Отвъд стените на страха

Леко смела история отвъд стените на шубето

Леле, ще се мре – много лош вирус. Ще се изтръшкаме кат‘ мухи ся, ти да видиш. А това заточение у дома, ми то направо робия, бре, ей гуй на новийо световен ред, намига зад вратата. Айде редчо, отивай тука на него... А всичко едно такова зловещо, чичо паричо натиска, а ние се гърчим ей така безсилно... Тц тц, ти да видиш... Ми то не знаеш да се гневиш ли, да се боиш ли... Ей на, скоро ни слагат чиповете в мозъко, пълнят ни с наноботчета и пълно подчинение – въъъййй, лоша работа, како Марийке. Мале, леле – какъв страх, какво шубе е обхванало народо... Мдаааммм...

Ще разкажа с няколко думи личните си преживявания по време на глобалното коронясване, като ще свържа вътрепсихичното с външносоциалното.  

Ниво на възприятие 1 – външна повърхност

Преди седем години имах рак на белия дроб. Жив съм – засега. Статистиката за оцеляване в развитите държави при тази онкология, е около 5% за първите пет години след третирането му. За по-силно развитите в халтурата държави като нашата, е 2-3%. За след пет години статистика няма, но се смята че има само изключения – тук таме някой още мърдащ, а след щателно търсене в нета, изскача някоя и друга сензационна статия за оцеляла след 10 г. кака... Но, ако кажем че статистиката за след 10 г., е 1% оцеляване, няма да срешим. Дали ще бъда в този процент след три и повече години? Не знам. Не държа особено. Ако е рекъл Джордж на Небето или имам да върша работа, правеща света малко по-добро място, да ме бъде. Ако ли пък простотията ми идва в повече на Битието, прав ми път, крива ми пътечка... Да бъде волята Божия!

От малък си бях дефектен. Силно пелтечещо момченце, с наследствено-неврогенно заекване. Мозъчето бъгнато – жичките, провеждащи говора, не работят. Маса народ в рода пелтеци. Майка силно заекваща... Пелтеците в зряла възраст, са 1% от световната популация. Едва 1% от този 1% успяват да го преодолеят до що годе функционален говор. Колко е 1% от 1%? Нещо с нула цяло, запетая... На сто заекващи, един успява да се научи да говори. Защото навикът, печалбите, статуквото, липсата на свързване психика-мозък и мозък-психика, неосъзнаване и неработене с подлежащата социална тревожност, удобната мрънкаческа нагласа, неследването на редовни, постъпателни усилия при ползване на говорна техника и отхвърлянето ѝ...

Свързано със заекването, около три десетилетия от живота си съм се варил в манджата на трвожността: социална, генерализирана, ситуативни панически атаки, депресия, натрапливости и хипохондрия, с целия спектър от симпатикотонийна вегетативна симптоматика. Мускулни брони, сковаване, сърцебиене, слон на гърдите, топка в корема, виене на свят, деперсонализация и дереализация и т.н.  Плюс тъпота и залюханост. Защото страхът изяжда потенциала. Преактивираната лимбична система отнема неврохимическите заряди от кората. Та да, тъпо копеле си бях – от страх. И сега не съм някакъв гений, но преди години, когато страхът преобладаваше, положението беше...задръстено...

За да се справи човек с букетно тревожно състояние, се иска доста себевглеждане, свързване точки, работа по хармонизиране характера, поведенческо предизвикване – нелека, нагорна пътека си е. Потърсилите помощ при добър терапевт не са много. А самостоятелно справилите се с десетилетно преживявано състояние, са единици. Аз минах през всичко сам...

Та, познато ми е вместването в единия процент, в изключението.

...

Външна буквалност

ото, което чух за прословутите 19 водки – пардон, за ковид 19, бе смъртност 1-2%... При положение, че не само разсъдително ментално, а през тялото и опита си, имам вземане-даване с болести, водещи до смърт в 99% от случаите, както и със състояния, персистиращи при 99% от преживяващите ги, но съм още жив, че и свободен от тях, въобще не се трогнах. Светът обаче зажужя, завря и закипя...

