Психология на тълпите

Хипнотизираната несъзнателност на тълпите

„В тълпата разумната личност се загубва, а чувстата и идеите на всичките единици, са отправени в една и съща посока. Образува се една обща душа  - преходна разбира се, но притежаваща твърди и ясни белези. Този сбор тогава образува организирана, или още по-добре казано, психологическа тълпа. Тя образува едно самостоятелно същество и е подчинена на законите на умственото единство на тълпите.“

„В колективната душа на тълпата, умствените способности на лицата, тяхната индивидуалност се заличава. Разнородното се удавя в еднородното, съзнаваното отстъпва и несъзнаваното взема връх.“

„Решенията от общ интерес, взети от едно събрание на знаменити хора, не са много по-различни, не са по-умни от решенията, които биха се взели от едно събрание на идиоти, защото те могат да сложат в нещо общо само средни качества, които всеки притежава. В тълпите глупостта, а не умът се натрупва.“

„Лицето в тълпата получава от самия факт на множеството чувство на невидимо могъщество, което му позволява безотговорно да отстъпи пред инстинктите.“

„В една тълпа всяко чувство и действие са заразителни до такава степен, че индивидът много лесно жертва своя личен интерес и разбирания пред общите. Само в тълпата човек е готов на такава сможертва.“

„Най-внимателните наблюдения показват, че индивидът оставен известно време на действащата тълпа, изпада скоро в едно особено състояние, тъждествено на състоянието на хипнотизирания. Когато мозъчният живот е парализиран в хипнотизираното лице, то става роб на всички несъзнателни действия на гръбначния си мозък, който хипнотизаторът управлява по волята си. Разумната личност на човека в тълпата, е напълно задушена, личната му воля и разум са изгубени. Всички мисли и чувства са насочени в посоката, определена от хипнотизатора (уважаваният от тълпата властов лидер, бел. ред.). Това е приблизително състоянието на едно лице, част от психологическа тълпа. То не е съзнателно по отношение на своите действия и мотиви. У него, както и у хипнотизирания, едновременно са унищожени някои способности, а други могат да бъдат до голяма степен увеличени. Под влияние на внушението, то се спуска с неудържима сила към извършването на дадени действия. Тази стремителност е още по-голяма в една тълпа, отколкото в индивидуално хипнотизирания, защото внушението, еднакво за всички лица, се увеличава когато е взаимно споделено (рапорт, бел. ред.).“

„Личностите, които в тълпата биха притежавали самостоятелност, много силна и достатъчна, за да се противопоставят на внушенията, са изключително малко на брой.“

„Едни от главните черти на личността в тълпата са: изгубването на съзнателната критичност, преимуществото на несъзнателната личност, ориентирането чрез внушение и заразяване на идеите и чувствата в едно направление, стремежът към бързо привеждане на внушените идеи в действие. В тълпата човекът не е същият. Той става един автомат, който не управлява волята си.“

„Само поради факта, че е съставна част от организирана тълпа, човек слиза много степени надолу по стълбата на цивилизоваността. Изолиран, той може би е много културен, но в тълпата е варварин, тоест един инстинктивен човек. Той е посредствен, кръвожаден, див и еднакво ентусиазиран и героичен като примитивния човек. Приближава се още повече към примитивността чрез леснотата, с която се оставя да бъде повлиян с думи или образи, които върху отделните личности, изолирани от тълпата, не биха имали никакво въздействие.“

„Някои характерни за тълпите качества, са податливостта на подтик, раздразнителността, неспособността за разсъждение, отсъствието на критично мислене и способност за аргументирано обсъждане, преувеличение на чувствата...“

„Тълпата е много повече под влияние на гръбначния стълб, отколкото на мозъка. В това отношение тя се приближава до първобитния човек... Тя е роб на подтика, който получава.“

„Различните подбуди, на които се подчинява тълпата, могат да бъдат според стимулите си великодушни или жестоки, героични или малодушни, но те винаги ще бъдат толкова влиятелни, че личният интерес, даже чувството за самосъхранение не може да ги управлява.“

