За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 4 февруари 2019 г.

Психотерапия и психофармакология 1


За психофармака, с любов! 

:)  Усмихвам се, да - но, с любов, именно с любов. :)

Благодаря на психофармацията! Искрено, благодаря! То е като при денталната медицина - нито е весело, нито много удоволствено, нито искано, да седиш на зъболекарския стол - само като чуеш звука на машинката и настръхваш, до мозъка на костите... Така е. Но, с благодарност към зъболекарите - нямаше ли ги, мнозина щяхме да си ходим без зъби, или да умираме от възпаление...

Когато се налага, налага се, а съвременната медицина, колкото и да е обвързана с бизнеса, все пак върши работа - и още как! Въпреки тази си финансова обвързаност. Но, това е по-голяма от обсъжданата тема, предмет на друго писане. А по темата, през метафората, в която говоря за зъболечение, а всъщност аналогично правя връзка между тъждествени процеси при душелечението - ако ги нямаше дентистите, които въпреки че за да поправят, е нужно първо да доразбият и доумъртвят, щяхме да дъвчем карамфилчета и да жабуркаме с ракия, но уви, нямаше да има на какво да помагат, когато бихме били без зъбки, ако гените ни така диктуват нещата, въпреки хигиената и добрата храна...

Тук аналогията навлиза в генетиката, задвижваща известни процеси както в костите и зъбките, така и в нервната система и ума... Генотип, проявяващ се фенотипно. Върху фенотипа може да се въздейства епигенетично, но върху генотипа - е, казват някои, че може, но това си е титанична работа... Но, само начални податки, за който вече свързва точки - по-долу в този текст говоря за ендогенността...

Та, за психофармака, с любов! Да, със сърдечна и истински невинна, чиста благодарност пиша за психичното въздействие, което определена фармацевтична химия оказва върху психичните процеси. Слава Богу и слава на изследователите, достигащи до тези вещества - защото са истинско достижение в когнитивните невронауки, психиатрията и въобще, в съвременните човешки опити за лечение на душевното здраве. Както намекнах, относно преминаването на здравата граница и връзката между мега-фарма бизнеса, парите и продажбените и маркетингови стратегии, оформящи по икономически път глобални отношения и идейни становища - в друга статия.

Психотерапевти и Психиатри

Често проследимо е едно глуповато и твърде детинско, черно-бяло противопоставяне между тези два "лагера". Типично е при начинаещите, работили по-малко от началните десетина годинки колеги от страната на единия и от другия "фронт". Защото преди тези поне десетина години, практикуващият клиницист е начинаещ, твърдя го. Такава инфантилно разцепваща позиция е типична и при колеги, пропускащи вътрешното си израстване и диалектична интеграция на противоположностите в синтез до по-висока, не противопоставяща, а обхващаща хармонично и двете гледни точки, визия. 

Такова противоречие отсъства при зрелите, развиващи се постоянно психотерапевти и психиатри. Психиатрите разбират нуждата от психотерапия при т.н. малка психиатрия - при неврозите. Както и при психозите, когато пациентът е в ремисия, на фона на медикаменти. Съответно, я учат. Психотерапевтите на свой ред, още в обучението си по психология в унверситетите, учим когнитивна невронаука и психиатрия, а във всяка една от терапевтичните модалности, в които се обучаваме, детайлно, ведно с психопатологията, изучаваме и психофармацията. Поне в качествените психотерапевтични школи!

В реалността липсва дихотомията психотерапия или психофармация. Налице е обаче визията докъде, как, по какъв начин едното и доколко, другото.

Как, колко, какво, кога?

Психофармация при психози и остро протичащи личностови разстройства

Психофармацетвичните медикаменти, са неизменно нужни при някои психиатрични състояния. При психозите и при остро развитие на някои личностови разстройства, са незаменими. И слава Богу, че ги има. Тимостабилизаторите регулират маниако-депресивното и циклотимично настроение, невролептиците допамина, свързан с психотичната налудна и халюцинаторна продукция. Да, имат вреди и странични ефекти, но ползата от тях, когато са подходящите, в точните дозировки, комбинации и схема на прием  - ползата надхвърля минусите. Защото с тях човекът има шанс за нормален живот. А без тях, практически не. 

