т.н., тоест чрез "лакмуса" на майсторството си, психотерапевтът регистрира  достатъчно качествено. 

Тоест, по наблюденията ми, при едни 20-25% от потърсилите ме хора с невротична продукция, е обоснован приемът на психофармак, успоредно с качествената психотерапия. Както обясних, от тях тези с прикрита ендогенност (тоест трудно проследима такава) в неврозата си, са едва 1-2%. 

При 7-8 от 10 потърсили помощта ми обаче, неврозата е психогенна. Как го знам, без лабораторно тестване? Ами, повлияват се прекрасно от психотерапевтичния процес!

Общо говорейки, всяко възприятие, мисъл, чувство, усещане и действие, предизвикват промяна в мозъчната и телесна химия, както и обратното. Не яйце или кокошка, а двупосочна взаимовръзка.  

…………………………………………

Орлин Баев







събота, 9 февруари 2019 г.

Психотерапия и психофармакология 2



Забележка: Текстът представлява разговор от рубрика "Психотерапевтчни насоки онлайн"

.....................................................................................................................................

С: Което главно забелязвам, е борбата между хапчетата и психотерапията.

Орлин: Това е глупава борба, така е. Има си място и за едното, и за другото. В "Психотерапия и психофармакология 1" ясно изразих становището си. Разделението психиатри-психотерапевти е пълно невежество. То е едно напрежение между противополюси, което се оказва разрешимо само от по-висока позиция, която включва и двата в баланс. 

С: Ние сме човешки същества и имаме определени предели на търпимост. При някои са по-високи границите при други не чак толкова.

Орлин: Така е. А тези граници зависят в огромна степен от мирогледа. Визията "на всяка цена да ми е добре" е толкова плитко орязана от реалността на смисъла на този живот, колкото и "ще търпя до безкрай, докато си науча уроците на всяка цена". В баланса е истината, в златната среда. Има нормално житейско, учебно напрежение. Започне ли да преминава в мъчение и агония обаче, балансът е нарушен. Учим се, растем - но не на всяка цена. 

С: Главната цел на специалистите е да помогнат на човек да живее нормален живот. Дали е с хапчета или без, няма абсолютно никакво значение. Защо ли? Защото уроците на живота не свършват с неврозата, а те продължават, докато сме живи. И хапчетата не са патерица, а просто един способ, чрез който може да се сложи животът на индивида в определен ред. 

Орлин: Да, така е - помагането на Човека е важното. С хапчета - когато има нужда от тях. Според мен има значение дали с тях или без. Няма ли значение дали на човека с БАР или шизофрения ще му се помогне с хапчета? Или на този с остра проява на личностово разстройство? Или на депресивно суицидния? Естествено, че има значение.

За неврозите, обясних подробно и доста центрирано мнението си (клик) кога с и кога без. По скромното ми мнение, изказването "няма значение с или без", е размиващо. Защото, когато има нужда от медикаменти, е добре да се ползват. Но, кога се ползват, има значение. Мнението, че няма, размива купища централни фактори. А именно - наличие или не на ендогенност или преобладаваща психогенност. Разбиранията - не толкова и не само теоретичните, а тези дълбоко личностовите. Когато човекът има естествена дълбочина, широк мироглед, готов е да се учи, да поеме разумно страдание (забележи - разумно, не агония), когато преживелищно познава себе си като нещо повече от тялото и знае, че е на тази земя, за да се учи и от приятното, и от трудното, тогава при слаби и преодолими вторични печалби и преобладаващо психогенна етиология на неврозата, психотерапията е изключително трансформираща и ефективна. 

Когато обаче човекът живее от позицията "искам винаги да ми е хубавичко, а всяко напрежение е излишно и лошо", вярвайки че е биологичен процесор и нищо повече, тогава самата презумпция за процес на учене от позицията на Човека, става в най-добрия случай, техника, нежели преживелищно и мъдро познание. Съответно не работи  Пак казвам, не говоря за теория и четене на теософски и пр. книжки, а за наличие (поне в зачатък) на житейска мъдрост и присъствие на по-мащабен смисъл. 

