Страници

неделя, 19 февруари 2012 г.

Йога нидра и използването на биологична обратна връзка ( Биофийдбек )


Йога нидра и използването на биологична обратна връзка ( Биофийдбек )

Това са предварителни сведения по програмата на курсовете за намаляване на стреса, провеждани в Сатянанда ашрам, град Пърт, Австралия, през 1980-1981 г., с прилагането на йогийски техники, улеснени чрез използването на биологична обратна връзка. В основата на курсовете е залегнало обучението в йога нидра, въпреки че там където е необходимо, са включени и техники на аса-ни, пранаяма и медитация. Всеки курс се провеждаше в период от десет седмици, два часа седмично, с групи от дванадесет до четиринадесет възрастни - мъже и жени. Целта беше да се развие способността за дълбока релаксация и да се стимулира личностното израстване посредством практикуването на йога, с наблягане върху важността на поддържане практикуването на тези техники. Използването на биологична обратна връзка беше отличен метод за демонстрация на участниците как са напредвали през десетседмичния период на обучение. Това даде положителен тласък за увеличаване на ефективността на практиката йога нидра.

Оборудване

Основният апарат, използван за биологична обратна връзка, беше уредът за измерване на електрическото кожно съпротивление (ЕКС), който е по-точен от по-често използвания уред за измерване на галваничното кожно съпротивление (ГКС).Той мери стойността на кожното съпротивление на дланта на ръката, което варира право пропорционално на промените в автономната нервна система. Уредът има две скали. Едната е разграфена до 2 мегаома. Това измерване показва основното кожно съпротивление (ОКС), което е действителната стойност на кожното съпротивление в съответния момент. Общо казано, ниското основно кожно съпротивление показва активирано или възбудено състояние, а високото основно кожно съпротивление показва състояние на релаксация, отдръпване навътре или подвъзбудимо състояние.

При другата скала стрелката на уреда се настройва в центъра на скалата, от който тя може да се отклонява надясно или наляво и да измерва процентната промяна в реакцията на автономната нервна система. Нейното движение надясно показва възбуждане, което се свързва основно с активиране на симпатиковата нервна система в отговор на някакво предизвикателство или стрес. Движението на стрелката наляво показва степента на релаксация, която е била постигната, и тя се свързва основно с активирането на парасимпатиковата нервна система.

Чрез използването на тези две скали, заедно с известен брой контролни изследвания на способността на човек да реагира на стимули или да се отпуска, може да се извлекат заключения в широк диапазон относно степента на контрола, който човек упражнява върху своите автономни нервни реакции.

Формат

В началото на всеки курс участниците преминаваха през следните шест основни контролни изследвания с уреда за измерване на електрическото кожно съпротивление. Автономните им реакции бяха записвани и от тях се получи многоизмерен профил на личните им психофизиологични реакции. Това даде възможност да се предпишат най-подходящите практики на индивидуална база.

1. Измерване на основното кожно съпротивление в „нормално" будно състояние. Това показваше дали пациентът е действително силно напрегнат или прекалено обърнат навътре, когато е в състояние, което счита по принцип за нормално за себе си.

2. Измерване на процентната промяна в кожното съпротивление, докато участниците провеждаха своя собствена незаучена предварително форма на релаксация в продължение на десетминутен период. Резултатите бяха разположени върху графика, хоризонталната ос на която отчита времето, а вертикалната - процентната промяна в кожното съпротивление. Добрият отклик на релаксацията например би бил показан на уреда за измерване на електрическото кожно съпротивление чрез плавно, стабилно преместване на стрелката наляво и графиката би била във вид на плавна крива към нивата на дълбоката релаксация. Често резултатите варираха в широк диапазон. Например човек, който „се опитва твърде усилено" да релаксира, всъщност може да предизвика възбуждане, показано чрез движението на стрелката надясно вместо наляво. При други хора нивото на релаксация не беше така дълбоко, както би могло да се получи, или се колебаеше в отчетливи схеми и т.н.

3. Измерването на основното кожно съпротивление след десетминутна релаксация в изследване 2. То показваше дали пациентът е способен да релаксира дълбоко или вместо това се е получило възбуждане. След това пациентите се оставяха да се върнат до своето „нормално" будно състояние и стрелката се настройваше отново в центъра на скалата.

4. Реакция на предизвикателството. Тя се състоеше в осигуряване на някаква форма на външен стимул, като например силен звук или убождане с игла, и се отбелязваше отклоняването на стрелката от центъра на скалата. Стимулът въздействаше като предизвикателство към нервната система, така че този тест показва как човек реагира по принцип на предизвикателства или на стрес. Една желателна реакция би била отразена чрез стабилното придвижване на стрелката надясно. Помнете, че е нормално за човек да реагира на стреса. Проблеми възникват, когато не можем да се върнем към нормалното си състояние или да релаксираме отново след това. Това води до следващото изследване.

5. Измерването на времето, необходимо на стрелката да се върне в центъра след въздействието на стимула. На балансиран човек за целта са нужни 1-2 минути, но за един напрегнат човек е трудно да релаксира отново и стрелката може да остане доста надясно за по-дълъг период от време, което показва доминирането на симпатиковия дял от автономната нервна система.

6. Накрая с групата се провеждаше обикновена йога нидра, при която нивото на индивидуалната релаксация беше проектирано върху координатна система, чиято абсцисна ос бе времето, а ординатата й - процентната промяна. Това неизменно показваше на участниците, че с практикуването на йога нидра могат да се постигнат много по-дълбоки нива на релаксация в сравнение с предишния им идеал за максимална релаксация.

Резултати

С напредването на програмите стана очевидно, че неизменно се появява един от петте различни модела на реакция в автономната нервна система. В съответствие с това се подготвяше подходяща програма от йогийски практики за балансиране на специфичните тенденции, отразени във всеки модел на реагиране. Тези пет типа и съответстващите на тях практики са изброени по-долу:

Свръхвъзбудим: Тези пациенти показват ниско първоначално основно кожно съпротивление. Изследвания 4 и 5 показаха свръхреакция на стреса или стимула и неспособност за релаксиране след това. Характерно за хората от този тип е постоянната активност, агресивност, съревнователност и амбициозност. На тези индивиди са присъщи високи нива на безпокойство и тревожност и на тях им е трудно да се отпуснат. Тук автономната нервна система е дисбалансирана в посока към доминиране на симпатиковия й дял. Това е отражение на силно насочен навън начин на живот, при който има прекалена идентификация и привързване към временните явления в живота. Този тип личност е особено предразположен към сърдечносъдови болести и практики като йога нидра, нади шодхана, уджай и паванмуктасана са много ефективни при възстановяване на нервния му баланс.

Фиксиран: Фиксираният тип личност се проявява чрез много малко или никакво движение на стрелката на уреда за измерване на електрическото съпротивление по време на което и да е от изследванията от 2 до 6. Този тип не би могъл да реагира напълно на външните ситуации, нито пък да релаксира и да се наслади на каквито и да е вътрешни преживявания на ума. Тези хора обикновено вярват, че „аз съм добре", докато животът им в действителност е вял, безцветен и монотонен. Те са успели само да подредят така нещата си, че да избягат от живота, като са изградили изолираща черупка около себе си като защита срещу външни влияния, както и срещу своите собствени мисли и чувства. Контролните изследвания разкриват, че този тип не реагира нито на стимулация, нито на релаксация.

Затова е необходимо да се започне с използването на други йогийски практики като шакти бандхи, триконасана, суря намаскар, бхастрика, бандхи, пеенето на Ом, киртан и в по-драстичните случаи - с шанкхапракшалана, която има мощни психологически и фйзиологически ефекти. Веднъж преодолеят ли се първоначалните блокажи, с успех могат да се въведат и техниките на йога нид-ра и проста медитация. Преди въвеждането на дълбоката релаксация е необходимо постигането на известен контрол върху автономните функции, защото в противен случай няма да се реагира на техниката.

Колебателен: Този тип хора се характеризират с нестабилно движение на стрелката на уреда за измерване на електрическото кожно съпротивление по време на всички изследвания. Това са хора, които по принцип са темпераментни, възбудими и са хора на настроенията. Например такъв човек може да бъде силно ентусиазиран първоначално относно даден проект, за да стигне до депресия по-късно, когато се сблъска с някаква трудност. Поради липсата на вътрешна стабилност този тип често е принуден да се опира прекомерно на другите хора. Той реагира обикновено изключително благоприятно на йога нидра и мощно въздействие му оказва йогийска програма от статични по-основни асани, балансиращи пози, коремно дишане, нади шодхана (с наблягане върху съотношението в дишането и кумбхака), джапа и тратака.

Нисковъзбудим: Нисковъзбудимите хора показват много високо основно кожно съпротивление, слаба реакция на предизвикателства (изследване 4) и бързо обръщане навътре (изследване 5), често връщайки се на показание, по-ниско от първоначалната стойност, с която са започнали. Този тип личност е поначало интровертен и затворен в себе си. Тези пациенти са склонни да живеят в собствените си мисли, като не успяват да взаимодействат ефективно и смислено с външния свят. При тях доминира парасимпатиковата нервна система (ида нади). Без съмнение те могат да релаксират, но те търсят едно пашкуловидно, обърнато навътре състояние, като не успяват да реагират както на предизвикателствата, така и на добрите възможности, предоставяни им в живота.

За този четвърти тип личности йога нидра не е приложима, тъй като практикуващият ще има големи трудности с излизането от състоянието на по-дълбоко обръщане навътре, постигнато чрез практиката. Целта на йога е да се постигне контрол върху автономната нервна система, което означава не само овладяване на способността за релаксация, но и на способност за възбуждане. При такива индивиди практиките на йога нидра могат да се използват само когато те постигнат способността да реагират на възбуждащи стимули, излизайки от своето интровертно състояние. За улесняване на този процес програмата от практики за тях включва суря намаскар, динамични асани, шакти бандхи, бхастрика пранаяма, аг-нисара крия и кунджал крия.

Балансиран: Здравият, уравновесен тип личност се проявява чрез среден обхват на основно кожно съпротивление при изследване 1, с плавна крива на релаксацията към високо основно кожно съпротивление при изследване 2 и 3. Контролните изследвания 4 и 5 показват нормална реакция на предизвикателства със стабилна релаксация и връщане до нормалните нива за няколко минути. След първоначалното обучение тази група може успешно да практикува йога нидра и всякакви йогийски техники.

Анализ

Първоначално курсовете бяха предназначени за типичния свръхвъзбудим вид хора (първа група), но скоро с оформянето на останалите четири модела на автономно поведение стана очевидно, че хората, които считат, че живеят под стрес, не принадлежат единствено към тази категория. Установено беше, че всяка група би се развивала по доста различни начини с изменящи се нужди и изисквания. Например по време на един курс, проведен специално за членовете на определена религиозна група, беше открито, че повечето от участниците принадлежат към втория, или „фиксиран", тип поведенчески модел. Така че техниките, използвани при тази група, претърпяха значително изменение в сравнение с техниките, приложени при другите курсове. Интересно беше още, че курсовете за овладяване на стреса привличаха типове хора, доста различни от онези, които биха се записали в нормален курс по йога, но тяхното отношение към йога ставаше много по-положително, след като чрез резултатите от използването на биологична обратна връзка се виждаше, че тя наистина въздейства и има здрава емпирична основа.