Като погледнах реалната статистика и мненията на трезви учени, се оказа че дори въпросният 1% е презавишен, а отчитайки коморбидност, възраст, журналистическа жълтопресна сензационност, илюзорни корелации от типа на „Блъснат от влак почина от коронавирус!“ (ползвам тази шега само като показателна метафора), начини на тестване, брой тествани и начини на стигане до заключения, прислушвайки се в мненията на безпристрастни лекари, биолози и епидемиолози, се оказа че реалният процент смъртност е по-малък и от 0.5% и дори по-нисък.

Ок, има го сладкото вирусче. Ок, мием се, носим маски и работим хоум офис. Няма проблем. Дори е приятно. Планетата си почива от човешкия вирус! Да ревем и се тръшкаме, не помага. Правим каквото е нужно, пък става каквото трябва.

Какво най-лошо би могло да се случи? Ами, да хипотезираме, че цялото ни 7 милиардно човечество се зарази от вируса. При смъртност от 0.5%, това са 35 милиона жертви. Но ,това е крайно и единствено хипотетично допускане, лишено от реална връзка с реалността. Всъщност вече съществуват ваксини, които постоянно се усъвършенстват. Всеки ден получавам поне по пет и повече научни статии с щателен рисърч, съобщаващи за разгадаването кода на вируса на все по-детайлно и прецизно равнище, за все по-ефективни медикаментозни лечения. С помощта на чудесната съвременна наука, процентите смъртност рязко се снижават. Когато към тях се добавят и хигиенните и карантинни мерки, снижаването на въпросния процент се доближава до тази от обичайните, вече съществуващи причинители.

На фона на 60 милиона смъртни случая годишно – половината от естествени старчески изменения, а останалите, от споменатите малко по-долу тук и др. фактори, присъствието на корона вирус смъртността, силно се нормализира и доближава до много други, върху които обаче не се акцентира.

Та, личното ми възприятие за конкретната ситуация, е пълната липса на тревожност по отношение на самия вирус...

...........

              Ниво на възприятие 2 – свързване точки

Започнах да чувам как официално се приема, че можем да бъдем проследявани през телефоните си, как ползването ни на електронни данни се лишава от конфиденциалност. Ок, не че досега макар и неофициално, не е било същото...

Замислих се как по света умират всяка година десетки милиони от глад, замърсена и заразена вода, рак който може да бъде лекуван чрез простички природни средства, но не е, защото от тях няма печалба, от малария, спин и т.н. От „обикновения“, поради факта, че си няма милиардна рекламна кампания грип, всяка година почиват около половин милион души. Не, не сравнявам круши с ябълки. Зад едните неглижирани причинители на смъртност, както и зад тунелната визия, свръхфокусирана избирателно и преекспонирано негативистично в ковид-19, стоят същите човешки фактори. Тези на тълпата и господарите ѝ. 

Общо взето, никога досега финансовият елит не се беше загрижвал за тези десетки милиони жертви на човешката алчност всяка година. Защото проследени обстоятествата около случването на тези милиони смърти, стигаме отново до властта и парите, до некачественото разпределение на ресурсите. Изведнъж обаче сега в цял свят се затръби за коронния номер на голия цар, поскачащ върху медийния батут на масовото хипнотизиране. Хипноза, стъпваща върху очевидно добра наука (от десетината когнитивно невронаучни статии, които получавам всяка сутрин, 5-7 понастоящем са относно изследване ковид19), но прерастваща в ирационалната ескалация на психологията на тълпите, нетърпяща сложна и центрирана цялост, но искаща черно-бялото си или добро, или ужасно.

Върху световните икономико-политически процеси разсъждават мнозина. Не искам да се спирам върху тази прозираща игра на тронове, водена от стремежа към власт, още власт и пак власт.

Свързвайки горните точки, започнах да се дразня. Чак се натрових емоционално за ден-два. Защото съм малък човек, а борбата със злото води само до това, че то от външно присъстващо, става вътрепроникнало... А един кораб плава добре по водите само докато те са извън него. Осъзнах това и започнах да се питам какво в мен събужда ставащото. Зад гнева открих страх от безсилието ми, от малкостта ми, от слабостта и безпомощността си да променя външно нещата.

Останах в слабостта си, отпуснах се в нея, заплавах смирено в ядрото на безпомощността. Появи се спокойствие, просветна ми, външният уж защитен, но всъщност безсилен гняв изчезна. Засмях се. :) В групата си „Естествена психотерапия“ в социалните мрежи, запитах как ситуацията смислено се отразява на хората.