 С: аз не смятам, че хората, които могат да преодолеят едно тревожно състояние са в графата 90%. Аз смятам, че са много по-малко, около 20%. Това означава, че на всеки 10, които отиват да търсят помощ при терапевт психо, 20% могат да постигнат трайни лечебни резултати.

Орлин: Говорим на ниво невроза. 90% - с помощта на психотерапия и психофармак, не единствено психотерапия - не казвам това и ме цитираш неточно. Само психотерапия: при 70-80% от потърсилите вещ психотерапевт, когато казусът им е психогенен, при висока мотивация и смирена готовност за цялостно, трансформиращо учене, излизане от зоната на комфорт и навлизане в зоната на възможностите.

Моят опит е, че на ниво невроза, много, много повече от 20% от потърсилите ме, постигат трайно подобрение. Но, това е само моят опит. Говорейки за психотерапията общо, нека уточним, че съществуват различни школи - хипноза, когнитивно-поведенческа, фокусирана в решения, гещалт, психотелесна, медитативно базирана, естествена психотерапия и т.н. и т.н. - повече от хиляда са. 

Изследванията обаче показват, че не толкова методът е важният, а личността на психотерапевта. Правени са мащабни изследвания, в които се вижда ясно, че терапевтични модалности с изцяло различна теоретична парадигма и практически подходи, имат средно статистически еднаква резултатност при работата си с едни и същи нозологични единици. Както и че при ползването на едни и същи методи, различните терапевти имат тотално различни резултати. Тук стандартизирането на психотерапевтичните изследвания удря на камък - оказва се, че методът е важен, но вторичен, а че това, което определя ефективността на коя да е психотерапевтична модалност и методи, са качествата на терапевта, на личността му. Донякъде и стратегиите му за мотивиране, но предимно харизмата, разбиранията, личностовото му, силно излъчване, мощната му вяра, емпатия, упоритост, пробивност, сърцата смелост, лечебно присъствие, автентичност и т.н. 

С: А едни 30-40% от хората, се движат ту нагоре ду надолу…

Орлин: О, да, точно така - закономерно е.

Неврозата представлява регрес и фиксация в по-ранен, детски етап от развитието, а психотерапията в сгъстен вид преповтаря и препрограмира процеса на едно по-качествено порастване, като личността на терапевта несъзнавано активно взаимодейства през трансферните процеси с основните интроекти на главните възпитателни фигури. Макар и на съзнавано ниво терапевтичната връзка да е колаборативно и равнопоставено фокусирана в справяне, несъзнавано терапевтът е поставян в позицията на мама и татко, едновременно, независимо от пола му/ ѝ и без значение дали и двамата го знаят съзнателно. 

Когато терапията свърши основната си работа,  а подобрението е отчетливо, по правило сесиите се разреждат, остават само контролни такива. Този процес несъзнавано преповтаря израстването на човека и прехода му към самостоятелната зрелост. В този именно преход, се наблюдава въпросното "напред-назад". То е като ритуал на прехода. Когато има нужда, отново могат да се направят по-чести сесии, но временно, като тенденцията е за отделяне в зрелостта на собствената смелост, самоувереност, самостоятелно справяне. Постоянно наблюдавам как това справяне се случва!

С: Не можем да разглеждаме болестите само от езотерично естество. Да, Юнг, Фройд пишат за неврозата, но животът не е същият както преди. Човекът не е същият, както преди 100 години, променяме се. И с времето ставаме по и по нестабилни.  Стрес, напрежение, задължения всичко това си оказва влияние и главната цел на нас е да продължим напред. С хапчета или без това не е толкова важно.

