Два вида хипохондрия

(Изображението е копирано от виртуалното пространство)

Различавам два вида хипохондрия: натраплив и хистеричен. С първия се работи относително по-лесно, по дидактичния механизъм за преобразуване на обсесивно-компулсивността, плюс диалектичен, по-цялостен характеров процес. Разбира се, тази лекота зависи от много фактори - понякога също не е лесно... На фона обаче на втория вид хипохондрия, натрапливата такава, е като малко зайче пред хиена.

При хистеричната хипохондрия, самата тя представлява защитен механизъм, чрез който се заобикалят изтласкани, его отчуждени собствени конфликти, дълбоки характерови страхове, избягва се регресията в тях, но същевременно и осъзнаването и поемането на отговорност за решаването им.Хистеричната хипохондрия е изключително "хлъзгава" за работа, като проблясъците от осъзнаване автоматично са погасявани обратно от хипохондриастичния механизъм, който измества вниманието нагоре, към съзнателна рационализация и болестна фиксация, докато дисоциира несъзнаваните, но и нежелани като обект за озъзнаване съдържания и противоречия. 

Често дори при най-добрите терапевтични усилия, водени от максимално опитен терапевт, резултатите са частични, а такъв клиент се явява турист, обикалящ от колега на колега, поради всъщност липсващата заявка за актуална цялостна промяна, поради нежеланието за решение на ситуацията, дори при частично осъзнаване на динамиката ѝ. 

Рядко, при някои такива клиенти, упорито водени към завръщане на вниманието в характеровата основа на хипохондриастичния механизъм, се инициира истинска мотивация за цялостна промяна. Тогава повърхностната болестна фиксация се преодолява с лекота, а терапевтичният процес се съсредоточава в осъзнаването на инфантилния регрес и фиксация зад хипохондриазата, върху съдържанията и противоречията на инфантилните травми и лечението им.

...

Орлин Баев