Ето някои от отговорите им:

Орлин: Ходих сега до Еконт. Няма обичайното бързане - хората си чакат на опашката спокойно, с едно приемане на забавянето. Това забавяне сега ни помага да се погледнем, да пресеем излишното, да оставим в живота си смисленото. Да се виждаме, да общуваме, да сме готови да си помогнем, здраво да жертваме алчностите си, за да прозрем ядрото на малките радости, даващи доволство. Да живеем благодарно, да оценим че сме живи, да приоритизираме ценностите си. Да прочетем книга. Да поговорим по телефона просто ей така, не целево, а приятелски. Споделяйте доброто, което забелязвате в себе си и другите, моля!

М: В ограничението оценям свободата. Преоткривам достойството на малките неща, които топлят душата,радват, усмихват. Почивам от рутината. Поглеждам в себе си. Чета бавно и спокойно! 😊

Орлин: аа, свободата отвътре, когато е по-малка отвън. Ценно е! А бавното четене - когато сега можем да си позволим да излезем от визуалната свръхстимулация на хиперактивното, но плитко внимание, да потънем в ... книга. Да, в книга. Красиво е!

В: Чудесно ми се отразява ! Доволна съм и съм благодарна повече и от преди ! Тишина , чистота и спокойствие цари около мен . В магазина никой вече не ми се качва на гърба и не ме побутва с количката си , както преди . Не ми се налага изрично да заявявам , че желая да спазват дистанция с мен на опашката в аптеки , банки и магазини , нещо за което не веднъж ми се е налагало да се конфронтирам с другите . И още толкова много предимства и ползи намирам в това положение , че ми се иска да си остане така по-дълго , само съжалявам за тези , чиято имунна система няма да се пребори с вируса , но в крайна сметка приемам , че ще има души , които са избрали да си отидат точно сега и точно по този начин .

К: Днес в магазина. Гледам лицата на околните. Всички хора около мен са с маски. Разминавайки се, те открито се гледат в очите. От разстояние търсят погледа на отсрещния. Опитвам се да открия онова характерно присвиване на очи, което се случва при искрената усмивка. Виждам го. Не само в човекът, с когото се разминавам. Виждам го у почти всички пазаруващи, които дори дистантни някак си изглеждат близки. Вече съм пред касата. Пристъпвайки напред, разсъждавам върху това: Че ние обикновено установяваме зрителен контакт с хора, които харесваме и приемаме, а не с онези, които не харесваме или от които сме застрашени. Днес забелязах как хората се търсят с поглед. Харесват се и се одобряват, въпреки че се страхуват. Днес се разпознаваме, приемаме и харесваме по очите. Директния поглед, отправен към очите на друг човек. Да живеят маските! Повечето хора не осъзнават важността на зрителния контакт, но всъщност това е основният начин за изразяване на любовта. И докато се чудя кое надделява сега, любовта и приемането или страхът и отхвърлянето, в разни аспекти на живота ни, някакъв плътен глас ме извежда от мислите: Госпожо, как сте? Добре ли се чувствате?... Ваш ред е. - Погледът му е един благ, очите му греят, никак не е сърдит, дори напротив.

С: Зад обичайния поздрав със съседите се появи засмяност някаква, радост, сякаш ти казват "хей, радвам се, че те виждам". Със сгурност всеки таи в себе си своите си демони, но не сме по-груби един към друг, обратното. И има усмивки. Повече. И на работа е така.

И: лагодарение на теб и твоята помощ аз преживявам всичко което се случва леко. Заобичах страха, който ме доведе при теб преди години и сега той е моето гориво за живот,трансформиран в любов. Помагам и на другите хора, виждайки страха в очите им. Разбрах защо ми се случиха двете операции , за да израсна и аз да помагам на индивидуално и колективно ниво. Уплашени са хората, които са се вкопчили в материалното. Сега ще им се наложи да обърнат внимание на душата си и всичко светло, което е в нея. Ще видят и сянката си и ще им се наложи да я трансформират ако искат да живеят живота си осветен в любов и светлина. Друго няма да бъде възможно. Пазете се здрави и не унивайте. Растем заедно!