Психозите са болести и отношението към тях, е като към такива.
Дори и спрямо болестите, има по-широки становища от тези на механичната медицина. Болестта като път, свързване на преживяваното с духовни, ментално-характерови, емоционални и социално поведенчески причини. Аз лично съм привърженик на такова холистично мислене. При психозите, генетичната предиспозиция в етиопатогенезата им, може да се разглежда като родова памет, кодирана на геномно ниво. Родовата/ геномна памет пък, както казват, точно резонира с личната, натрупана от самия индивид съдба, неслучайно родил се именно в съответния род и семейство, с даден хромозомен набор и заложености. Затова, дори и при психозите, ролята на психотерапията е важна. Но, тук задължително на фона на медикаменти и успоредно с тях, по време на ремисия. Психотерапията удължава ремисията, фасилитира осъзнаването началото на нов епизод и с помощта на изградените когнитивни стратегии и отношение, по-"мекото" преминаване през такъв. Психотерапията евентуално съдейства откриването на причините за психозата - в рода и характера и съответно, съдейства изграждането на качества, възвръщащи акорда с любовта и смисъла, лекуващи епигенетично и въздействащи върху фенотипа. 

Та, при шизофрениите (проста, параноидна, хебефренна и т.н.), биполярното р-во, шизоафективното р-во, граничното р-во и т.н., добре прецизираната комбинация от медикаменти, приемани по подходяща схема, в точните, вариращи според състоянието количества, са важни. Чудесно е, че такива средства присъстват. Да, не лекуват, а само парират остротата на психотичните епизоди. Но и това е нещо... 

Психотерапевтични медикаменти при неврози (т.н. малка психиатрия)

N.B: Основната извадка, при която психотерапията представлява централен оздравителен фактор и е истински ефективна, са неврозите.

Някои ключови насоки:

Психогенност

- Когато човекът има достъп до качествена психотерапия, водена от вещ в работата си психотерапевт и е мотивиран да поработи по хармонизирането на характеровите си схеми, продуциращи маладаптивно световъзприятие, симптоми и невротична идеация - тогава първият и по-разумен избор, е психотерапията. Такъв избор е оптимален, когато етиологията е преобладаващо психогенна, отсъстват хормонални дисбаланси в щитовидните, половите, задстомашните и т.н. хормони. Опитът ми в психотерапията показва, че от сто човека, потърсили психотерапевтична помощ, при над 95, етиогенезата е преобладаващо психична, а психотерапията дава чудесни резултати. При около 75% като основен придвижващ към здравето и смисъла фактор, а при останалите 20%, като съпътстващ. По-долу обяснявам защо.
Разбира се, това са само моите лични наблюдения от 13-та год. лична практика, в която ползвам система за мотивиране и пресяване още преди първата психотерапевтична сесия. 

Когато неврозата е психогенна, мотивацията за справяне висока, а разбирането за преживяваното е адекватно, тогава успеваемостта с помощта на психотерапията, е около 80%. При останалите 2-ма от десет, както съм писал и в други свои материали, се наблюдава комбинация от вторична печалба от поддържане на състоянието, ниска реална мотивация за промяна, както и прекалено механичен, виждащ неврозата като нежелана и ненужна болест, мироглед. Като добавим към тези проценти и хората с ендогенни етиопатогенетични фактори, наблюдението ми показва, че психотерапията е ефективно, необходимо и достатъчно само по себе си условие за преобразуването на невротично състояние в здрав, творчески и любящо смислен живот, при 70-80, средно 75% от потърсилите помощта ѝ. А тя винаги е помощ на самопомощта, помагане на самопомагането. 