Орлин: Не, не можем и е глупаво да разглеждаме психичните алтернации само през езотеричната призма. Но, през цялостна такава, можем. А тя включва и тялото и психиката равнопоставено, но с елемента на смисъла, който променя всичко. Да, времето е забързано. Стратегиите за справяне обаче е добре да са центрирани. Както писах, при психози, тежка проява на личностовите разстройства, медикаментите са задължителни. При неврози: при ендогенност (говоря предимно за ендокринно продуцирана психопатологична продукция, както и за чисто физически болести, повлияващи психичното функциониране. На мозъчната химия и казуса психо и ендогенност, ще се спра отделно) отрязано от целостта себе и световъзприятие, силни изгоди от поддържането на състоянието, медикаментите също са на мястото си. Преди време бях много по-краен - в това грешах. Сега имам далеч по-балансирано становище. 

Да, разбира се - да продължим напред. Тук обаче стигаме до това какво сме ние хората и как да продължим. Ако приемем, че в живота е допустимо известно страдание, което неслучайно и синхронично се появява в живота ни, за да извлечем известни характерови уроци така, че да се синхронизираме със смисъла, любовта и творческата си свобода, тогава самата ни настройка диалектично ни поставя в позицията на ученици и студенти в този живот. Такава цялостна визия в никакъв случай не отрича, а включва биологичната перспектива в себе си. А опитът ми говори, че когато не само теоретично, а мъдро и сърцато преживелищно човек я живее, извличането на хармонизиращите характерови уроци става с относителна лекота. А когато отсъства, малкото учебно страдание често прераства в агония - тогава, разбира се, психофармакът е напълно на мястото си.

Понякога, въпреки липсата на вторични печалби, въпреки споделянето на една смирено-адекватна и мъдра възприятийна панорама, присъства прикрита ендогенност, която причинява тежка симпоматика, като хронично безсъние, което действително изтезава преживяващия го, въпреки всичките му искрени усилия за учене и себеразвитие. Тогава химията отново е допустима. Тоест, ендогенността може да бъде и не толкова явна - медицинските изследвания да са оптимални, психичните уроци да са научени в силна степен, но някои тежки симптоми (като безсънието) да персистират. Не сме фанатици - тогава помощта на психофармака е напълно на мястото си! 

 С: А пък новото кредо, което се е налага масово, че едно състояние се преодолява с няколко сесии, не искам да го коментирам въобще…

Орлин: Такова вярване е популирано или от новичките в професията, изсилено несблъскали се с реалността, или от непорасналите, макар и с години практикували колеги...  Мислиш, че е ново ли? Имало го е откакто свят светува - не само в съвременната психотерапия, но и в присъствалата винаги в човешкото общество психотерапия, преминаваща от древността до наши дни през шаманските, жречески, медитативни и т.н. мистерии... Винаги е имало всичко, а всяко ново е добре забравено старо, както много вярно се твърди... Винаги е имало всичко... 

Ч: Крайното отричане или придържане към един или друг метод е неефективно, понеже при всеки работи нещо различно.

Орлин: Точно така!

 Ч: Признак на глупост е човек да агонизира, да не живее пълноценно!

Орлин: Ако агонизира, да. В обсъждания смислов контекст на психотерапия и психофармакология, за да се насочи човек към психофармак, с или без психотерапия, е обоснован избор, когато: преживява психоза, остра форма на личностово разстройство, невроза с биологична етиология, при мощни вторични ползи от състоянието си или орязана, механично-редукционистична перспектива за себе си, света и състоянието, през което минава... (за изключенията споменавам в „Психотерапия и психофармакология 1“)
.........................................

Ще ми се да добавя нещо, което по-горе не споменавам. Нерядко невротичната динамика и симптоми, са само видимото връхче на личностово разстройство: нарцистично, параноидно, ананкастно, гранично и т.н. ... А понякога и на продромална психоза.

.....................................

 Ч: Когато дадено поведение или стратегии не носят желания резултат...

