За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 2 октомври 2016 г.

Самоувереността и пътят към Бога

 Забележка: долният текст представлява разговор между мен и жена, била жертва на влияние от страна на християнска секта. Първа част на този разговор може да бъде прочетена тук. Текстът на питащата е сложен в оригиналния си вид, ведно с правописните грешки.
..........................................................................................................................

П:

Сутринта докато медитирах усетих , че ме споходиха прозрения, които реших да споделя с хора от групи във фейсбук. Ще споделя текста тук, защото под него имаше коментар,  който ме размисли, и като ме размисли, съответно ме боцна един страх... и взе да си човърка там, че не ми дава мира. И така:

"Благодаря ти Боже, че ми даваш начини да прозра собствените си (не)съвършенства...
Боже благослови делата ми....

Когато бях малка ходех на църква. Събличах ума си от всички злободневни мисли и оставах с Бог. Благодрях му, исках прошка и молех за желанията си, за помощ. Бях добра, смирена и си обещавах да бъда по-добра, но това, докато излезех от църквата. Тогава отново ме повличаха стихиите на ума, на егото, на страстите на деня, и грешките се повтаряха и повличаха нови след тях. Чудех се защо е така , защо не мога да бъда като тази мен, в църквата, там сред божественото. Сега разбриам, че да бъдеш тази Тя, трябва да сложиш цървката в теб, с дргуи думи да имаш Бог в себе си...само тогава грешките са поправими, самот тогава пътят се разстила като кълбо пред теб и ти вървиш напред, вместо да витаеш като заблудена муха в пластовете на его, страхове и малки страсти... Как го постигнах ли??? Много труд, усилия и воля за просветление през болката. Паданията и ставанията бяха много, нараняванията бяха много.. можеше да ме убият ако нямах Бог в себе си... но аз Го имах, дори без да го осъзнавам.. сега отново Го осъзнах и пътят става все по-хубав, все по –лесен... "

Коментарът беше:  Този Бог, за когото споменаваш, не е ли по-скоро собствената ти съвест?! Имаш добра ценностна система и това ти помага да бъдеш по-близо до Бог, който е над нас и вижда това. Не те анализирам, прост написах какво мисля. Хубав ден!
Моят отговор:  По-скоро го пречупваш през собствената си ценностна система.. Хубав ден и от мен.

Мнението на коментриащата първо ме върна към старите травми на осъждането и самоосъждането - ти мислиш ли, че си на правилния път, въобще ти мислиш ли, че си права? После се замислих за празната и тъжна гледка на религията по този модел на Бога отгоре, който ни е определил съдбата и седи и гледа как се гърчим там долу. И в крайна сметка  ние- едни изпразнени от смисъл същества, с ум, психика и сърце, но без жива енергия. Явно коментиращата или сама търси пътя си, помислих си аз, или е лична нападка, но веднага исках да защитя в себе си позциите си. Върнах лентата назад веднага, колко много съм постигнала в работата си  със себе си, как се научих да прощавам, да приемам, да обичам, да си давам. Нищо от това не съм научила от сухите учения на тираничен бог, подплътени от страх и вина. После се замислих, дали наистина моята съвест не се е насочила към удобно за мен учение, защото премахнах границите и бариерите, които ми пречиха, на полсушното момиченце, опитвайки се да омилостиви Господ и да му се  хареса, за да я обича той. Дали наистина не съм си тренирала сърцето , ума и душата да мисля така, както ми е удобно, и както се тренира съзнанието чрез позитивни афирмации. Но пък от друга страна, по същия начин ми закодираха ума и съзнанието предния път в сектата, през страха и вината, без аз да съм достигала до тези заключения. 