Цялостен мироглед

Кой е подходящият и кой, възпиращият психотерапевтичната ефикасност, мироглед? Този, който върши работа, е разбирането за живота като разумен, синхроничен, а невротичните симптоми и напрежения, като тласкащ стимул към характерова синхронизация с любовта, мъдростта, творческата свобода, човещината и смисъла. Пишейки за цялостен мироглед, в никакъв случай не поставям акцента върху зазубрените и фантазни илюзии на байпасната псевдодуховност. Понякога хората, на които помагам, споделят откровен интерес към духовността - към адекватната, здрава такава. Друг път на съзнателно ниво нямат такива интереси, но на дълбоко характерово ниво, са смирено готови да се доверят на Живота и учат от тревожността си, да жертват его гордостта си в името на житейската мъдрост, която живее дълбоко в тях.  Световъзприятие, в което самосъзнателният център е поставен не в его прищевките за непременно удоволствие, а в цялостната личност (Селф), от диалектичната позиция на която отсъства прекомерното прилепване към удоволствието, както и твърде силното избягване на известно страдание, но учене и от двете, през по-високата синтетична призма на любящия смисъл. Разбира се, говоря за поносимо напрежение/ страдание, което служи като мотивираща сила, тласкаща характеровата хармонизация. Ако напрежението премине в мъчителна агония, тогава медикаментите са напълно допустими. Но, границата между нужното, учебно страдание и агонията, се определя от току що споменатите фактори: ендогенност и механична, его визия, разбираща ставащото като нежелана болест. В тази връзка, кога при неврози  психотерапията е допустимо да бъде комбинирана с психофармак?! 

Психотерапия при неврози и психофармация – кога лекарства?

Ендогенност

- При ендогенна етиология. Тоест, при биологични патологични промени, влияещи на психичния статус. Каква патология? Най-често (но не само - широк спектър от соматични състояния повлияват психиката деградиращо) малфункции на щитовидната, задстомашната жлеза ,половите хормони, хипофизни и хипоталамусни дисфункции. При съмнение за такива, а и като рутинна първоначална практика, е добре да бъдат направени медицински тестове. Както споменах, най-често резултатите са добри, което насочва към психогенност. Когато обаче не са, се вземат нужните мерки.

Ортодоксална медицина - алтернативни лечения - Психотерапия

Имал съм случаи на клиенти, увлечени по алтернативната медицина, които преди да получат качествени насоки, дълго са неглижирали адекватните медицински грижи, което води до плачевни резултати. Нищо лошо в алтернативните, природни методи. Те обаче в никакъв случай не противоречат на научно медицинските - допълват ги, но не ги заместват. Когато присъства хипер или хипо тиреоидизъм, когато в кръвната захар нивата са патологични и въобще, при ендокринна патология, лечението е нужно да бъде адекватно. Тогава, на фона на доброто медицинско лечение, идва ред и на добрата психотерапия. 

Работил съм и с доста пациенти с онкологии, които фанатично са се посвещавали на алтернативните методи, отричайки хирургическата намеса. Пациенти, потърсили психотерапията като една от поредните според тях методологии – но, твърде късно и при липсваща адекватна медицинска намеса – светлина в пътя им в по-добрия свят… Защото алтернативните методи, повтарям, са чудесни, но прилагани успоредно на традиционно медицинските. А психотерапията при онкологии играе известна роля както в психичното справяне с „обречеността“ на диагнозата, така и се старае да достигне до изначалните характерови и психотравмени причини – но, в контекста на доброто медицинско лечение, разбира се.

Механичен светоглед, психотерапия и медикаменти

- Медикаментите са нужни при споменатия механичен светоглед, в който невротичното напрежение е виждано като нежелано и болестно, а самосъзнателният център е конвергиран около едно его, нагаждащо хипотезите си за случващото се по желанието си на всяка цена да му е добре. На него, не на целостта на Човека, от когото гордо се е самоотлъчило. В такава възприятийна панорама, тревожното състояние е приемано като ненужен враг и виждано като първичен резултат от генетични и биологични фактори. В подобно селективно внимание, насочващо се избирателно към разбиране, изследвания и обяснения, резониращи с изнесената навън локализация на контрола, виждаща се като случайна жертва на генетични изменения, се пропуска фактът, че геномът ни е резултат от мислите, чувствата, възприятието, преживяванията и делата на предците ни. Както и че собствените възприятия, нагласи, отношения, мислене, чувстване, преживявания и дела, са мощен епигенетичен фактор, предопределящ фенотипно кои хромозомни комбинации да бъдат активирани, парирани или дори променени. Пропуска се факторът свободна воля, при който казусът кокошка/ яйце, тяло и психика, е фалшива дилема, поради факта, че и двете са в постоянна, двупосочна взаимовръзка, а психиката не е страничен еволюционен продукт на по-ефективното оцеляване, а царица в психо-невро-ендокрино-имунологичната, психосматична верига. Но, такива допускания тук са удобни, което пък прави научаването на вложените в невротичното състояние благи характерови уроци, невъзможна кауза пердута за персона нонграта.