Орлин: Ако говорим на ниво невроза, при преобладаваща психогенност на състоянието, когато желаното "махане на гадния симптом" е от его позиция, докато отсъства реално, искрено и дълбоко желание за учене и растеж от позицията на Човека, тогава да, фармакът е обоснованият избор. 

 Ч: Ако определеният човек е обиколил повечето психолози, чул е бланкетните и относително еднообразни и заучени неща от всеки от тях, вижда че тези обиколки не дават резултат, а само си пилее парите, тогава е редно да опита и друг начин.

Орлин: Ако действително човекът искрено е работил по себе си в качествен психотерапевтичен процес от смирената позиция на цялостната си личност, при вещ психотерапевт и не се е получила добра промяна поради споменатите вече предикати, да - точно така. Ако обаче си мисли, че познава психотерапевтичните прийоми, подходи и реална психотерапия от чути и прочетени общи думи, без активно участие в силен психотерапевтичен процес, това е фантазия. Ако пък е сменял много терапевти, то или те не са били нито резултатни, нито правилно насочили към обсъжданата комбинация, ако е имало нужда от нея. Или обикалящият е бил т.н. клиент-турист, тоест пренасящ липсата си на реално намерение за актуална промяна, тласкано от "подводни" изгоди, в дисквалифицирането на поредния терапевт, когато действително процесът започне да изисква цялостна трансформация. 

Казаното "бланкетните и относително еднообразни и заучени неща от всеки от тях" може да се отнася единствено до психотерапевти със слаби познания, умения и присъствие, но не важи за другите, току що споменати варианти.   В реалната психотерапия нито методите са еднообразни, нито подходът е еднотипно заучен, а е изключително наситен, творчески процес с много влагане и от двете страни. Процес, който силно предизвиква, развива и променя човека, превръща го в сърцат, смел, обичащ и смислено живеещ. Ако е действително искано обаче.

Търси ли се "махане на симптома чрез ползване на метод" - такава заявка няма абсолютно нищичко общо с качествената, жива психотерапия. Защото е от споменатата его позиция, нямаща каквото и да е намерение за помръдване в посока смисъл и оцялостяване, което изисква здрави жертви и сериозно надскачане на лимити. 

За "пилеенето" на парите - дори и човекът да споделя споменатите по-горе фактори на ниво невроза, налагащи комбинация от фармакологична и психотерапевтична помощ, или ако преживява личностово р-во, че и психоза (в ремисия), посещението на добра психотерапия, си остава едно от най-ценните в стратегически план занятия.

…………………………..

Орлин Баев



понеделник, 4 февруари 2019 г.

Психотерапия и психофармакология 1


За психофармака, с любов! 

:)  Усмихвам се, да - но, с любов, именно с любов. :)

Благодаря на психофармацията! Искрено, благодаря! То е като при денталната медицина - нито е весело, нито много удоволствено, нито искано, да седиш на зъболекарския стол - само като чуеш звука на машинката и настръхваш, до мозъка на костите... Така е. Но, с благодарност към зъболекарите - нямаше ли ги, мнозина щяхме да си ходим без зъби, или да умираме от възпаление...

Когато се налага, налага се, а съвременната медицина, колкото и да е обвързана с бизнеса, все пак върши работа - и още как! Въпреки тази си финансова обвързаност. Но, това е по-голяма от обсъжданата тема, предмет на друго писане. А по темата, през метафората, в която говоря за зъболечение, а всъщност аналогично правя връзка между тъждествени процеси при душелечението - ако ги нямаше дентистите, които въпреки че за да поправят, е нужно първо да доразбият и доумъртвят, щяхме да дъвчем карамфилчета и да жабуркаме с ракия, но уви, нямаше да има на какво да помагат, когато бихме били без зъбки, ако гените ни така диктуват нещата, въпреки хигиената и добрата храна...