Процесът на „релаксация"

"Иогасчитта вритти ниродхах" (сутра 2), класическият отговор на Патанджали на въпроса: „Какво е йога?", показва, че йога е процес на блокиране на модификациите на съзнанието. Блокиране не означава потискане, а способност да „се отпуснеш" и да се носиш като по вода върху различните модификации на съзнанието. Точно това е способността, която се придобива чрез обучението в йога нидра. Както видяхме в предходния анализ на нашето собствено изследване, онзи, който в отговор на стреса може да си позволи да излезе от нормалното си състояние и след това да изостави състоянието на възбуда, щом приключи стресовата ситуация; който може да си позволи да излезе от нормалното си будно състояние, за да навлезе в дълбока релаксация и след това да излезе от това релаксирано състояние, когато ситуацията го изиска, е човек, който притежава психологическа зрялост. Той наистина може да се справи с всички житейски ситуации с осъзнаване, контрол върху нервната система и нейните реакции и да живее един балансиран, щастлив и ползотворен живот. Това е целта и преживяването на йога.

Всеки от останалите четири типа хора, определени чрез контролните изследвания на електрическото кожно съпротивление, илюстрират някаква форма на умствени пречки при протичането на този процес на отпускане, които пречат на балансираното функциониране на автономната нервна система и следователно водят до дисбаланс между ида и пингала, между умствените енергии (манасшикпги) и жизнените енергии (прана шакти). В йогийската физиология ние знаем, че когато ида и пингала са балансирани, функционира сушумна нади (духовната енергия) и съществува състоянието на медитация, докато при йога терапията именно дисбалансът между тези две сили е коренната причина за умствен дисбаланс и психосоматични болести.

Красотата на проведените в Програмата за намаляване на стреса изследвания откриваме във факта, че те ясно илюстрират твърдението на Свами Сатянанда, че всички йогийски практики, без изключение, са ориентирани към постигането на състояние на медитация във всекидневния живот чрез балансиране на ида и пингала, като по този начин се постига контрол върху функционирането на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Това показва също така, че независимо от конкретния проблем винаги съществува набор от йогийски техники, с които да му бъде противодействано и да се придвижи целият организъм до състоянието на баланс. По подобен начин ние трябва добре да осъзнаваме, че някои практики могат да бъдат неподходящи при специфични състояния на дисбаланс. Йогийските техники са като силни лекарства и не бива да бъдат предписвани без опит. Въпреки че бяха описани пет разграничими типа психофизиологическо поведение, всъщност няма ясна обособеност и резки граници между тях. Например някои хора започват да реагират нормално на релаксацията, но след това „засядат" в определена точка или понякога дори реагират с възбуда след постигането на определено ниво на релаксация. Първият случай предполага, че в процеса на релаксиране на някакво подсъзнателно ниво има блокиране, докато вторият случай показва, че това блокиране всъщност предизвиква страх или страдание, каквито могат да се появят, когато човек се сблъсква с потиснати, недокрай разрешени травматични преживявания. Тези пречки при съответния човек често се появяват в един и същ момент в йога нидра, което спомага да му се помогне да разпознае и оцени проблема и след това да се освободи от него.

Откриването на индивидуалното ниво на човек
Важно е също така всеки човек да се разглежда индивидуално, тъй като всички си имаме различни методи и способности за справяне със стреса и някои хора могат да действат нормално при по-високи нива на стрес от останалите. Стресът може да бъде просто дефиниран чрез формулата:

Стрес = брой на стресовите ситуации/способност за справяне с тях

Следователно, за да се намали стресът, ние можем или да намалим броя на стресовите ситуации чрез променяне на начина на живот, или да увеличим способността си за справяне с тях посредством техники като йога, а често е необходим елемент и от двете. Всеки човек живее при различно ниво на стрес в съответствие с външната ситуация и способността му да се справя с нея. Следователно обучението в йога нидра не бива да набляга върху това всеки да постига едни и същи резултати, отчитани с уредите за биологична обратна връзка. Достатъчно е всеки обучаван да се научи да предизвиква положителни промени в правилната посока. Върху тази основа той ще еволюира и ще открива своето собствено ниво чрез всекидневната практика.

Затвърждаване на промените в живота

В тази програма се насърчаваше терапията чрез санкалпа, за да помогне на пациентите да затвърдят промените в живота си. Тя включва отчитане на психологическите отношения, механизмите за справяне с проблемите, ямите и ниямите - всички те могат да помогнат на хората да живеят по-пълноценно и в същото време по-малко стресогенно. В нея влизат и разговори, дискусии и срещи, които дават възможност всеки участник да види къде неговото или нейното погрешно отношение създава трудности при релаксацията. Тъй като това се прави само на интелектуално.съзнателно ниво, санкалпата в йога нидра след това се превръща в мощно средство за предаване на желаните промени на по-дълбоките подсъзнателни нива на ума.

Беше необходимо доста голямо умение при провеждането на курсовете, за да се избегне прекаленото обвързване с уредите за биологична обратна връзка и съревнователността в постигането на „правилните" резултати, вместо всеки индивид да открие по естествен начин собственото си ниво. Но, общо взето, бе наблюдавано, че резултатите от прилагането на апаратите за биологична обратна връзка доведоха единствено до положително затвърждаване на идеята за нуждата от промяна и на ефективността на йога нидра и на останалите техники от йога.

По-нататъшни възможности

Въпреки че това изследване предлага само едно малко докосване до тази обширна област, комбинацията от йога нидра и биологична обратна връзка може да се окаже важно откритие за онези, които не са развили в достатъчна степен себеосъзнаването си, за да могат да преценят вътрешните си действия и реакции.
Курсовете бяха концентрирани главно върху намалява не на стреса, но те лесно биха могли да бъдат усъвършенствани по-нататък, за да въведат хората в медитация и да отключат творческия потенциал на ума. Това би включило използването на електроенцефалограф за записване моделите на мозъчните вълни по време на постепенно усложняващите се йогийски практики. Макар че този по-сложен уред бе налице по време на курсовете, установено бе. че уредът за измерване на електрическото кожно съпротивление е напълно достатъчен, за да преведе хората по дългия път към самоосъзнаването.

Релаксацията е само необходимо предварително условие към медитацията. Щом веднъж бъде овладяна, след това медитацията се превръща в едно много по-значимо преживяване. Върху тази основа възможностите могат само да се увеличават.

Изображения на мозъчната активност по време на йога нидра

Изследователите от института „Кенеди" в датската столица Копенхаген д-р Ханс Лу и д-р Троелс Кяер първи успяха да заснемат мозъка в момент на медитативна дълбока релаксация (йога нидра) с експониране от една минута на снимка.
Фотографиите са направени в Държавната университетска болница в Копенхаген с помощта на един от най-съвременните апарати за медицински изследвания, ПИТ-скенер (РЕТ - Positron Emission Tomography, Позитрон-Излъчваща Томография) . Томография произлиза от гръцката дума том ос, която означава срез, отрязък, парче, сегмент. В ПИТ-скенера се регистрират многобройни сегменти от мозъка с дебелина 4,25 мм, чрез което се получава триизмерно изображение на мозъчната активност посредством измерване на кръвния поток през различните части на мозъка. Това се постига с помощта на слабо радиоактивна вода, инжектирана в кръвния поток. Когато някоя част от мозъка е особено активна, кръвният поток към нея се увеличава и като сравним няколко снимки, става възможно да наблюдаваме къде се увеличава мозъчната активност при определени условия.

Когато изследователите се свързаха с нас, те казаха, че искат да измерват осъзнаването! Преди време в Скандинавската школа по йога и медитация бяхме сътрудничили в известен брой различни изследователски проекти върху йога, но измерването на съзнанието и на функционирането на мозъка при преднамерен контрол върху осъзнаването е нещо съвсем ново за нас.

Ние предложихме и се споразумяхме с изследователите да ограничим експеримента до 7 участници, които редовно практикуват крия йога. Това е медитация, която е показвала много отчетливи резултати при други измервания. Сутрин изследваните лица практикуваха крия йога, преди да отидат в болницата за сканиране на мозъка. Тъй като сега в ПИТ-скенера е възможно единствено да се ляга, не е възможно да бъдат направени измервания на човек в седяща поза. Затова с изследователите се споразумяхме да бъдат подлагани на измервания хора, които ще практикуват с помощта на касета или компакт диск йога нидра, водена от Свами Джанакананда. Така щяхме да сме сигурни, ч е всички упражняват една и съща практика.

Измерванията

Участниците в експеримента лягаха един по един в ПИТ-скенера за по час и половина. През този период всеки от тях лежеше напълно неподвижен, без да променя позата си.

Само една минута беше достатъчна, за да се съберат данните от сканирането на мозъка, но преди да се направи следващата снимка, трябваше да минат десет минути. От сканирания материал се получиха осем изображения. Те показваха кои участъци са били активни преди (една снимка), по време на (четири снимки) и след йога нидра (три снимки).

Човекът, който лежеше в ПИТ-скенера, не бе обезпокояван от фотографиите, а практикуваше дълбока йога нидра без никакви паузи от началото до края. Същевременно мозъчната активност се измерваше непрекъснато с помощта на електроенцефалограф (ЕЕГ). Както се очакваше, кривата на ЕЕГ-а показа, че изследваните лица се намират в медитативно състояние по време на цялото практикуване на йога нидра.

След това снимките на техния мозък бяха откопира-ни в един и същ размер, тъй като бе важно различните области от мозъка да са със съвсем еднакъв размер и в едно и също местоположение (пространство на Таlairach —Талераш) . Бяха сравнени данните от изображенията и изчислени средните стойности.

Снимките бяха правени по време на нормално будно състояние със затворени очи, както и по време на четири различни етапи от йога нидра. Чрез сравняване на тези данни и отделяне на нормалната активност от активността по време на йога нидра бе възможно да се види в кои участъци на мозъка активността се е увеличила. За да се открие какво е характерно за нормалното състояние в сравнение със състоянието по време на йога нидра, бяха събрани стойностите от снимките, направени преди и след йога нидра, а след това бяха извадени стойностите от четирите снимки, направени по време на йога нидра.

След това изследователите поискаха да видят разликите между различните етапи на йога нидра. Докато се снемаше първото изображение, изследваното лице трябваше да усеща своето тяло или по-точно различните части на лицето. Следващата фотография бе направена по време на преживяването на щастие и доволство, третата по време на преживяването на летен ден сред природата, и четвъртата - на края на йога нидра. по време на преживяването на „Кой съм аз?".

След обработването на снетите данни се получиха две различни изображения. Те показваха, че такива „по-конкретни" задачи като преживяването на тялото и пейзажа активизират повече или по-малко едни и същи участъци от мозъка (фиг. 4); докато “по-абстрактните" задачи като щастие и кой съм аз активизират други участъци (фиг.З).

Резултатите


Измерванията на мозъчната активност (ЕЕГ) по време на йога нидра показаха, че изследваните лица през цялото време са били в дълбоко релаксирано състояние, подобно на съня. Тета-активността във всичките двадесет и един електрода се увеличи значително (11%). Снижаването на алфа-активността (2% НС) бе незначително, което показва, че това медитативно състояние е съвсем различно от състоянието по време на сън и при него има съзнателно осъзнаване. Нещо повече, състоянието бе постоянно и равномерно разпределено върху цялата площ на мозъка през четиридесет и петте минути на релаксацията.

Когато състоянието преди и след йога нидра, в което човек просто лежи и си отпочива, бе сравнено със състоянието по време на йога нидра, измерванията показаха значителна разлика между двете състояния. Това потвърди значимостта от използването на техника, ако човек иска да постигне резултати като описаните в тази статия.

Изображенията на ПИТ-скенера показаха, че изследваните лица не са потънали в дрямка или в несъзнавано състояние по време на релаксацията, което би било очаквано от човек в такова дълбоко състояние. Те контролираха в значителна степен онова, което се случваше. Ясно се виждаше как в зависимост от това на кой етап от йога нидра е изследваното лице, последователно се активизираха специфични участъци от мозъка. Какво се случва и къде се случва то в мозъка по време на йога нидра не се определя от случайността.

Наблюдаваше се поразително голямо сходство между изображенията при седемте учители по йога, върху които бяха проведени измерванията. Вероятно на хората без опит в медитацията може да се стори парадоксален фактът, че тези категорични резултати, разкриващи висока степен на концентрация, са постигнати без никакви усилия.