„Тълпите могат да преминават през гамата на най-противоположни чувства, но винаги ще се намират под влияние на минутното настроение. Те са подобни на листата, които ураганът надига, разпръсква и завърта в посоките си, а после ги оставя да паднат. Ако тълпите искат нещо настойчиво, това не значи, че ще го искат за дълго време. Те са еднакво неспособни на дълготрайна воля, както и на дълготрайно мислене.“

„За човека в тълпата понятието за невъзможност се изгубва. Тълпите са крайно податливи на внушения, които за тях са силно заразителни. Колкото и да я смятаме за долна, тълпата често се намира в това положение на изпитателно, хипнабилно внимание, което всъщност прави внушението по-лесно. Първото внушение, което надделее, се налага веднага чрез предаване на всички умове и направлението вече се установява.“

„Тълпата, блуждаейки винаги в границите на несъзнаваното, податлива лесно на всякакви внушения, разполагаща с чувствата на съществата, които не могат да се обърнат към влиянието на разсъдъка, лишена от всякакъв критичен разум, е крайно лековерна. За нея невероятното не съществува.“

„Създаването на легенди, които циркулират в тълпите, не се обуславя само от крайното им лековерие. Те са плод и на крайното обезобразяване, което събитията претърпяват във въображението на събраните хора. Най-простото събитие, видяно от тълпата, става скоро едно преобразувано събитие. Тълпата мисли образно-емоционално и представеният образ предизвиква цяла серия от други, които нямат никаква логическа връзка с първия. Тълпата смесва това, което разстроеното ѝ въображение прибавя към истинското събитие, с действителността. Тълпата не разделя субективното от обективното. Тя приема за реалност образите, предизвикани в нейното несъзнавано, които често пъти имат само далечно родство с наблюдаваните събития“

„Не трябва да реферираме към умствените качества на лицата, които съставляват тълпата поотделно. Тези качества са без значение. След като влязат в една тълпа и глупавият, и ученият, стават еднакво неспособни да наблюдават трезво.“

„Фрегатата „Красавицата“ е кръстосвала морето, за да намери корветата „Люлката“, от която силна буря я отделила. Било посред бял ден и напълно ясно небе. Изведнъж часовоят забелязал блуждаеща ладия. Целият екипаж отправил поглед към означеното място и всички офицери и моряци видели ясно сал, влачен от ладия, натоварен с хора, които подавали знаци за помощ. Това била колективна халюцинация, стартирана от часовоя и заразила останалите. Адмирал Дефосе веднага изпраща лодка на помощ на пострадалите. Докато се приближавали, моряците и офицерите от лодката, продължавали да виждат „маса хора“ да се движат, да махат с ръце, както и да чуват глухите викове, издавани от тях. Когато лодката се приближила, намерили сам няколко клона от дърво с листа, откъснати от близкия бряг. Пред такава осезатена яснота разбира се, халюцинацията се изгубила.“

„Трябва да считаме за плод на пълна измислица книгите по история. Това са фантастични разкази на събития, зле наблюдавани, придружени от обяснения, направени след края на случката. Да рови човек из развалините, е много по-полезно, отколкото да си губи времето с четенето на исторически книги.“

„Каквито и да бъдат чувствата на една тълпа, лоши или добри, те имат винаги двойнствен, черно-бял характер. Биват много прости и много прекалени. В това отношение, човекът в тълпата се доближава до първобитния.

Прекалена в своите емоции, тълпата се повлиява само от силни чувства. Ораторът, който иска да я прелъсти, трябва да злоупотребява с жестоки твърдения. Да преувеличава, нагажда, да повтаря и утвърждава желаното от него, без реално да доказва нищо със стойностни разсъждения – ето средствата за убеждаване, добре познати на ораторите на масови събрания..

Няма нужда да споменавам, че прекаляването в тълпите се отнася само до чувствата, но в никакъв случай до ума. Вече казах, че от самия факт, че едно лице влиза в тълпа, умственият му капацитет спада веднага и то значително.“

„Тълпите познават само простите и крайни чувства. Мненията, идеите и вярванията, които са им вдъхнати, се приемат или отхвърлят от тях в цялост и са считани или за абсолютни истини, или за абсолютни грешки (разцепване, бел. ред.). Така е винаги с вярванията, посети чрез внушение, а не чрез разискване.

