Разкриващи психодинамика и наличности въпроси при първичното психотерапевтично интервю

 Някои подходящи себе – опознавателни въпроси

Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Това са въпроси, подходящи за първичното психотерапевтично интервю и първите психотерапевтични сесии. В тях, през интроектите (когнитивните схеми, базисни вярвания, програми и сценарии, комплекси), заложени в автобиографичната памет или през отношенията към себе си, другите и света сега, се разкрива характеровата психодинамика и наличности. Тази динамика и наличности и произвежданата при взаимодействието ѝ с контекста симптоматика дават насоки и за вектора на търсената промяна.

В тези въпроси холистично обединявам парадигмите, търсещи корена на невротичната проблематика във възпитанието и миналото и тези, занимаващи се с психиката и заложеностите ѝ единствено сега. Противоречие няма, тъй като миналото не е другаде, а именно сега, в настоящите епизодични, семантични, емоционални и процедурни паметови следи. В същата тази памет са и когнитивните схеми и програми, откривани през въпроси, занимаващи се с психичното и поведенческо взаимоотношение на индивида със света, хората и самия себе си сега. Различни са единствено наименованията: интроекти, родителски образи или когнитивни схеми, вярвания, програми или сценарии…

При получаването на дадените отговори и в процеса на стигане до дадени заключения, холистичният психотерапевт също така надхвърля често срещаната заблуда за разделянето между работа със симптома или работа с причините. Такова противоречие не съществува, когато визията е висока и холистична. Дадена характерова база пречупва реалността дезадаптивно и поражда определена невротична симптоматика. Работата върху тази характерова база от една страна, повлиява положително, лекува симптоматиката. От друга страна обаче, работата по симптоматиката е пряко свързана с повлияване на породилата я характерова, невротична база. Холистичният психотерапевт ясно вижда тази взаимовръзка. На дело тези две посоки на психотерапевтична работа се случват едновременно, алегорично погледнато, подобно на прокопаването на тунел едновременно от двете страни. В даден момент характеровата работа, която повлиява благотворно симптомите и симптоматичната работа, повлияваща качествната промяна на характеровата база, се сливат в едно цяло!

Възпитание и автобиографична памет:

Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си.

-          Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб?

-          Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им?

-          Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен?

-          Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как?

-          Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха?

-          Стимулираха ли творчеството ти?

-          Защитаваха ли те, когато се е налагало?

-          Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора?

-          Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти?

-          Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха?

-          Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено?

-          Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си?

-          Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб?

 Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора.

-          Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка?

-          Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота?

-          Сърдеха ли се един на друг – колко продължително?

-          Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус?

-          Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)?

-          Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха?

-          Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха?

-          Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия?

-          Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно?

-          Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се?

-          Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно?

-          Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока?

-          Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно?

-          Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво?

-          Освен партньори, бяха ли и приятели?

-          Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна?

-          Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот?

Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук.

Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.

Вторична печалба 

Несъзнаваните ползи, които невротичното състояние носи на човека, въпреки че на съзнавано ниво твърди съвсем друго. Например паническите атаки и агорафобията могат да бъдат „чудесно“извинение за непоемане на отговорност, както и невротичен начин за получаване на внимание, грижа, защитеност…  Тези и други ползи по правило са несъзнавани, докато съзнателно човекрационализира (вид защитен механизъм), като се приема за жертва, изнасяйки отговорността за справянето извън себе си. Често, през съпротивите на маладаптивните си механизми, преживяващият тревожно състояние дори защитава съществуването му. Сякаш, приемайки се застрадалческа жертва, се чувства истински специален в преживяването си. Чрез специфичното си чувство за страдалческа „героичност“ и важност, тревожният човек невротично запълва липсата на здрава самоувереност и автентично, спокойно и силно личностно присъствие и самочувствие. 

Описваните несъзнавани вторични печалби „чудесно“ се извиняват на съзнавано ниво чрез псевдо рационалната, но късогледа биологична хипотеза (когато е в чист, дисквалифициращ по-голямата картина вид) за невротичността, виждаща човека като биологична машина. Според нея тревожните състояния представляват болестни състояния, с които е нужно човек да се бори, както примерно с грипа… Невротичната незрялост на тревожното състояние автоматично избира такава късогледа визия. Удобна му е! Тя директно защитава несъзнаваните му ползи. Не му се налага да види, че собствената му психика причинява, поддържа, но и може да промени случващото се. Не му се налага да поеме творческа отговорност, да помъдрее, да се осъзнае като съзидател в собствения си живот. Състоянието му носи несъзнавани печалби, които автоматично защитават съществуването си. Носи от извинения за лична безотговорност, до извинение за свръхотговорното бягство в работа. Носи невротично засмукване на внимание. Носи невротично удоволствие от усещането за страдалческа жертва. Носи удобни извинения за почти всяка житейска неудача… Е, защо да се променя човек? Да, на съзнавано ниво такъв човек твърди, че иска да се освободи от страховете си. Но това е дрънчането на невротично кречетало, зад което стоят устойчиви механизми, имащи изгоди от хронифицираното поддържане на тревожното състояние. 