Орлин: Сигурно звучи странно, но обичам хората, на които помагам. И ако не обичам, не се получава нищо. А като я има любовта, е като една енергийна пещ - с лекота се разтапя страхът в тази леярна на смисъла и се поражда любовта. Защо пиша това? Ами, чудя се как да кажа, че сега изпитвам обич и ти я пращам, И.! Прегръдки от сърце в сърце!

И: Благодаря ти, Орлин - имаш я и от мен! Любовта е смисъла на съществуването ни, ти я върна в мен като ми помогна да осъзная и трансформирам негативните си модели на мислене. Чувствам цялата тази високочестотна енергия в себе си към всичко което ме заобикаля, към всички хора, към цялата планета. Заедно можем толкова много!!!

Орлин: Заедно! Заедно! Заедно! - това е мантрата на любовта. Външно е нормално да сме различни. Но вътрешно в духа си, сме едно! Имаме ли съзнателността за тази вътрешна заедност, външно също успяваме да съчетаем различията си и кооперираме качествено!

Л: Истинска благодарност изпитах преди два дни, когато се позабавих в един магазин за пчелни продукти. Наложи се възрастната продавачка да ползва и стълба... На излизане видях, че се е натрупала опашка, чакали са ме десет-петнадесет минути, а всички бяха спокойни, никой не възропта при моето излизане. Благодарих им за търпението, пожелах им здраве и хубав ден. 

Орлин: А здравото търпение, е продукт на любовта!

Н: Позволих си да чувам тишината в мен, да притихвам и да заобичам свободата,пак на същото място.

Орлин: Да, онази вътрешната свобода, която само се засилва от външното ограничение!

А: Приемам го спокойно, чакам да изтече времето. Даже ми избива енергия и желания за нов, по-добър живот в реалността. Готова към за нови победи. Но, ако свърша финансите, не зная точно как ще ми се отрази.

Орлин: Човек може с много и с малко. В работата си, в партньорската терапия, един от най-често чуваните факти е: "Докато нямахме, бяхме сплотени, обичахме се, говорихме си, разбирахме се, ценяхме малките неща. Сега като ходим на почивка на Сейшелите, Мавриций, Мексико и т.н. 4 пъти годишно, бизнесите вървят повече от добре и не можем да се гледаме ..." И на лично ниво често е така. Не че е правило и не че не може и другояче, но... Трудностите чистят и ни карат да оценим стойностното.

Г: Харесва ми че някакси никой не бърза, като на забавен каданс сме, все едно нищо не се случва, а всъщност толкова много неща се случват вътре в нас..😍😍 да не бързаме, защото който бърза трудно диша и трудно се смее...

Орлин: Да оставим душите ни да ни догонят!

Е: Благодаря, първо за повдигането, което почуствах от вас, Орлин Баев! И всички останали знайни и незнайни, близки и далечни!💐

Благодарна съм, за времето с близките, децата ми!🥰

Благодарна съм за споделеното време с животинките!🐕🐎

Благодаря, за това че подредих къщата, градината, че имах време да засея много зеленчуци, да обработваме градината с удоволствие и благодарност! Детето ми и то да сее и чувства, благодарността към тези растения🌻😁❤ Удоволствието от поникналите семена! 🌱

Благодаря, че се чувам повече с близките си приятели! 🥰

Благодаря за дълбоката свързаност и по-дълбокото съчувствие, което мога да изпитам към непознати и познати ! 🤗

Благодаря за уроците, които са по разтърсващи и желанието да се отдалеча и разгранича от подобно поведение! 🌞

Мoже би има още много...но все още неосъзнато! 

Орлин: Да, имаме време да сме заедно - с близки, с партньори, с любими и любимци. Да благодарим, да оценяваме малките неща, които се оказва, че са най-големи!

М: Аз се забелязах, че като легна вечер в леглото започвам да благодаря...не да искам, както преди, сега ми идват мисли с Благодаря...
Интересно ми е да наблюдавам себе си, преди не ми се получаваше , например един цял ден имах нужда от мълчание, получи се много естествено, сякаш си почивах, от цялото дърдорене и жужене...а странното беше, че шумът извън мен, си беше същият, но това, че аз мълчах, докато си вършех, онези същите обичайни задачи...промени нещо вътре в мен.
Вечерта, много се смях със семейството, на вицове, на какво ли не....беше ми олекнало, сякаш се бях наспала качествено...
Това ми се случи, много ми е интересно!

