Либерално възпитание?

 Съвременното възпитание, лишено от ... възпитание. Мъдростта на древността говори, че в обществата, които оцеляват, уважавана е старостта. Детството и младостта също, но когато се съобразяват с мъдростта на старостта, със зрелостта и опита ѝ. Съвременното псевдо възпитание на децата в западния свят е силно залитнало в крайност - свръхлибералност, с липса на поставяне на каквито и да било граници.

Другата крайност от миналото е прекалената авторитарност. Както винаги, златната среда е оптималната - авторитетността. Каква е разликата между авторитетността, авторитарноста и либералността? Либералността всепозволява. Авторитарноста поставя прекомерно тесни и строги граници. И двете осакатяват. А западът явно като махало се движи от крайност в крайност. Автократичността (друго название на авторитарността) кастрира личния талант, изява, свобода, залага пряко травми и комплекси, компенсирани маладаптивно невротично и психопатно. Свръх либералното възпитание, препоръчвано понастоящем от системата, включително от колеги психолози, което наблюдаваме в последния половин век, не е по-добро. При него липсва поставянето на здрави граници, дисциплина, норми социални, но и нормите на любовта и мъдростта. Защото любовта и емпатията далеч не са само меко позволяване, но понякога се проявяват през дисциплината, реда и здравите ограничения, поставяни от добър авторитет! 

Качественото отношение на безусловна обич и доверие в личността е абсолютно нужно, но по отношение на поведението, са необходими граници, респект и приемственост в ученето, предавани през възпитавано доверие и уважение към родителя, учителя, възрастния и по-големия/стария въобще. При липса на такова здраво подчинение, в бъдещия възрастен се залагат инфантилно нарцистични характерови черти, които когато не бъдат задоволявани в реалния свят на възрастните, водят до травмиране, което се компенсира невротично или психопатно - крайностите си приличат.

Както виждаме и двата крайни стила са маладаптивни и възпитават общество от невротици и психопати – престъпници. Ако ригидният авторитарен стил оковава творчеството в посредствеността на тесни социални норми, клишета и морални „трябва“, то либералният възпитателен стил създава неблагодарни глезльовци, неспособни на истинско доверие в себе си и към себе си, а оттам неспособни на доверие и уважение към другия. Защо така? Защото едно дете има нужда от родителския и учителски авторитети. Те постепенно се интернализират, превръщат се в част от собствения, вътрешен авторитет и самоуважение. Когато родителят е свръхлиберален, детето не го възприема като авторитет. Съответно не може да копира в себе си отношението за самото себе си като авторитет. Залага се усещане за свръхпозволяване, което е лишено от връзка както със социалната, така и с по-широката реалност на мъдростта. Директният резултат е липсата на уважение на съвременните деца и тийнейджъри към родителите, учителите, към по-възрастните. Когато в хода на житейския си цикъл тези деца се сблъскат с нормалните професионални, партньорски, междуличностови трудности, те силно се травмират. Нямат изградена устойчивост към понасяне на несгоди, дисциплина, естествена неудача. Тогава започва масово невротизиране, а някои индивидуални психики компенсират психопатно. 

Такова възпитание е една от причините за разпада на семейството като социална структура – няма вътрешни граници, но има усещане, че всичко трябва да се получава лесно, на мига, както и че всичко на самия индивид трябва да му бъде позволено. Естествено, че в семейството са нужни смирени компромиси, нагаждане и напасване – но възпитаните свръхлиберално способни ли са на тях?! Не. Когато и двамата партньори имат чувството, че трябва винаги да „става по тяхното“, при това лесно и веднага, много бързо се получават сблъсъци. Два раздути его балона се сблъскват и отблъскват един от друг. Ето го семейният разпад. Ето го безумното нашествие на самотни майки и липса на мъжки модел в децата. А бащата именно е фигурата, която поставя здрави норми и граници в поведението. Колелото на падението се завърта, започнало някъде в емоционално дивия запад, през западна Европа, докато вече осезаемо присъства и в славянските държави.