Усетих, че тази вина  витае някъде в мен, гласът на супер егото, на родителя, който ти казва, че не си достатъчно добър, че за да бъдеш мъдър, трябва да бъдеш полсушен и в коловоза. И тази деструктивна мисъл, особено се засилва при едно чувство за изоставяне и отхвърляне, в което се намирам в момента, тъй като приключих един красив романс. И въпреки, че се движа напред с усърдност, едно такова малко камъче като този коментар е способно да обърне каруцата. Тук бих искала да споделите вашето мнение. Осъзнавам, че коментиращата може да е също търсеща или все още неосъзнаваща, макар че комнетарът ми беше в група за Разговори с Бога, по книгата на Уолш, а там по никакъв начин не се описва Бог като горе в небесата, а напротив - Ти си Бог, част от него и Той част от Тебе.

Орлин:

Нравствеността, моралът, суперегото, аз идеално - те са човешки хрумки. Глава са. Могат да бъдат добри помощници, ориентири, жалони, когато резонират донякъде с Бога, с безкрая. Но са само отражения, колкото и добри да са. Руският пророк Лазарев казва, перифразирам по памет: "Фиксацията в морала, в нравствеността, е фина агресия против Бога!" - защото божественото е любов, а любовта божествена не се съобразява с малките човешки рамки, дори и добри да са. Листата наесен не падат под 90 градуса. Суперегото е психична инстанция, присъща на всеки нормален човек, с изключение на психопатите, при които сянката е "схрускала" аза и свръхаза и се проявява директно в социалния живот без задръжки. Имаме морал, имаме нравственост. Това, което е добре да знаем, че са наши, човешки, колкото и чисти висши идеали да са в съдържанието му. Защото преживяването на Бога, единството с Бога не е ментална конструкция или нравствен идеал, идващи от луковицата над раменете, а сливане с Любовта, Мъдростта, Свободата чрез сърдечния разум. 

Имаме морал - балансираме го, доколкото можем, сверяваме го по пулса на космическия ритъм. Знаейки обаче, че е малък, мъничък и човешки, във всеки момент можем Ние, божественото отвътре да му кажем да наведе глава, гъвкаво да притихне, да се преклони пред Любовта, която надхвърля човешките критерии. Та да, нравствеността е о'к, когато е модерирана по безкрая, но съсредоточаването ни е добре да бъде в любовта, в Бога. А той не е морал, а е Любомъдра Истина, носеща свобода. 

П:

Благодаря ти отново Орлине,  

Тази сутрин отново медитирах, доста дълго, и осъзнах още важни неща.... а именно изборът! 

Изборът стои в основата , в дъното на всичко това, което говорим. Поне аз го видях така. Моралът, нравствеността, егото са ни насложени от малки, особено при едни по-контролиращи родители, а изборът е ограничен до минимум. Върнах се в деството си и се видях аз мъничката, която винаги бе укорявана в избора си. Ако избереше да направи нещо въпреки всичко, то беше с предупреждението: 'Ами иди го направи, ама после да не си чукаш главата'. От там един страх да избереш това, което наистина искаш, това, което си ти. Моралът става по-силен в теб, надделява, а не изборът на същинското ти Аз. От там моята несигурност, винаги търсеща по-силния, по-сигурния, защото аз не съм достатъчно добра, аз не съм права, а ако съм права, трябва да премисля 10 000 защо съм права. Не мога да бъда права by default. Това в мен е прераснало в една страхливост към живота, несигурност във всеки избор, несигурност в моята ценностна система, която тогава сектата толкова лесно ми отмъкна, несиугрност в моя дълбок корен свързан със Всемира. Това се променя, разбира се, в момента. Но сутринта много плаках, прегърщах това малко момиченце - Аз, поставено в онази ситуация, не можещо да направи собствената си преценка от позицията на дете, но поощрявайки я, че нейните избори са били винаги прави, за да я доведат по пътя, по който е  стигнала до тук..