Орлин: А през тишината "говори" смисълът, събужда се онази интуиция, която насища миговете с потока на Живота. Онзи живот, който ако липсва, остава само едното живуркане.

Д: Как ми се отразява ли? Ами намирам време да обичам. Хората,които са ми важни, дома ми, книгите ми, мен самата. Намирам времето да поговоря, да усетя вкуса на обикновените неща, като да отидеш до магазина пеша. Да имам желанието за толкова обикновености. Сега имам спокойствие, обземащо ме като вълна,която идва и залива всичко бушуващо. И да, хубавото е,че сега разбирашхкой наистина ти е важен и те обича, той винаги намира начин да е с теб, дори и сега в това, така наречено смутно време.

Орлин: Важните неща. А още по-важно, разбираш че най-важните неша не са неща...

А: Днес е време за социални експерименти ...аз лично ги правя от години. Толкова е хубаво, че ни останаха едни очи от лицето ...за да помълчим , за да се видим , за да се поогледаме ,къде сме !? И колко ще е хубаво за тези които се бяха изгубили...Ако когато махнат от себе си всичко което се купува с пари и останат съвсем голи .и не намерят нищо ...ще се приближат към огледалото и ще си кажат ...Хей ...без малко да пропаднеш в бездната ....Е да , вярно е някои ще си купят индулгенции , но вече ще имат едно на ум ...

Ан: Аз съм на 51 години ....направих си една плей листа , с по една песен от всяка година - все любими ....То се смях , плаках от щастие , ревах с глас , ревах с глас / повторението не е грешка / мълчах.... , какво ли не беше .....сега съм спокойна , до кога не зная , но този е най-успешния ми експеримент от всички които съм правила със себе си !

М: Забелязах, че въпреки силния бунт в мен срещу ограничаването на свободата ми, станах по-спокойна, по-смирена, може би. Чувствам се по-искрена и добра в отношенията ми с другите, сякаш изолацията ме направи малко повече човек. Също така усещам едно свързване между хората, защото всички изживяваме едно и имаме сходни "проблеми". Сякаш макар далеч физически, сме по-близо и по-отворени един към друг.

Т: Откликвам на себе си...колко простичко звучи...Харесва ми това забавяне на ритъма, открива позабравени стремежи, показва, че всички сме просто човеци, въпреки материалните различия...

Конкретно - намерих най-накрая време и мотивация да започна един онлайн курс, отлаган дълго време...общувам всекидневно с приятели и откривам много нови страни на отношенията си с хората...различно е...пак рисувам моите си неща...Прегръщам децата повече, виждам искреноста и лекотата в игрите им и я попивам...Будно ми е...и в същото време притихнало...Няма да е същото когато всичко свърши...но най-хубавото е, че не ме е страх...имам мечти...

Д: Случват се прекрасни неща за мен. Много по-топли и отворени отношения. Има мир. Тишина. Приятно забавено и в същото време вълнуващо. Различни възможности се отварят за мен в професионален план. В ново начало се усещам.

Г: Имаме времето за връзката помежду си, дори и тя да е по телефона, но е по-освободена, защото ежедневните задачи не са в главата да приканват към себе си.
На улицата наистина беше уникално, когато един възрастен господин седна срещу мен, докато чакахме на опашка отвън, и ме заговори дали зная с какво да подсилвам имунната си система. Казах му, че явно сега става възможна топлината на селото, където дори напълно непознати хора се заговарят, защото там се приемат като общност, група, идваща и живееща в Едно - даденото село. И това се случва естествено там.
Връщам се към поздрава от моето село:
- Добър ден!
- Дал Бог добро!
Другите положителни промени - чудесата на Душата, чакали да дойде тишина, за да могат да излязат 💗
"Чудесата" са възможни, просто трябва да им позволим да се проявят.