Тук аналогията навлиза в генетиката, задвижваща известни процеси както в костите и зъбките, така и в нервната система и ума... Генотип, проявяващ се фенотипно. Върху фенотипа може да се въздейства епигенетично, но върху генотипа - е, казват някои, че може, но това си е титанична работа... Но, само начални податки, за който вече свързва точки - по-долу в този текст говоря за ендогенността...

Та, за психофармака, с любов! Да, със сърдечна и истински невинна, чиста благодарност пиша за психичното въздействие, което определена фармацевтична химия оказва върху психичните процеси. Слава Богу и слава на изследователите, достигащи до тези вещества - защото са истинско достижение в когнитивните невронауки, психиатрията и въобще, в съвременните човешки опити за лечение на душевното здраве. Както намекнах, относно преминаването на здравата граница и връзката между мега-фарма бизнеса, парите и продажбените и маркетингови стратегии, оформящи по икономически път глобални отношения и идейни становища - в друга статия.

Психотерапевти и Психиатри

Често проследимо е едно глуповато и твърде детинско, черно-бяло противопоставяне между тези два "лагера". Типично е при начинаещите, работили по-малко от началните десетина годинки колеги от страната на единия и от другия "фронт". Защото преди тези поне десетина години, практикуващият клиницист е начинаещ, твърдя го. Такава инфантилно разцепваща позиция е типична и при колеги, пропускащи вътрешното си израстване и диалектична интеграция на противоположностите в синтез до по-висока, не противопоставяща, а обхващаща хармонично и двете гледни точки, визия. 

Такова противоречие отсъства при зрелите, развиващи се постоянно психотерапевти и психиатри. Психиатрите разбират нуждата от психотерапия при т.н. малка психиатрия - при неврозите. Както и при психозите, когато пациентът е в ремисия, на фона на медикаменти. Съответно, я учат. Психотерапевтите на свой ред, още в обучението си по психология в унверситетите, учим когнитивна невронаука и психиатрия, а във всяка една от терапевтичните модалности, в които се обучаваме, детайлно, ведно с психопатологията, изучаваме и психофармацията. Поне в качествените психотерапевтични школи!

В реалността липсва дихотомията психотерапия или психофармация. Налице е обаче визията докъде, как, по какъв начин едното и доколко, другото.

Как, колко, какво, кога?

Психофармация при психози и остро протичащи личностови разстройства

Психофармацетвичните медикаменти, са неизменно нужни при някои психиатрични състояния. При психозите и при остро развитие на някои личностови разстройства, са незаменими. И слава Богу, че ги има. Тимостабилизаторите регулират маниако-депресивното и циклотимично настроение, невролептиците допамина, свързан с психотичната налудна и халюцинаторна продукция. Да, имат вреди и странични ефекти, но ползата от тях, когато са подходящите, в точните дозировки, комбинации и схема на прием  - ползата надхвърля минусите. Защото с тях човекът има шанс за нормален живот. А без тях, практически не. 

Психозите са болести и отношението към тях, е като към такива.
Дори и спрямо болестите, има по-широки становища от тези на механичната медицина. Болестта като път, свързване на преживяваното с духовни, ментално-характерови, емоционални и социално поведенчески причини. Аз лично съм привърженик на такова холистично мислене. При психозите, генетичната предиспозиция в етиопатогенезата им, може да се разглежда като родова памет, кодирана на геномно ниво. Родовата/ геномна памет пък, както казват, точно резонира с личната, натрупана от самия индивид съдба, неслучайно родил се именно в съответния род и семейство, с даден хромозомен набор и заложености. Затова, дори и при психозите, ролята на психотерапията е важна. Но, тук задължително на фона на медикаменти и успоредно с тях, по време на ремисия. Психотерапията удължава ремисията, фасилитира осъзнаването началото на нов епизод и с помощта на изградените когнитивни стратегии и отношение, по-"мекото" преминаване през такъв. Психотерапията евентуално съдейства откриването на причините за психозата - в рода и характера и съответно, съдейства изграждането на качества, възвръщащи акорда с любовта и смисъла, лекуващи епигенетично и въздействащи върху фенотипа. 