Либералният родителски стил е пряко свързан и със сексуалното поведение на съвременните жени. Ако преди не много десетилетия се ценеше девствеността преди брака, а по време на брака сексуалната лоялност, то понастоящем при липсата на заложени здрави граници, съвременните девойки преспиват с десетки и стотици партньори преди брака си. Тоест, при липсващия модел на сексуална верност, разюздаността се превръща в модел сама по себе си. Модел, който решително скъсва все по-крехките понастоящем брачни клетви и съответно продължава да се поддържа и по време на брака. Умишлено не се спирам на мъжкия пол не защото не виждам същия бум на разврата, а поради това, че много хилядолетия това поведение е било толерирано при мъжете.

Когато няма граници и авторитети, зад външно стимулирания нарцисизъм, стои празнината на неувереността. Защото детето има нужда от авторитет и граници, които да приеме като свои собствени. Когато авторитетът е прекомерно строг, нараняващ, а границите тесни, като при авторитарния възпитателен стил, не е добре, както знаем от недалечното минало. Липсващият авторитет и граници обаче са не по-малко нараняващи.

Какво се получава? Млади хора неспособни на здраво подчинение и доверие първо в себе си, а след това и в партньора си. Хора, очакващи всичко да се случва както те искат, ако може сега и на мига, както когато са били деца. Очаквания, които разбира се, се разбиват, което води до разпадащи се семейства, самотни майки, тревожна депресираност, психопатно компенсаторно насилие и характеропатийна липса на ценности. Хора сексуално неспособни на верност и дори несъзнавано не считащи верността за нужна, поради липсата на заложени от родителите здрави граници и социалните развратни сугестии. 

Нещо съвсем прагматично и видимо – либералният възпитателен стил, тъй като не поставя здрави изисквания и норми за следване, лишава субектите си от качествата на волята, дисциплината, качественото фокусирано самограничение в името на дадена цел. Казано простичко, прави хората безволеви готованковци, търсещи лесното, „на хляба мекото, на работата лекото“, както казва поговорката. Такава неспособност за самоконтрол е в основата и на зависимостите – от храна, вещества, алкохол, хазарт, секс, порно и мастурбация, транквиланти и въобще медикаменти, дезадапивни поведения…

Да обобщим още веднъж накратко. До какво води свръх – либералното възпитание?

-          Неуважение към добрия авторитет, към старостта и възрастните, към родителя и учителя.

-          Дълбока вътрешна неувереност, прикривана от стимулирания чрез либералността нездрав нарцисизъм.

-          Липса на здрави ценности и нужни граници, убеждение за всепозволеност.

-          Слаби воля, дисциплина, фокусирано самоограничение в името на добра цел.

-          Склонност към зависимости.

-          Лесно невротизиране и характеропатийни компенсации при сблъсъка между нарцисизма и ралноста.

-          Неспособност за истинско, дълбоко доверие в себе си и другите.

-          Разпад на семейната структура.

-          Самотни майки и липса на мъжки образ, което на свой ред води до предпоставки за инфлация на гей склонностите (защото една от причините е именно липсата на зрав мъжки модел за интернализиране), но и допълнителна липса на здрави граници като цяло.

-          Сексуален разврат и деградация.
-     Бум в проституцията - актуална физическа и виртуална.

Децата често са идеализирани като чисти, почти божествени и мъдри. Такива са качествата, живеещи в детската душевност, когато присъства качествен авторитет, чиито здрави граници и увереност децата приемат в собствената си покълваща и растяща психика. 

А какво представлява тогава оптималният, авторитетният възпитателен стил?

Той е златната среда. Поставяне на здрави, но достатъчно гъвкави и толерантни граници, система от ценности и норми, така че детето да може да прояви вътрешните си потенциали, докато интроецира (възприема като свои) родителският и учителски добри авторитети и граници!

Здравето е едно, докато болните модели са много!

Орлин Баев