М: През 2008г. си купих къща на село, която е достатъчно близо, но и достатъчно далеч от София и се получи своеобразна изолация защото работя от дома през интернет и сега понасям лесно ситуацията. Селото е в подножието на Мургаш и са възможни разходки в планината. Близкият общински център е на 8 км. и до там няма КПП - та и ти създава илюзията че си свободен. Синът ми и приятелката му дойдоха при нас още в началото на извънредното положение и факта че сме заедно ни държи с бодър дух и сплотени. Предполагам, че много семейства са така защото селото е пълно с хора и пред всяка къща има по две коли минимум. Всеки ден вършим неща по двора или къщата, които отлагахме. Вечер играем на разни игри и си говорим много. Казано накратко, карантината ни носи неподозирани ползи, особено в общуването. Бъдете здрави и осъзнати!

И: Продължавам работата навътре, която започнах преди година и прекарвам време главно сама и с дъщеря ми, макар че усещам, че вече имам нужда от свързване. Всички около мен обаче също минават през този процес сега и виждам колко добре им се отразява. И другото е, че хората са по-загрижени един за друг, по-мили, по-човечни. Всеки помага както и колкото може. Сриват се нещата, които никога не са били важни и започват да се ценят истинските такива. Страхът се трансформира в любов и единство, има красота. От нас зависи какъв точно ще бъде светът и ние самите, след като всичко отмине. Пречистване, смирение, промяна, осъзнаване, единство. Това се случва около мен.

Д:  Благодаря за тази чудна инициатива! Видях видри в градските зони на Сингапур и елени в тези на Япония, нашествия от костенурки по урбанизирани плажове, видях световната карта на замърсяването да свети в зеленото на чистия въздух. Виждам хора, които предоставят безвъзмездно труда, опита и знанията си, мрежата се изпълни с детски рисунки и усмивки, учителите най-сетне прекрачиха в света на технологиите и си подадоха ръце с родителите. Усещам силен молитвен дух и един все по-мощен егрегор на съпричастност и милосърдие. Души, които се чистят и политат.

Х: Моят свят не е коренно променен. Както каз а една приятелка: "Сега целият свят е в твоето положение", затворен у дома. И е така, и не съвсем. Радвам се, макар и ограничено, на спокойствие, птичи песни и свеж въздух в софийски квартал. Баща и син се радват на повече време заедно, работата от дома за първи път се допуска психологически и изживява като реална възможност. Макар и виртуално, сега сякаш сме по-близки с близките си. Осъзнахме силата на заедността, повярвахме и в личната такава на всички нива и в закрилата "свише". И въпреки масовото внушение (което редовно ми се натрапва като успокоение), че цялото семейство и рода сме "рискова група“, поне за момента, аз се чувствам спокойна за себе си и близките си и благословена и да дам по нещо - където и каквото мога. При перманентна заетост усещам лекота и здраве и вярвам, че всичко е за добро! Поздрави!

Орлин: Като ви четох, изпитах комбинация от благодарност, близост с душата ви и силен резонанс! Благодаря Ви за това силно споделяне!

М: Сякаш за първи път се срещнах със себе си лице в лице. Срещнах се с най-големите си демони - страхове,тревоги,комплекси. Явно до сега добре съм си ги тъпкала надълбоко.

Започнах да приемам и обичам тази своя страна.
Започнах да усещам спокойствие и мир в душата си. Чувствам се все по-добре в компанията си.

Медитирам всеки ден и се уча да бъда все по-добра версия на себе си.
Започнах да разграничавам обективната реалност от представата на егото ми за нея.

Ценя повече себе си и усетих как в същия миг започнах да ценя всички и всичко наоколо много повече. ❤️

Откривам щастие в малките неща - да си погледам цветята и да се погрижа за тях (между другото с всяка положена грижа мисля,че стават все по-красиви),да приготвя нещо здравословно с много любов за мен и любимия човек,да чета прекрасни книги,които ме обогатяват.

Усещам,че хората около мен и като цяло са по-добри и по-близки един с друг! Хубаво е ! Топло е !

Мисля,че животът е много красив и цветен. 

З: При мен различното в сравнение с преди е повече в забавянето на темпото на ежедневието, което ми идва добре имайки в предвид умората която чувствах във връзка с работата. Идва ми в доста повече, това, че в почти всеки разговор се вмъква и наболялата тема. И не само, липсва ми общуването с любимите ми хора. Но и това ще мине и макар на физическо ниво да донесе липси, мисля, че на духовно ниво създадената ситуация ще помогне и се явява като катализатор за доста хубави процеси, индивидуално и като цяло. И слава Богу започваме повече да се уповаваме на Бог.