Отделният човек може да е способен да понася противоречията и разискванията, но тълпата никога не ги понася.“

“Ако в границите на моралността приемем появяването на дадени качества като самоотвержеността, предаността, себенезаинтересоваността, самопожертвователността на самия себе си, можем да кажем, че тълпите са способни на моралност. (инстинктивна, заразно-сугестивно индуцирана, несъзнателна, бел. ред.)

По-често обаче за тълпите е характерно ниското морално равнище. Защо? Просто защото инстинктите на унищожителната диващина, остатъци от първобитните времена, се таят в дъното на душата на всеки от нас. В живота на отделния човек ще бъде опасно той да ги удовлетвори, но когато е погълнат от една безотговорна тълпа и следователно, ненаказуемостта му е осигурена, това му дава всички възможности и предпоставки да ги следва.“

„Каквито и да бъдат идеите, вдъхнати на тълпите, те могат да станат господстващи само при условието да са облечени в много проста и абсолютна форма. Тогава те се представят на тълпата във вид на образи и са достъпни на тълпата само под тази форма. Образите на идеи не е нужно да са свързани помежду си чрез никакви видими връзки на аналогия или последователност, могат да се заместват безпорядъчно. Ето защо виждаме в тълпата да съществуват рамо до рамо най-противоположни идеи.

От самия факт, че една идея е достигнала до тълпата и може да въздейства, колкото голяма и колкото вярна да е била в своето начало, тя е лишена почти от всичко, което е съставлявало нейната висота и грандиозност.

Даже след като една идея е претърпяла опростяване, което я е направило достъпна за тълпите, тя действа само когато проникне в несъзнаваното на тълпите и се превърне в чувство.

Не трябва да вярваме, че само защото истинността на една идея е безспорна, тя може да даде своите последствия даже в култивираните умове. Лесно се уверяваме в това, като виждаме, че и най-ярката демонстрация има малко влияние върху болшинството от хората. Яснотата, ако е ослепителна, може да бъде призната от учения слушател, но в следствие на несъзнаваните си механизми, той скоро ще се върне към старите си, интернализирани първоначално вярвания. Ако го видите след няколко дни, той ще ви повтори на ново старите си аргументи, точно по същия начин и в същата форма.“

“Трябва дълго време, преди идеите да се установят в душата на тълпите, но още повече трябва, докато излязат от там. Тълпите също са в закъснение от гледна точка на идеите с много поколения, в сравнение с учените и философите.“

„Не може по един абсолютен начин да се каже, че тълпите не разсъждават и не се влияят от разсъжденията. Аргументите и доводите, които употребяват онези, които умеят да им въздействат, от логическа гледна точка са от толкова ниска проба, че само по далечно подобие можем да ги оприличим с разсъжденията.

Слабите разсъждения на тълпите са основани върху повърхностната асоциация, а не върху дълбоката аналогия*. Те са подобни на мисленето на ескимоса, който като от опит знае, че ледът е нещо прозрачно и се топи в устата, заключава че и стъклото, тяло също прозрачно, трябва да се топи в устата. Мисленето на тълпата е като това на дивака, който си въобразява, че когато изяде сърцето на някой свой храбър неприятел, ще добие неговото юначество.“

*Асоциацията в мисловния процес представлява повърхностно, по външни видими признаци свързващо подобие. Аналогията е дълбинно, по ядрени, дълбоко структурни идентичности свързващо подобие.  

„Тълпата не разсъждава, приема или отхвърля идеите в крайност, като не търпи разисквания, нито противоречия. Върху нея действа внушението, което тотално изпълва кръга на нейното разбиране и се стреми веднага да се изрази в действие. Тълпата умело наелектризирана, е готова да се пожертва за идеала, който ѝ е бил внушен. Тя познава само силните и крайни чувства, като едва породилата се антипатия, се превръща тутакси в ненавист.“

Ключови думи и фрази: регрес до инфантилност и деградация до дивашка примитивност; срив в интелигентността; загуба на връзката с реалността; асоциативно плитко мислене; липса на аналогично абстрактно мислене; загуба на собствените индивидуални особености; хипнабилност, внушаемост, образно-емоционално манипулируем транс, заразителен рапорт; конструктивна памет/ конфабулация; колективна налудност и халюцинация; разцепване/ черно бялост; моментност на настроенията; нужда от водач; слаба псевдо-разсъдителност, опростяваща крайно, облечена в абсолютни термини и нетърпяща противоречия, сложност и цялост; бавна промяна на заложените вярвания; 

………………………………………………..