Случават се някакви неща в ежедневието ми и ме връщат към основната тема- за правото на лично съществуване и търсене на пътя към Бога. Та.. така. От няколко дни изпитвам силен гняв, който тврърдо реших да освободя пишейкит това, защото виждам как ме убива стоейки в мен. Гневът се породи от спора пак с няккаъв човек във ФБ, свързано с негов пост на Ошо. Самият профил на човека беше кръстен Ошо, така че нямам представа кой беше той.  Беше измъкнал някакъв цитат на Ошо,  за разсличните усещания, че сексът бил на най-ниското стъпало, след това незнанам си квко било, после молитвата и най-накрая медитацията, която те свързвала в едно с Бог. Аз коментирах отдолу , че няма низши и визши стъпки, всичко е едно цяло, защото не можеш да стигнеш 'там' ако не си тръгнал от 'тук' където си, ако не си минал през всичко. Той ми отговаря поучително, че сексъст е много низше усещане , животинско и не можеш да стигнеш до просеветление чрез него , или нещо такова. За съжаление не мога да копирам разговора тук, защото след като разменихме още няколко реплики явно бях блокирана или изтрита и вече нямах достъп до този разговор. Все пак аз му казах, че ако иска да си живее вертикално това си е неговия избор, защото той започна да ме поучава за великата Истина. Аз му казах,ч е  самият Ошо има беседи за секса, така че да не тъклува всичко толкова буквано. животът е триизмерен. И бях блокирана.

Това, което ме ядоса тук, беше именно още един опит от някого да наложи своята 'велика Истина' над другите, но в същото време се радвам, че вече прозирам зад един такъв опит и виждам малкия човек, който също търси като мен, който също не иска да му бъде противоричено, и който реагира с бягство като ме блокира, защото и аз самата съм правила така.. 

Ничия истина не е по-велика от нечия друга. Тази 'теория' съм я слушала и другаде и не искам да приемам нещо за безусловно вярно, ако то не резорнира с мен. Сексът бил низш, ами нали ние всички сме божествени, колко низш може да бъде. Сексът бил животински, е кво бе... да не би животните да се изчадия адовски? Ние сме имали ум и съзнание, демек да се отдалечим от това.. дрън, дрън. Ние сме създадени в едно от тази материя, ние сме създадени да се размножаваме точно по същия начин. Защо 'някой' ще иска да се отдалечаваме от това, от което сме произлезли? 

Сексът е толкова божестен според мен, колккото и останалата част от нас. В начинането на нов живот, в който се ражда още една Божия частица, не може да има нищо низшо или животинско (защо обиждат животните).. просто онзи тъпунгер  може да седне и да поразсъждава малко, вместо да чете клишета и да се опитва да ги спазва отвън -навътре. Срещнах много такива хора напоследък, аз бях една от тях. Търсещи удобно учение, за което да се захвант и да го следват, защото им дава няккаква рамка за сигурност. Боже, колко съм щастлива, че се оттърсих от този глупав начин на живот. 

Истината наистина идва при всеки по различен начин и ти я откриваш вътре в себе си. Важното е да няма самоосъждане, да има преимане  и себеобичане, тогава се отварят каналите към Божественото. 

За мен моята истина дойде от различни източници  и учители, но не мога дори да изразя огромната си благодарност за това, че се докоснах до 'Разговори с Бога' на Нийл Доналд Уолш. Въпреки, че е считана за противоречива книга от някои хора, на мен тя ми донесе страхотно просветелние, макар и само първите 100 страници да съм прочела. Видях Бог по най-простичкия начин, доближен до нас, в нас, ние, АЗ - БОГ, божественото. Видях Бог като стария ти дядо, който толкова те обича теб малкото дете, че ти се чувстваш щастлив и защитен  и просто толкова доволен от съществуването си, че на тази малка остнова, ти можеш да градиш останалото. Тази млка основа те прави приемащ за всичко останало и отворен да се учиш, защото тази малка основа е Твоята Истина.!!! Вместо това виждам хора, които са се обргадили с велики учения и цитати, но вътре есенцията липсва и вместо да ги виждам като някакви авторитети вече, аз прозирам зад ученията им и виждам малкия човек, който също търси себе си и се опитва да намери острова на собственото си съществуване. 
Разбирам, че ще срещам такива хора постоянно по пътя си, но все още ме хваща яд, когато видя нечие упорство за налагане на тяхната истина. 