Ю: За пръв път в живота си не бързам за никъде. Седя си в къщи, правя каквото ми се прави и не изпитвам вина.

Г: Пъстро ми е, както винаги всъщност. Всеки ден различно, но и всеки ден - подобно. В началото вътре в мен се случваше война. Войната се беше екстернализирала навън. Човечеството сънуваше кошмар - Нали Наблюдателят твори с Акта на самото Наблюдение?
Та и войната беше за Фокуса на Внимание. Какво да бъде? ..

Обстоятелствата са неутрални от една висша песрпектива, интегрирам това осъзнаване в самообучението си по съзнателно управление на фокуса и живот в Центъра си. 🌟
Така че адмирирам добросърдечния призив за споделяне на добрите, градивните неща, тези реалност предпочитам.

С: От София отидох в едно закътано село. Колкото и да е странно, започнах да се успокоявам вътре в себе си, осъзнавам много непотребни чувства в мене, озлобление, комплекси...започвам да се уча да реагирам на ситуациите по- сдържано и дори да мълча. Все хубави неща...

T: В началото бях много гневна на цялата овча ситуация, мрънках и се оплаквах.

Малко по-късно започнах да изпитвам силно желание да изляза от апартамента в Пловдив. Натоварих една кола багаж и заминах към родния Бургас. Близо до града имаме къща с двор. Тук сме от седмица. Осъзнах, че се случва нещо, за което съм мечтала. Времето да спре. Сега съм с любимата си стара баба, в селото, в което много обичах да ходя като дете. Наслаждавам се на аромата на селската къща и чета книги на светлината от огъня в камината. Децата играят на двора. Същия двор, в който и аз съм играла. Запланували сме да си отгледаме реколта. Всъщност е вълнуващо и съм сигурна, че храната ще има съвсем различен вкус, когато я отгледаме сами.

М: Сутрин е. Поглеждам през прозореца, има тънка мрежа, виждам светът разграфен на малки кубчета и същевременно сглобен. Мисля, че това се случва. Светът все повече се сглобява, съединява, съшива скъсаното, за да бъде картината една.

Все повече мир откривам в себе си. Дори за нещата, които преди са ме вбесявали, сега започват, но после тихо се кротват. Сякаш се опитвам да придам глас на нещо отминало, няма я същата сила, прегракнала съм и желанието да се "боря" не е същото. Приемането е повече. Това да го виждаш какво и да го оставяш да бъде. А това освобождава толкова място.

Една застиналост. Чудя се как ли иначе хората щяха да се обърнат навътре. Как ли щяха да се сблъскат така челно със страховете си, и то в концентриран вариант. Мисля си как всички тичат, тичат и се смазват от работа, спорт, пътувания, опитвайки да избягат от това, което ги "преследва" отвътре. Как се оставят на тази заблуда, на това модерните техники тип "шопинг терапия" и други подобни да изместват истински важните теми, индивидуални и колективни.

Виждам повече грижа, както за себе си, така и за другия. И това много ме радва. Най-после българинът се загрижи за цялото, за онези, които наистина ще бедстват. Тези, които имат повече, започват да дават.

Започва да става ясно, ако за някой досега не е било, какви са истински нуждите неща, за да живеем. Колко са претъпкани гардеробите, хладилниците, умовете ни. Колко е объркано сърцето. Ето там трябва да започне истинската подредба. А сега времето е идеално. И ако не стоим вторачени в телевизора/телефона по цял ден, ще можем да го направим. И когато дойде онзи момент, отвън, да излезем и да прегърнем друг човек, да го направим със сърцето си и да изпитаме простата радост от това. Това ще значи, че сме готови отвътре. Засега все оче гледаме картината отблизо. Отдалеч се вижда красотата ѝ и замисълът. Това е.

.........

Ниво на възприятие 3 – висока визия

Човекът е истински само когато живее по любящия смисъл. Наречи го Бог, Дао, Дхарма, но приматът се првръща в Човек едва когато преодолее сопата на страха, тласкаща го към вечно недостижимия морков на незадоволимите още и още страсти. Защото повече желания, повече страдания. В основата на желанието стои невежеството. Стои липсата на любов. Самата основа на искането, е отсъствие, липса на любов.