Ловопатия

 „Обикновено когато не можем да упражним тези разрушителни инстинкти върху подобните си, ние се ограничаваме да ги упражняваме върху животните. Един и същ е източникът на страстта към лова и зверските деяния на тълпите. Тълпата, която разкъсва бавно една жертва без защита, ни дава доказателство за живеещата в несъзнаваното ни диващина. За философа тази жестокост е близка с тази на ловците, които се събират на дузини, за да си доставят (примитивно психопатно, бел. ред.) удоволствие при преследването и изтърбушването на един нещастен елен от техните кучета.“

Ключови думи и фрази: психопатия, природопатия; примитивизъм, диващина; 

………………………………………………………….

За воденето на тълпите и водачите им

„Тълпите уважават послушно силата, а добродушието малко им прави впечатление. За тях то е слабост. Техните симпатии никога не са били на страната на мирните водачи, а на страната на тираните, които грубо са ги владели. На тези последните, те са въздигали най-високите паметници. Ако после са захвърляли в краката си падналите деспоти, то това е било само защото, като са загубили своята сила, те са влезли в категорията на слабите, които те презират, защото не се боят от тях.

Любимият тип на тълпите ще прилича винаги на Цезар (социопатен нарцисизъм, бел. ред.). Неговият блясък ги прелъстява, неговата властност им се налага, а неговата сабя ги плаши. Могъществото на водителя е силно деспотично и точно по тази причина то се налага.“

„Можем да установим едно доста рязко разделение в групата на водителите. Едните са хора енергични, със силна но временна воля. Втората – много по-рядко срещани – са хора, които имат воля силна и дълготрайна. Настойчивата воля, която притежават, е една много рядка способност, при това много силна и кара всичко да се огъва пред нея.“

 „Водачите имат голям интерес да се впускат в най-невероятни преувеличения.“

„Водачът на тълпите може да е интелигентен и образован, но в повечето случаи това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като показва сложността на нещата в целостта им, като си позволява да ги обянява и разбира, тогава интелигентността му потиска силата на убежденията, нужнни на апостолите (освен че губи тълпата, която не може да следва и разбира високия му интелект и цялостна визия, бел. ред.). Великите водачи от всички времена и особено тези на революциите, са били ужасно ограничени хора, но въпреки това с най-голямо влияние.

Страшно е понякога да се замислим за силата, която дава на един харизматичен човек, притежаващ уважението на тълпата, силното му убеждение, съчетано с крайната ограниченост на разума му.“

„Чудесната и легендарна страна на дадено събитие, най-лесно поразява тълпите. Когато анализираме една ситуация, виждаме че всъщност чудесното и легендарното са истинските ѝ опори. В историята виденията (фантазията, паметовите лични и групови, идеализирани или девалюирани конфабулации, бел. ред.) играят по-голяма роля, отколкото самата реалност. Нереалното и ирационалното преобладават винаги над съзнателното и реалното.

Хляб и игри съставлявали някога за римския плебей идеалното щастие. След векове този идеал се промени малко.

Всички знаменити мъже от велики времена и страни, включително и абсолютните деспоти, са смятали народното въображение като основа на тяхното могъщество и никога не са се опитвали да управляват в разрез с него.

Не са само самите факти, които са поразили народното въображение, а и начинът, по който са се разпространили и представили. Фактите трябва да произведат ясни, емоционално наситени образи, които да завладеят и изпълнят и обхванат ума. Който познава изкуството да влияе върху въображението на тълпите, знае също и изкуството да ги управлява.“

“Една верига от логически разсъждения е трудноразбираема за тълпата. Ето защо ни е позволено да кажем, че тя не разсъждава и слабо се влияе от високото или дори нормално логическо разсъждение. Понякога се учудваме, когато четем и откриваме слабостите в известни речи, които при все това, са имали огромно влияние върху тълпите, които са ги слушали. Но ние забравяме, че те са били предназначени само да увлекат множеството, а не да бъдат провеждани и слушани от философи. Ораторът, който е в постоянна връзка с тълпата, познава представите и образите, които я прелъстяват. Ако сполучи, неговата цел е постигната и двадесет речи оттук насетне не струват колкото бяколкото фрази, достигнали до емоцията на онези, които е трябвало да бъдат убедени.“