Вчера беше и поредното изпитание.. Срещам един господин, който започва да ме сваля. Предлага ми да се видим на разходка, кафе, ресторант. Оказва се масажист, познат на моя масажист. Разменяме телефони, макар и аз малко неохотно, но в него има нещо много напиращо. Следобед започва да ми пише, колко бил се радвал, че сме се запознали и да сме се видели вече на дргутия ден. Нещо в мен ме кара да си измислям извинения  защо не можем да се видим. Струва ми се, че ще ми е трудно да го изтърпя дори за едно кафе..

Започваме да общуваме по вайбър и слава Богу, че започнахме. Той ми обяснява как усещал, че е срещнал човека, а аз му казвам да не бъде толкова импулсивен. Той ми казва, че той го знаел защото в него бил Светия дух и той бил като негов воин и т.н. Започва да ми светва червената лампичка..  споменава Бибилята и разни цитати. Питам го евангелист ли е и какво изповядва. Кава ми праославен християнин, който чете Библията.  Пита ме дали вярвам във въскресението на Исус Христос, казвам не. Не това е в основата на моите учения. Всеки щял да разбере като дойдел страшния съд. Казвам за мен няма страшен съд. Започва да ми цитира Соломонви притчи и колко велик бил цар Соломон. Казвам за мен той е никой , защото нищо не съм чела от него, сътоветно по никакъв начин  не е повлиял на живота ми. Ако някой е изял един хляб и твърди, че това  е най-великият хляб на света, и неговите приятели са яли от него и също го твърдят, то за мен този хляб е нищо, ако аз не съм яла от него. Той за мен не е сторил нищо. Това е моята логика.  Живеем и боготворим неща и хора, въздигнати от други  хора, но някои хора не мислят защо е така. Съответно ми се казва да не богохуствам и че трябва да моля за прошка. Тук вече напълно лъсва промитият мозък. Липсата на собствена оценка и оценяването на света само през тези писания... What a waste! Какво прахосване на потенциал. 

Усетих в този човек един огън който гори, една напрегнатост, едно нетърпение.. това усещах и в сектата. Едно нетъпрение да ти сложат  хомота. Сякаш липсва истинския вътрешен мир, който е простичък, който е тих, който е щастлив. Това усещане, което получаваш от такива като този с промити мозъци, е усещане за нещо много голямо, което ще те погълне, дори и с любовта си, и ти си много малък и уплашен и това голямото ще те предпази, то е като някаква стихия. Това е отвратително усещане за Бог. От там идваше и неспокойствието на този човек, неспокойствието на хората от сектата и моето лично неспокойствие, когато бях под влиянето на техните глупости.

Понякога в най-простите текстове се откриват най-големи истини. Аз открих за себе си една такава, всъщност няколко в Тайната – филмът и книгата, която бяха нашумели. Макар, че цялата концепция за искане на определени неща от всемира е смешна и е популяризирана така, че да стигне до всички, всъщнст във филма бяха цитирани много мъдри личности, като Буда, Исах Нютон и т.н, чиито истини са неоспорими.

Та, тази истина , която взех за себе си е следната : Ние вървим по пътя си, но не ни е дадено да видим цялата картина. Като кола нощем сме, чиито фарове осветяват само малка част от пътя пред нея. Това е, което ние можем да видим, малка част пред себе си, и никой не може да види цялата картина и да каже каква е цялата Истина. За мен тя е като пъзел, който се събира от различни източници и мъдрости и човек я събира цял живот , за да сглоби картината, а дори и няколко живота.