По-горе споделих, че когато прозрях икономико-властовите процеси зад димната, хипнотизираща завеса на масирано заплатената вирусна реклама на страха, насаждан в стадната психика, за няколко дни в мен се надигна мощна агресия. Безсилен гняв. Далеч отвъд ситуацията с коронно-властовия вирус на страха, преобладаващото мнозинство от човечеството ни се намира в невротичен конфликт между страховете си и компенсацията им, най-често частична и неефективна. Един италиански колега нарича индивида от човешкото множество хомо невротикус нормалис – „нормално“ невротизиран човек.

Начинът за справяне с тази невротизираност, е като или същинските нива на човещината бъдат тотално „орязани“, или като конфликтът бъде разрешен до диалектичния синтез на противоречието му до по-високата гледна визия на любовта, мъдростта и свободата на човека-творец, част от една разумна, многопластова, съзнателна вселена.

Първият, по-лесен начин, е любовта тотално да бъде низвергната, смисълът отхвърлен, двуногият изцяло да се идентифицира с тялото, нагоните и физико-икономическото си оцеляване и благополучие, целта на което оправдава всякакви, дори и най-диаболичните средства за посигането си. Тук механичният картезиански рационализъм, е поставен в позицията на господар. Но, една дефиниция на ада може да бъде: интересът клати феса, а любомъдрата нравственост отсъства. Процес на психопатизиране, обездушаващо обезчовечаване.

Вторият начин невротичният конфликт да бъде разрешен е, както споменах, чрез въздигането му до любовта. При такава визия се вижда, че нищо не е случайно, а синхронично мъдро. Вижда се, че злото без да го разбира, служи на Бога, на Дхарма, на любомъдрите закономерности на Битието, изпълнено със смисъл. Това не е някаква наивно-розова или позитивничка панорама, не. От такава позиция знаем, че всичко е на мястото си – приемаме злото, трудното и промяната толкова, колкото и доброто, приятното и подсигурено защитеното – без отбягване на първото и отвъд вкопчването във второто.

Та, каквото вътре, такова и отвън. Както вътрешно се справяме с противоречията си, така и външно възприемаме ставащото.

Преди няколко години, преди да се появи онкологията, през която преминах, се бях възгордял. Нарцистично исках да блесна, да се чува името ми, да бъда по телевизиите, да съм известен... Ракът ми показа червен картон. Благодаря му! „Клекнах“, смирих се. Оттогава съм по-тих, обран, смирен, по-непоказващ се. Повече трупащ в склада на вътрешната си съкровищница и по-малко поставящ на витрината на социалната си персона.

Ето го вирусчето. Казват, че хората с рак са в рисковата група, а тези с рак на белите дробове, са си направо смъртници. Усмихвам се. Да, карантинни мерки, хигиена, да. Знам обаче, че има по-мащабни от това фактори, определящи продължаването за още известно време тук или не. Никакъв страх от това. Пълно отсъствие.

Ето, виждам глобалните икономически игри на престоли (препращам към едноименния филм и свързвам аналогично със ставащото). Малък съм пред тях. Боря ли се против злото, ставам на пепел и прах – чувствам го. Не е това начинът. Защо да се боря? Та нали то е маша „в ръцете“ на Бога! Да, мащабни обществени промени ни очакват. Ами супер. Ако не можем да бъдем свободни, съзнателни сътворци на Твореца, разумно и смислено прекарващи жизнените си цикли в хармония с планетата и природата, за известно време е по-добре да бъдем роби (къде метафорично казано, къде в смисъл на наложено ограничение...). Поне външно. Защото свободата тежи, когато съзнанието е на споменатото по-горе невротично равнище, а при психопатното се првръща в свободия и тотална безотговорност, при служба единствено на егоцентризма си, на всяка цена.

Ведно с масовото, технологично подпомогнато оскотяване, загуба на изконните принципи на мъдростта и преобръщане на ценностовата система с главата надолу, в една по-малка, но много по-съзнателна част от човечеството, масирано настъпват мощни промени, порастване до Богочовещината на съзнателността, единна с Бога. Избирам да бъда част от тази човешка извадка. Поне се стремя към това!

...

Орлин Баев