Агапе и ерос

Агапе, безусловна любов и Ерос, сексуална любов

Забележка: по-долу цитирам кореспонденция между мен и колежки. С обич и искрено уважение към тях самите, излагам становища, различни от техните. Благодаря за добрия разговор и творческата подбуда, получена чрез него! Умишлено не цитирам самоличността на колежките. Не споря, а с уважение излагам позицията си по дискутираните въпроси. 

……………………………………………………………………………………………………….

А: Когато се заглеждаме със сексуален интерес в други, или още търсим, или искаме да се убеждаваме, че сме намерили вече, или да почувстваме, че нас ни "търсят".

Орлин: Колко женско... Мъжът обаче зяпа и му текат лигите, дори когато е намерил, сигурен е, че е намерил и знае, че е търсен... Въпросът е похотта да не бъде отричана, а въздигана до любовта. Тогава намирането и на себе си и на другия става не само възможност, но факт.

Е: Където има похот няма любов, а едни други усещания, които често някои бъркат с любовта! А да се "въздига" похотта до любовта е абсурдно и като идея, и като реализиция. Това следва да е повече от ясно за всеки психолог!

Орлин: Е., крайна си ми с това "следва да е ясно". Просто имам друго мнение. А то е, че именно разделението между двете чрез отричането подхранва похотта прекомерно - като цяло. А извън общото изказване, има разлика между мъжко и женско възприятие, разбиране и преживяване. Моето преживяване е, че похотта е същата любов, но в по-груб вид, с примесите, с наносите на страстта, ако ползвам метафората за реката и извора ѝ. Приемам различието в разбирането, без да съм съгласен с мнението, освен като частично вярно! С обич и респект, момичета! 

А: Е, не, колега, похотта не е любов, а чисто чукане и израз на изтласкана и проявена деформирана сексуалност, проява на танатос, а не на ерос.

Орлин:  Възможно е, поне донякъде, да се разминаваме в превода, в разбирането, идващо от влаганото в понятията... За сметка на това, в основата на пониманието си за разискваното споделяме консенсус – надявам се. Прегръдки!

А:  Прав си за превода - всеки "превежда" на своя си "език". Прегръдки и от мен!

М: А езикът на всеки много точно отразява неговите ценности, познание и вярвания. Мисля, че въпреки различните езици, обаче, в дъното на душата си всеки знае, че любовта, за която истинското ни същество копнее няма нищо общо с похот, страст, дупета, гърди, пениси и вагини!

Орлин: В зеления свят няма, В този има.

Е: Докато битуват схващания, че има разлика между мъжкото и женското разбиране и преживяване, докато се обобщава "мъжете" и "жените" истинска среща, /в широкия смисъл/, изпълнена с обич и уважение няма как да се осъществи! Фактът, че всички сме хора, с човешки, /а не с мъжки и женски/ чувства и емоции "някак" остана на заден план! Вероятно отново "крайно" изказване, от моя страна, Орлине, но да, имаме различия в разбиранията и мненията, което уверена съм не се дължи на различния ни пол!

Орлин: Именно благодарение на естествените различия между двата пола, се осъществява истинска среща. Иначе се получава унисекс блудкавост. Разбира се, че над пола си, сме хора.

Е: Орлине, какво означават думите ти: "има разлика между мъжко и женско възприятие и преживяване" и коментарът ти: "колко женско"...?ако правилно съм те разбрала - казваш, че има "мъжка" и "женска" любов ли ?

Орлин:  Ще се постарая да ти отговоря смислено, когато грабна два часа за това! С обич, Орлин

А:  На мен пък ми става тъжно, че да, патология съществува, но когато тя се и едва ли не утвърждава, само защото в този свят я имало, а в зеления - не /кой е този зелен свят?/ Ако ние, психотерапевтите, скъпи ми мой приятелю, не посочваме както обясненията и произхода на явленията в изкривеното, така и здравото, а и да живеем през и със здравото - по-добре да си сменим работата.

Орлин: Като цяло, резонирам с мислите, с работата ти, с теб като човек. В коментарите на конкретната мисъл, твои и на другите коментирали, не виждам здраво разбиране. Ще обясня защо, когато намеря време. Това, че по тази мисъл имам друго виждане обаче, не ме кара да правя от мухата слон, да си вадя генерални обобщения и да раздавам авторитарни препоръки. 

…………………………………………………………………………………………………

Иска ми се да коментирам горния разговор в социална мрежа между мен и колежки. Умишлено използвам женски род в нарицателното, тъй като не съм съгласен с лингвистичния сексисъм, наложен в българския език. Г-жо професор, уважаема директоре, колегата Иванова и т.н.

Разговорът започва с много резонна мисъл. Резонна, но непълна:

„А: Когато се заглеждаме със сексуален интерес в други, или още търсим, или искаме да се убеждаваме, че сме намерили вече, или да почувстваме, че нас ни "търсят". „

