Маймуночовек и Богочовек

Човекът убиец

https://neurosciencenews.com/brain-volume-evolution-extinction-17923/?fbclid=IwAR07Ncj2sZ6eI8nlXiC_DV51i1umxlam8S4uCAZrMjRHLNsagw2n-Dln2EQ

Какво ни казва тази ключова статия (линкът по-горе) ?

- Човешкият вид е убиец.

- Където и да се появи човекът, протичат масови убийства и заличаване на видове. Процес очевиден в наши дни, както и древен археологически факт.

- Човешкият вид дължи развития си, по-обемен и комплициран мозък на факта, че е бил и е убиец, преследващ и насилнически отнемащ живота на братята си животински видове.

- С по-осезаемото присъствие на планетата на човешкия примат отпреди около 2 милиона години, започва масираното убийство на по-големите животински видове. Тоест, масовото заличаване чрез убийство на видове от човека, особено нагледно наблюдавано понастоящем, е стара песен на нов исторически глас.

- Най-обемен човешкият мозък е бил преди около 300000 години.

- Когато едрите животни все повече са били варварски избивани от примитивния ни вид, на насилническата кошмарно агресивна човекомаймуна ѝ се е налагало да убива все по-дребни събратя животни, което е изисквало творческо-убийствена иновативност, участвала в поумняващото развиване мозъка на човешката маймуна-убиец, сформирането и усъвършенстването на членоразделния език и въобще, на когнитивните процеси.

- С масовото навлизане на земеделието, домашното животновъдство и уседналия живот преди около 10-15000 г., мозъкът в преобладаващата маймуночовешка извадка спира развитието си и дори деградира.

 

Статията от линка прочетох набързо преди няколко дни. Изводите, до които научно стига авторът, са потресаващи. Маймуночовекът е насилнически убиец, дължащ интелекта и техническите си постижения на жаждата си за по-ефективни убийства. Интелетуалният изказ на прекрасната разумност на ведите и упанишадите, на тората и бхагавад гита, културните, философски, поетични бисери на човечеството се оказват клони, цветове и плодове на корени, потънали в мрака на психопатното, отцепено от любовта, примитивно насилие.

 

Анализ на човека убиец

Напоследък преждепопулярното наричане на човека "Хомо Сапиенс" някакси се изгуби...  При наблюдаваното поведение, да се нарече видът ни разумен, би било пожелателно етикетиране. Да, имаме потенциала да сме много повече, но е нужно да бъде проявен.

Психоанализата на обектните отношения брилянтно обяснява горепосочваната приматочовешка, инфантилна примитивност.

В ядрото си Човекът винаги е бил неотделима част от цялото на природата, живота, космоса, Бога. Това, че маймуночовекът така безумно руши природата, говори че в себе си е откъснат, далеч, отцепен от вътрешната природа на целостта си.

Понятието частичен обект от анализата на обектните отношения изразява много. Характерно е за т.н. параноидно-шизоидна позиция, в която през типичния за такава динамика инфантилен нарцисизъм, добрият обект идеализирано се интроектира, а лошият параноидно се отрича, отцепва се всъщност дълбоко в самия себе си, но несъзнавано и затова активно се проецира в "лошия" друг и света, който си позволява да не задоволява нарцисизма. Така единството между аза и света е невъзможно (докато не бъде разрешена тази позиция), а собствените параноидни отречени "парчета" са активно виждани в света и другостта, от която човекът агресивно се защитава, а като първичен импулс, буквално желае да разруши.

Това наблюдаваме в света - един примитивен, силно незрял човек, застинал в архаичните си, инфантилни динамики и защити, проективно идентифицирани и реализирани в света, превръщайки го в ад.

По-висока позиция е нужна - тази на любовта, умееща да обедини, да прегърне, да преодолее собствената разцепеност до мъдрото си единство. Оттам и вътрешното единство с външната другост би било директно осъзнавано, а светът и планетата биха били проекция на вътрешния хармоничен "рай". Не розовичко идеализиран такъв, а този на зрялата цялост.

 

Осъзнаването на красотата ще спаси света

Когато индивидът съумее в процес на психотерапия или житейско израстване да осъзнае и оттегли тревожно наситените си, приписвани на света проекции, започва все по-активно да осезава източника им – собствените страхове, постепенно все повече прегръщани, приемани, обемани и трансформирани от любовта. Любовта оцялостява и превръща приматочовека в Богочовек. Любовта дава смисъл, благодарност, доволство и оценяване на „малките“ неща, вдъхновение, очарование и приказна радост от житейското пътешествие. Любовта естествено прави провеждащия я уверен в себе си като неотделима част от единството ѝ, свързващо го с разумната заедност на съзнателния, целокупен живот. В любовта чувството за самотност изчезва, дори човекът да се намира по средата на нищото – защото отвътре си е единен с живата тъкан на съзнателното Битие, изпълнена с неслучайна разумност. Любовта ни насища с ресурс, от позицията на който можем да простим, да израстваме, да си помагаме взаимно, вместо да конкурираме болните си егота, да сътрудничим от позицията на любящите си души. Любовта създава красотата и предоставя на провеждащите я осъзнаването ѝ.