В йога нидра различните състояния, които се преживяват, не се предизвикват насила. Напротив, ЕЕГ показва, че участникът е напълно отпуснат от началото до края. С това, че само слуша инструкциите и преживява ясно всичко, което се случва, подобно на дете, слушащо приказка, той е активен участник, но без да полага каквито и да е усилия от своя страна.

Резултатите потвърждават преживяването на йогина: концентрацията е спонтанно състояние, което настъпва от само себе си, когато се използва метод, който да премахне всички пречки. И както лекарите заключиха: „Ние не очаквахме медитиращите да бъдат способни да контролират съзнанието си до такава степен... Оказа се, че 1,5 кг (мозъчна маса) с неизвестно съдържание може да контролира собствената си активност по удивително прецизен начин. От холистична гледна точка това показва, че тялото и душата действат в единство."

Заключение

По време на йога нидра съзнанието е в много дълбоко и стабилно състояние. В същото време измерванията за пръв път показват, че в такова дълбоко състояние човек може да бъде напълно осъзнат - че може едновременно съзнателно да преживява и да контролира мозъчната активност. Това потвърждава факта, че медитацията е четвъртото основно състояние наред със сънуването, будуването и дълбокия сън. Следователно може да се каже, че резултатите представляват изключително важна новина в тази област на изследвания!

Кое е интересното
(Коментар от психолога Рони Орнел)

Измерванията с ЕЕГ допреди известно време са били само едноизмерни: кожно съпротивление, кръвно налягане и т.н., и са могли да покажат единствено, че състоянието се мени. Това означава, че е било описвано някакво вертикално измерение, напр. задълбочаване на състоянието. От друга страна, не е било възможно да се измери или да се конкретизира съдържанието на това изменено състояние. С това най-ново изследване към измерванията на промененото състояние на съзнанието се прибавя едно хоризонтално измерение, което му дава живот. Сега може да се измери и да се покаже какво се случва на по-дълбоките равнища на съзнанието.

Това изследване показва, че някои сетивни центрове в мозъка са активни, но тази активност е вътрешна. От собствен опит знаем, че вътрешните преживявания са по-променливи, отколкото онези, които възприемаме чрез сетивата си. Мислите, въображението и сънищата ни постоянно приемат нови форми. Когато позволяваме на тези центрове да се насочат към вътрешните ни преживявания, откъде идват импулсите, щом не съзнаваме нищо, което идва отвън? От по-дълбоките равнища? Или в крайна сметка от заобикалящата ни среда? Дали те се формират в зрителните и тактилните центрове? Езиковият център същата функция ли има на по-дълбокото, вътрешното поле? Или изпълнява други функции?

Чрез извършването на измервания и тяхното комбиниране с информацията, която дава медитиращият за своите преживявания, се появява възможност да се открие един „нов" свят. Изследването потвърждава и множество предишни описания на преживяванията на различни хора в релаксация и медитация и показва, че онова, което изпитваме вътрешно, е една друга реалност, съществуваща отделно от действителността на външните сетива, и тези две реалности до известна степен се подчиняват на различни закони.

1. Почивка: Това изображение се основава на снимките, направени преди и след йога нидра. То илюстрира състояние, най-близко до нормалното будно съзнание, но без да има умора или стрес. Онези хора, които използват йога нидра, отбелязват, че дълбоката релаксация им влияе благоприятно не само докато я практикуват, но че тя има категорично положително въздействие върху остатъка от деня. В това изображение челният дял на мозъка е активен и отговорен за висшия контрол. Една от неговите способности е да ни осигурява възможността да действаме в сложно общество, тъй като „обработва" сигналите от дълбоките емоционални и инстинктивни области на мозъка. Мозъчният ствол и малкият мозък също са активни, което показва, че човек е „готов за действие".

2. Медитация/йога нидра: Това изображение показва основното състояние по време на цялата йога нидра. Зрителният център в задната част на главата и центърът за осезание (усещането за допир и посока) на върха на главата са активни и са в контакт с лимбичната система. Това предполага увеличена способност за визуализация и което е по-важно, осъществяване на по-добър контакт с емоциите. Някои от изследваните лица имаха също така ясно проявена активност в центъра за дълготрайна памет, което се съгласува с описанията от медитиращи хора как по време на медитация или след нея често преживяват много ярки спомени. Трябва да се подчертае обаче, че опитът на изследваните лица и редовното практикуване на крия йога от тяхна страна вероятно усилва ефекта от йога нидра.

3. По време на „абстрактните" преживявания: Това изображение се получава въз основа на измерванията, направени по време на преживяването на щастие и в края на отпускането по време на преживяването на идентичност, на центрираност. По време на тези „абстрактни преживявания" в йога нидра центърът на речта и на езика е особено активен. Трябва да се каже обаче, че изображенията показват единствено областите, в които се получава най-голяма активност, а не общата активност в целия мозък, както е показано на снимка 2.

4. По време на „конкретните" преживявания: Докато изследваните лица преминават през различните части на тялото (особено лицето) и преживяват приятен летен ден сред природата, се активизира предимно центърът на зрението и сетивото за допир.

Забележка: Когато гледа тези изображения (1, 2 и 4), човек трябва да си представя, че светлите области са вътре в мозъка, а не само на повърхността на мозъчната кора. На снимка номер три, от друга страна, активността е в мозъчната кора. Всички активни области са в основата си едни и същи, т.е. симетрично разположени, в двете мозъчни полукълба.

Йога нидра - изменено състояние на съзнанието
Саняси Мангалтиртхам (д-р А.К. Гхош)

Йога нидра е систематичен метод за предизвикване на пълна умствена, емоционална и физическа релаксация. Обикновено се изпълнява в шавасана (легнали по гръб с ръце отстрани и длани, обърнати нагоре), но за терапевтични цели в обстановката на учреждение може да се изпълнява в седнало положение.
Характерната систематична обиколка на съзнанието по различните части на тялото произлиза от тантрическата практика няса. При няса йогинът сяда и по ритуален начин поставя или усеща специфични мантри в различните части на тялото. Инструкциите обикновено се дават от йога учител или се слушат на запис. С натрупване на личен опит човек може да започне сам да се инструктира.

Читта и неговите модификации

Според йогийското виждане всичко, което изразяваме и преживяваме във всекидневния си живот, се проявява във формата на дуддхи (интелект), смрити (памет), бхая (несигурност или страх) и бхавина (положителна емоция), които са различни проявления на четина таттва.

Терминът читта обозначава цялостното човешко съзнание, а вълните, или модификациите на съзнанието, са познати като вритти. Точно както когато хвърлим камъче в бистро, дълбоко синьо езеро в него се образуват десетки концентрични набраздявания, или вълни, така когато през ума премине някакво преживяване, то също предизвиква вълни. Следователно читта представлява аспектът, който наблюдава, вижда и действа съзнателно в света. Читта не представлява умът, защото умът се състои от вритти. Страхът, безпокойството, любовта, омразата и т. н. произвеждат специфични видове вълнови модели и създават особени видове читта вритти. В раджа йога тези вълни, или вритти, се класифицират в пет основни модификации: а) правилно познание, б) погрешно познание, в) въображение, г) сън и д) памет.

Тези читта вритти проникват в мозъка и променят неговия електрически потенциал, особено в кората на главния мозък, и образуват мозъчен вълнови модел.

ЕЕГ
Върху скалпа се поставят електроди, които чрез подходящи усилватели се отвеждат до електроннолъчев осцилограф или до устройство за записване с мастило, и по този начин се получава запис на електрическата активност на главния мозък. Човешкият мозък е в постоянно състояние на електрическа активност, която може да се отчете във вид на мозъчни вълни посредством машина, наречена ЕЕГ (електроенцефалограф).

При нормално изследвано лице, което се въздържа от умствена дейност и държи очите си затворени, обичайният модел на електрическа дейност се състои от поредица вълни, които се повтарят с честота 8-12 херца. Тези алфа-вълни се появяват единично или вретеновидно, като постепенно нарастват и след това затихват. При отварянето на очите, постоянните по своя характер алфа-ритми се заменят от малки несиметрични колебания. На фиг. А е показан един типичен начин на разпределяне на електродите.

Максималният брой алфа-ритми присъстват в тилния и теменно-тилния дял и обикновено намаляват при зрителна или умствена активност. Тета-ритмите често могат да се открият над теменния и слепоочния дял, като вълните имат ниска амплитуда от 10 микроволта. Делта-вълните преобладават по време на дълбок сън.

Честота (херца)
Наиме­нование
1-3,5
Делта

4-7
Тета

8-13
Алфа

14-30
Бета

Над 30 - Гама

По време на нормалния последователен модел на навлизане от будно състояние в дълбок сън честотата на мозъчните вълни се променя от бързите бета-вълни (над 14 цикъла в секунда) в тета-вълни (4-7 цикъла в секунда) и накрая в делта-вьлни (0-4 цикъла в секунда).

Разликата между нормалния сън и йога нидра е, че при йога нидра между бета-вълновите модели на будното състояние и бавните делта-ритми на дълбокия сън се създава междинна зона от преобладаващи алфа-вълни (7 - 14 цикъла на секунда). Резултатът от това е пълно разтоварване от умственото, емоционалното и мускулното напрежение.

Философски аспекти

Ето защо в йога сънят се разглежда като модификация на ума, а не като състояние на пълно безсъзнание. Когато читта приеме формата на нидра или сън, остава някаква следа от познавателна способност. Това означава, ч е в дълбоко спящо състояние азът е свидетелят. Азът наблюдава като съзерцател състоянието на читта, но читта н е наблюдава аза.

С навлизането ни все по-надълбоко в духовния живот и с развиване на личността и съзнанието различните проявления на четана таттва също стават все по-пречистени и човек развива способността да изразява трансцендентални чувства. На вечния въпрос: „Какво е йога?", мъдрецът Патанджали отговаря: „Атха йога анушасанал.

- йога е форма на дисциплина. Какъв е резултатът от дисциплината? Той отговаря: „Йогасчитта вритти ниродхах"
- с помощта на тази дисциплина се постига контрол върху различните модификации на читта.

Това е възможно единствено когато чрез практикуването на техниките на пратяхара (йога нидра, антар мауна) се спрат разсейванията на ума, той се успокои и процесите в него започнат да протичат плавно. Тогава, каквото и да се запечати в ума, се превръща в коректив, съдба, насока; Свами Сатянанда казва: „В йога нидра умът е абсолютно покорен". Изучаването на съзнанието е привличало вниманието на философи и мислители от най-ранни времена. С развитието на научното познание учените зжпочнаха да вярват, че съзнанието е пораждащо се свойство на материята и е свързано с активността на кората на главния мозък..

Методи

Изследването се проведе през януари 1988 г. в Чеъринг Крос Медикъл Скул в Лондон, Великобритания. Тридесет и четири жени бяха разделени на три групи.

Първа група се състоеше от опитни йога практикуващи, избрани сред доброволци, свързани със Сатянанда йога центровете в Есекс и Лондон, Великобритания. Средната възраст на 13-те изследвани лица в тази група бе 32,7 години (в диапазона от 25 - 43 години). Средната продължителност на йога практиката им бе 8,3 години (в диапазона от 4 - 15 години).

Втора група включваше студенти от Чеъринг Крос Мелнкъл Скул без предишен опит в медитация или йога. Те бяха подбрани произволно и средната им възраст бе 22 години (в диапазона от 20 - 25 години).

Трета група бе „контролна" група от студенти по медицина, избрани от същия тип хора, както втора група. Различието в средните възрасти между група 1 и група 2 и бе неизбежна поради трудностите в намирането на: а) млади опитни йога практикуващи и б) по-възрастни хора за контролната група сред изследваните лица без опит.