„Когато се заглеждаме със сексуален интерес в други“ – следват три опции. „Заглеждаме се, защото още търсим“. Да, когато търсим партньорство, тъй като го нямаме, заглеждаме се, нормално е, търсим. Така изразено се оказва, че сексуалното влечение е резултат от потребността от взаимност, от принадлежност. При около 50% от хората е така. При около 90% от жените и при десетина процента от мъжете, това е така. Като цяло, сексуалността при жената се явява естествено следствие от емоционалната близост. Първо е близостта, взаимността и чак тогава се явява естествена нужда от сексуални отношения, като част от сърдечната и емоционална взаимност. Дотогава жената излъчва инструментален чар, инструментална сексуалност, но истинската ѝ, дълбока потребност от нея (извън сугестиите на разврата в съвременното общество) се появява когато вече съществува партньорско доверие и близост. Съвременната жена се държи другояче, да. Но, дълбоките заложености са такива. При по-голямата част от мъжете обаче и при една по-малка част от жените, въпросното заглеждане се случва далеч не само, когато липсва партньорска връзка. Проявява се дори връзката да е твърде удовлетворителна. Проявява се дори когато самоувереността е висока и сексуалният чар отдавна не е ползван като инструмент за компенсация на комплекси (третото твърдение). При повечето нормални мъже сексуалният интерес към женската красота е перманентен през целия им живот. Така е устроила нещата природата. Мъжът е сексуално краен, но интересът, влечението му е почти перманентно наличен. Да, когато мъжът умее да „превръща оловото в злато“, когато е събудил висшите си потенциали и влага горивото на сексуалността си в огъня на любовта, нещата се променят. Но, разделение няма – има сублимация, трансформиране и ползване, не и отричане, не и разцепление. По-надолу в разговора дамите твърдят, че сексуалната страст няма нищо общо с любовта, както и че телесността няма общо с нея. Телесността като полови органи, дупета, гърди, извивки, лице, телесни органи и системи. Твърдят, че сексуалната страст (либидо, сексуален драйв, сексуално желание) е деформирана сексуалност, която нито е продукт на любовта, нито идва от нея, нито може да бъде въздигната, трансформирана до нея.  Едно „помитащо“ твърдение е, че сексуалната страст не само че не низхожда от любовта, но всъщност е проява на танатос, на деструктивния, агресивен нагон. По-нататък, колежките размиват естествените полови различия във възприятието. Различия, обособени от самата природа, които в диалектичната борба и единство на противоположностите задвижват житейския мотивиращ магнит. Различия, сформиращи единство и цялост, нежели унисекс блудкавост, лишаваща пулса на живота от потенциираността му. Да, отвъд половите си прояви, сме хора. Това, че сме повече от половете си, е безспорно. Но именно разбирането и уважението към естествено заложените природни различия във възприятието спомага биденето ни съзнателни човеци, отвъд единия ни пол, без обаче да замазваме естествените си полярности, но през ползването им качествено. Малката ни нет дискусия завършва с авторитарно раздаване на препоръки, на фона на „това е така, тъй като ти казвам, че е така“ свръхгенерализирани обобщения, лишени от каквото и да е проследяване или дори допускане гледната точка на опонента. Последното няма да коментирам. Познавам, уважавам и изпитвам искрени приятелски чувства към добрите ми колежки. Това, че ги приемам и сме приятели обаче, не ми пречи да имам различна гледна точка по дадени разбирания.

Обобщавам твърденията, с които имам разминаване в разбирането си:

-          Ако сме в удовлетворяващо ни на всички нива партньорство, но продължаваме да изпитваме сексуално влечение към обект, различен от партньора, това непременно е израз на невротични съдържания, убеждения и динамики.

-          Сексуалната страст няма нищо общо с любовта. Нито е нейна кондензирана проява, нито може да бъде въздигната до източника си, до любовта.

-          Сексуалната страст дори не е част от либидото, а всъщност е деформирана сексуалност,  проява на деструктивния нагон.

-          Телесността няма общо с проявата на същностната любов.

Свещена сексуалност, вътрешен алхимичен брак

 Чудесно е, когато сме в качествено и удовлетворяващо ни партньорство, да не изпитваме странично сексуално влечение. Прекрасно е. Би ми се искало да е така, наистина. Една прекрасна идеалистична визия за взаимоотношенията е това. Колко хубаво би било наистина да е така… еххх. Уви, нещата са различни. В повечето от мъжете с нормален нагон, висок тестостерон  и сексуалност, нещата са по-различни. Мъжът може да е отдаден на партньорката си, да я уважава и обича, но при появата на други съблазняващи го обекти, желанието му към тях се появява автоматично. Мъжът обича да се заглежда. По отношение на секса, е предимно визуален. А еволюцията, в течение на милиони години, е подсигурила предаването на генетичния материал чрез хормонално биохимичен, а оттам и соматопсихичен механизъм. Подтикващ мъжа към нови сексуални обекти. Един твърде силен механизъм – дали за съжаление, или за радост, когато в края на краищата съумеем да го прихванем и употребим като мощно гориво, захранващо целостта ни… Но, действително силен механизъм. Толкова силен, че изисква титанично усилие на духа и изобилие от любов, за да бъде прихванат и канализиран в руслото на съзнателната човешка цялост.

 Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела:

-          А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца.

-          Моля ви, идете и предайте това на г-н президентът! – заявила с вдигнат нагоре ехидно нос първата дама.

Фермерът се забързал да предаде посланието на г-н Кулидж.

-          Само с една кокошка ли го прави петелът по цял ден? – усмихнато попитал президентът.

