Да преживееш Бога

 Долният текст е мой отговор на жена, преживяла променено състояние на съзнанието. Състояние на разширено съзнание, свързаност с Вселената, сливане с Бога… Възможността за мания е отхвърлена от известен психиатър.

„Това е нормално преживяване - случва се в искрена молитва, в медитация, при свещена/ медитативна сексуалност... Когато съзнанието е отворено за свързаността и единството си с Бога, с красотата в природата, със съвършенството на Живота - тогава преживяването е прекрасно. Знаеш, била си в него. Чувство, но и мъдро, през един по-обхватен разум познание, че си свързана, едно цяло с Битието, с тъканта на любовта. Познание, че всичко е съзнателно, хармонично и точно на мястото си. Някога тази чудна съзнателност се разтваря бавно, друг път се случва подобно на пробив. При някои постепенният процес на духовен стремеж води към такъв пробив, докато при други внезапното вдъхновение събужда постъпателния и вече осъзнат духовен стремеж. При теб е било като пробив. 

В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... 

За пръв път имах такива преживявания като дете - в будно състояние сякаш имах визии за този свят, но един различен свят на братство, не на аз, а на ние, на виделина и хармония с тази мъдра светлина... После загубих тази връзка,засипана от социално тревожните ми, пелтечещо панически и генерализирано тревожни преживявания. Но присъствието на по-големия Живот намира странни начини да се прояви. Като вода е - преминава и през най-малките пролуки на иначе обикновените, битови процеси. Когато бях на около 16 год., започнах да се интересувам от бойни изкуства. Дисциплинираното усилие фокусира ума и освобождава пространство за по-цялостното съзнание. А в киокушин се практикува и медитация. започнах да се интересувам от дзен и да правя статична медитация... Самият спорт се превърна в път към Бога. По-късно този вътрешен стремеж ме отведе към йога, теософията, бялото братство...

Някъде в ранните двадесет, след казармата, работех пазач в една банка. През нощта, както си седях с пистолета на кръста, почувствах нещо особено. Онази свещена топлина в сърцето - топлина, преливаща от любов, но и пълна с особен вид познание. Не интелектуално познание, но чувствознание, интуитивна убеденост и свързаност с един по-мащабен порядък, съзнателност, принципи, закрила, единство. Когато познаваш това преживяване, му вярваш, а когато му вярваш, го познаваш още по-добре. Науката ще го види като прилив на дмт, допамин, ендорфини и т.н. Но това са само корелатите на една холистична съзнателност, която напира да се прояви през теб. Когато се случи за пръв път, е като пробив на светлина в мрака. Светлината на огромен свят и живот в тъмнината на обусловеното ни невежество. Когато в права мисъл, молитва, медитация, дишане, физическа активност и добър живот култивираш тази проява на любовта, мъдростта и свободата на богочовещината, течаща през теб, поточето ѝ постепенно става на все по-пълноводна река. Но забележи - тиха, спокойна и дълбока река.  Постепенно локусът на самосъзнанието ти се прехвърля от тялото, спомените на мозъка и социалните клишета, постигания и определители за стойност, в тази вечност отвътре. Дори да искаш да се върнеш към старото, дори да искаш да запушиш извора на доброто, бързо виждаш как сенките на вехтите разбирания, които преди са носели подобия на смисъл, сега стават кухи, ако са лишени от виделината на разширеното съзнание. Тогава смирено ѝ се доверяваш и ставаш служител на Бога. Всеки човек затова е дошъл - за да бъде такъв, за да въплъщава мъдролюбната виделина в телесния чертог. 

Започваш да познаваш съзнателността на живота, единството на тъканта на любовта, която свързва всичко. Книгата на живата природа се разтваря пред теб и очите на сърцето ти се научават да я четат с разума на душевната мъдрост. Тогава екстаз, дълбока възхита и благодарност носят погледа на животинче, усмивката на дете, полъхът на цъфнало храстче, песента на птичето. Красотата става живо, отвъд математическо, но естетическо преживяване, дълбоко слято с този Разум, с Бога. 

Страхуваш се дали не полудяваш? При лудостта азовата цялост е сцепена, а връзката със социалния консенсус за реалност отсъства. При любящото, мъдро и свободно съзнание, при преживяването на Бога от друга страна, самосъзнателността, азът конвергира около Бога, ставаш цялостна, единна в средоточието на Разумността. При психозата се разпадаш, докато при Богопознанието се събираш, интегрираш се. Връзката с консенсуса на тълпата за реалност е налична, но вече осъзната през призмата на по-мащабната реалност. Толтеките наричат това осъзнато безумие. Безумието на алчността, невежеството, насилието, обсебеността от страстите, страха, лъжата...  От позицията на любовта, мъдростта, свободата осъзнаваш робията на невежеството, в която тълпата пребивава, донякъде резонираш адекватно с тази стадна реалност, но правиш каквото е по силите ти да я издигнеш до божествената, както и да въплътиш божествената в социалната. 

Това, което пряко наблюдавам в годините практика на психотерапия, е че адекватното трансформиране на невротичните състояния води до ре-свързване с тази сърцата бого-човещина, с това всеобхватно съзнание. Наблюдавам, че тревожността се явява полезно, разклащащо статуквото на вехтите разбирания и визии гориво, което когато е възпламенено от смиреното доверие в мъдростта, разпалва огъня на любящата свобода да бъдеш съзнателен Човек! 

Пак казвам - няма някакви експлозии... Има фино, постоянно и устойчиво преживяване на Бога, до степен осъзнаване единството с Него. В даден момент разбираш, че не малката ти социална личност преживява Бога, а че ти, част от потока Му, само се проявяваш през тялото, мозъка, спомените, мисълта, социалността... 

Успехи в пътя!“

Орлин, човек