Всички участници бяха изследвани, докато седяха в неврофизиологична камера, полуизолирана от звуци и с контрол върху светлината (клетка на Фарадей). Данните се снемаха с помощта на инструмент за Картографиране на Електрическата Активност на Мозъка (КЕАМ), произведен от компанията Neuroscience Pvt. Ltd., САЩ. Той трансформира електрическата активност на мозъка от триизмерната заоблена повърхност на скалпа и кората на главния мозък в двуизмерен цветен образ, проявен върху устройство с екран с очертание на главата в центъра. Входящата информация се извличаше от 26 монополярни електродни гнезда чрез използването на модифицирана 10-20 електродна система, препоръчвана от Международната федерация за ЕЕГ изследвания.

Специалните електроди с чашковидна форма бяха поставени в найлонова мрежеста капсула и свързани с кожата посредством „възглавница" от електролитен гел. Електродите превръщат йонния потенциал, генериран от нервните тъкани, в измерваеми електрически потенциали. Електролитният гел бе вкарван през чашковидния отвор на електрода и въздействаше както за намаляване на импеданса /пълното съпротивление/ между кожата и електродите, така и за прилепване на електродите плътно до кожата. Беше измерено разстоянието от катода до анода и челните полярни електроди бяха поставени на 10% от това разстояние над катода. Тилните електроди бяха поставени на същото разстояние над анода. Към всяко ухо бяха прикрепени референтни електроди, като по този начин те свързваха участника със заземяването на КЕАМ-Машината.

За всеки електрод се получаваха единични стойности, представляващи сумата от енергията в даден ЕЕГ честотен сектор. Очертанието, електродните координати и и интерполацията се съхраняваха заедно в компютър с цел и изчертаване на картата.

Апаратът за зрително изображение може да представи „карта" по четири начина, а също и лявото, и дясното и полукълбо. Двойното представяне е отгоре-отдолу (висшестоящо-низшестоящо), като носът на изследваното лице се намира в горния край на екрана. Специфичният честотен сектор и волтовата цветна скала са представени в десния край на екрана. Броят на кадрите от началото на всяка операция също е показан със съответната си продължителност от едната страна (1 кадър=2,5 секунди). По този начин на всеки 2,5 секунди може да се види топографското разпределение на спектралната енергия във всеки класически ЕЕГ честотен сектор. Цифровите матрици, намиращи се в основата на изображенията, се съхраняват за по-късен статистически анализ.

В началото на всеки сеанс изследваните лица бяха инструктирани да седят неподвижно в продължение на пет минути с отворени очи, докато през това време бъдат записани базисните данни. Тези лица трябваше да гледат с широкоотворени очи в някаква цел, без да мигат, докато се регистрира свободен запис на типичен резултат в продължение на една минута. На този етап словесното общуване бе прекратявано и светлината беше намалявана.

След това първа група (йоги с опит) и втора група (хора без опит) слушаха йога нидра практиката на запис със затворени очи. Практиката се състоеше от четири етапа: постъпателно осъзнаване на частите на дясната и след това на лявата страна на тялото (по две минути за всяка страна), осъзнаване на лицето, гръдния кош, гърба, корема и бедрата (с продължителност 2,5 минути) и накрая визуализация на поредица от картини на разходка в планината, на разходка по брега и накрая - на завръщане вкъщи (с продължителност 25,5 минути). Трета група слушаше „контролния" запис от същия говорител със същия тон и със същата скорост на речта. Ставаше дума за физиологията на медитацията.

След изслушването на записите изследваните лица бяха отново инструктирани да поседят мълчаливо, докато се запишат базисните данни. Участниците, които бяха слушали записа на йога нидра, бяха разпитани за същността на визуализацията, за да се провери дали не са заспивали.

Резултати

Резултатите бяха анализирани въз основа на средните данни от КЕАМ за цялата първа група в различни интервали по време на практиката, както може да се види на следните пет диапозитива.

1. Изображението отляво показва картата на човек по време на работа, когато се среща с проблемите на управлението. Както можеше да се очаква, на картата се появяват всички свръхактивни цветове - розово, червено, жълто и зелено. Тук ЕЕГ показа преобладаването на бета-вълните. Изображението отдясно показва средните стойности на човек, който е у дома и си почива сред семейството. Картата показва едно относително отпуснато състояние с поява на зелени и сини цветове.

2. Тук са дадени средните стойности на разгневен човек. Картата показва оптимална свръхактивност на мозъчните клетки. Записът на ЕЕГ показва силен приток на бета-вълни. Но когато по-късно се анализираха картите на мозъка при хора, практикуващи йога нидра, в тях можеше да се наблюдава нарастваща промяна. Това ясно показва, че йога нидра е способна да предизвика количествена промяна в ЕЕГ моделите и да видоизмени качествените свойства на вритти в човешкия ум.

3. Тук е дадена началната фаза на йога нидра, когато започва релаксацията. По време на йога нидра двойното представяне на двете полукълба през първия период след затварянето на очите имаше средни стойности. В лилавия, червения, жълтия и зеления цвят, покриващи челните дялове, се забелязваше активност с променлив интензитет. В средния дял на мозъка се наблюдаваше бета-активност с ограничено до тъмносиньото петно от тилната област присъствие на алфа-вълни. По-нататък бе наблюдавано, че при започване на обиколката на съзнанието през различните части на тялото мускулната активност намаляваше, а в дясното полукълбо имаше по-ясно изразена алфа-активност.

По време на етапа от йога нидра, при който осъзнаването се придвижва надолу по предната част на тялото, първа група произвеждаше алфа-вълни, които, общо взето, се свързват с релаксацията и възприемчивост-та, разпростиращи се и в двете полукълба. Това показва едно състояние на спокойствие, което обхваща симетрично целия мозък.

4. Тук се вижда синхронизацията на мозъчните вълни, което означава, че се навлиза във все по-релаксирано състояние. Освен това в момента, когато обиколката на съзнанието бе приключила и изследваните лица бяха помолени да се приготвят за визуализация, средните стойности от ЕЕГ на първа група показаха, че алфа-нивото е заменено до голяма степен от активност в челните дялове. Това вероятно е била междинната платформа от алфа-вълни, за чието преобладаване се твърди, че се развива чрез йога нидра.

ЕЕГ-стойностите показват значителна промяна в мозъчната активност дори когато очите просто се отворят, а след това затворят. Алфа-вълните се появяват по-често, когато очите са затворени; бета-вълните се появяват веднага щом очите се отворят. Алфа-вълните съответстват на спокойно умствено състояние, бета - на умствена активност. Обикновеното стимулиране със светлина също предизвиква много промени в ума и тялото. По този начин, като се допуска по-слаба светлина и източникът на стимулацията се поддържа постоянен, човек може временно да спре функционирането на механизма стимул реакция. Умът, който е бил зареян някъде във външния свят, се завръща отново. Това е моментът, в който може да започне истинската концентрация.

Процесът на релаксация като движение от асиметрия към симетрия се отразява в йогийската концепция за релаксация във вид на баланс между ида и пингала и съответно между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, между пасивното и активното, между умствената и физическата енергия.

5. Тук е показана фазата на дълбока релаксация. По време на практиката на йога нидра някои хора може да заспят. Това е началото на навлизането на спящото състояние в мозъка. ЕЕГ-моделът и картите тук ясно показват преобладаващо генериране на тета- и делта-вълни. Ето как йога нидра е способна да предизвика дълбок сън и състо-яние ла дълбока релаксация, която се характеризира по-скоро с осъзнаване, отколкото с липса на съзнание, както е при нормалния сън.

Двете полукълба на мозъка рядко функционират заедно и способността на йога нидра да генерира синхронизирани и симетрични алфа- и делта-вълни показва възможност за ползотворното й прилагане при най-различни психосоматични проблеми.

Източник: http://brain-amigo.com/page/152/yoga-nidra-i-izpolzvaneto-na-biologichna-obratna-vrazka-biofiydbek-.html

неделя, 12 февруари 2012 г.

Катя


КАТЯ

Забележка на автора: разказът е написан по реален случай от практиката ми, с позволението на главната героиня. Името и споменатите институции са променени умишлено. На текста е придадена известна литературна стойност, която може да бъде смятана като част от преработката на актуалната фактология с цел запазване на конфиденциалност.


Катя за пореден път застина втренчена в петното на тавана, а телесната болка от забиващия се в седем годишното и тяло бащин член се сля с имплозията от погълнатата болка и ужас – за пореден път. Нарцистично - социопатната психика на татко изискваше пълно подчинение. Похотта на мъжката гола маймуна капеше върху Катя заедно с лепкавата му пот, слюнка и семе… Стонът на душата и безмълвно крещеше, проникваща в бездната на наранената и детска приказка…

Катя бе умно дете. След време стана член на Менса и с лекота решаваше тестове, изискващи IQ над 170. Този и когнитивен капацитет я спаси – макар да и отне повече от 30 години. Друго дете просто би се сринало когнитивно и емоционално, смачкано от диаболизма на този бог за несъзнаваното – бащата. Сънуваше и мечтаеше. Цял живот сънуваше онзи сън – една мъдра и светла жена я зовеше в поле от уханни билки към себе си. Всеки път, щом поискаше да я достигне, ужасът заставаше пред нея и я будеше. Тази жена – душата и, остана жива и будна, въпреки тежките облаци от травми и преживявани кошмари. На 6 Катя вече четеше Шекспир, а на 10 Фройд, социология и философия…

С възрастта тялото на Катя ставаше все по-женствено и сексуално. Татко обичаше порното, от което черпеше идеи. Прилагаше ги върху Катя. Мама знаеше. Знаеше и беше доволна, че мъжленцето и я оставя на мира. Дори режисираше акта на мъжленцето си: „Айде ходи чукай малката курва, направи това и това… разкарай ми се от главата!“.

Катя набута всичко в подсъзнанието си. Бягаше във фантазиите, книгите, поезията, рисуването. Стараеше се колкото може по-дълго да седи в училище, да учи и чете в занималнята. Но вечер се налагаше да се върне.

- Ей, курво мръсна, пак закъсняваш! Пак си се чукала, мамка ти малка развратница! – крещеше проективната идентификация на татко, пипайки се, а видеото въртеше поредния порно филм.

На петнадесет Катя записа бойни спортове. На 16, когато баща и за пореден път се опита да блудства с нея, тя се защити. Татко всъщност бе голям страхливец – повече не посмя да я пипне. Катя го мразеше с тиха и хладнокръвно жестока агресия. Още на осем години направи опит да го отрови с миша отрова – наивен, детски и неуспешен… Въображението и рисуваше защитни садистични сцени на изтезание и бавно, жестоко убийство на татенцето – ежедневно и пак и пак… Подсъзнанието и правеше опити за справяне с травмите и фантазно се защитаваше…

На 18 избяга и повече от двадесет години не стъпи в родната клоака. Започна учене, работа. Срещна достойни мъже. В подсъзнанието и обаче живееше зейнала рана – стана вип проститутка. Подсъзнанието и така нагаждаше събитията в живота и, че се стараеше да компенсира и отработи гадостта в нея – ефективно или не. Душата и опитваше да компенсира жестоката болка. Когато мъжете еякулираха върху нея, се чувстваше в контрол, по един странен начин вливаше агресията и омразата си в акта, владеейки мъжете в самия им корен – нагона към удоволствие… Тренираше бойни спортове ежедневно, изливайки огромната насъбрана агресия.