Та, при шизофрениите (проста, параноидна, хебефренна и т.н.), биполярното р-во, шизоафективното р-во, граничното р-во и т.н., добре прецизираната комбинация от медикаменти, приемани по подходяща схема, в точните, вариращи според състоянието количества, са важни. Чудесно е, че такива средства присъстват. Да, не лекуват, а само парират остротата на психотичните епизоди. Но и това е нещо... 

Психотерапевтични медикаменти при неврози (т.н. малка психиатрия)

N.B: Основната извадка, при която психотерапията представлява централен оздравителен фактор и е истински ефективна, са неврозите.

Някои ключови насоки:

Психогенност

- Когато човекът има достъп до качествена психотерапия, водена от вещ в работата си психотерапевт и е мотивиран да поработи по хармонизирането на характеровите си схеми, продуциращи маладаптивно световъзприятие, симптоми и невротична идеация - тогава първият и по-разумен избор, е психотерапията. Такъв избор е оптимален, когато етиологията е преобладаващо психогенна, отсъстват хормонални дисбаланси в щитовидните, половите, задстомашните и т.н. хормони. Опитът ми в психотерапията показва, че от сто човека, потърсили психотерапевтична помощ, при над 95, етиогенезата е преобладаващо психична, а психотерапията дава чудесни резултати. При около 75% като основен придвижващ към здравето и смисъла фактор, а при останалите 20%, като съпътстващ. По-долу обяснявам защо.
Разбира се, това са само моите лични наблюдения от 13-та год. лична практика, в която ползвам система за мотивиране и пресяване още преди първата психотерапевтична сесия. 

Когато неврозата е психогенна, мотивацията за справяне висока, а разбирането за преживяваното е адекватно, тогава успеваемостта с помощта на психотерапията, е около 80%. При останалите 2-ма от десет, както съм писал и в други свои материали, се наблюдава комбинация от вторична печалба от поддържане на състоянието, ниска реална мотивация за промяна, както и прекалено механичен, виждащ неврозата като нежелана и ненужна болест, мироглед. Като добавим към тези проценти и хората с ендогенни етиопатогенетични фактори, наблюдението ми показва, че психотерапията е ефективно, необходимо и достатъчно само по себе си условие за преобразуването на невротично състояние в здрав, творчески и любящо смислен живот, при 70-80, средно 75% от потърсилите помощта ѝ. А тя винаги е помощ на самопомощта, помагане на самопомагането. 


Цялостен мироглед

Кой е подходящият и кой, възпиращият психотерапевтичната ефикасност, мироглед? Този, който върши работа, е разбирането за живота като разумен, синхроничен, а невротичните симптоми и напрежения, като тласкащ стимул към характерова синхронизация с любовта, мъдростта, творческата свобода, човещината и смисъла. Пишейки за цялостен мироглед, в никакъв случай не поставям акцента върху зазубрените и фантазни илюзии на байпасната псевдодуховност. Понякога хората, на които помагам, споделят откровен интерес към духовността - към адекватната, здрава такава. Друг път на съзнателно ниво нямат такива интереси, но на дълбоко характерово ниво, са смирено готови да се доверят на Живота и учат от тревожността си, да жертват его гордостта си в името на житейската мъдрост, която живее дълбоко в тях.  Световъзприятие, в което самосъзнателният център е поставен не в его прищевките за непременно удоволствие, а в цялостната личност (Селф), от диалектичната позиция на която отсъства прекомерното прилепване към удоволствието, както и твърде силното избягване на известно страдание, но учене и от двете, през по-високата синтетична призма на любящия смисъл. Разбира се, говоря за поносимо напрежение/ страдание, което служи като мотивираща сила, тласкаща характеровата хармонизация. Ако напрежението премине в мъчителна агония, тогава медикаментите са напълно допустими. Но, границата между нужното, учебно страдание и агонията, се определя от току що споменатите фактори: ендогенност и механична, его визия, разбираща ставащото като нежелана болест. В тази връзка, кога при неврози  психотерапията е допустимо да бъде комбинирана с психофармак?! 