Така че, когато някой ми казва, че не живея правилно, че  живея грешно, че се водя от животински наклонности и други врели- некипели,  това е тяхнара малка истина , която фаровете им са осветили пред тяхната кола, затова не ме съдете идиоти, и ме оставете да живея собствената си Истина. Не засягайте личното ми право да бъда себе си! Всеки е независим да жвиее както си иска. Един учител няма нужда от пионки. Тук ще цитирам нещо мое любмо от Разговори с Бога, защото много ме докосна:

Истинският Учител не е този , който има най-много ученици, а този, който подготви най-много Учители.
Истинският Лидер не този, който има най-много последователи, а този, който създаде най-много лидери.
Истниският цар не е този, който има най-много поданици, а този който доведе най-много хора до царското достойнство.
Истинският Учител не е този който има най-много познания, а този който подтикне най-много хора към  познание.
И истински Бог не е Този, който има най-много слуги, а Този, Който служи най-много и по този начин прави всички други Богове.
Защото това е целта и славаата на Бога: да няма повече слуги, които да му се покланят, и всички да  познаят Божественото не като недостижимо, а като неизбежно.‘
И още нещо:  Нека вашата любов да подтикне близките ви да тръгнат по своя път – и да изживеят напълно това, което са. Ето така ще проявите своята истинка любов.‘

Орлин:

 - Сексът - визш, низш, борба, приемане
- Бог и човек - някъде далеч отвън или тук, сега в собствения мир
- Цялата картина, фаровете по пътя
- Външни теории или лични преживявания
- "Най-добрият водач е не този, който има най-много последователи, а който спомогне създаването на най-много водачи!"...
....................................

Цялото мислене от типа долу и горе, визш и низш е ялово. Негодно е. Сърцето прегръща. Любовта обема и оцялостява, прави нещата едно цяло, каквито винаги са били. Умът поставя категории, измисля си висше и низше... Сексът е гориво, сексът е творчество. Отречеш ли го, ставаш сух пън.Не отричане, а от пълно приемане има нужда сексът. От обгръщане с любов. Да, от обичане. От възлюбване има нужда сексуалността. Тогава става част от любовта. Тогава, когато любовта присъства, похотта водена от липсите на страховете от необичаност и самота, се стапя и преобразува в любов. Тогава разделение между секс и любов няма. Единни сме. Да, за мъжа особено не е добре да прекалява със секса, добре е да умее да го канализира - но не механично само в канали и меридианни мрежи, а именно в любовта. Тогава не умът, а любовта определя мярката! Тогава сърдечният разум присъства и обхваща в себе си енергията на секса. След такава сексуалност човек е като прероден. Няма изчерпване, а обмен, красота, спокойно единство. След такова любене мъжът се чувства мотивиран, вдъхновен, спокоен, единен, а жената сигурна, пълна със зарядите на самоувереността, с присъствието на ... Бога. Именно на Бога, тъй като свещената сексуалност прави този акт молитвен, медитативен, сакрален. Когато любовта присъства, самата нужда от твърде много и постоянен фисиологично проявяван секс намалява силно - защото самият живот се превръща във вдъхновено сливане с Бога, с радостта от творчеството. 

Тогава знаеш, че неслучайно си забравил величието си. Да, ангел си, слязъл, за да се учиш в това земно бинарно училище. Да се учиш от противоречията, да ги съвместяваш и обемаш в диалектиката на холистичния си поглед, през призмата на мъдростта си. Тогава знаеш, че някакъв външен Бог никак не те касае, а е просто продукт, измислица на страха на обусловения човек. Знаеш, че божественото присъствие не само, че е в теб сега, че е най-близкото нещо на света. Знаеш, че ти си това присъствие! 

Когато центърът на самосъзнание се измести в Бога в теб, в това любящо сливане с величието, виждаш повече. Не, не виждаш цялата картина, но панорамата ти вече съумява да обхване някои причини и последствия, да свърже познавателни точки. Появява се обаче нещо важно - упованието на божествената, неслучайна синхроничност. Знаеш не с главата си, а с душата си знаеш, че всяко събитие, случка, преживяване е най-точното за теб, за ученето ти в това училище. Знаеш, че е неслучайно. Знаеш, че вселената не е механична, а че "...и космите на главата ти са преброени...". Това познание не е разсъдъчно, не идва от малкия човешки интелект, не - от ангела, който си ти в същината си идва. 