„Неспособността на тълпите да разсъждават, унищожава всяка следа от критичния дух в тях, шанса да различават истината от лъжата, да изразят едно точно съждение върху каквото и да било. Решенията, които тълпите приемат, са решения наложени, а никога не са решения обсъдени (освен формално, бел. ред.). В това отношение, много са хората, които не стоят личностово по-високо от тълпата. Леснотата, с която известни мнения стават общи, се дължи главно на неспособността, в която се намират повечето хора, да създадат свое мнение, основано върху индивидуализирани  собствени разсъждения.“

„Тълпите слабо се влияят от разума и разсъждението, а разбират само повърхностното асоцииране на идеите. Към техните чувства и никога към техния разсъдък, се обръщат ораторите, които знаят как да им влияят.“

„Чистото и просто уверение, е едно от най-сигурните средства, за да втълпим в ума на тълпата някоя идея. Колкото твърдението е по-кратко и по-ясно се вижда, че е без доказателства, толкова е по-могъщо.“

 „Несъзнателно тълпите обличат в една мистериозна сила политическата формула или шефа си, който за минута им е напълнил главите с фантазии.

Всичките основатели на религиозни или политически вярвания са ги прокарали, защото са знаели как да наложат на тълпите своите чувства на (нарцистичен) фанатизъм, които карат човека да намира щастието си в обожаването, подчиняването и дори в готовността да отдаде живота си за своя идол. Така е било във всички епохи. В своето хубаво съчинение върху Римска Галия, Фюстел дьо Куланж забелязва, че не чрез своята сила се е крепила Римската империя, а чрез фанатично-религиозните чувства на преклонение, които е вдъхвала. „Безподобно ще бъде в историята на света – казва писателят – един режим, мразен от народа, да продължи цели пет века. Иначе не можем да си обясним как 30 императорски легиона са могли да принудят 100 000 000 хора да се подчиняват.

За тълпите трябва да бъдеш или бог, или нищо.

Във вечната борба срещу разума (съзнание, наука, бел. ред.), чувството (несъзнавано, образна емоционалност, бел. ред.) никога не е било побеждавано.“

„Народите не се управляват както го изисква техният минутен каприз, а както го изисква техният характер. Характерът на народа, а не управленията, е този който ръководи съдбата им.“

„Народът обича помпозни ритуали, показни церемонии, зрелищност, преувеличени думи и формули.“

“Тълпата винаги е готова да слуша човека, надарен със силна воля, който знае как да я направлява. Хората в тълпата губят всякаква воля и инстинктивно се обръщат към този който я притежава.“

„Големите водители, които са повдигали душата на тълпите, независимо дали са хора духовни или на революциите, са могли да упражняват хипнотизирането си над тълпите, само след като те самите са били хипнотизирани (дълбоко повярвали в това, което проповядват, бел. ред.). Единствено при това условие те са успявали да създадат в душата на тълпите онази сила, която се нарича вяра и която прави човека роб на неговите мечти.

Главната цел на водителите, е да генерират вяра – била религиозна, политическа или социална, вяра в някое лице, в едно дело или идея. Ето защо тяхното влияние винаги е голямо. Да дадеш на човека вяра, е като да удесеториш неговата сила.