Когато такава механична визия за себе си, света и другите (не само теоретична, а предимно преживелищно, като липса на смирена мъдрост), възпрепятства научаването на втъканите в тревожното състояние послания по акордиране на характеровите черти с пулса на мъдростта, тогава психотерапията се превръща от истински ефективна, в относително действена. Защото, дори човекът да се опитва да възприеме една по-широка понятийна и смислова панорама, понякога просто не е готов за такава. Парадоксът е, че именно напрежението, вложено в неврозата, създава психоемоционално "търкане", страдание, постепенно водещо към такъв по-обхватен смисъл. Такъв обаче тук по правило не е желан и е дисквалифициран упорито, поради нуждата от понасяне на трансформиращото страдание с отношение на учене и растеж, отхвърляни от орязаната визия на гордостта. А когато смисълът в преживяваното липсва, обичайната тревожност започва да се магнифицира до мъчителна и агонизираща. При това, в обсъжданите психични съдържания и динамика, никак не е задължително да присъства ендогенност. Въпреки това, изборът тук е или изцяло фармацевтична терапия, или комбинация от такава и психотерапия. 

В практиката ми, субекти с описваната механична настройка, ме търсят рядко, поради настояването ми за предварително прочитане на материалите ми, което работи като сито. Въпреки това обаче, въпросната квадратно мислеща настройка, се промъква... С времето, се научих при такава да бъда далеч по-толерантен към употребата на психофармацевтични медикаменти, успоредно с психотерапията. Но, пак казвам, в практиката ми, това са изключения. Обсъжданата куца панорама, има подварианти: редукционистично механичният материалист, т.н. популярно менталност на кифлата/ кроасана, отъждествяващият се с тялото си примитив и т.н. 

 Когато неврозата е всъщност желана (несъзнавано или не). Вторични печалби и психофармация

- Още един психодинамичен факт, налагащ употребата на химия, евентуално успоредно с психотерапия: мощните вторични (или първични, съзнателни) изгоди. При такива, неврозата изпълнява важни междуличностови и социални функции и всъщност, е желана, въпреки външното заявяване на намерение за справяне. Когато обаче, психотерапията започне да придвижва човека към реално справяне, се задействат силни съпротиви и негативен пренос. Ако терапевтът настоява в опитите си за преобразуване на състоянието, е дисквалифициран - защото реалната заявка тук е не за трансформираща, а за "масажно-успокояваща" психотерапия. В такива случаи, мъдростта на опитния терапевт насочва към психофармак. А, решението дали да се съобрази с незрялата, замазваща заявка, в която психотерапията е низвергната в ролята на временно действащ транквилант, е лично. Много колеги охотно се поставят в такава роля, а незрели, но с добри финансови възможности клиенти, не им липсват. Заявка от рода на „Подложете ме на хипноза“… Но, всяка терапевтична модалност с лекота е поставяна в такава роля при силни вторични изгоди. 

Та, психофармация, успоредно с психотерапия - при ендогенност, квадратно-механична визия и силни вторични печалби. 

Редки изключения

- Изключения - рядко, наистина изключително рядко, в практиката си на психотерапия, наблюдавам следния казус. В човека липсват ендогенни фактори в етиологията на състоянието му (медицински потвърдено), разбирането, но и преживелищното му усещане за себе си, света и другите, е цялостно, готов е да се учи, развива и расте, отсъстват печалби... В същото време тревожността, депресивността и симптомите им, упорстват. Сякаш на такъв просто "му е писано" да изстрада, въпреки всички качествени усилия... В такъв случай, психофармакът също е допустимо да бъде ползван. Но, такива случаи, са много рядко изключение. В момента на писане на тези редове, работя психотерапевтично 13-та година - за всички тези години интензивна и ежедневна практика, съм имал едва 2-3 подобни казуса.

Заключение

При средно 75% от случаите на невроза, потърсили адекватна помощ, холистичната психотерапия, провеждана от силен в работата си психотерапевт, е ефективна и се явява необходимото и достатъчно условие за трансформацията на маладаптивните характерови съдържания и динамика, в здрав психичен статус, смелост, силно социално присъствие и любящ, творчески смисъл.


.........


Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/