Тогава външните теории се превръщат само в ориентири, а важните са вътрешните ти опитности. Не цитатите, а личните ти вътрешни тайнства, в които живееш постоянно разкриват посоката на пътя ти. Те са фарът и трасиращата стъпките ти светлина. Книгите, пророците, мъдреците - виждаш, че също са били хора като теб, но с притихнало его, през която притихналост е преминавало божественото. Сверяваш часовника си по тях, но само за да потвърдиш вътрешните си преживявания, които са главният ориентир. 

  "най-добрият водач е не този, който има най-много последователи, а който спомогне създаването на най-много водачи!"... Колко вярно! Добрият лидер не търси подчинени, а създава лидери. Добрият психотерапевт не си създава клиентела, а прави хората психотерапевти спрямо душите им, спомага създаването на здрави и цялостни личности. Добрият духовен учител не търси последователи, а провокира възпламеняването на духовността в учениците си, така че самите те (поне някои) да станат учители на свой ред! не от суета, защото тогава когато си в такава позиция да търсиш хорско внимание е като да искаш детската градина да те обяви за вожд. Не, тогава търсиш още по-цялостното продвижение в Бога и служенето, провеждането му в този чертог на сенки, в тази земя... 

П: 

Oмръзна ми да жвиея в социалната рамка, омръзна ми въобще да живея в рамка. Откакто се сблъскалх с онова куку, който ми опяваше за възкресението на Исус Христос и  аз се спекох, разбрах, че трябва да разчупя собствента си рамка. Толкова много ми се е искало да правя неща, които искам да правя и все нещо ме спира, я страх, я вина, я срам. О, да и прочетох за вината и срама в религиите, ососбено когато се отнася до секса. Това се набива в главата от най-детскса възраст. Разбрах,ч е зе мен религията е една рамка, на доброто на сигурното, е ще правиш компромиси с нещата , ко ито не ти харесват, но поне да има на какво да се опираш.  Не! Тези дни четох много за религиите , и особено за християнството, с налагането н догмите когато излиза като секта.  Според Библията , Бог е създал някакви човеци от кал, няма такъв образ и подобие, и после като сгафили, той се разлютил неудържимо и в пристъп на гняв ги изгонил от Райската градина. Ето този бог са ни учили да обичаме, този , който трябва да обичаш , защото е Бог, но ако сгрешиш, ще бъдеш бичуван. И после Адам и Ева като поставили началото на света, God know how, като са спали един с друг, а после децата им са спали помежду си (интересно защо Библията е свещена , а се базира върху инцест, считано за един от най-големите грехове), и после светът взел, че станал развратен, е само Содом и Гомор, защото никъде не се споменава за Австралия или Нова Зеландия по това време, и Господ в тоя момент разбрал, че изпуснал всичко от контрол, пак се провалил с неговип експеримент , и този път изпратил сина си, някак си по въздуха, та изпратил го на сигурна смърт, за да спасява света, щото хората са толкова неблагодарни и мизерни, и уж създадени по божие образ и подобие, хич не наподобявали баща си. Явно той нещо не бил смесил добре нужните съставки, и сега се бил натъжил. Демек, този лош свят е заложен в Библията, разделението на плътта като низша също. Четейки библията виждаш хората като някакви низши изроди, които нямат нищо общо с Бог, които си правят каквото си искат и са само зли, като някакви зомбита и този свят трябва да се спасява от Исус Христос. Другите религии, казва Петър Дънов, служели само за подготовка на неговото идване. Той бил най-великия дух и оправил кармата на земята. Не знам дали това е така и дали да се съглася с Петър Дънов по тези му размишления. С повчетео се съгласявам, защото той има божествени мисли. Ето днешната в портала например е супер: Докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш.