Опита да се махне от бранша, но нямаше как. Беше намесена в похотливите интереси на силните на деня. А живееше в държавичка, в която мафията бе функция на правителството… Затова измисли: „Ще вляза за малко в психиатрията – така ще се отърва!“. Имаше наивни и идеалистични вярвания за българските ментални болници. Надяваше се да приличат на тези от западните държави, които беше гледала по телевизията. Катя сама отиде в болницата. Използва наистина високия си интелект и с лекота имитира всички симптоми на шизофрения. Толкова добре, че две години живя в „затворите‘ на Курило и „4-ти километър“. Бидейки реално много далеч от шизофренията, постоянно беше дрогирана, връзвана с дни на гола пружина, подлагана на електрошок. Хиляди пъти съжали за наивността си – но веднъж вътре, нямаше как да излезе освен нагаждайки се към системата. Започна да имитира подобрение – след две години я освободиха… Не след дълго „приятелите“ и от стария и бранш я намериха и отново я принудиха да се върне към занаята…

В ранните тридесет успя да се оттегли от бранша, завърши хуманитарна специалност и започна работа в помагащите професии с … деца, преживели насилие. Болката обаче не си отиваше. Пасивната агресия на отворената хронична рана отвътре я караше да се саморанява физически и емоционално, а мисълта за самоубийство я следваше неотлъчно – като спасителен клапан, изход от ада на емоционалния и кошмар.

Отиде на психолог. Жената я гледаше втрещено, смазана от чутото… Отиде при друг психотерапевт – мъж. На първата сесия едва не счупи стола, на който трябваше да види баща си и да поговори с него… Терапевтът пробваше всичко, което знаеше и можеше, но преди всичко беше искрен, откровен и сърдечен… При него се задържа по-дълго, а в душата и покълнаха семената на спасението и вярата и… Терапевтът беше безцеремонен, макар и емпатичен. Не я жалеше, а я водеше към щастието и. Катя намери нови приятели, разкри се, свърза се с радостта и доброто в себе си, в хората и живота си…
Психотерапията изпълни чашата на сърцето и догоре! Последната капка, която преля чашата на промяната и, бе отиването на хомеопат. Човекът бе харизматичен мъж, на когото успя да се довери. Плацебото на капчицата вода с малко етилов спирт в нея наистина и помогна. Духът и се закрепи спокоен и силен, а душата от сънищата и най-сетне успя да я прегърне с горещото си приемане. Светлината на бъдещите възможности проникна в живота и. Прости на баща си и майка си, на Себе си, на хората, света и Бога. Видя живота си от далеч по-високата перспектива на духовността…

Веднъж терапевтът срещна Катя на улицата:

- Накъде така? – попита я той
- На танци! – спокойно се усмихна Катя

...................................................

Автор: Орлин Баев

събота, 11 февруари 2012 г.

Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване



Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване


Най-сърдечно посвещавам тази непринудена статия на приятелите си – заекващи, както и на всички непознати братя по съдба, носители на спецификата на неплавния говор.


Обработка на гласа при заекване

Причината за заекването е първично неврологична. Засега обаче невронауките не разполагат с директен метод за повлияване невралните дусфункции, присъстващи във всяка една мозъчна зона, процесираща обработването и производството на речта при заекващите. Развитието в неврологията, когнитивната невронаука и психофизиологията тече с наистина обещаващо високи темпове и повече от сигурно е, че не след дълго в случаите на заекване ще се третира директно първопричнината му, а именно невралната му мозъчна база. Докато очакваме това да се случи обаче, терапевтичните подходи се фокусират върху вторичните поддържащи фактори на заекването: социалната тервожност, която се третира чрез психотерапия и гласът на заекващия, който се тренира чрез речева терапия (логопедия). Психотерапията позволява премахването на допълнителното неврално и биохимично претоварване на мозъчния процесор и позволява процесирането на речта да се извършва в контекста на когнитивно и афективно спокойствие, релаксация, сигурност и самоувереност. Това свежда заекването единствено до първичната му неврална база. Тази неврална база засега бива повлиявана освен с психотерапия и чрез директен тренинг в усвояването на нов речеви навик. Навик за едно по-релаксирано и мелодично, спокойно и самоуверено говорене. Техниката се състои в лекото удължаване и/или акцентиране на ударената гласна в думите, както и „издърпването” на речеобразуването при говорен блок. Лекото удължаване на ударената гласна, практикувано заедно с по-дълбок гласов тембър и леко забавяне на речта, в същността си представлява речеви стил на хипнотичен глас, практикуван от древността до наши дни. Използването на такъв хипнотичен глас едновременно при синхронизиране с дишането, езика на тялото, лексикона и емоционално – мисловния живот на слушателя само по себе си представлява речевата част от една по-цялостна личностова харизма. Сърцевинната част от личностовия чар се изковава с помощта на инструментите на психотерапията, както и чрез практикуването на подходящи поведенчески и сексуални навици. Ролята на психотерапията в изковаването на харизматична самоувереност представлява настройка към ритъма на вярата в собствената значимост и предопределено място в играта на това кратко съществуване, наречено живот! Социалните навици на успешно включване в обществения и професионален живот осигуряват контекста за практикуването на една все по засилваща се и вибрантна харизма. Впрягането на сексуалния нагон наместо разпиляването му на свой ред представлява подсигуряването на стабилна биохимична и невромозъчна база за израстването на въпросната харизма.

Но, да се върнем към речевата част от тази харизма, практиката на хипнотичен глас. В случай на заекване практиката на хипнотичен глас въздейства едновременно върху физиологията и върху когнитивните фактори при речевата обработка. Мелодичният релаксиран и леко забавен хипнотичен говор позволява на мозъчната кора да проведе речевите сигнали дори през невралните малфункции. Когато речта е правилно обработвана от кората на мозъка, подаваните към подкорието сигнали са ‘чисти”, еднозначни, което позволява нормалното производство на реч без пренапрягане на подкорието. Въпросното пренапрягане (хиперфункция) на свой ред е свързано освен с производството на неплавна реч, но и със завишената тревожност и обща невротичност при заекващите. Базисна психична невротичност, която корелира пряко с хиперфункцията на подкорието, с неговото свръхнапрягане в опитите си да произведе реч – отделя се многократно повече допамин, за да се поддържа невронната „буря” на неуспяващия да компенсира речевото производство мозък на заекващия. Мелодичният леко забавен, телесно и психично релаксиран говор предотвратява въпросното пренапрягане на подкорието и му позволява да работи в нормален спокоен режим. Това автоматично отнема свързаните с речта чисто неврални компоненти на тревожността на заекващия и позволява производството на по-плавна реч.

В същото време практикуването на мелодичен глас изисква психична и телесна релаксация, контекст на относително спокойствие. Постигането на това релаксирано спокойствие по време на ползването на хипнотичния глас само по себе си представлява идентификация с желания нов аз-образ, с новата роля на спокоен и уверен човек. Тоест, практиката на хипнотичен глас представлява част от психотерапевтичната промяна на заекващия! Спокойствието по време практикуване на мелодичен глас е относително. Метафорично погледнато, то прилича на „окото на урагана” – спокойното пространство в центъра на тайфуна. Около това спокойствие тревожността съществува. Практикува се отношение на пълно и безусловно приемане, присъствие в тази тревожност. Тогава енергията на тревожността се влива в спокойствието и го разширява! Отношението на приемане се учи както разумно, чрез методите на психотерапията, така и чрез нейните най-авангардни прийоми: медитацията, майндфулнес, съзерцанието. Съзерцанието представлява напълно безусловно разтворено отношение на недуалистично приемане.

Параметри на работата с гласа при заекващи

- Плавност – практикува се тренинг по удължаване на ударената гласна и издърпване при запъване.
- Тембър – практикува се леко по-басов регистър при мъжете и по-алтов при жените.
- Мелодично сливане между думите – практикува се плавно сливане между думите, което води до приятна мелодичност в изказа.
- Телесна релаксация – по време на говорене тялото е нужно да бъде максимално отпуснато, като „мускулните брони” са съзнателно „свалени” – отпуска се диафрагмата, лицето, раменете, шията, краката – тоест зоните, които се напрягат несъзнавано при заекване.
- Психична релаксация и фокус – по време на говорене, самата психика е нужно да бъде в състояние на еднонасочена релаксация. Еднонасочеността на фокуса е в разговаряната тема, но един фокус с релаксация на ума, с минимално напрежение в обекта на разговор. Това състояние на естествен отворен фокус се тренира с техниката на майндфулнес/ съзерцание. То позволява случването на много по-бързото и многомерно интуиране върху разговаряната тема.
- Дишане – дишането е предимно диафрагмено, стомашно, с корема, също напълно релаксирано, с минимално усилие. Физиологичният смисъл на диафрагменото дишане се състои в това, че един от дванадесетте мозъчни нерви, блуждаещият (nervus vagus), който има парасимпатикови релаксиращи функции, слиза до коремната кухина и бива стимулиран с това дишане.
- Език на тялото и синхрон – тренира се погледът в очите на събеседника, осъществяването на синхрон с неговите идеи, движения, дишане...
- Сила – сила не толкова и не само като височина на гласа, но като онзи трудно измерим, но много въздействащ елемент на личностово присъствие, на харизма в гласа. Основен фактор за нагнетяването на тази сила при мъжете е качеството и контрола над сексуалния живот, който е директно свързан биохимично с физиологичната база на личностовата харизма.
- Интроекция и идентификация на новата поведенческа роля, пряко свързана с практикуването на хипнотичен глас – използването на хипнотичен глас, за да бъде ефективно действащо, е нужно да стане част от една нова роля в живота на заекващия. Нова роля на един по-спокойно релаксиран психично и телесно човек, с по-бавен и мелодичен говор. Такъв говор изисква и по-плавни движения, по-приемащ и радостен личностов стил. Често приемането на такъв нов стил се посреща с недоверие от заекващите, поради навика от пребиваването в предишния невротичен речеви и характеров модел. Разубеждаването относно недостатъците на стария модел и убеждаването в предимствата на новия става чрез разговорна психотерапия, когнитивно реструктуриране и майндфулнес базирана когнитивна терапия или по-точно, чрез методите на воденото въображение.

Горните стъпки на плавност, мелодичност, тембър, телесна и психична релаксация, диафрагмено дишане и идентификация с желаната поведенческа роля се тренират както директно поведенчески, така и в процеса на водена визуализация/ майндфулнес.

Конкретни техники в терапията на заекване


1) Въведение
- представяне на когнитивния модел на заекването – диаграма
- представяне на когнитивния модел на заекването в обобщен вербален вид
- представяне на желания целеви модел

2) Упражнения за плавност
- терапевтът говори през цялото време с техниката на леко удължаване на ударената гласна, с което „заразява” участниците в групата.
- От участниците се изисква постоянно да използват леко забавения мелодичен говор.
- Четене.
- Разговор по тема, разказ.
- Разискване недостатъците на бързата, но заекваща реч и предимствата на леко забавената, но плавна реч.
- Работа по двойки – практика на умишлено повишено заекване при бърз говор и плавна реч с мелодичен глас. Единият говори силно заеквайки, а другият мелодично и смяна.
- Визуализация с „чуване” на собствения плавен мелодичен говор в различни социални ситуации на общуване.
- Майндфулнес.

3) Упражнения за тембър
- Терапевтът представя говор в един или друг тембър. Показва разликата между използването на по-басов регистър като средство за убеждаване и по-висок регистър, който създава представа за неувереност.
- От участниците се изисква постоянно да използват по-нисък регистър при разговорите.
- Работа по двойки – разговор с ролеви игри по смяна на височината нa гласа и преживяване предимствата на спокойния по-плътен регистър.
- Визуализация с „чуване” на собствения глас в по-нисък регистър.
- Майндфулнес

4) Мелодично сливане между думите
- Терапевтът представя разликата при ползване на удължаване на ударената гласна, с по-нисък регистър, но с накъсване между думите в изречението и при мелодичното им сливане.
- От участниците се изисква постоянно ползване на мелодичното свързване на думите.
- Работа по двойки – смяна на ролите, при което единият участник говори с накъсване, а другият с мелодично свързване между думите.
- Всеки от участниците представя по памет или прочита разказ или приказка в рамките на три минути, като ползва мелодичния говор.
- Визуализация
- Майндфулнес

Забележка: в горните стъпки, а и в хода на цялата терапия се ползват ролеви игри.

