РЕАЛНОСТ

 "Реалността не е известна, а това, което е известно, не е реалност."
Дж. Кришнамурти

Съвременната наука започва да преосмисля парадигмите си. Квантовата физика показа относителността на представите на Нютоновата механика, а оттам и представите ни за света, в който сме. Оказва се, че материята не е нещо твърдо установено, което съществува независимо от изучаващия я. Оказа се, че в същността на нещата твърда материя няма. Ако ядрото на атома е колкото тенис топка, то най-близкият до него електрон би бил на километри. А между тях е негово величество вакуумът. Когато изследователят се фокусира върху микрочастица, тя се появява. Отвърне ли вниманието си, тя отново се превръща във вълна, в поток от енергия. Това говори, че не съществува такова нещо като обективна, независима от наблюдателя реалност, освен във все още ширещото се, тъмно средновековно невежество. Означава, че ако битието влияе на съзнанието, то съзнанието определя и сформира битието пряко. Означава още. че силата на ума е далеч по-важна за който и да е духовен, психичен, физичен и физиологичен феномен - от социалните процеси, до телесното здраве, Ако дадена микрочастица се фиксира в дадено място, скоростта ѝ е неизвестна. Ако се движи, има скорост, но не и пространствена локализация. Ако две сродни микрочастици се поставят на разстояние, според нашия човешки мащаб колкото галатики, те неизменно запазват свързаността в движението и поведението си - тоест, разстояние и време за тях не съществува. Тоест, в основата си този свят е нещо твърде различно от застиналите представи на плоско - слепия научен редукционизъм, който продължава да съществува въпреки квантовия пробив в познанието. Дали науката стига до нови открития? Нищо подобно - изследователите на вътрешната си природа от древността до наши дни винаги са познавали тези факти. И не само. Мистиците и посветените знаят, че този физически свят е просто външна черупка, сянка на далеч по-същностни светове и реалии. Как науката би се отнесла към въпроса за смъртта? Никак - безсилна е, а усилията са насочени единствено към физическото тяло, този най-груб скафандър на Човека. А смърт няма, има само преход така, както енергията не се губи, а преминава в различно състояние. Отвъд невежеството на технологизирания съвременен дивак, визията за един различен свят присъства в съзнанието на познаващия се човек. Свят на любов, братство, мир и сила на познание, идваща от сливане със законите на Космоса/ Битието - Дхарма. Различна е такава наука. Красиво е!