Ето от таква рамка ме  е страх да изляза. Ето казали са го мъдрите , ако обичаш Исус Христос, ти си спасен, ти си на сигурно място, абе нищо лошо няма да ти се случи, ама ако не го обичаш, ако го отричаш тогава лошо. Ти си лош, низш. И другото , което ме дразни в Библията е това, че само чрез Исус Христос можеш да достигнеш Бог, видиш ли това еканалът, тука или плащаш с греховате си и влизаш чист, или чиба улично псе. Тези дни дори смирението ми е трудно да практиувам, защото видиш ли, то е зпазена марка на Исус Христос. Ще му откраднем труда без да го следваме, така не става, не може да сме куче- марка божествени, трябва да минем през огъня, през прераждането, през кръщението, за да ни отведе Исус Христос при Бог. Тогава ще сме заслужили. Ето това учи Бибилята , а пък и сектата , в която бях , по много агресивен и смачкващ личността начин.

Така че в момента се бунтувам, а когато се разбунтувам, виждам собствената си сила, собствената си воля. И когато се налагам, това не е его (защото и този спор водих със себе си), а това е чиста енергия, на воля, сексуална, любеобвилна, на страст към живота във всичките му форми. Ето тук пак ме зачеква мисълта какво е низше и какво е висше. Че сексът бил животинска страст, то всичко тръгна от там един ден като го четох и зачекнах спор с един последовател на Ошо, а пък другите дето медитирали, били най-високо  в  духовната йерархия. Разбирам, че има души , които са напраднали, но какво те нещо като ВИП членовете на божествения клуб ли са ? Другите са шкарто, хайде бе. Тези писаня ме навяват точно на подобни мисли, които ме изнервят. Тези дето не ядяли, не спяли, само медитирали. Ами ти за превръщаш в зелелнчук. То ако планетата достигне то това ниво, как въобще ще се размножаваме. Това не го считам за божествено, нито за някакъв по-визш начин на живот. Да , масата хора са непросветлени, живеят , за да си купят следващата дрънкулка, или път да посетят слеващия концерт на Фики, но не са ли част от божественото, от божествения план? И те имаш душа и сърце, и техният ред ще дойде, техният момент, техният шанс. Да тези медитиращите са сигурно в последен стадии на развитие, макар че не вярвам, че всички хора ще трябва да минат от там, и да не спят и ядат, нещо, което е зложено в човешката натура. Но по-скоро виждам този пътна развитие като хоризонтално пътешествие, което са изминали и са готови да се приобщят към светлината, а не че са по-виското от другите и другата низша измет се гърчи там в животеца си на планетата. Другите са просто по-назад в стадийното си развитие, но са също толкова визши за мен, колкот и другите, защото носят Божия заряд в себе си, ние сме направени от една и съща материя. Да, сигурно не им е отворено 3то око, или някоя друга чакра, за да им просветне, от къде идва щастието и кое ще ги направи щастливи, но и техният момент ще дойде. Трябва ли ние да се чувстваме виновни или отговорни да ги просветяваме, за ди индоктринираме, защ ото когато те не са готови, това се случва, или пък да изпращат някой  на разпятие, че тези душички да се спасят. Ще дойде и тяхното време. Да, виждам тук, в този редна мисли, как християнството е набрало скорост и се е разпространило с това послание за спасение, за изцелелние, за общеание за вечен живот. Заразително е. А самото послание не е лошо. Любов! Това е истината, но е останало зарито между някакви инквизиции, догми, страшни съдилища, адове, наказания, порицания, изповеди. Само така може да се наложи една религия, да се спазва дисциплината ѝ, а властта да остане в ръцете на тези, които я налгат.