Както казва великият Николай Рьорих: „Осъзнаването на красотата ще спаси света!“.

Защо осъзнаването на красотата спасява? Защото красотата и съзнаването ѝ са дериват и израз на любовта. Само любовта има силата да прихване убийствената природа на насилническия маймуночовек, за да трансформира и влее примитивните му импулси в съзидателния, мъдър смисъл на Богочовека.

 

Две човешки природи – цялост

 

Маймуночовекът

Ето го приматочовекът. Биология, нагони и интелект, подчинен на тези нагони. Целта оправдава всякакви средства за постигането си. Целта е оцеляване, налагане, власт, още власт, средства за постигането ѝ, секс и още секс, стадни привилегии, телесно и материално подсигуряване. Психопатна разцепеност по нарцистично-параноидната характеропатна ос. Любовта, мъдростта, божествеността тук са само илюзорни думи, метаудоволствени фантазми. Целият свят егоцентрично и безумно е ползван за тактическите жалки цели на маймуночовека и практически унищожаван от глупостта му. Несъобразяващата се с дивашкия нарцисизъм другост автоматично задейства параноидната характерова подложка, насилнически-убийствено целяща унищожение. Примитивизъм, имал мястото си в процеса на еволюционно човешко развитие. Убийствено нагла и пошла диващина, дала известно развитие на маймуночовека. Оттук насетне обаче, поддържането ѝ при липса на оцялостяващо порастване, се превръща в рязане общия планетен клон и пропадане в помийната яма на душевното оскотяване, фасилитирано от техническото развитие, служещо на манипулативно властовите цели на един бездушен, злощастен „елит“.

 

Междинното ниво: невротикът

Невротикът представлява междинно и затова особено изпълнено с психични конфликти и противоречия ниво. Искам, но не ми стиска, трябва да бъде така, както смятам, че трябва правилно да бъде, но не е, искам приемане, но се чувствам унижен и отхвърлен, искам власт, но се спирам с цензурата си, искам любов, но се чувствам изоставен и се впивам като пиявица, искам топлота, мекота и хармония, но се раздирам от грубостта на света, искам висока култура, свят на идеи и висота, но този свят ме наранява, кара ме да се чувствам дефектен и неприспособен в него и затова бягам...

Характеровите невротични конфликти могат да бъдат поддържани, цял живот неразрешавани и чрез химически патерици изтласквани, замазвани и увековечавани, невежо полувиждани и приписвани на света и хората. Разрешаването им може да бъде в две посоки. Едната – загрубяващо профанизиране и пълно отрязване на душевната основа, при регрес до психопатно-маймуночовешкото ниво.Това е за его „интересът клати феса“ лесен, широк и удобен първоначално път, но впоследствие костващ всичко, носещо истинска радост и смисъл.

Другата посока, е разрешаването на характеровите невротични противоречия в посока любовта, като приматочовекът се превръща в съзнателен ученик в земната школа. По тази пътека маймуночовекът се превръща в Богочовек. Това правим в естествената психотерапия – фасилитираме вече течащия в човека процес на характерова хармонизация с ритъма на смисъла.

 

Ученикът

Да се огледаме наоколо си. Горите в Амазонка продължават да се изсичат. Чичко паричко решава, че на мястото на индонезийските джунгли ще бъде произвеждано палмово масло и съответно протича масирано-пъклено, кошмарно убийство на хиляди видове. По планетата всеки ден биват унищожавани стотици видове, просъществували милиони години преди количественият бум и качествената липса на съзнателност на маймуночовека да залеят глобуса.

България – както отделна, така и свързана пряко с дискутираните нива на съзнателност тема...

Съзнателният ученик в земното училище напълно приема сексуалните и агресивните нагони на маймуночовешката си подложка. Придава им обаче сакрален смисъл, въздига ги до любовта и съзидателната мотивация. Високият интелект на съзнателния ученик служи вече на Богочовека, като е поставен в позицията си на добър инструмент и слуга, където винаги му е било мястото. Невротичните конфликти биват разрешавани като характеровите вярвания са акордирани до синхронични с любомъдрия смисъл.

Бидейки дълбоко смирен, нежели мазохистично примирен, ученикът провежда и активно заявява любовта, на която се явява проводник. Планира и препланира житейските си цели, воден както от една стабилна връзка със социалната реалност, така и с реалността на любовта. Реализирането на целите му е мъдро, насително е с една особена смелост, идваща от сърдечното познание на любовта, при което прозира, че служейки на смисъла, целият Живот стои зад мъничките му стъпчици и усилия, толкова важни, колкото който и да е космически процес. Защото в любовта малко и голямо биват единявани в дълбинната важност на „простичката ежедневност“, превръщана в сакрален акт на Богослужение, в което парфюмът на доволството насища с приказния си чаромат.

...

Малката и прекрасна планета, която обитаваме, може да бъде земен рай. Знам това, виждам го в душата си и винаги съм го знаел. Зависи от това доколко подложката на маймуночовека ще бъде прихраната трансформативно така, че да захранва потенциалите на Богочовека.

Казах!

...

С обич,

Орлин