За вълците единаци и отборните играчи

По-долу разсъждавам по тази статия: Loners help society survive

Във всички видове организми, от едноклетъчните, през растенията и цялата еволюционна градация от усложняващи се видове, до бозайниците, приматите и човека, се наблюдават два типа поведение.

Единият, колективистичното. При него имаме взаимно подпомагане, но и взаимно "на гърба" на другите организми възползване, подкрепа, но и по-лесна податливост на общи зарази...

Другият тип поведение: единачеството. Единакът не се ползва толкова от общия ресурс и подкрепа, но и е настрани от масовите зарази, както и се възползва от ресурси, останали странични за общата популация, но видими и достъпни за единаците. Те често са и по-различни. От по-странни като поведение, до по-силни и интелигентни, избиращи различни от тези на колективистите стратегии.

Това, което учените откриват, е че единаците, били те едноклетъчни, растителни организми, бозайници или примати, не са случайни или отхвърлени елементи, а закономерно налична част от глобална организмична еволюционна стратегия, подсигуряваща различие, достъп до странични ресурси и стратегии за оцеляване, развитие на вида генетично, поведенчески и социално. Всички сме чували за вълците единаци, чели сме за експериментите с плъхове, винаги делящи се на групи от изпълнители, лидери и индивидуалисти. Всички познаваме хора, предпочитащи собствени стратегии и поведения, различни от тези на масите. Стратегии понякога странни, но при някои и талантливи и гениални.

Оказва се, че като в своего рода био фрактал, кодиран организмично, масовото колективистично и около 30% индивидуалистично поведение, са естествено заложени в планетарната ни биомаса партерни.

...

Орлин Баев