Проверка на реалността - обективна реалност и вътрешна субективност

Забележка: Долните редове са отговор, част от кореспонденция с човек, проявяващ наситена с лишена от връзка с реалността, тревожна представност по отношение на партньорството си. 
........................................................................

Има едно весело нещо, което се нарича връзка с реалността, осъществявана през здрав разум и логика. Това е основата на последващите етапи на работа по себедоверяване и себезаявяване, харизма и самоувереност в психотерапията. База е! Ако нямаш такава база, дори и като старт относително твърда, но все пак налична, това би означавало, че не се вписваш в понятието невроза, а в друго... 

Затова те питам: съзнаваш ли, че проблемът е в страхливата ти неувереност? Да, залива те страхът и тези мисли, да. Има начини да се работи с тях. Но, стартът е със зъби и нокти да се добереш до чисто логическата увереност, че преживяваш ирационален, вътрешен страх, който е безпочвен по отношение на актуалната реалност. Един добър старт в осъзнаването е да застанеш пред огледалото и да си кажеш: "Признавам си, че съм страхлив! Осъзнавам страховете си и правя разликата между тях и твърдата реалност!". Знаеш ли какво казва Юнг, един велик психиатър от миналия век? "Всяко нещо, което не виждаме в себе си, виждаме в света наоколо си!". Това е принципът на проекцията. Виждаш това, от което те е страх като реално, тъй като не виждаш, че е просто ниска самооценка (комплексирани програми) в теб. Това обаче са само сценарии в подсъзнанието ти: "Излъган; несправедливо наранен; отхвърлен и низвергнат..." . 

Невиждайки тези и други програми в себе си, ги виждаш в хората и живота си, което обаче няма общо с реалността. Освен ако не си ги предизвикваш на принципа на самоизпълняващата се прогноза... Това осъзнаване и ясно разграничение между твърда реалност и вътрешна субективност, е старт на каквато и да било по-нататъшна психотерапевтична работа!

п.п.: оставям дебатите за понятията обект и субект, относителност на реалността и пр., на философите. В случая говоря приземено, за реалността на ръба на масата, в която като се удариш, боли... В контекста на приложната психотерапия, във връзка със засегнатата тема, тази реалност е един достатъчно надежден ориентир. Съзнавам, че социалната реалност е консенсус, съглашение за такава, но въпреки това е относително устойчив фундамент, достоен за доверяване в процеса на съотнасяне на вътрешната субективност към някаква, колкото и да е относителна, но все пак обективност. 

Орлин Баев