Обратна връзка

Доколко даваната обратна връзка е обективна?

Обективна е, доколкото даващият я, е преработил и познава себе си - тогава през тази си адекватна свързаност с вътрешната си, а оттам и с външната взаимоотношенческа реалност, когато е искрен, обратната връзка е обективна. Когато себепознанието е слабо, човекът дава обратна връзка през непознаваните си и нетрансформирани характерови сценарии - през тях пречупва и изкривява силно. Това пречупване е от идеализиращо възхваляващо, до обезценяващо принизяващо, като минава през блудкаво сиво безразлично, но отново отклонено от актуалната споделена личностова реалност на получаващия такъв фийдбек.

Реакцията на получаващия, също е съответна на себепозннието и преработката на характеровите му потенциали до адаптивни. Ако тази работа е свършена в сносна степен, такъв никак не се впечтлява от идеализираното му въздигане на пиедестал, сам детронирайки се до адекватната си реална позиция.

Нито пък се свръхвпечатлява от девалюиращия негативен трансфер на даващия обратната връзка. Да, заболява го, защото е обичащ човек с разтворена докрай душа и сърце. Но, знае че принизяващото обезценяване в малка степен се отнася до него и затова не го приема толкова лично. А доколкото се отнася, приема и се учи.

Когато обаче получаващият фийдбек, е незрял и не се познава, възхваляващата идеализация го възбужда, радва, дори го въздига в своего рода хипомания, приемайки я за чиста добавена стойност към собствената му нарцистична гордост.

Идеализацията обаче задължително не след дълго флуктуира в противоположния полюс на негативния трансфер на собствени, на даващия фийдбек характерови негативни себеотносни интроекти, които той садистично-злобно приписва на ти-обекта. При коментираната незрялост, последният автоматично добавя такъв параноиден негативен трансфер (споменавам по-тежките варианти - има и по-леки), към собствената си характерова параноидност, което води до "взрив" от огромна болка, търсеща излаз чрез емоционална и недай си боже, актуална нападателност.

...

Орлин Баев