 Отвъд изразяващата много шега, правени са мащабни научни проучвания с различни животински видове: маймуни, прасета, плъхове… Когато на мъжкия е предоставена една женска, той копулира с нея известно време, след което губи интерес и се оттегля. Когато обаче му се предоставят нови самки, той на мига се оживява и осъществява полов контакт, дори да е изтощен от предходните. Неизбежно, самките с които вече е осъществил акт, биват маргинализирани, вниманието към тях намалява до минимум. Някой ще каже – това са животни, какво общо има това с човека? Да, животни са. Животинско е обаче и тялото на бозайника примат, през което се проявява човещината на всеки индивид. Да, дискутираният механизъм е животински, свързан е с животинската любов, с телесното либидо. Но е такъв, какъвто е и съществува. При това е силен, много силен. Силен е при мъжете, за които си струва да кажем, че са мъже. Силен е и при една малка част от силно сексуалните жени, при които нагонът е преживяван по доста мъжки начин. Да, на всеки нормален мъж „му потичат лигите“, когато зърне привлекателен сексуален обект. Подчертавам, при всеки нормален мъж.  Защото този когнитивен, емоционален и социално поведенчески процес е продукт на генетично заложен в милиарди години еволюция императив. Мощен императив за прокреация, за предаване на гените, дори въпреки интереса на личността. Мощен нагон, работещ при мъжа първосигнално, подкорово, несъзнавано автоматично. Говорим за 50% от човечеството. Ако поради дадени  нравствени разбирания или поради естествените особености на пола си, повлияващи разбиранията ни, не сме съгласни с този изключително силен императив, отричаме генетична, хормонално психична, тоест соматипсихична динамика, преживявана от половината планетарно човечество. Когато обаче отричаме, не само че не премахваме отричаното, но с отвръщането на погледа си от него и потискащото си неразбиране, го подхранваме и изкривяваме до патологичност. Не от отричане, а от пълно осъзнаване, приемане и канализиране има нужда въпросният нагонов механизъм.

Нормалният мъж, дори когато е в удовлетворяваща партньорска връзка, дори да е преработил вече осъзнати маладаптивни вярвания и програми, продължава да изпитва чисто сексуално влечение към привлекателните за него сексуални обекти. Защо това е така? Защото еволюционно обусловеният подтик за генетично предаване на информация предопределя емоционалния и ментален интерес, а оттам подтиква съответното социално поведение.

При жената водеща в взаимността, сигурността, любовта. Не че при мъжа не е  - но мъжът стига до нея като прихване и сублимира разисквания механизъм. Докато жената, нормалната жена вече е в любовта. В една хармонична партньорска връзка жената мотивира мъжа сексуално, емоционално, сърдечно, интуитивно активира менталния му процес  по вземане на решения. В една адекватна партньорска връзка, мъжът осигурява физическа стабилност, материална сигурност, емоционална самоувереност и здрава асертивност, творчески пробиви, активност, социалност, духовност. За да е жената жена, е нужно да бъде стимулираща мъжката активност чрез сексуалната си отдаденост, емоционалния си мотивиращ подтик, сърдечното си приемане и одобрение, интуитивното захранване на мъжкия ум и воля.  За да е мъжът мъж в една хармонична връзка, е нужно да обезпечи жената материално, с което ѝ позволява да бъде в изконната ѝ роля на майка и покровителка на домашното огнище, да ѝ отдаде емоционална самоувереност чрез активното си себезаявяване в социума и професионална реализация, приемайки любящото ѝ доверие, да постигне творчески пробиви в областта си,  да насочи ума си чрез фините заряди на интуицията ѝ. Говоря за естественото положение на нещата, за дифолт сетингс, зададени от майката природа, такива каквито са. Тук вече чувам надигащи се феминистки гласове, с определено мъжкарански тембър и наболи мустаци след последното ползване на кола маска лентичка…

Иска ми се да уточня нещо важно. Когато говоря за естествено, заложено от майката природа допълване между половете, нямам предвид обмен между половинки, а нормално преливане между цялости. Цялостен мъж и цялостна жена. Не половинки, гледащи един в друг, а цялости, взрели се в общата посока на любовта, мъдростта, свободата. Семейна/ партньорска холистика, с две цялости в системата си. Мъжка цялост и женска цялост, всяка от която интегрира когницията, афекта, поведението и социалността си около цялостната си личност, около Селфа си, но по специфичен за мъжката или женската полярност начин. Да, в условията на разлагането на разпадащото се западно общество често половите роли са унисекс неустановени или тотално преобърнати. Говоря обаче за здравите индивиди, в здрава партньорска система, в здраво общество.

По-горе говоря за мъжкото сексуално желание и изневяра. Разбира се, мъжката изневяра може да бъде мотивирана и от психични невротичности, комплекси, липси. Но извън тях, особеното при мъжкото кръшкане е, че дори и при чудесно партньорство, както и хармоничен характер, страстната нужда от различни сексуални обекти продължава да присъства.

А какво се случва с женската изневяра - защо съвременната жена така масово изневерява? Дали също както при мъжа, жената търси основно сексуално преживяване? Някои жени, да... Като цяло обаче, мотивацията зад женската нелоялност най-често е различна. Когато жената кръшка, най-често го прави като компенсация на емоционални липси, търсене на внимание, компенсация на травми и страхове... Причините по-често тук са емоционални, а не толкова чисто нагонови. Основната мотивация в женската изневяра най-често е емоционално - чувствена, докато при мъжа е нагонно - сексуална. Разбира се, всичко споменато досега е относително. Има изключително сексуални жени, търсещи секса заради секса, както и има чувствителни мъже, компенсиращи емоционални липси със сексуалност. И все пак, като цяло, жената е далеч по-сърдечно и емоционално задвижвана, докато мъжът по-често е мотивиран от сексуалността, търсена заради самата нея. 