Аз, пишещият тези редове, също съм заекващ. И все пак, допреди няколко години едва успявах да смотолевя няколко откъслечни думи, на цената на огромно напрежение и стрес. Понастоящем професионалната ми реализация е свързана изцяло с речева изява. Заеквам, но … с лекота. С приемане и обич, с практикуване на гореспоменатия мелодичен говор. Това ми помага да говоря относително приемливо и спокойно. Допреди само няколко години след говорене пред публика, при което неминуемо заеквах много силно, влизах в няколкодневна тревожна депресия. Депресия, породена от вината и самобичуването на неприемането и битката със … собствената ми сянка. Сега се обичам, а въпросната депресия след речева изява се сведе до минимум и изчезна. Приемам говора си с все заекването! Затова то доста намаля и отстъпи място на един по-плавен говор. Защото се вслушвам в уроците му по смирение, вяра в себе си и обич! Смирение на гордостта на перфекционизма, развиване на здрав жизнеутвърждаващ оптимизъм и себеутвърждаване. Продължавам да наричам себе си заекващ – защото съм такъв - мозъкът ми обработва речевото процесиране неплавно. Но смирено се прекланям пред този диамантено твърд и настойчив учител - заекването си! Прекланям му се с благодарност за ценните уроци, които продължава да ме учи! Уроци по познаване и трансформация на малката си личност така, че в по-голяма степен да резонира със законите на Битието! Благодаря ти, приятелю, мое заекване!

Орлин Баев

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Място за писане


Място за писане

Автор: Виргиния Захариева, психосоматичен аналитик и психотерапевт

Писането е отвратително, антиестествено занимание*.Затова се налага да се привеждам във форма, място и време за него. При все това какъв оргазъм – да се материализирам в думи! Да генерирам смисъл!

Мястото за писане неминуемо е свързано с времето. Налага се единство на време и място. В писането място и време съвпадат. Това е самият автор.
Мястото, в което пиша, съм аз самата.
Няма писане извън автора. Ако в мен е задръстено нищо не мога да кажа. Затова изпразвам, отнемам, изхвърлям. Заблуда е да се смята, че текстът е резултат на знаене и трупане на информация. Темите са в нас – трябва да се отдръпнем, за да ги видим, а също да отнемем наслоените върху тях мисли, клишета, бръщолевене, нищо неказване и страх. Отдолу посланието свети и чака да бъде открито. Хемингуей е писал прав. Гьоте само ако е имал каса с гниещи ябълки под бюрото. Виржиния Улф с пари и в собствена стая, Ружа Лазарова пише чак след като се скъса от техно. Аз като се обичам. И като се смиря. Работя по илюзията, че съм автора. Стремя се да съм услужливо, достатъчно пространство, за да ми бъде дадено да разбера и да разкажа за това. Отварям място в себе си за новия текст.
Как: Загрявам системата физически. Ще се върна на това по-долу. Ако съм неуютно, студено място последната ми потребност ще е да пиша. Затова пада голямо ухажване. Превръщам се в цербер, който брани пространството за писане от нахлуване в него и обгрижва писача: Обличам се топло. С дебели вълнени чорапи. Нахранена, изкъпана, осветлението е меко, разходена съм, наспана, обадила съм се на леля. Наоколо има количества топъл чай. Парче черен шоколад. Телефонът е с изключен звук. Малко аскетизъм не е излишен – непреяждане, концентриране, медитация, не прекалено затоплено помещение. Нахвърлила съм си бележки, дала съм си време да нося текста в себе си и да събера информацията, която ми е нужна. Имам достатъчно време и до крайния срок – преди го пишех в последния момент. Сега се обичам и гледам да пиша в комфорт – докато го правя, аз съм господарката на този текст и си оставям поне по два дни, за да отлежи, за да добавя още нещо ако се налага. Няма битка, няма преса, текстът не е срещу, а е откъм мен!!!

Обикновено пиша, когато не знам. Толкова не знам, че трябва спешно да почна да пиша, за да разбера. Правя някакви движения, които напомнят на котка, която си търси място из къщата, за да роди: Обръща някакви кашони, изтърбушва фотьойли, застива в слънчеви петна по пода, души харии по ъглите. Заиграва се с някакви орехи, забравила накъде е тръгнала… Търся.

Понякога ми се струва, че се нажежавам, набримчвам се до степента на смисъла, на посланието в задаващия се текст и тогава той потича, защото вече нищо не може да го спре. Качвам се в неговата тоналност. Така ме настройва новия ми ембиент проект – “The house of Meduza – sounds for creation”*, който обзавежда с пространство. На него писах “9 зайци”. Имам ужас да загърбя света и да се навра в компютъра. Имам чувството, че нещо изпускам. И това е точно така. Изпускам да следя вселенския купон. И затова се чувствам наказана там, завързана с веригата за компютъра, докато другите тичат навън. Този диск обаче приютява по особен начин като ме обзавежда с цял един свят. Дава ми пространство за писане. В него се чуват кикимори, плющи парцала на чистача, минават хора, говорят на всички езици на света, чува се пеене, птици, ветрове, щляпане на капки и води, които се шуртят от тавана. Тарковски ми разрешава да творя... Къщата на медузата се отразява добре - вече не съм сама, не съм наказана и съм приютена.

Друг начин за писане е да се обърна с лице към обитателите на дома като сляза /щото иначе се крия на тавана/ при тях, докато гледат световното и да клекна по турски с лаптопа в скута. Над мен да си подават бири. При тази поза текстовете ми излизат от матката, някак много лесни, а ръцете не се изморяват. Писането е много тегава работа за тялото – налага се да стоиш дълго време неподвижно. Голяма грешка. Вече предприемам периодични разтягания. Пак за място става дума, за отваряне на място за дишане. И с него, и за нов смисъл в самия текст, за да не заспя в появилата се посока, да не се привържа, да съм будна, ако нещо друго изкочи. Иначе започва да ме стяга диафрагмата и текстът престава да е вкусен.

Понякога като зацикля и не знам, търся разговор с приятел, който също твори, харесва това което правя, и умее да слуша – така чрез него се проявява някакъв трети смисъл, усещане за спокойствие и увереност, щръкват също неочаквани аспекти на темата.
Обичам да пиша по кафенета, барове и фоайета на хотели. При света. Също по аерогари е много добре. Идват, заминават хора има движение – направо си в сърцето на живота, летят всякакви енергии насам натам. Зяпам. Използвам оживлението. Пиша.

Пътуването се връзва добре с обмислянето на текст и нахвърлянето на бележки, но за да го напиша ми трябва да стигна някъде. Понякога текстът нахалства да се появи, докато пиша друг текст или чета – тогава го източвам в отделни колонки с идеи, за да ме остави намира.
Обичам, когато раждам текст около мен да има близък човек. Да си върши нещо наоколо, да направи чай, да шумоли с книга или по неговата си клавиатура. Сега, точно този е случая – камината гори, Жоро Тошев пише книгата си за Невена Коканова, седнал на голяма дъбова маса. От часове не сме си казали дума. Пишем в къщата на наша приятелка в планината, която загрижена за нас ни я е отстъпила, за да потръгнат най-сетне тия спрели текстове. Осъществявам мечтата си да се събираме в някакви къщи по света и у нас и да творим заедно. Да си готвим, да се разхождаме. Получава се близост подобна на тази след като интезивно си дишал с някой от много близко разстояние… Също благодарност и удоволствие от процеса на писане и споделяне на живеенето.

За да се пише нещо по мащабно ми трябва време и ритъм, който мога да си осигуря единствено чрез трайно напускане на града. Това правя в къщата в Ковачевица. Там прекарвам ток под дърво, което съм посадила за тази цел преди десет години и си включвам компютъра. Зад екрана има планина и пластове зеленина, прелитат птици, облаци, зад зидовете пърпорят ижетата на помаците, тръгнали към балкана за гъби. Животът на селото върви, строят се къщи, Стела псува добитъка, Пешо изняся речи пиян на площада. Пиша.

Това лято така ме раздърпаха някакви събития и ме притисна един срок, а градския дом бодеше, че избягах в 4 часа сутринта, пропътувах 600 км, настаних се в хотел във Варна до делфинариума, изядох една рибена чорба, изкъпах се в морето, поспах няколко часа, после пих две ракии с миди и написах текста за 3 часа. Понякога рязко трябва да се смени мястото. Но пак повтарям всичко това е мизансцен. Защото и на уши да се изправя, ако съм празна и нямам какво да дам, нямам какво да кажа си е празно щуране, което само по себе си е окей, стига да не съм се сдухала, че трябва да пиша нещо.

Има текстове, които не се дават така лесно. За тях трябва време и търпение да стоя с определен въпрос. Стоя и да ги чакам да се появят. Будна, за да уловя знаците. Те идват в действителността. Идват през сънищата. Много помага правенето. Рисувам. Танцувам. Готвя. Отивам в планината. Подлагам се на физическо натоварване – плувам, катеря върхове или просто вървя из снежната гора и се питам, и се питам и се питам как изглежда новата женственост – когато трябваше да пиша предговора на списание “P.S.” на същата тема… и нищо. Докато накрая ми изплува образа на Мерил Стрийп в Мостовете над Медисън, как палаво ритва вратата на хладилника. Сетих за бухналата рокля на майка ми на жълти рози… И предговора се даде. Това е за мен писането на текст – нещо като Радичковото – мамя го, мамя го, мамка му и прасе, ама и себе си някак примамвам и като се срещнем, някой отгоре така бързо пуска факса, че едва смогвам да записвам.
.................
антиестествено занимание* - Тук ще говоря за писането на проза. Защото поезията е като дишането.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди. Главни психоаналитични защитни механизми.


Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. Осъзнаването на сривовете в протичането на информацията в собственото съзнание е в основата на психичната промяна. Когато по-долните сривове протичат неосъзнато, те водят до емоционални напрежения и невротични проблеми. Или поне до неосъзнато, автоматично съществуване, при което личната свободна воля е силно пречупена или срината под давлението на въпросните когнитивни сривове. Както се твърди в психотерапията, чувстваш това, което мислиш! Когато мисленето е право, в резонанс със здравата научна логика, както и с логиката на безкрая, чувстването и поведението автоматично го следват! Краката здраво стъпили на земята на научната логика, а главата високо в небето на безпредела на душевния творчески полет! Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално емотивната и когнитивно поведенческата психотерапии! 

Към когнитивните изкривявания, логически сривове и отклонения, постулирани от когнитивната и социална психология, добавих и някои главни психоаналитични механизми, тъй като, макар и произлизащи от две външно противоположни школи, са имплицитно преживявани на аналогично семантично, паметово и процесуално ниво на случване.

ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяване на задоволство само след удовлетворяване на авторитарната и свръхкритична властност – перфекционизъм. Свръхконтрол и постоянно чувство за нащрек. Ментално предъвкване. Всичко или нищо (черно/ бяло мислене) – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...
Катастрофизиране (черногледство, негативизъм), дисквалифициране на позитивното, когнитивен филтър – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. Постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.Фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.

„Трябва“ и „катастрофизацията“ са типично характерово ядро за ригидния характер и честа външна маска при оралния характер. Присъстват и при пасивната агресия и автоагресията на мазохистичния характер.

