За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 15 март 2015 г.

Хипо - страх ме е - гордо контролирам - хондрия

 Забележка: долният текст е написан непринудено, в отговор на питане, свързано със здравна тревожност. В основата му стои психотерапевтичният принцип на парадоксалното намерение, изразен в терапевтичната техника наводняване (flooding) с възприятийно прерамкиране от пародийно - гротесков хумор. Текстът е насочен към експлицирането, умишленото преувеличаване и смелото плаване в наситените с фантомна тревожност характерови психодинамики на преживяващия здравна тревожност, което цели погасяването на тревожността чрез премахването на невротичното потискане. Текстът определено не цели подхранване на невротичните печалби на поддържащия хипохондрична динамика, изместени в непоемащата отговорност за собствения смислен и щастлив живот рационализация на "аз съм жертва". Напротив, фокусиран е в предизвикването им и е възможно да породи невротични съпротиви - но, това е и целта му. Текстът е насочен конкретно към динамиката на здравната тревожност, в която за разлика от клиничната депресия например, присъства мощна жажда за живот, а обсесивните мисли за болест и смърт се явяват, на еволюционно обусловения език на несъзнаваното, израз на тази жажда.
......................................................................................................................................... 

Ето някои варианти за справяне с хипохондрията, която винаги, без изключение, извън личната характерова динамика, се явява откъсване от Любовта, от Живота, от Бога. Ето някои варианти:

- Пренесете се като постоянен резидънс в болница. Много добра идея е, кардиограмата, енцефалограмата, холтера и поне десетина други уреда, да са постоянно,денонощно закачени за вас. Но, вие знаете, че екипът точно на тази болница някакси недовижда и не долавя сериозността на положението ви, въпреки че уредите показват,че всичко е о'к. Просто лекарите в тази болница не са добри, нещо във вас го знае. Затова потърсете 911111000000088899999333333366666607 - мо мнение. В онази болница в Сидни дори можете постоянно да живеете в подвижен fMRI (функционален ядрено магнитен резонанс), а през нощта да спите в PET (позитронно емисионна томография). Не е зле, нали? Но и тези машини пак не показват нищо, а и тези доктори, както и тези от Швейцария, Турция, Израел, Щатите, Канада и всички останали клиники, в които вече сте ходила, не виждат, не откриват ужасното, тежко, дегенеративно, бавно или бързо или мигновено или пък ужасно бавно и с години повалящо ви и убиващо ви заболяване! Обаче само каква клиника има на Марс - там чрез манипулациите с антенките си, тамошните доктори веднага виждат, на биохиично, на квантово ниво вече знаят и резонират със страховата, откъснала се от Любовта его програма във вас. Ето, ето - намират нещо дребничко - ураааа, действително съм болна, ето на, казах ли ви? Обаче е безобидно ... жалко, вика подсъзнанието ви, нямащо за какво да се хване. И тези зелени доктори не стават...

- Не пускайте гордият контрол - той едничък ви е останал милият. Контролирайте контролирането на свръхконтрола на метаконтролиращите неконтролирани, но вече почти контролирани импулси на най-малкото телесно потрепване. Ако няма такива, за Бога, създайте ги с втренченото си, нагаждащо хипотезата си внимание. Все някаква сетивност ще успеете да предизвикате фантомно - я пристягане тук там, я проприоцептивно усещане във вътрешностите, я някои от свързаните с тревожността симпатикови симптомчета. Не забравяйте да ги преувеличите. Нищо, че сама си създавате и въртите и стоите в собствения си филм. Не забравяйте - не се вадете от него - в никакъв случай! Този филм е, който ви дава някакво подобие на смисъла, който липсва в живота ви, лишен от сигурността на доверието, любовта и вдъхновения полет. Не губете филма, не забравяйте да го подхранвате с ярки образи, самопредизвикани чрез нащрек наблюдението усещания. В никакъв случай не променяйте мисленето и отношението си към тези фантомно - симпатикови симптоми - недейте, моля ви. Какво би ви останало, ако се лишите от свръхконтрола на страха си?! Тогава, ако пуснете невротичното напрягане и контрол, страхът се топи, но неееее, недейтеееее - тогава ще ви се наложи да се изпълните със смисъла на любовта, да осъзнаете, че освобождавайки невротичния свръхконтрол, се ражда самообладанието на духа ви. Но не, не, това са глупости и вие знаете, че са глупости, нали?! Разбира се - в любовта и щастието се губи всичко, отвратително е. В тях няма контрол, опасно е. Обичайки и вярвайки в Бога и себе си, се налага смирено да се доверите - но тогава се губи този прекрасен защитен контрол... Е, как без него сега, за някаква си льобоф... Затова, знаете, че трябва да се напрегнете, да внимавате много, постоянно, да се абонирате към кравефермата на вторичната си печалба за по-евтина и постоянна доставка на телета, които с невротично удоволствие да поставяте под воловте на страховете си. Не забравяйте - страхът е тук да ви защити - много важно е да наливате когнитивни изкривявания в невротичния му огън. Ако така я карате, на всички толкова ще им писне от вас, а и на вас от себе си, че само той - страшилището, ще ви остане. Чудесно е, нали?! Затова, карайте я по-леко - така ще можете да си го поддържате с години и години. Че закъде без него - първи дружки сте. Свикнали сте си като гащи и кафява диря по тях, пропили сте се един в друг. Не, не перете невротичните си гащи във водата на смиреното доверие - може да намирисва, но нещо във вас знае, че само така ще оцелеете. Е да, така много много не живеете, освен външно и механично, губите всяка радост и вече сте ни жива ни умряла, но какво пък... Както скунксът гони с миризмата си гадните натрапници, така и вие, с негативното си, страхово мислене пораждате миризмичката на страха си. Смърди, но предполагаемо пази... от истински допир до сянката ви и прегръщане на малката хлапачка там, зъзнеща и изолирана в мазето на подсъзнанието, натикана там от надзирателя на фантомния страх...В тази връзка...