Някой ще каже: „Как така, нали сме просто хора, отвъд половете си? Това не е ли дискриминация и сексизъм?“. Точно така, хора сме. Хора отвъд половите си различия. Хора, които за да се проявят като такива, отвъд половите си роли, е нужно да ги познават и ползвайки качествено даденостите си, да осъзнаят и потенциала на човечността си. Защото в противен случай, унисекс размитите и преобърнати полови роли не само, че не спомагат индивидуалното човешко развитие, но и сриват социалното. Във всеки мъж има вътрешна жена, анима (душа), така както във всяка жена вътрешна, контрасексуална полярност, анимус (дух), както точно е отразил природните закономерности Карл Густав Юнг. Тези контраполярности в нас са противоположни на характеристиките на социалната личност. Ако външно жената е силна, пробивна, твърде активна, вътрешната ѝ мъжественост, духът ѝ е слаб, пасивен, неуверен. А това е несъзнаваната женска част, която привлича съответен на себе си социален партньор. „Думам ти, дъще, сещай се, снахо!“…  Съответно, при мъжа, ако вътрешната му женска противополюсност е силна, властна, налагаща се, активна, амбициозна, пробивна, социалната личност на мъжа е слаба, пасивна, нерешителна, подчинена, търсеща закрила, женствена. А в живота си такъв мъж привлича партньорка, споделяща качествата на анимата му – силна, властна, амбициозна и активна социално, но и кастрираща (като аналитичен механизъм) мъжествеността му жена. Такава мъжествена жена, въпреки че несъзнавано привлича именно неуверен и слаб мъж, заявява, че иска силен партньор и кастрирайки емоционално мъжа до нея, го отхвърля. Когато обаче се появи лелеяният силен мъж, отвъд едните страстни отношения, такава жена не търпи конкуренцията му и също го отхвърля, въпреки външно даваните си дотогава вербални заявки. Виждал ли си, читателю, как когато два магнита се обърнат така, че да се доближат с еднакви знаци, започват да се отблъскват. Такива еднакво поляризирани люде от мъжки и женски пол, могат да бъдат добри бизнес партньори, нежели в адекватни съпружески отношения. Комбинацията мъжко момиче, силен мъж, е кауза пердута толкова, колкото и маладаптивна е комбинацията мъжествена жена и женствен мъж. И в двата случая, физическото възпроизводство е възможно, но семейната структура бързо, твърде бързо се разпада. Ето последствията на криворазбрания феминизъм. Има и адекватен феминизъм, разбира се – при него жената е абсолютно равностойна и равноправна с мъжа, но не и еднаква. Това е една огромна грешка в съвременното западно общество, в което жената се стреми да се еманципира, но по мъжки модел. Така обаче губи собствената си женственост, престава да иска да бъде и актуално да бъде майка, разпада се семейната система, а растящите в такъв хаос деца се превръщат в объркани, с преобърнати или унисекс полови роли и разбирания. Ако при преобърнатите полови роли все пак е възможно някакво партньорство, колкото и неадекватно да е то, при унисекс отношенията, се губи самият магнит, самият двигател на живота, проявяван на различните психосоциални и психодуховни нива от човешкия процес. 

Защото човекът е процес в развитие, а не застинала система. Когато жената загуби самата есенция на женствеността си, а се фокусира в един мъжки модел на проявата си в социума, тя престава да иска да бъде майка, престава да ражда деца. Това се наблюдава в съвременния буквално умиращ западен свят. Жената все по-малко ражда. За сметка на това изобилие от деца се появяват в семействата на общества, резониращи с естествения междуполов модел. Жизнени общества, които понастоящем буквално помитат западния свят на гейропа. Умишелно ползвам термина гейропа не защото имам нещо против нормалната популация от гей ориентирани индивиди, а поради това, че един от резултатите от неразбирането на естествените полови различия, е свръх раздухването на гей ориентираните в западащите общества. Други резултати са: разпадът на семейната структура, липсата на нормална за продължаване на популацията раждаемост, развратът, загубата на връзката с изконните човешки и нравствени ценности, крайният материализъм и индивидуализъм… 

Да, независимо дали човещината се проявява през мъжкия или през женския пол, тя е много повече от пола. Да, човек е повече от пола си, точно така. Тази надполова човещина обаче, проявявайки се през единия или другия пол, си има канали, начини, особености на емоционално социалната си изява. Ако искаш да наречеш природата сексистки дискриминираща, моля, твое право е. Да, полярна е, сформирала е енергизиращата мотивация на динамото на живота през два полюса. Разграничаването им и виждането на допълващите се роли на изявата им са параметри, зададени от самия Живот. Ако искаш в невежеството си да риташ срещу ръжена, западни човеко, моля…  В такъв случай, последствията от този счупващ, болезнен разпад на всички изложени по-горе духовно-психо-емоционално-поведенчески и социални факти и движения, е сигурен…

