Природата и Културата

Природата и Културата

Етимологията на думата култура клони към две тълкувания:

-          От латинската дума colere – култивирам, възпитавам.

-          От думите cult и ur - култ, преклонение пред светлината.

В тези няколко реда ще се спра на личното си становище относно взаимовръзката между природата и културата. Не природата на културата, тоест нейната същност, а именно природата и културата, взаимовръзката между двете.

Моето лично светоусещане ме кара да приема изключително точното, ясно и заковаващо в центъра на смисъла на понятието определяне на културата като преклонение пред светлината и възпитаване на светлото в човека.

Относно природата – когато човек спомене тази дума, най-често автоматично породените образни флорални и анималистични представи насочват ума на мислителя към заобикалящата го среда, контекстът в който се случва човешкият живот. Природата като растителния и животински свят, минералното „царство“, реките и океаните, физичните, химични и биологични закони на микро ниво, но и астрофизичните закономерности на макро ниво.

Човекът е неразделна част от природата, въпреки всички негови невежи усилия да я погази по всякакъв начин. Бидейки част от нея, в контекста на разглежданата тема, преклонението към светлината (културата) тук може да се тълкува като следване на естествена, вродено присъща нужда от разкриване на светлото в индивида. Светли качества, закони, цели и посоки, присъщи на семантиката, влагана в думата светлина. Във всички народи без изключение, във всички еони от човешката история, в светлината човекът е виждал и смислово насищал с разбиране за добро, мъдрост, обич, красота, божественост. Светла хармония, присъща както на това, което мъдрите наричат „книга на живата природа“, така и на вътрешната природа в човека. Именно тази вътрешна човешка природа, когато по качеството си резонира с принципите на светлината, може да види и природната мъдрост, да резонира с нея и настрои ума, чувствата, волята и поведението си в синхрон с посланията и. Стигаме до пресечната точка между познавателя, познаваемия обект и процеса на познаване на културата, а именно – човешката психика. 

Самата психика може да бъде видяна като вътрешна природа, познавател, познаващ културата като обект на изследването си. Доколкото във вътрешната природа на психичния процес съществува светлина и преклонение пред нея, дотолкова такава мъдрост може да бъде видяна и във външната природа. Видяна как? През научен процес или през пътя на следване на дадена дисциплина за овладяване и развитие на ума и потенциала. В съвременните психологични школи особено силно се откроява хуманистичната, която твърди, че човекът е изначално добър, разумен и светъл по природа. Един удивителен аналог е направен между съвременната квантова физика и древните учения за окултуряване на вътрешната човешка природа: йога, будизъм, даоизъм. Съвременната наука говори за свойствата на тъмната материя и вакуума като изначално пораждащи светлината и всяко проявление. До подобни заключения са стигнали изследователите в споменатите психодуховни дисциплини, изучавайки свойствата на ума в интроспективните си опитности. Това отново потвърждава тезата за реципрочното единство между вътрешнопсихичното култивиране на светла мъдрост и културата, присъстваща в обективните закони на физичния свят.

Орлин Баев