Например: „Трябва да се справя на всяка цена, каквото и да ми коства това – нямам право на грешки! Целта оправдава средствата!“, „Ако се отпусна дори само за миг и си позволя да бъда релаксиран и щастлив, ще се случи нещо ужасно – животът само това чака, да ми стовари всичко на главата!“, „Не мога да се доверя на никой – трябва да съм постоянно нащрек, иначе ще ме излъжат и предадат!“, „Ако се отпусна и спра да мисля и планирам постоянно, ще загубя контрол над ситуацията и тогава всичките ми най-кошмарни страхове ще се сбъднат!“, Апартаментът трябва да е перфектно чист и подреден – иначе сякаш хаосът ме изпълва, губя себе си и се провалям!“, „Ако не измия ръцете си поне триста пъти днес, сякаш мракът ме обгръща и бактериите задължително ще ме убият!“…

Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. „Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини.“, Всички цигани са индийци. Следователно всички индийци са цигани!“. Често се среща при хипохондрия, но не само – например: „Щом Иван има тумор в мозъка и го боли главата, от това следва,че тъй като сега мен ме стяга главата, имам тумор в мозъка…“. „Всички хора, които получават инфаркт, ги болят гърдите. Сега имам леко чувство за притискане в гърдите – получавам инфаркт!“, „Всички мъже, които изневеряват, закъсняват. Мъжът ми закъснява тази вечер, следователно ми изневерява!“, „Преди да получи инсулт, Иван леко му потрепваше окото. Окото ми сега потрепва – сигурна съм, че получавам инсулт!“…

Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.

Например: „Ти се провали в изпита – затова си неудачник!“, „Тази сутрин е облачно – това показва, че времето е кошмарно!“, „Михаела се разведе и се омъжи за любовника си. Тя е лека жена!“, „Христо не ме поглежда и се залюби с Ваня. Никой мъж няма да ме хареса никога!“, „Днес се чувствам потиснато – животът е мъчение!“, „Вечерята е леко безсолна! Ти си ужасна готвачка!“, „Занимавате се с политика?! Аха, ясно - значи сте подмолен лъжец!“, „Асан е циганин – следователно е мръсен крадец!“, „Отказаха ми тази позиция в работата. Никога няма да получа повишение!“, „Излязла ми е стресница на устната – имам най-грозната уста на света!“, „Всички мъже са задници!“, „Всички жени са глупави!“, „В квартала е станало убийство. Хората са мерзки убийци!“…

Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи; скачане към негативни заключения без никаква междинна логика и връзка с реалността, но на базата на предразсъдъците ни…
Например: „Замаяно ми е – полудявам!“, „Всичко ми е нереално, като в сън – хората ме виждат като откачалка!“, „Боли ме коремът – сигурно имам рак на дванадесетопръстника!“, „Тази бемка ми се струва странна – сигурно е начало на рак на кожата!“, „Ако не направя ритуала си, майка ми ще умре!“, „Ако остана сама в къщи, ще полудея!“

Илюзия за прозрачност и четене на мислите – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. Вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути” и те да „чуят“ нашите.

Например: „Толкова съм напрегната и тревожна, когато трябва да говоря пред хора... Знам, че всяка моя мисъл, чувство и усещане са прозрачни за всеки наоколо. Чувствам се изложена на показ, сякаш съм аквариум! Чувствам се напълно провалена, изложена и отхвърлена – знам, че всички тези хора знаят за тези горещи и студени вълни. Знам, че чувстват напрежението и страха ми. Знам, че знаят за обърканите ми мисли и ужаса ми! Сигурна съм, че всички виждат и чуват бясното тупкане на сърцето ми!...“

Катя: „Искам Мишо да ме заговори – ето, постоянно му давам знаци, че искам контакт. Сигурно съм прекалено грозна за него и затова той стои настрана…“ (всъщност мъжката способност за прочитане на невербално поведение е с пъти по-слаба от женската и в случая Мишо представа си няма за подаваните сигнали…).

Мишо: „Ех, тази Катя – толкова яка мадама е! Така ми се иска да я заговоря и поканя на кафе. Но има ли смисъл – ето, виж я какви чупки прави. Сигурен съм, че иска да ми каже, че не ставам за нея и да се разкарам! Я да си ходя аз…“

Христина: „Тази сутрин цял час се гримирах, за да направя впечатление на Калин… А той само ме погледна и отвърна глава… Ясно, за него съм грозна крава!...“

Калин: „Уау, само като погледна Хриси и се изчервявам и изпотявам целия от желание! Е, тя не иска такъв страхливец като мен – защо ли въобще да я погледна в очите и заговоря... Така и така ме мисли за глупак и ще ме отхвърли като ненужен боклук…“

„Шефът тази сутрин мина като буреносен облак, без дори да каже добро утро! Сигурна съм, че ме мисли за посредствена и ей сегинка ще ме викне, за да ми каже, че съм съкратена!“

Шефът: „Аман от тези скандали на жена ми – цяла нощ чоплене и ревност. Сега едва гледам… Сигурно колегите ми се досещат, присмиват ми се и си шушукат зад гърба ми! Я да се махам по-бързо в офиса, да заключа и дремна малко!...“

Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени когниции и действия, нямащи никаква логична връзка с целевия резултат, водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития.

Например: „С тази тениска ми върви. Като си я сложа, ще ме одобрят на интервюто!“, „Ако си сложа защитната муска, всичко ще бъде наред!“, „Сега пробождайки снимката (куклата) и, ще я заболи коремът!“, „Сега, като сложа капка от менструалната си кръв, държана една нощ на пълнолуние, в кафето му, той ще е вечно влюбен в мен!“, „Като сложа снимката и тези му косми в тази мърша с червеи и я залея с вода от мъртвец, той ще се разболее от смъртоносна болест!“

При натрапчиво мислене: „Ако не броя всеки път и не внимавам как точно стъпвам, близките ми ще умрат!“, „Ако си разреша да се отдам на радостта от удоволствието, ще се случи нещо лошо с баща ми!“, „Тази рокля много ми харесва. Сигурна съм обаче, че ако си я купя, детето ми ще се разболее!“, „Това, че ми минават тези ужасни мисли за бебенцето ми означава, че позволявайки си ги, привличам негативните неща да му се случат!“, „Тъй като имам панически атаки и ужасно ме е страх да не умра, сигурна съм, че привличам обстоятелства за смърт и наистина ще умра!“…

При хазартна зависимост: „Ако сега докато дърпам ръчката, си мисля за три колонки с ябълки, те ще се паднат!“, „Ако си завъртя късметлийската шапка назад, ще ми провърви в играта!“, „Ако направя по-прецизно изчисленията по онази система, ще спечеля!“, „Сега преди да заложа на рулетката, ще направя щастливия си ритуал в тоалетната и ще спечеля!“, „Важно е да пускам редовно фиша си за тотото – това повишава вероятността за печалба!“, „Сега ще се фокусирам силно и ще повлияя работата на машината така, че като дръпна ръчката, да ми се падне джакпотът!“…

Стадно мислене, ефект на изгодата – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. Тенденцията да правим или вярваме в нещо, само защото много други хора вярват в него или го правят. Свързано е с груповото мислене и стадното „овчеумно“ поведение.

Например: Ето, колко милиони хора са прочели книгата „Тайната“. Чели са и гуру Кехоу – всички те му вярват. Той казва, че ако си мислиш за нещо, го привличаш. Аз колкото и да се боря, не мога да спра тези мисли за фатална болест на майка ми (обсесивно мислене, при което колкото повече контрол и борба за освобождаване от идващите мисли влага човек, толкова по-силни стават те) – следователно привличам нещастие към майка си!...“

„Всички мъже смятат Марина за невероятно красива и губят ума и дума около нея. Аз също. Може би трябва да науча някакви специални пик ап техники, за да съм успешен с нея…“ (всъщност всичко, от което Марина има нужда, е разбирането и като личност, като индивидуалност зад външната и имидж фасада…).


Грешка на ясновидеца, позоваване на вероятност – „предсказването” (обикновено негативно) на събития преди да са се случили. Понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи.

Например: „Ако има някакъв шанс да спечеля от тотото, сега като си пусна фиша, знам че ще спечеля!“, „Ако има вероятност като пресичам улицата да ми падне метеорит на главата, то сега като отивам до магазина това ще ми се случи!“. Последните две фрази звучат нелепи… На същата липса на логика почиват обаче и следващите: „Ако има вероятност като летя за Ню Йорк самолетът да падне, то това непременно ще се случи!“, „Ако има някаква вероятност сърцето ми да се пръсне когато имам повишена тревожност, то това задължително ще се случи!“, „Ако има шанс това куркане на червата ми да бъде причинявано не от естествения ми глад или смилане на храната, но от тумор в корема ми, то вероятно имам тумор!“, „Ако има възможност всички 124 невролози, кардиолози и интерналисти, които посетих да грешат като ми казват, че съм напълно здрав, то те вероятно грешат, а аз имам неизлечима болест, както го чувствам! Трябва да отида до Франция в онази клиника с добрите специалисти!“, „Ако има някакъв евентуален и непрфедсказуем шанс детето, с което съм бременна, да има малформации, то непременно ще има такива!“, „Ако има някаква фиктивна вероятност да се заразя със СПИН от колежката, с която имаме флирт, то непременно ще се заразя. Затова по-добре да увелича емоционалната дистанция и да я отблъсна, за да не се налага да се стига до физически контакт!“, „Онези от HR отдела на фирмата, в която трябва да ходя на интервю със сигурност са гадове. Така и така ще ме дисквалифицират, така че по-добре въобще да не ходя!“ …

Първична печалба – съзнателното облагодетелстване от и желание за поддържане на невротична симптоматика.

Например доминираща и контролираща жена с избухлив характер има за партньор пасивен и обгрижващ мъж. След време връзката им клони към раздяла, като мъжът обявява жената за прекалено потъпкваща го. Тогава в жената се появяват симптоми на вегетативна дистония (замайване, дереализация, напрегнатост в гърдите и стомаха и т.н.). Тя канализира контролиращото си поведение в посока невротичните преживявания, а мъжът и с възкръснала отново обич започва да се грижи за нея отдадено. Това сплотява партньорите. Жената ясно съзнава, че симптомите и всъщност спасяват брака и, а при лична терапия заявява, че всъщност си ги иска, защото знае, че те отново са събудили топли чувства в семейството и. Макар, че външната им заявка за семейна терапия е работа по дистонията, всъщност скритата незаявена заявка са отношенията им.

Например: Жена развива агорафобия. Омъжена е за мъж от друга държава – човек със студена емоционалност, когото тя не обича. В същото време ненавижда и държавата, в която мъжът и живее. Жената има силен страх от развод, заложен от развода между родителите и в детските и години. Това създава в нея силен конфликт. Състоянието и задоволява конфликта, като съхранява брака и, като в същото време и разрешава да живее в собствената си държава и сигурното присъствие на родителите и приятелите си. Съпругът също е напълно доволен от ситуацията и посещава съпругата си няколко пъти годишно. Жената съзнава, че състоянието и я „спасява“ от връщане в студените обятия на съпруга си и държавата му.

Вторична печалба, Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените невротизиращи грешки в разсъжденията, психични движения, защитни механизми, тъй като причинените от тях невротични симптоми носят несъзнавана изгода. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките.

Например: жена със зависим, орален характер, среща трудности при поемането на отговорност в професионално отношение. Това я напряга изключително силно и задейства вече присъстващите в нея когнитивни вярвания за провал, празнота и неудача. Тогава започва да получава панически атаки. Те и дават повод да остане в дома си. Съпругът на жената е силно ревнив и присъствието в дома му на жена- домакиня, която прави всичко за дома и децата, но може да излиза само в негово присъствие, задоволява изцяло ревността му. Жената вижда себе си като жертва на „болестта“ си, но несъзнаваното и се ползва с пълна сила от случващото се. Изгода от случващото се има както личното несъзнавано на жената, така и взаимосвързаният процес на семейната система.

Пример: при хипохондрия вторичната печалба се изразява в задоволяване нуждата на страховите комплекси (за нараняване, липса на вяра в тялото, Себе си и живота, в хората и доброто, в дълбинния смисъл…) от сигурност и защита чрез свръхнапрегнато взиране в тялото и при най-малките и преекспонирани от когницията на хипохондрика преживявания на „симптоми“, в ритуалното компулсивно посещение на лекари.