Големите исторически събития са били реализирани чрез заслепени вярващи, които са имали само вярата на своя страна. Не с начетените и философите, нито пък със скептиците са се въздигали големите религии, които са управлявали света, нито големите държави, разпространили се от едното полукълбо до другото.“

„Героят, когото тълпата акламира вечерта, е презрян от нея още на другия ден, ако е постигнал неуспех. Реакцията ще бъде толкова по-голяма, колкото уважението е било по-голямо. Тълпата тогава счита падналия герой за равен на нея и отмъщава за това, че се е подчинила на неговото първенство, което вече не му признава.“

„Надареният с достатъчно обаяние водач притежава почти абсолютно могъщество.“

“Подобно на животните, човек естествено е подражател. Подражанието е една нужда за стадния човек, но при условието то да бъде съвършено лесно. Тази нужда е, която прави толкова силно влиянието на това, което наричаме мода. Що се касае за мнения, идеи, произведения на изкуството или просто дрехи, колко са онези, които смятат да не се подчинят? Не с аргументи, а с модели се управляват тълпите!“

„Чрез съобщителност (заразителен рапорт, бел. ред.), а никога чрез разсъждения, се разпространяват мненията и вярванията на тълпите. Ето защо мнение, което е станало общонародно, винаги с голяма сила се натрапва и на най-висшите социални слоеве, колкото и видимо абсурдна да е тържествуващата в него идея.“

„В парламентарните събрания отново откриваме общите признаци на тълпите. Простота на идеите, раздразнимост, поддаване на внушения, преувеличаване на чувствата, решаващо влияние на водачите. Парламентарните тълпи са много податливи на внушения и както винаги, внушенията идват от водачи, които се ползват с уважение. Важно е да се отбележи, че в парламентарните събрания, внушенията имат силно очертани граници (според политическите фракции, бел. ред.).“

“Непознатият оратор, който илиза с една реч, пълна с добри разсъждения и с нищо друго, никога няма да бъде изслушан от тълпата. “

Ключови думи и фрази: деспотични насилници,  социопатно-нарцистични тирани; отхвърляне на добродушните управници като слаби; окултуреният, холистично-философският и комплицирано богат ум, който пречи на водача на човешкото стадо; заразителен рапорт, подражание; хипнотизиращо въздействие чрез образност, преувеличения, задействане на емоциите, повторения; обаятелният примитив със силна воля и характеропатна наглост; ритуалност, зрелищност, хляб и игри; мода и готови модели; индуциране на вяра; 

………………………………………………………………………..

Вулгаристан

Спирала на съзнанието на тълпите – развитие и деградация

 „Паралелно с изчезването на идеала ѝ, расата губи все повече и повече основите, на които се държат нейната сплотеност, единство и сили. Индивидът може да расте в интелигентност, но колективният расов егоизъм (вътрерасова заедност, при външногрупов егоизъм, бел. ред.) се замества от едно преувеличено и бързо развитие на личния егоизъм, придружено от отслабването на характера и намаляването на способността за действие.

Това, което е образувало един народ, една общност. Се превръща в крайна сметка в агломерация от индивиди без свръзка помежду им. Агломерация, която изкуствено се поддържа още известно време от традициите и институциите. Тогава именно, разделени от лични интереси и убеждения, загубили вече способността да се управляват, хората търсят как да бъдат ръководени дори в най-дребните си действия и възползващите се от все още съшествуващата държава, упражняват поглъщащото си влияние.

С окончателното погубване на стария идеал расата (или етноса, или определящият една държава народ и т.н.) свършва накрая с изгубването на своята душа. Тя се превръща вече само в прашинки от личности и се връща към това, което е била в началото си: състоянието на тълпа. Тя получава всички преходни черти на тълпите, без състоятелност и без бъдеще. Цивилизацията, определяна от нея, тогава няма никаква определеност и е на произвола на случайностите.

Сганта царува и варварите напредват. Цивилизацията (или държавата, народът, формалната общност..., бел. ред.) все още може да изглежда цъфтяща, защото има външната фасада, която е сътворена в дългото минало, но всъщност представлява едно вече изгнило здание, което на нищп не се крепи и скоро  ще се сгромоляса.

Да преминава от варварство към цивилизация (други автори биха употребили термина култура, бел. ред.) преследвайки една мечта, после да упадне и умре, щом тази мечта загуби силата си – такъв е цикълът на живота на един народ.“

Ключови думи и фрази: народната душа - основите на един народ; краен индивидуализъм, егоизъм, загуба на общностната сплотеност; изгубване на народната душа; любяща общностна нравственост и безлюбно примитивна безнравственост; въздигане характеропатията и порока в култ; вулгарно варварство; спирала на съзнанието - надолу и нагоре;

...

Автор: Густав Льобон

Съставил тематичните извадки: Орлин Баев