Психотерапия при неврози и психофармация – кога лекарства?

Ендогенност

- При ендогенна етиология. Тоест, при биологични патологични промени, влияещи на психичния статус. Каква патология? Най-често (но не само - широк спектър от соматични състояния повлияват психиката деградиращо) малфункции на щитовидната, задстомашната жлеза ,половите хормони, хипофизни и хипоталамусни дисфункции. При съмнение за такива, а и като рутинна първоначална практика, е добре да бъдат направени медицински тестове. Както споменах, най-често резултатите са добри, което насочва към психогенност. Когато обаче не са, се вземат нужните мерки.

Ортодоксална медицина - алтернативни лечения - Психотерапия

Имал съм случаи на клиенти, увлечени по алтернативната медицина, които преди да получат качествени насоки, дълго са неглижирали адекватните медицински грижи, което води до плачевни резултати. Нищо лошо в алтернативните, природни методи. Те обаче в никакъв случай не противоречат на научно медицинските - допълват ги, но не ги заместват. Когато присъства хипер или хипо тиреоидизъм, когато в кръвната захар нивата са патологични и въобще, при ендокринна патология, лечението е нужно да бъде адекватно. Тогава, на фона на доброто медицинско лечение, идва ред и на добрата психотерапия. 

Работил съм и с доста пациенти с онкологии, които фанатично са се посвещавали на алтернативните методи, отричайки хирургическата намеса. Пациенти, потърсили психотерапията като една от поредните според тях методологии – но, твърде късно и при липсваща адекватна медицинска намеса – светлина в пътя им в по-добрия свят… Защото алтернативните методи, повтарям, са чудесни, но прилагани успоредно на традиционно медицинските. А психотерапията при онкологии играе известна роля както в психичното справяне с „обречеността“ на диагнозата, така и се старае да достигне до изначалните характерови и психотравмени причини – но, в контекста на доброто медицинско лечение, разбира се.

Механичен светоглед, психотерапия и медикаменти

- Медикаментите са нужни при споменатия механичен светоглед, в който невротичното напрежение е виждано като нежелано и болестно, а самосъзнателният център е конвергиран около едно его, нагаждащо хипотезите си за случващото се по желанието си на всяка цена да му е добре. На него, не на целостта на Човека, от когото гордо се е самоотлъчило. В такава възприятийна панорама, тревожното състояние е приемано като ненужен враг и виждано като първичен резултат от генетични и биологични фактори. В подобно селективно внимание, насочващо се избирателно към разбиране, изследвания и обяснения, резониращи с изнесената навън локализация на контрола, виждаща се като случайна жертва на генетични изменения, се пропуска фактът, че геномът ни е резултат от мислите, чувствата, възприятието, преживяванията и делата на предците ни. Както и че собствените възприятия, нагласи, отношения, мислене, чувстване, преживявания и дела, са мощен епигенетичен фактор, предопределящ фенотипно кои хромозомни комбинации да бъдат активирани, парирани или дори променени. Пропуска се факторът свободна воля, при който казусът кокошка/ яйце, тяло и психика, е фалшива дилема, поради факта, че и двете са в постоянна, двупосочна взаимовръзка, а психиката не е страничен еволюционен продукт на по-ефективното оцеляване, а царица в психо-невро-ендокрино-имунологичната, психосматична верига. Но, такива допускания тук са удобни, което пък прави научаването на вложените в невротичното състояние благи характерови уроци, невъзможна кауза пердута за персона нонграта.