При обсесивно компулсивното разстройство вторичната печалба за несъзнаваното се изразява в задоволяването на нуждата от сигурност на собствените проектирани в реалността вярвания за провал, нараняване, катастрофи и злополуки, болести и т.н. – задоволяване чрез свръхнапрегнатото и контролиращо мислено предъвкване, защитен негативизъм, ригидно нащрек и „трябва‘, продуциращи обсесивни мисли и компулсивни ритуали.

При злоупотребата с вещества и зависимостите, несъзнаваното директно задоволява нагона си за удоволствие чрез „късото съединение“ на зависимостта, избягвайки нуждата от отлагане на удоволствието и задоволяването му по сублимирания път на успешното социално включване и успех (виж също „Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие„).

Status quo, ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане към някого или нещо просто поради това, че сме били дълго време в досег с него. Желанието нещата да си останат същите, дори да са неприятни, защото са познати. При невротичните разстройства се изразява в привикване към тревожното състояние, което човекът несъзнавано преживява като болезнено, но познато и поради това автоматично предпочитано пред усилията на промяната.

Субективно потвърждение, тексаски снайпер, селективност, ефект на очакванията на експериментатора – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. Убедеността, че нещо е вярно, защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. Избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. Изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. Когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. В разисквания в случая контекст на невротична когниция, съзнанието на преживяващия невротично разстройство филтрира информацията така, че да задоволи активираните в него базисни вярвания (комплекси). Невротикът несъзнавано се фокусира само в това, което резонира със страховете му и автоматично дисквалифицира и маргинализира светлото и позитивното.

Фалшива дилема – когато два алтернативни избора/ решения на проблем са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори.

Илюзия за избор – когато дадено внушение се представя по два различни начина чрез свързващия съюз „или“, което оставя фалшивото впечатление за наличие на избор, какъвто всъщност няма.

Самоизпълняващо се пророчество
– несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение.


Например: човек отива при „ясновидка“. Тя „вижда“ в него, че след 10 дни, на еди си коя дата, като се събуди, в девет сутринта човекът ще има адско главоболие и евентуално, според „магьосницата“, инсулт. За да се справи с главоболието и да му се размине инсулта, врачката препоръчва закупуването на специалния талисман, струващ еди си колко стотин евро , отклоняващ злата съдба… Всъщност думите на „мага“ (ятрогения) и разтворената вяра на човека в тях залагат внушение, което бива прието от несъзнаваното. На съответната дата заложеното внушение се активира и в девет сутринта човекът наистина има главоболие, което „магически“ изчезва със слагането на амулета. Тоест задейства се заложено второ вярване, че слагането на предмета ще дезактивира първото вярване. Никаква магия, но чисти когнитивни процеси!

Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори.

Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. Например хазартно зависимия взема рационално решение да направи само един - два залога или игри, но постепенно здравият разум се срива и човекът започва напълно ирационално, но обсесивно да залага още и още. Същото се наблюдава при всички зависимости, при наддаването при търгове, при залагането на хиляди и милиони човешки животи от болното его на някой силен за деня държавник по време на война…


Проекция - приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. 
Пример: индивид с базисни вярвания от параноидния спектър се качва в претъпкан автобус и си мисли: „Всички тези хора само гледат как да ме наранят, да ми откраднат парите…Гледат ме странно – мислят ми злото, чувствам ги! Ето тази жена сега как ме погледна – знам, че обмисля как да ме нарани. Знам, че ме следят и че повечето от хората са тук неслучайно. Трябва да внимавам много!...“
Жена преди изпит: „Оф, знам си, че ще се проваля! Той този професор веднага ще ме изгони, ще ме изхвърли като мръсно коте, какъвто е изискващ и строг…“ (всъщност самата тя е прекалено изискваща към самата себе си, защитаваща се по този начин от страха си от провал…)
Пасивно агресивен мъж, склонен да премълчава и трупа напрежение и гняв по отношение на началника си: „Е, той наистина е изрод. Никакво зачитане и уважение – дай му да тъпче и мачка, да изисква и наранява само!...“ (всъщност самият човек тъпче и мачка себе си с мазохистичното си поведение, без да смее да даде подходяща обратна връзка на директора си, с която той да се съобрази.)
Жена е привлечена сексуално от колега на работата си, но има морални изисквания към самата себе си, които и забраняват флирт и изневяра. Жената проектира в колегата желанието си за флирт, приписва му сексуално съблазнително поведение спрямо нея. Мъжът вероятно си няма и представа защо колежката му говори зад гърба му подобни клюки и обвинения или директно го обвинява в сексуално насилие (в западните държави).
Съпруг, който поддържа паралелна връзка с любовница обвинява жена си в изневяра, проектира собственото си поведение в нея! (написаното е в мъжки род само за удобство)
Жена не харесва дадена група индивиди или не обича хората въобще. В същото време обаче има интернализирани морални правила за дружелюбно поведение, които и забраняват открито заявяване пред себе си и другите на негативно отношение. Затова несъзнаваното и автоматично приписва на групата индивиди отхвърлящо и негативно отношение.

Формиране на реакция – Човек изгражда за себе си образи, противоположни на образите, които всъщност притежава и превръщането на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси.
Например: индивид със силно влечение към порнографията и свободния секс се обявява в публичното социално пространство като върл защитник на моногамието, верността и моралната чистота.
Възпитател, който несъзнавано недолюбва дете, се държи с него свръхприемащо и одобряващо.
Жена, която несъзнавано вярва, че е грозна и нежелана, започва да се облича и държи твърде предизвикателно и сексуално.
Дъщеря има силна агресия срещу майка си, но съзнавано се държи с нея уважително, както и информира всички наоколо за това в колко прекрасни отношения са те двете. Така обаче трупа пасивна агресия, която евентуално проявява през acting out, невротизиране или соматизация.

Интелектуализация – нежелани психични съдържания и поведения биват интелектуално описвани така, че да се избегне емоционално фрустриращото им съдържание, от което човекът се защитава чрез ментализацията им.
Пример: индивид, диагностициран с терминално заболяване, прочита всичко за него. Така, фиксирайки се в интелекта си, изолира емоционалната си реакция и стои дистанциран, студено отстранен от чувствата си.
Анализът в психотерапията нерядко преминава в интелектуализация, когато не е насочен към осъзнаване и преки действия по промяна на невротичността, а се превърне в анализиране заради анализирането…
Човек със зависим характер, който в терапията интелектуализира вкопчващите си в хора и вещества поведения от позицията на студения интелект, без реално да осъществява допир до бездната от тъга и страх от изоставяне и безлюбна самота.

Рационализация – извинителни защитно логични обяснения и уж рационално обосновани причини за фрустриращи поведения.
Пример: Пациент, преживяващ здравна тревожност, рационализира свръхфиксацията си в защита от болести чрез обяснение за грижа за здравето.
Жена с хистерична (конверзионна) симптоматика извинява липсата на сексуален живот с партньора си (поради неговата слаба потентност) с моралните си норми, забраняващи и да вземе отношение по въпроса.
Пилот на самолет, преживяващ паник атаки, извинява отказа си от пилотиране и преминаване на десетократно по-ниско платена длъжност с отговорността, която носи спрямо пасажерите.
Убиец рационализира поведението си със „закона на джунглата“…
Мъж изоставя приятелката си. След раздялата тя започва да твърди, че той не е бил истински желан от нея, че е бил непривлекателен и слаб…
Студент, който трудно се справя с ученето на дадена специалност, спира обучителния процес. След това започва да твърди, че го е направил, тъй като обучението в този университет е с ниско качество и преподавателите са неквалифицирани.

Проективна идентификация – несъзнавана проекция на собствени психични съдържания, нагласи и очаквания в друг човек/ хора, тяхното идентифициране с тях и действие според съдържанията и импулсите им.
Пример: свръхизискващ към себе си началник автоматично проектира перфекционизма си в подчинените си. Те се идентифицират с него и действат по същия вгледан в детайлите и изискващ от себе си начин.
Родител, изискващ в детето си поведение, желано от самия него. Детето се идентифицира с това поведение.
Доминираща съпруга проектира собствените си семейни модели и нагласи спрямо семейното поведение в партньора си. Той пасивно се идентифицира и реагира спрямо тях.

Аскетизъм – отричане и отхвърляне на удоволствените преживявания от храна, секс, общуване, социална реализация и получаването на удоволствие през болката на мазохизма, при която мозъкът отделя защитно ендогенни опиати. Аскетът приема напълно погрешно ригидните интроекти в аз-идеалното (суперегото) си за божествени импулси и закони, с което потъпква „корените“ си, нагонната си природа, „изсушава се“, превръща се в „изсъхнал пън“. Аскетизмът представлява опит за пълно потискане на естествените и здрави нагонни стимули, под въздействието на изкривените правила на откъснатата от цялото морална цензура, нямаща много общо с етиката и естетиката на безкрая.

Разцепване – в ранна детска възраст разцепването осигурява сепариране на представата за добро и лошо, получавани от един и същ обект. В зряла възраст е характерно за психотичните състояния. Например при множественото личностово разстройство, при аудиалните и зрителни халюцинации, приемани от самия преживяващ ги за обсебване, докато всъщност представляват отцепени части от собствената психика.

Сублимация – представлява трансформация на нагонни импулси в социално и духовно подходящи такива, канализиране на катексиси и преобразуването им в по-фини такива. Творчеството, активната професионална реализация, свещената сексуалност, спортът, работата с транс могат да се разглеждат като методи за сублимация.

Хумор – вид сублимация, при която фрустриращ афект се преобразува в авто или социално приемлив чрез позитивна самоирония, пародия, шега и „вземане на несериозно“. В психотерапията се използва за промяна на гледната точка, поглед над себе си, смяна на емоционалния контекст (рамка) на възприятие на даден психичен или социален факт.

Алтруизъм – грижа за другите, при която посредством идентификацията си с тях, ние самите получаваме удовлетворение. Алтруизмът е здрав и изключително хуманен психичен механизъм. Не бива да се бърка с мазохистичната „доброта“ (пасивна автоагресия).

Пасивна агресия – мазохистично себеподценяване и прекомерно подчинение на околните, което натрупва автоагресия, както и заобиколно, през действие покрай (acting out) проявявана агресия към другите.

Соматизация, конверзия –  автоматично (несъзнавано) преобразуване на невротичен конфликт в телесна симптоматика, с цел оттичане и облекчаване на психично дезадаптивно напрежение. Например при хистерията, вегетативно соматоформната дистония, хипохондричните фантомни усещания, соматизацията при язва, атсма, алергии, онкологии…

Действие покрай (acting out) - защитен механизъм, при който се наблюдава експресия на несъзнавани желания или импулси чрез "действия покрай", при които съзнавано се избягва придружаващия афект. Например, когато в психотерапията се засегнат несъзнаваните невротични динамики, от които преживяващият ги автоматично се защитава чрез поставянето на определени маски (умишлено сваляни в консултирането), се появява невротичен смях, панически страх или силен гняв…

Регрес и фиксация – емоционалният живот на индивида невротично регресира и се фиксира в по-ранен етап от онтогенезата му.
Например: Дете на 7 или повече години получава енуреза ноктюрно (нощно напикаване). Когато получи несъзнавано търсените от него внимание и грижи от родителите си или когато те неутрализират плашещия го конфликт между тях, напикаването престава.
При паническите атаки и агорафобията, човекът регресира емоционално до поведение на дете, имащо нужда от постоянното присъствие на сигурен обект, човек до него, придружител, значима фигура.
Соматизирането на болест може да се явява регрес, чрез който преживяващия болестта несъзнавано задоволява вторична печалба – грижи и внимание, които през детството си е получавал по същия начин.