Осъзнаването на вторичните печалби е важна част от преодоляването на тревожността. Когато има смелостта да ги осъзнае, човек вижда, че вниманието, чувството за собствена специалност, самоувереността – могат да бъдат постигани по здрави, емоционално и социално интелигентни и осъзнати начини. Онова усещане за сигурност, което досега е получавал чрез бягане от трудности и отговорности, може да бъде далеч по-силно и красиво при здравото поемане на отговорност за собствения живот, спокойно учене от нормалните грешки и провали и решително изковаване на успеха си!

Някои основни невротични психични механизми, участващи в поддържането на тревожното състояние:

-          Потискане – страхът е „избутван“, преживяващият го човек се бори с него и бяга от него с ментално-емоционалната си настройка на неразбиране смисъла на ставащото. Това обаче е най-сигурният начин страхът да бъде поддържан и увековечен.

-          Изтласкване – мощно дисоцииране на страхово наситени съдържания, до пълното им капсулиране извън обсега на съзнанието.

-          Интелектуализация – прикриване на собствени страхове от самия себе си чрез пребиваване в удобния безпристрастен ум.

-          Рационализация – „гроздето е кисело, казала лисицата“, като не можела да го стигне. Рационални извинения на невротични преживявания и поведение.

-          Проекция – приписване на външни обекти на собствени изтласкани, несъзнавани наличности.

Повече по темата: „когнитивни изкривявания и защитни механизми“...

Въпроси, насочени директно към състоянието и справянето ти сега:

-          Как се отнасяш към контрола?

-          С каква интензивност тече вътрешният ти диалог и каква е наситеността му с катастрофизации?

-          Доколко си привърженик на реда, правилата, нормите?

-          Често ли използваш думата „трябва“?

-          Важно ли е за теб „какво ще кажат хората“ за теб?

-          Според теб светът справедлив ли е? Как се отнасяш към несправедливостта?

-          Умееш ли и смееш ли да казваш НЕ, когато е нужно, да се заявяваш, отстояваш здраво агресивно и да поставяш граници?

-          Как се чувстваш спрямо другите? Равен, по-голям или по-долу?

-          Имаш ли право на щастие? Позволяваш ли си го?

-          Как би преживял унижение?

-          Би ли бил лидер, когато знаеш, че понякога ще ти налага да бъдеш твърд и наказващ, както и мотивиращ, добър оратор и поощряващ?

-          Обичаш ли или би ли обичал да си в центъра на вниманието?

-          Би ли искал да имаш повече власт и контрол?

-          Как се чувстваш, когато нещата не се случват както искаш?

-          Доколко е важна за теб лоялността? Как преживяваш житейските предателства?

-          Когато си във връзка, изискваш ли много от партньора?

-          Доколко и дали „висваш на врата“ на партньора си?

-          Как преживяваш самотата?

-          Имаш ли чувство на вътрешна пълнота, обич, баланс и самоувереност?

-          Понякога или колко често чувстваш вътрешна празнота, липса, загуба, самота?

-          Как се отнасяш към изоставянето?

-          Мечтаеш ли често?

-          Обичаш ли фантастика, фентъзи и света на фантазията?

-          Доколко си интровертен и доколко екстравертен?

-          Познаваш ли емоциите, чувствата и усещанията си?

-          Чувстваш ли се заземен? А такъв ли си?

-          Доколко се чувстваш включен и вписан в социална среда?

-          Според теб адекватен ли си в този свят и сред хората?

-          Доколко и колко често се чувстваш наранен, неразбран, злоупотребен, отхвърлен, обиден?

-          Усещаш ли се и смяташ ли се за отхвърлян често? Как се отнасяш към отхвърлянето?

Мотивационни въпроси:

-          Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш?
- Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене?

-          Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва?
- Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини?
- Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин?

-          Какво би станало, ако не се промениш?

-          Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси?

-          Какво не би станало, ако не се промениш?
- Какво, кой, кога би те накарало да се промениш?
- Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)?
- Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш?
- Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида?
- Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център?

-          Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си?

-          А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията?

-          Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност?

-          Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно!  

-          А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки!
- Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! 

Отговор на някои от горните въпроси можеш да си дадеш още при прочитането им. На други ще можеш да си отговориш след обстойното си запознаване, осмисляне и приложение на тази и другите ми статии. Част от тях обаче биха могли да задействат невротичните ти защитни механизми и когнитивни изкривявания и по-ясно да осъзнаеш отговорите им след определен етап от пътя на промяната ти. Нерядко е добра идея тази промяна да бъде фасилитирана в процеса на психотерапевтична работа! 

Орлин Баев