- Прочетете "Дон Кихот де ла Манча" още веднъж. Екипирайте се с подходящ леген за главата, тенекия за тялото. Е, вие вече си ги имате като невротични мускулни брони, но все пак... Намерете си съвременен Росинант - трабант и с него започнете да обикаляте из пустините на страховото безлюбие, белким някой доктор Дулсинео ви се върже... Не забравяйте, че умирате, само да спрете за миг невротичната въртележка и оооо, оооо кошмаааааар - тогава идват доверието и обичта. Но, те са много, много опасни, помнете го и стойте настрани от тях ... Дааа, не забравяйте да четете рицарските книги - да ровите из интернет за болести. Това не е кокошо чоплене и човъркане за невротично червейче, неее - така ще знаете къде са вятърните мелници! Тогава спокойно ще можете да се свръх-фокусирате в тях и да се повъртите във въртележката на гигантската битка с чудовищата на гадните и постоянно дишащи във врата ви болести! Точно така! 

- Един междинен вариант, в който вероятно вече сте - но, винаги може още и вие знаете това! Работете! Не вдигайте глава от работа! Всяко удоволствие, всеки намек за щастие, веднага затрупайте с претекста, че ТРЯБВА да се работи - много, постоянно, още повече, повече, можете да, можете, сега, още, сега, работааа! Работата може да ви е гард против гадното отпускане, против отвратителната релаксация телесна и ментална. Знаете, че в тези противни почивни дни положението става напечено, налага се да се докоснете до почивката и спокойствието... Но те са ужасни, нали?! Дори за малко застанала в тях, изпълзяват кошмарните дълбоко океански чудовища - левиатани на сигурната увереност. че се случва нещо ужасно!!! Никакво доверие в тялото, в живота, в Бога, никакво - точно така! Работа - избягайте в нея, вие сте воин на труда! "За една петилетка - две!" :) Така можете да държите тези подводни чудовища далеч от погледа си - темпо, още, темпо, още! Само едно нещо помнете - в никакъв случай не се отпускайте, не релаксирайте - знаете какво се случва тогава, нали?! Затова - работа, още работа! 

- Всъщност може би най-оптималният вариант е да си купите гробно място. Сега може - като си платите, всичко може. Поискайте да ви го изкопаят - препоръчвам ви да не е зидан, много изстива на кръста от бетона... Тогава не пропускайте и ден, без да го пробвате - защото знаете, че умирате, нали?! Легнете, скръстете ръце, поръчайте си поп за опело, потренирайте - хубаво е да се погрижи, да протренира човек смъртта си, пък и да не товарите близките си. Знаете, че е трудно намирането на свободен гроб в тези дни. Всъщност, понеже някои дни е прохладничко, снежец или пък дъждец, това онова, можете да го правите и у дома. Пък и толкова години и десетилетия вече лягате в този гроб, можете понякога да си позволите да пропускате и примерно да сядате и да медитирате. То е почти същото - един позитивен допир до смъртта си е, а на изток казват, че най-силната медитация, е тази върху преходността и смъртта... Умът спрян, няма контрол, страховете изплуват, десензитизират се, сама слизате до психичното си мазе, отваряте вратата му за светлината на любовта и мира... Нооо, не знам, пак тази съмнителна любов, не знам... 

Та, варианти има... Само нещо да ви предупредя, Има едни гадни копелета - казват им психотерапевти, В никакъв случай не преминавайте терапевтичен курс при такова животно. Може да ви провокира, да ви накара да загубите страха си, това спасително фенерче в тъмната нощ на невежеството, където драките на кошмарните болести постоянно се впиват в тялото, а хищниците на неочакваните синдроми дебнат, дебнат, дебнат - чувствате ги, нали?!... Е, те терапевтите все разправят за някакво слънце на сигурност и сила, ама вие си знаете, че това са пълни глупости...?! 

Орлин Баев 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.