Връщам се на сексуалната страст, насочена към различни от партньорския обект посоки. Да кажеш, че в партньорската връзка такава не се случва когато нещата са наред, а продължаващата проява на страст към външни за връзката обекти е единствено израз на комплекси, означава да не разбираш 50% от човешката популация. Случва се, дори при най-красивата, качествена връзка и при най-преработения, хармоничен и щастлив индивид. Защото меракът умира три дни след смъртта, казва народът – с право го казва. Тук въобще не говоря за сексуални възможности,  за кой знае каква потентност. За желание говоря. Има го дори при 80 годишните старци. Възможностите вече са друго нещо… Имам много добър приятел, лекар кардиолог, един от най-добрите и човечни специалисти в областта си в страната. „Знаеш ли как тествам дали пациентът след операция ще оживее или не, Орлине?“, каза ми той веднъж, седнали на по бира, с усмивка. „Показвам на дядото този жест (показва известен жест с пръсти, изобразяващ женска вагина) – ако се появи пламъче в очите и се усмихне, винаги живее. Ако ли не, оцеляването е под въпрос!“. Дали това желание го има или не, въобще не е под въпрос - има го и още как. Не че жената не е сексуална. Много по-сексуална е от мъжа, а възможностите ѝ никой мъж не може дори да доближи. „С жена в секса и любовта не можеш да се мериш!“… Женската сексуалност, поне при нормалната жена, е следствие на любовта. Далеч по-вторична е. Най-важното при жената е любовта. Ако я има, сексуалността е добро допълнение, но далеч не най-важното. Да, с възрастта, всяка жена претърпява естествени хормонални промени – нивото на естрогена спрямо това на тестостерона намалява и сексуалното желание става по-силно, все по-подобно на мъжкото. Да, съвременната жена е подложена на масови развратни сугестии, което я кара да проявява свръхсексуалност. Но, прави го именно „благодарение“ на социалните сугестии, не поради дълбоко заложените си настройки. При мъжа обаче (и при малка част от жените) сексуалността се проявява далеч по-автономно. Нужда е, подобно на глада и жаждата. Както казахме, кулидж ефектът е силен вътрешен мотиватор, подтикващ  мъжа към копулация с още и още нови самки. Силен механизъм е, тъй като проявата на действието му започва от генома, преминава през ендокринната система, променя биохимията и така активира афективен и когнитивен интерес към нови обекти, дори при преработена и хармонична психика и качествена партньорска връзка. За мен въпросът е какво да правим с този механизъм – безкрайна върволица от любовници и компаньонки? Това е, което мъжът масово прави. Не винаги тези, които могат да се ограничат с една жена, са за пример обаче. Често са просто по-слаби, бета, гама и делта мъже… Въпросът е как тези алфа мъжете, които наистина са пример за мъжественост, да се отнасят към мощно тласкащия ги към странични връзки драйв? Неразбиращите силата на този нагон жени с презрение казват: „Те мъжете са прасета. Само за едно мислят.“ Парадоксът е, че има известен резон в такива изказвания. Да, този механизъм е чисто животински. Нищо човешко няма в него. Свързан е с териториалния инстинкт, с властовото животинско налагане, с агресията. Либиден нагон, здраво преплетен с агресивния. По натам ще уточня. Но, съществува и просто гори, изгаря, измъчва дори и най-нравствения индивид. Уточнявам, способния такъв, енергичния, силния, мотивирания. Защото жизнената енергия на мъжа ( и на някои жени) е здраво преплетена с този нагонов мотиватор. Какво да се прави тогава? Ето това е въпросът за много трилиони финансови единици… Моят отговор е – да се трансформира, да се канализира, да се прихване от съзнателността, от любовта и да се въздигне до нея, така че да я подлежи с енергията си. В такъв съзнателен процес, мъжкото и женското се преплитат в алхимията на един вътрешен брак, казано алегорично. Във всеки случай, неразбиращото отричане не само че не помага, но захранва енергетичните заряди на нагона и ведно с отричането му, се отхвърля и възможността за преобразуването му, за въздигането му.

………………………….

 Стигаме до второто тиренце от по-горе: Сексуалната страст няма нищо общо с любовта. Нито е нейна кондензирана проява, нито може да бъде въздигната до източника си, до любовта. Мдам, „красиво“ разбиране… А по-точно тотално неразбиране! То е все едно да кажеш „коремът няма нищо общо със сърцето“ и да се опиташ да ги разделиш, да ги отрежеш на части. Разбира се, отрязването за което говоря, е психично. Хиляди години човек се опитва да намери любовта, отричайки сексуалността като нещо низше, грубо, нежелано. Уж нежелано, но всъщност силно желано. Създава се механизъм на постоянно отричане, потискане и изтласкване. Изтласкване в подсъзнанието, което всъщност захранва, раздува естественото сексуално влечение до невроза, отклонява го в перверзни посоки. Да се бориш със секса е като да натискаш надолу шамандура – за малко можеш да я удържиш, но при най-малкото отклонение на вниманието ти, тя помота малкото ти усилие и изплува. Колкото повече потискаш, толкова повече силата на това изплуване е по-голяма. В случая въпросът е ЗАЩО потискаш? Когато разделяш секса от любовта, създаваш психично и емоционално разцепване в себе си. Сформираш процеп, запълван от невротична тревожност, зависимости, перверзии. 

Защото в природата сексът никога не е бил различен от любовта. Нейна проява е. Неин кондензат е. Идва от течението на любовта, спуснало се до животинската страст. Страстта е същата енергия, същият поток, но със събраните в него наноси на желанието. Сексът сам по себе си е чист, невинен, прекрасен. Прави го мръсен, кален и перверзен именно разделянето му от любовта. Когато обаче съществува и познанието и преживяването за единството му с нея, той се превръща в част от нея. В част от любовта, каквато винаги е бил. Тогава физическият акт става все по-малко важен, тъй като любовта е силно наситена с либидинозните заряди на една творческа мотивация, която се проявява навсякъде, във всичко. В общуването като харизма, в професията като креативност, в изкуството като съзидателни пробиви, в науката като талант и гениалност. Сексът е единствената енергия. Психичната енергия е винаги сексуална. На по-висше ниво, там откъдето идва, сексът и любовта са единни. Има сливане, има красота и вдъхновение. Тогава твориш, благодариш, славиш Бога и Битието във всеки свой порив, мисъл, чувство, постъпка. Най-високото ниво на секса е брахмачария, отвъд секса, живот в любовта. За да си там обаче, е нужно да има пълно приемане на секса, разбиране за божествеността му, за креативното му величие, за единството му с любовта, за същността му, едно цяло с любовта. Само такова разбиране води до пълното му приемане, с доверие в същината му, с благодарност за съществуването му.  Прави го чист и свещен. Въздига го до любовта.

