Пътешествие (Водена Регресия)

Калачакра
(Калачакра е символична мандала от върховите учения на тибетския будизъм, изразяваща устройството на Битието. Символът е разбираем само през проникновено себепознание)

За пръв път си правих регресия при колега някъде около 2010г. (по-късно с него водихме групови регресии). Тогава се видях в три живота, все като свещеник и монах. Последният преди този настоящия като руски свещеник. След тази регресия сякаш ми се отвори канал. Докато медитирах (правя го от десетилетия), следвайки преработката на травмите си, стигах до едно ниво в този си живот и оттам спонтанно „скачах“ в предишен. На випасана ритрийтите, в които участвах, тази работа през спонтанна медитативна преработка на изплувалите спомени от ранните години и утробата на мама, се задълбочи до спонтанно пренасяне в минал живот. Стана все по-лесно, автоматично случващо се, ярко, наситено и пълноенергийно. Спомените от минали животи прераснаха от бегли представи, в пълносетивни и истински не по малко от тези на заобикалящия ме отразен свят. 

Този „канал“ постепенно стана естествен като дишането. Докато аз самият работех психотерапия или хипнотерапия и участвах в процеса на клиента, свързан с реалността му с ясна критичност и отдадено внимание, на заден план казваното от клиента, потокът от енергията му, ме пренасяха в минало житие-битие. Понякога несвързано пряко с човека, но по-често виждах/ преживявах епизоди от животи, в които сме участвали заедно. Оказваше се, че често познавам този или онзи човек не от сега. В тази връзка, Учителят казва от сорта, перифразирам по памет: „Ако обичаш някого, познаваш го не от едно въплъщение!“ А в психотерапията, най-важна е любовта/ емпатията. Няма ли я нея, дори най-качествено следваната и вярна посока на трансформация, дори и най-точните методи и техники да се ползват, стават механични опаковки без вибрантно съдържание. 

Горното е просто увод. Искам да споделя последната регресия, в която участвах. Реализира се по време на обучението по Естествена Психотерапия, модул „Регресивна хипнотерапия“ с водеща Стефи Божилова, специализант в обучението по Естествена Психотерапия. Стефи се занимава професионално с регресии, поради което и поверих този модул. Дори не възнамерявах да участвам. Специализантите бяха легнали, а аз седях на стол. Малко по малко обаче полето на познанието ме обхвана и потънах осъзнато в алфа и тета честотата.

...

Пренесох се. Не в един минал живот, а в състоянието на душа. В едно СЕГА, в което едновременно изплуваха десетки, а след малко и стотици животи. Първоначалмо „минали“, а в последствие осъзнах, че започнаха да се появяват и „бъдещи“. Едновременно. „Минали“ и „бъдещи“ в кавички, защото в това състояние времето беше от относителна, до липсваща величина.

Когато се притеглях към някой живот, се разтваряше пред мен като файл. Можех да се вживея до идентификация с конкретната личност, живот, радости и печали, или да остана в позицията на наблюдател. Колкото по-„отвисоко“, толкова по-безпристрастно, от позицията на душа. Във всеки момент можех както да се вживея, така и да се оттегля и почувствам всички животи „отвисоко“, или по-скоро, от позицията на Себе си. От позицията на това Аз, което пътува от живот в живот, от тяло в тяло, но е много повече. 

Основно животите ми бяха от три категории (описвани сега от позицията на ума). 1-вата, на шаман, жрец, свещеник, знахар, лечител, монах. По-често мъже, но понякога и жени. 2-рата, свързани със секса. Мъже и жени, твърде много обичащи секса. 3-тата, на стремящ се да властва тиранин и подчинен на силова власт, отново и от двата пола.

Когато решавах да се гмурна в някой от тях, мигновено ме заливаше отначало главният му енергиен заряд, акорд или дискорд. Когато потъвах още повече, мощно се вживявах в конкретиката от чувства, образи, миризми, усещания, радости и скърби, болка и удоволствие, ситуации и събития. През цялото време между дадената личност и мен душата, течеше обмен, но не се губех в определения живот – вземах си уроците, ключовите опитности, грешките и задачите, и отново заставах в позицията на душа.

Когато решавах да осъзнавам всичките, които от десетки станаха на стотици (и повече), и минали, и бъдещи, тогава бях в центъра на нещо като златисто-бяла паяжина, като всеки живот бе едно от възелчетата в нишките ѝ. От всички тях в мен се вливаше мъдро познание, енергия, изстрадана опитност. Малко по малко чувството ми от любопитство, се превърна в желание да се освободя от тази самсарична паяжина. Тогава пред взора на възприятието ми започнаха ярко да изплуват бъдещите ми животи, сега далеч по-ярки и осезаеми. Отначало не много по-различни, но постепенно все по-светли, интегрирани, свободни от страх, вина, желания и привързаности, пълни с красота и виделина.

Първоначалната ми заявка бе „Свобода от зависимости!“. В тези бъдещи животи присъствието на виделината, Бога/ Дао, на духа, бе естествено. Именно тази истинност е, която освобождава от зависимостите. В един момент водещата насочи към среща с духовния водач и пред мен изплуваха Омраам Михаил Иванов и Беинса Дуно. Не толкова като образите от последните им земни аватари, колкото като енергийни същности, отпечатъка на които познавах прекрасно в душата си. Тогава пред мен се разкри трудно описуема сега с думи панорама на духовния свят във високите му измерения. И не само панорама, но чувствознание, през което повечето от това, което тук на земята определяме като важно и сякаш ни прави хора, стана тотално незначително и избледня на фона на заобикалящата ме красота. 

Тогава сякаш събрах всичко от животите в Себе си, конвергирах го в един любящо-мъдър смисъл и излязох от самсара. Върнах се у дома, в божествения свят. Почувствах го с всяка своя фибра. Като завръщане след дълго странстване обратно в свидния дом. Приличаше на отразения физически, емоционален и ментален свят, но в неизкривен, естествен оригинал. Мнооого трудно ми е да предам каквото и да е с думи тук. Чувството бе „Свърши се най-сетне, искам да остана!“. Осъзнах, че реалният Аз никога не съм го напускал, но само с част от себе си съм играл игрите на въплътените страсти и неволи в относителната реалност на Мая. Исках да остана, но Учителят се появи и усмихнато и благо ми каза: „Играта ти още не е приключила!“

Получих силен тласък и се оказах в тялото си. От позицията на тази ми личност (Орлин), си взех много: мъдрознание, невинност, дух и истинност. През ума ми мина мисълта: „Да, разбирам пътуванията на Сведенборг!“ ...

...

Орлин Баев, малък човек