Пътят към желаната промяна

 Пътят към желаната промяна

            Човек рядко обръща внимание на това как диша, докато не остане без въздух.

            Саша беше млада жена, която искрено искаше да промени живота си, за да не носи като товар миналото, което нямаше как да промени. То беше белязано от травми и страхове, които превръщаха настоящето ѝ в непрестанна, безуспешна борба. Всичко бе ескалирало в тревожност, която я водеше до физически проблеми, от които младата жена се ужасяваше.

Така започна да ходи на психотерапия, беше опитала да се справи сама, чрез медитация, но случващото се в транса я плашеше. В една от сесиите нейният терапевт ѝ предложи да опита да направи бхастрика дишане. Не знаеше какво е това, но заради изграденото  доверие, реши да опита. Започна да диша по специфичния начин, който Орлин ѝ показа, оказа се по-трудно, отколкото си мислеше. Едва след минута и няколко вдишвания светът започна да се върти, а стаята се изгуби, размазвайки се пред очите ѝ. С това се активираха подсъзнателните ѝ спомени как, преди няколко години, един човек беше поел контрола над съзнанието ѝ, точно чрез дишането. Изплаши се, но заради доверието, което имаше на Орлин, Саша продължи да спазва ритъма на дишане. Ставаше все по-трудно. Освен усещането, че всичко се върти се появиха много силни стягания на мускулите, които я ужасиха.  Имаше усещане, че не диша, макар да го правеше. Това я извади изплашена от ритъма и тя отказа да се върне към него и да продължи.

Терапията продължи и лека полека младата жена започна да усеща и да вижда промяна в живота си. Телесните усещания, които тя не харесваше, се появяваха все по-рядко, но все още я плашеха. В последно време редките им прояви бяха дори по-силни от преди.  Саша почти беше забравила за онова „трудно” дишане, когато Орлин ѝ припомни. Саша се съгласи да опита отново, заради детското си любопитство, което надделя над страховете в душата ѝ. Започна да диша, като вдишванията бяха два пъти по-бавни от издишванията. Ритъмът я увлече и Саша продължи дълго след като започна да усеща стягането и изтръпванията. Тялото ѝ реагира остро – с болка и желание за движение. В този момент момичето осъзна, че не може да помръдне. Ужас! За Саша това бе равносилно на смърт. Опита се да каже нещо, но и това се оказа невъзможно. Пълен шок и усещане за край на всичко.

Тогава Саша усети докосване и чу познатия, спокоен глас на Орлин, който я насърчи да продължи да диша по същия начин. Нямаше друг избор, беше безпомощна и уплашена и не знаеше какво друго да направи. В следващия момент усети нещо, което я изуми. Сякаш прекоси граница. Всяко вдишване носеше отпускане на тялото и едно неподозирано спокойствие на ума. Ум, който в последните години,  бе свикнал да препуска с бясна скорост. След като усети това спокойно блаженство, Саша обикна „особеното” дишане. Въпреки съпротивата на старите страхове, тя започна да го прави с желание и дори с удоволствие. То стана част от ежедневието ѝ.

Бхастрика отвори вратата и насочи към причината за най-големия страх на Саша – лекарите я ужасяваха през целия ѝ съзнателен живот. Един ден, на поредната терапевтична сесия, с желание прие идеята на Орлин да направи кратко дишане.Вече познаваше усещанията, приемаше ги и дори им се радваше. Влезе в дишането и бързо намери ритъма си, Всичко започна леко и спокойно. Никой не предположи какво ще се случи съвсем малко по-късно.

Младата жена усети силно и болезнено стягане, като от метални скоби, около китките и коленете си. Това не беше ново усещане за нея и тя запази ритъма си на дишане, зададен от собственото ѝ тяло. При следващото вдишване зад затворените ѝ очи се появиха много силни светлини. Силни и ярки, те я уплашиха, но по-лоша беше силната, режеща болка в ахилесовите сухожилия. Изплашена до крайност, Саша отвори очи и почти през плач обясни на Орлин какво се е случило в съзнанието ѝ. Докато събираше мислите и подбираше думите си, тя осъзна, че причината за страха е биографично събитие, което тя не помнеше със съзнанието си, но знаеше, че се е случило. На три годишна възраст бе преживяла операция. Съзнанието ѝ нямаше спомен, но тялото ѝ помнеше изпитаната болка Изглежда лекарите не бяха изчакали тя „да заспи”.

За Саша бхастрика дишането се оказа много повече от дихателна практика. Появи се като начин за преоткриване на себе си. Даде ѝ вдъхновение за творчество и дълбочина на творбите. Освен това се оказа инструмент за справяне със страх. Днес тя продължава да го използва и обича.  

Вратата към страховете беше широко отворена и нямаше начин да се затвори отново. Имаше само един път – работата по посока преобразуването им. Това се оказа трудна задача за Саша и тя често се питаше дали би могла да се справи. В тези моменти помощта на Орлин се оказваше почти безценна. Оказа се, че съществуват конкретни техники за преработване на страха. Знанието, че ги има, само по себе си, не помагаше с нищо.

Нещата бяха съвършено прости и също толкова непосилни за младата жена. Изглеждаше ѝ абсурдна необходимостта да изпада в транс, за да визуализира болниците, да усеща страха и изоставянето с всяка клетка на тялото си, отново и отново. Стигаше до състояния, в които се изгубваше напълно в страха си – плачеше, викаше, искаше да побегне, а не можеше, защото бе пристегната в скобите на спомени, които я блокираха. В тези моменти започваше същинската работа по пренаписване на спомени. Именно това беше целта на терапията – да промени възприятието на Саша за онези спомени, в които се коренеше страх. В „новите” спомени имаше приказни и анимационни герои, които ѝ помагаха да промени ситуацията. Понякога самата тя си позволяваше да стане такъв и да получи силата да промени онова, от което се страхуваше. Разбра, че тя е единствен творец на живота си и може да препрограмира съзнанието си, за да стане точно толкова успешна, колкото ѝ се искаше.

„Препрограмирането” се оказа сравнително лесно, но имаше нещо, което Саша много трудно приемаше. Орлин имаше навик да хиперболизира и привидно да се подиграва със страховете ѝ. Правеше го абсолютно добронамерено, но беше способен да я вбеси шегите си. В началото за нея беше много трудно дори да ги разграничи от сериозния разговор. После започна да ги открива и разбира, но те все още докосваха и мощно вадеха онази потисната част от съзнанието ѝ. Мразеше се, че позволяваше понякога абсурдни твърдения да събуждат спомени. Тогава Саша се мразеше най-силно, защото осъзнаваше колко е слаба и ранима. Съпротивляваше се неистово и срещу спомените и срещу човека. Често трепереше, от страх или яд, докато слушаше възможно най-черни сценарии за развитие на ситуации, от които се страхуваше. Най-трудно беше, когато сценариите се превръщаха в цели филми в нейния ум. Превръщаха се в нова реалност и тя съвсем се изгубваше в тях, а измъкването беше много трудно. Бавно младата жена се научи да приема тези „филми” и да пише свои собствени сценарии, или просто да изживява емоциите, без да се страхува и да губи връзка с реалността.  Често дори се забавляваше с това да бъде „помощник-сценарист”.

Дишането, йога нидра, нлп и парадоксалното намерение са чудесни инструменти за промяна, но такава, която не е причинена от нещо външно. Тя зависи само от собствената любяща сила и мотивация.  

Автор: Саша