 Тогава можеш с физическия акт, можеш и без него. По-важното обаче е, че това либидно, любящо сливане се прехвърля в целия живот, във всичко. Животът се превръща в постоянна молитва,в медитацията на целостта. Сексът е животинската проява на любовта. Но е същата река на любовта, спуснала се до низините, до калта. Калта мръсна ли е? Не, в нея се посява семето на живота, чиито цветове стигат до вдъхновението на безкрая, на любовта. Отречеш ли калта, отхвърляш и любовта. Защото силата ѝ, виталността ѝ стои в секса. Само приемането на секса трансформира силата му в любов. Защото винаги е идвал от любовта. Разделението е било единствено в човешките умове и никъде другаде. Като казвам секс, нямам предвид само половия акт. Не, сексуална е енергията ни. Либидото е психична енергия и тя винаги е сексуално обагрена. Само любовта има силата да канализира тази енергия в градивно творчество, в чар и вдъхновение. Разделиш ли ги, се разцепваш. Губиш силата си. Можеш да си мислиш, че си много духовен или разбиращ аналитик, но се самозалъгваш. Потискаш ли секса, отхвърляш силата си, отричаш и любовта си. Разделяш ли секса от любовта, няма как да преживееш секса като  част от любовта. Великият мъдрец Беинса Дуно казва „Истината говори със слънцата. Мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките неща.“. Любовта не разделя. Умът разделя. Умът ще ти каже, че това е низше, а другото висше. Умът ще каже, че сексът е долу, а любовта горе. Но, това е умът, това е кречеталото на малкия компютър, опитващ се бездушно да анализира, систематизира, поставя в таблични кутийки. Животът обаче не подлежи на такова двумерно фиксиране, а висше и низше са само понятия, условности. Ако в йога висшите центрове са в главата, то в тантра са в корема, в половите органи, в креативността. Обединяваща обаче е любовта. Слива ги сърцето. В сърдечния разум е диалектичното средоточие, обхващащо тезата и антитезата в синтезата на една цялостна позиция. Любовта е водещата. Без нея сексът е само една животинска страст, водеща до усещане за липса, болка, още желание, още усещане за неудовлетворена липса. Когато обаче любовта присъства в сексуалността, либидото е прихванато, по един естествен начин соковете му захранват любовта. Да разделиш секса от любовта, означава да отхвърлиш възможността да бъде част от нея. Да разделиш секса от любовта, означава да застанеш срещу естествения ред на нещата, да си срещу природата. Да възлюбиш секса, да го приемеш за чист, нормален, свещен, добър. Само тогава можеш да го преживяваш любящо. Само тогава се случва кръговратът на живота – любовта слиза до секса. Сексът, който е част от нея. Само когато сексът бъде спокойно приет, се случва естественото му преживяване като част от любовта, въздигането му до вдъхновението, чистотата, радостта, творчеството. Сексуалната полярност не винаги означава телесна копулация. Сексът е енергия. Сексът е живецът в човека. Потискаш ли го, можеш да бъдеш единствено сух пън, безжизнен мъртвец. Да го приемеш не означава да му робуваш. Не, приемайки го, създаваш предпоставки за обожествяването му, за сливането му с целостта ти. Отваряш шлюза между него и любовта, правиш го свещен.

Сексът никога не е бил различен от любовта. Част от нея е, основата ѝ е. Той е корените на любовта, енергията ѝ. Сам по себе си той е откъсната от целостта страст, носеща само мъка. Когато обаче бъде любящо приет, соковете му потичат към любовта. Това е положението, дадено от природата. Човекът е разделил секса от любовта, не природата. Когато разбирането за секса е приемащо, нещата се уравновесяват. Отречеш ли го, започваш все повече да се интересуваш от него. Приемеш ли го любящо, можеш дори да го надхвърлиш. Но, няма разделение. Приемеш ли секса, приемаш жизнеността си, приемаш енергията си. А тя е същата енергия, нямаш друга енергия. В това земно тяло, либидото е животворната енергия, единствената ти енергия. Отречеш ли го, губиш и любовта. Приемеш ли го, подхранваш любовта. Тогава вдъхновен става животът ти. Съзидателната способност на секса се прехвърля в аурата ти, в присъствието ти. Тогава обичаш истински, можеш да прощаваш сърдечно, да се заявяваш, да бъдеш великодушен, щедър, алтруистичен. Като говоря за секса, далеч нямам предвид единствено половия акт. Сексуален, бинарен е самият живот. 

Отношението ти към секса определя отношението ти към живота, присъствието ти в живота. Сексът е нищо без любовта, но отричането на секса прекъсва корените на любовта, кара я да изсъхне, да се превърне в мъртви думи в някоя сутра, в някоя свещена книга – и нищо повече.