Когато такава механична визия за себе си, света и другите (не само теоретична, а предимно преживелищно, като липса на смирена мъдрост), възпрепятства научаването на втъканите в тревожното състояние послания по акордиране на характеровите черти с пулса на мъдростта, тогава психотерапията се превръща от истински ефективна, в относително действена. Защото, дори човекът да се опитва да възприеме една по-широка понятийна и смислова панорама, понякога просто не е готов за такава. Парадоксът е, че именно напрежението, вложено в неврозата, създава психоемоционално "търкане", страдание, постепенно водещо към такъв по-обхватен смисъл. Такъв обаче тук по правило не е желан и е дисквалифициран упорито, поради нуждата от понасяне на трансформиращото страдание с отношение на учене и растеж, отхвърляни от орязаната визия на гордостта. А когато смисълът в преживяваното липсва, обичайната тревожност започва да се магнифицира до мъчителна и агонизираща. При това, в обсъжданите психични съдържания и динамика, никак не е задължително да присъства ендогенност. Въпреки това, изборът тук е или изцяло фармацевтична терапия, или комбинация от такава и психотерапия. 

В практиката ми, субекти с описваната механична настройка, ме търсят рядко, поради настояването ми за предварително прочитане на материалите ми, което работи като сито. Въпреки това обаче, въпросната квадратно мислеща настройка, се промъква... С времето, се научих при такава да бъда далеч по-толерантен към употребата на психофармацевтични медикаменти, успоредно с психотерапията. Но, пак казвам, в практиката ми, това са изключения. Обсъжданата куца панорама, има подварианти: редукционистично механичният материалист, т.н. популярно менталност на кифлата/ кроасана, отъждествяващият се с тялото си примитив и т.н. 

 Когато неврозата е всъщност желана (несъзнавано или не). Вторични печалби и психофармация

- Още един психодинамичен факт, налагащ употребата на химия, евентуално успоредно с психотерапия: мощните вторични (или първични, съзнателни) изгоди. При такива, неврозата изпълнява важни междуличностови и социални функции и всъщност, е желана, въпреки външното заявяване на намерение за справяне. Когато обаче, психотерапията започне да придвижва човека към реално справяне, се задействат силни съпротиви и негативен пренос. Ако терапевтът настоява в опитите си за преобразуване на състоянието, е дисквалифициран - защото реалната заявка тук е не за трансформираща, а за "масажно-успокояваща" психотерапия. В такива случаи, мъдростта на опитния терапевт насочва към психофармак. А, решението дали да се съобрази с незрялата, замазваща заявка, в която психотерапията е низвергната в ролята на временно действащ транквилант, е лично. Много колеги охотно се поставят в такава роля, а незрели, но с добри финансови възможности клиенти, не им липсват. Заявка от рода на „Подложете ме на хипноза“… Но, всяка терапевтична модалност с лекота е поставяна в такава роля при силни вторични изгоди. 

Та, психофармация, успоредно с психотерапия - при ендогенност, квадратно-механична визия и силни вторични печалби. 

Редки изключения

- Изключения - рядко, наистина изключително рядко, в практиката си на психотерапия, наблюдавам следния казус. В човека липсват ендогенни фактори в етиологията на състоянието му (медицински потвърдено), разбирането, но и преживелищното му усещане за себе си, света и другите, е цялостно, готов е да се учи, развива и расте, отсъстват печалби... В същото време тревожността, депресивността и симптомите им, упорстват. Сякаш на такъв просто "му е писано" да изстрада, въпреки всички качествени усилия... В такъв случай, психофармакът също е допустимо да бъде ползван. Но, такива случаи, са много рядко изключение. В момента на писане на тези редове, работя психотерапевтично 13-та година - за всички тези години интензивна и ежедневна практика, съм имал едва 2-3 подобни казуса.

Заключение

При средно 75% от случаите на невроза, потърсили адекватна помощ, холистичната психотерапия, провеждана от силен в работата си психотерапевт, е ефективна и се явява необходимото и достатъчно условие за трансформацията на маладаптивните характерови съдържания и динамика, в здрав психичен статус, смелост, силно социално присъствие и любящ, творчески смисъл.


.........


Орлин Баев