Когато в невежеството си отричаш корените на живота си, когато отричаш секса, тогава ако успееш, ставаш човек глава, сухо дърво без живот. Малцина обаче успява в такова отричащо безумие. Малцина имат толкова безумен инат, че да успеят да потиснат изцяло секса. При повечето борещи се с естествеността си, потискането води до силно раздухване на потисканото. Колкото повече потискаш секса, толкова повече той експлодира, промъква се през перверзии, изкривява се. Същото е с храната. Храни се така, недей с това, това е вредно, онова е неполезно… Колкото повече искаш да потиснеш желанието си за хранене, повече мислиш за храна, повече ти се яде… Приемеш ли свещеността на храненето, то се превръща в молитвен, в медитативен акт. Желанието се минимизира, уравновесява се. Тогава можеш да се храниш малко, защото любовта вече е в теб, радостта вече живее в теб и нямаш нужда от компенсиращо емоционално хранене. Така е и със секса. Приемеш ли го с любов, силата му захранва любовта, прави те радииращ, енергизира те, пълни те с творческо вдъхновение, кара любовта да се проявява в пълния си потенциал. Да кажеш, че истинската любов няма нищо общо със секса, е все едно да кажеш, че животът няма нищо общо с любовта. Да, но животът е нищо без любовта. Сексът е нищо без любовта. Но и любовта изсъхва и умира без сексуалната енергия. Забележи, сексуалната енергия, не непременно сексуалният физически акт. 

 Сексуалността е истинна, когато е любяща, но и любовта  винаги е сексуална, плод на полярно сливане е. Сливането може да е чисто вътрешно, но е именно полярно сливане, дуално единство, цялостност. Целта е любовта. Любовта е даващата смисъла, призванието, благодарността, радостта, щастието. Но, началото е в секса, първата стъпка е сексът. Основата е сексът. Разделиш ли го от любовта, губиш самата любов, изкореняваш я от корен. От друга страна, останеш ли само в секса, не го ли въздигнеш до любовта, оставаш в корените, започваш да гниеш в миазмите на страстта. Няма разделяне, има единство.

……………………………………………………..

   „Сексуалната страст дори не е част от либидото, а всъщност е деформирана сексуалност,  проява на деструктивния нагон.“, казва чудесната ми колежка. Да, но не. Сексуалната страст е една от октавите на проява на психичната енергия, на либидото. В превод думата либидо означава желание, страст. Една дума, която добре описва либидото, е е-моция. Е-моция, енергийно задвижване, енергетично мотивиране. В по-грубите си октави либидото се проявява като страст.В по-високите си обаче, като любов, както вече коментирах по-горе. Да кажеш, че либидото и страстта са различни, е като да твърдиш, че емоцията и мотивацията нямат нищо общо, че денят няма нищо общо със светлината, а въздухът с дишането. Да, в по-високата си проява страстта се превръща в любов, както и тя самата е просто конкретизирана и изпълнена с примеси проява на любовта. Но, само когато страстта бъде прегърната от любовта, може да бъде пречистена от его примесите си.

Действително, една базисна полярна дихотомия във всеки човек са нагонът към живота, либидото и агресивният нагон. Разделянето им е условно. В секса има агресия, а агресията е несъзнавано сексуално мотивирана. Вплетени са в едно. Както многократно разисквах вече, когато либидото се канализира и се прихване от любовта, то се превръща в сърцата обич. Когато агресията бива ползвана от едно съзнателно и здраво себезаявяване, тя също е здрава. Когато е така ползвана в сублимиран вид, дори наименованието агресия вече не е толкова подходящо. Тъй като вече е просто здраво себеуважение, решителност, пробивност.

В разсъждението си колежката обаче нито вижда взаимната обусловеност на тези два базисни нагона, нито осъзнава същността на либидото, нито изразява позиция относно нивата на проявата на базисната полярност. Разбира се, всеки има право на мнение, на идеационна позиция.

Няма противопоставяне между сексуалност и агресия. Да, в секса има агресия – такива са заложеностите, дадени от майката природа. В секса, проявяван първично, има страст, има и известна, желателно сдържана и влагана в страстта агресия. Когато обаче либидо и мортидо, сексуалност и агресия бъдат прегърнати от същностните потенциали на човещината, от любовта и мъдростта, те стават гориво за проявата им. Отричането на агресията, подобно на отричането на страстта, е кауза пердута. Не заклеймяване на така или иначе вложеното от природата, а ползването, прихващането и сублимирането му е пътят към целостта.

…………………………………………………………………………………

„Телесността, такава като телесни органи, системи, части, език на тялото, няма общо с истинската, същинска любов“, твърди обичана и искрено уважавана от цялото ми същество колежка. Правдивост в думите ѝ има, но отново частична, половинчата, недовиждаща цялата картина. Половинчатост, идваща от въпросното разделяне на сексуалност и любов, на телесно от същностно. Аз твърдя обаче, че същностното се проявява през телесното, поне в живота през тяло, както го познаваме на тази земя. Когнитивната наука стига дори по-далеч, като твърди, че целият психичен живот е отелесен (embodiment). Моята позиция е модерирана. Да, психичните движения се проявяват през соматични корелати, но се случват на собствено, автономно ниво на проява. Тук бих могъл да навляза в глобални теми като живот отвъд физическото тяло, душа и т.н. С това обаче само ги споменавам и продължавам към темата – любовта има ли нещо общо с тялото? Има. Няма. В това тяло има. Във вечността няма. Любовта надживява тялото и смъртта. Истинската любов е много повече от телесни форми, младост и телесна красота – това разбира се, е точно така. Има грациозност в остаряването и надхвърлянето на телесните ограничения от такава цялостна, безусловна любов. Такава безусловна любов обаче, както надхвърля телесното, тъй като идва от света на божественото, така и се проявява през телесността. Защото тялото е следствие, а духът е първичен. Телесното е просто материализирана конкретизация. Именно този не философски, а актуално житейски факт, ме води не толкова и не само към разсъждение, колкото към преживелищно познание, различно от всякаква разделяща, сцепваща позиция. За мен телесната проява на любовта не само, че „няма нищо общо“, но напротив, има всичко общо, явява се следствие от по-фините си прояви така, както сексуалността се явява проява на любовта. В ученията на мъдростта е известен законът за аналогията. Каквото горе, такова и долу. Когато човек умее, поне донякъде, да трансформира, да свързва сексуалността си с любовта, либидинозният пълнеж катектира (термин, употребяван от Фройд, еквивалент на „насища със заряда си, зарежда“ ) проявата на любовта. Превръща се в нейно гориво. Либидната страст, така вложена в любовта, е като въглища. Сами по себе си те са черни, цапат, груби и примитивни са. Когато бъдат разпалени от огъня на любовта, се трансформират в пламъка на любовта като състояние на съзнанието, принцип и сила. Когато човек така живее в целостта си, визията за телесността се променя. Да, всичко телесно е преходно, а любовта надживява старостта, болестите, смъртта. Това е факт. Макар и преходно, човешкото тяло може да бъде израз на любовта, на красотата на една естетика, низпослана и спускаща се чак до чисто телесното. Да, то е преходно, но в мимолетността на преходността си е проява на вечното и непреходното. 

zen blossom

 Едно цвете цъфти за броени дни. Да отречеш любящата му красота е като да кажеш, че любовта няма нищо общо с телесната красота. Напротив, телесният чар е пряка проява на любовта, на една чудна естетика, изворът на която е божествен. Ето това красиво цвете – обаянието на изяществото му е мимолетно. Въпреки това обаче, великолепието му не само, че не е разделено от красотата на любовта, а се явява нейна материална, макар и временна, конкретизация. В Япония има традиция хората масово да медитират върху прелестта на разцъфналите дръвчета. Когато цветовете набъбнат, когато пъпките са на ръба на отварянето си, хората се струпват около дърветата, оставят егото да притихне в благоговейно преклонение пред красотата, пред парфюма на очарованието, на експлозията от чар и вълшебство, което води съзнанието им към дълбините на собственото им вдъхновение. Цъфтежът на цветята е оргазъм, екстаз. Сексуалният оргазъм е като разцъфтяването на цветовете, проява на любовта е. Проява, но една много енергоемка и черпеща от ресурсите проява. Но е изява на любовта, на същата тази любов, която вдъхновява поета, насища със заряд творчеството на човека на изкуството или учена. Сексът и телесността се отнасят към вдъхновението така, както оргазмът към любовта. Телесните части, телесният оргазъм не са самата любов, не. Но са нейни прояви, когато са свързани с нея в едно разбиращо и пълно с доверие единство. Има цели методи, системи, които се занимават с канализирането на секса в любовта, с обожествяването, с въздигането до първоизточника му. Когато видиш красива жена, можеш да се възхитиш, можеш да почувстваш как тези прелестни извивки и телесни форми са проява на космическия женски принцип, на любовта. Когато в самия теб нагонът и любовта са не сцепени в неразбиращо разделяне, а свързани, тогава когато съзерцаваш женската красота, първоначално надигащата се страст се превръща във възхищение, в преклонен възторг пред красотата на богинята, проявяваща се през тези преходни форми, през това земно цвете. Да, любовта надхвърля старостта, болестите, преодолява дори смъртта. Но телесната красота не само, че не е нещо различно, но е пряка нейна проява. Временна проява – днес я има, след няколко години изчезва. Цветето днес цъфти, а след няколко денонощия се спаружва. Преходност. 

 Във временната проява на красотата през тази преходност можем да съзрем не друго, а изява на същата любяща естетика, която мъдрецът преживява в дълбока молитва и медитация. Когато видиш красива жена, ако в теб липсва въпросното сливане между нагон и любов, започваш да въжделяваш. Когато тази свързаност присъства, виждането на красотата в тези гърди, ханш, прелестни бедра, дупе, лице, приказното очарование на тази магична походка, поглед и завладяваща прелест, се превръщат в медитативно, любящо блаженство, в преклонено оценяване и възхита пред проявата на любящата естетика на космическия фемининен принцип в жената.

В свещената кабала, но и в науките на мъдростта, както споменах, е постулиран принципът "каквото горе, такова и долу." Не е нужно ли е да си пророк и мъдрец, за да почувстваш и преживееш величието на красотата, проявявана през жената. Прекрасна мистика, великолепна приказка разказва женската красота. Изумителна е! Приказка за единството между тези фантастични физически форми и космическото съвършенство. Защото Вселената е жена. Някои мистици твърдят, че женските гърди, бедра, лице, полови органи и т.н., пряко корелират с определени космически съзвездия, принципи, процеси. Както и мъжките, разбира се. Но, ако мъжкият принцип е посланик на космическата етика, на законите на Дхарма, женският радиира обаянието на естетиката, на красотата на безкрая... Да не се възхитиш на женската красота, е своего рода престъпление, неоценяване творението на майката природа, вложила толкова много и такова прекрасно качество във вдъхновяващите женски форми...

Орлин Баев