А единственото свещено или божествено тук (незнам дали има разлика, макар че едното задължава, издигайки в култ, а другото освобождава) е любовта. Ако  Исус Христос действително е дошъл с това послание и е умрял за каузата си,да това е похвално, иначе нямаше да е толкова героичен и възхваляван, ако беше се скрил някъде, но посланието за любовта остава. Да, погледнато през любовта, много от тези неща в Библията са казани метафорично, и за спасението , и за прераждането, човек трябва да промени гледната си точка, за да усети тази тиха любов, връзката си с Бог, с космоса, с матерята, от която произлиза.
Но от друга страна първия път, а дори и сега това сливане , или това докосване до тази материя се превръща в едно бясгство.  Някак си оставаш в спокойствието, свиваш се на топка и не мислиш за нищо, не мислиш за проблеми , откъсваш се от света, от светското, но пък не можеш да оставиш всичко, животът не спира. Както Стефан беше написал, умът не е програмимран да се спокоен, той е програмиран да мисли, да се развива. А ето на, тези медитиращите може би са избрали да живеят по този начин, за да избягат, за да не се занимават. Понякога си мисля дори, че така е по-лесно. Значи лишаваш се от всичките си проблеми от раз, и оставаш в спокойствието. Ок, но това е за мен един вид бягство, можеш да се справяш с проблемите си и да бъдеш просветлен там  навън, защото както казва Буда силата е вътре в теб, и външните промени не могат да я помръднат, ако си я осъзнал и изградил. А и още нещо: ‘ Не е достатъчно някой да бъде добър човек, ако не върши нищо.Буда.

И още една мисъл, която ме боцка, относно това с учителите... че аз примерно услях най-сетне да се изправя срещу религиите, защото бях предизвикана от някакъв вманиачен човек отново да се сблъскам с темата за Исус Христос, и спасението, и второто пришествие..и т.н, бла , бла.. Но тези религии, и особено християнството, с които сме израснали, за мен винаги са били в ролята на супер егото, те винаги са един вид родителското тяло, авторитета, и винаги са прави, а аз не. НО сега успях да се изправя и да видя зад това, мнооооого трудно наистина.. голямо предизивкателство в моята глава, да разрушиш бетонни крепости, които са били изграждани с години, говорим за вина, за срам, неща, които те спират, дърпат назад.. да си стоиш там, в девствеността, както казва Стефан (общ познат). Та сега ме зацепи този въпрос.. защото и друг път съм била отхвърляна от подобни иституции...ох, знам, че звучи налудничаво, но ето на... Исус Христос, след като е бил въплащение на любовта, според писанията, и той ли е бил първият и основен проповедник на Смирението? Той ли го е измислил, той ли го е наложил на света? Не мисля. Но след като, чрез смирението се стига до Бога, (това ми е много ценен урок от Орлин), демек, има нещо такова, че чрез Исус се стига до Бог, а аз отхвърляйки го и неговото учение, според библията, значи не стигам до Бог, ... ей такива размисли ме чопкат..и много ми гнетят душевния мир...  аз вземайки учението за смирението от Исус Христос, без да го приемам за мой "спасител", все едно плагиатствам , и не стигам до 'Истинското спасение', ами до едно такова, мое измислено.. куче марка... псевдо бог, дето аз си го нагласям, и това много ме наскърбява... знам че е налудничаво това, което мисля, и вероятно е тлеещ пламък от сектата, защото от т огава се появи тази вина да бъда себе си, но някой ще влее ли малко свежа мисъл по въпроса? Благодаря. 

Орлин:

 - "Омръзна ми да съм в рамка, бунтувам се..." 
- Христос и християнство - 
- Законово налагане и любящо самосъзнание. Религиозните норми, интернализирани в собственото суперего или личният опит в собственото религаре, ресвързване - 
- Духовността и медитацията като бягство и духовността и медитацията като зрелост в живота - 
- Христос, спасението - запазена марка на пазара на илюзии или? 
- Реструктуриране на сектантското мозъчно промиване като натрапливост - докога? 
....................................................................................

Отделям поантите от текста на Петя (освен последната, по въпроса за натрапливостите на Тодор) и отговарям.

"Омръзна ми да съм в рамка, бунтувам се.."  

- Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването  - любовта е!

Истината говори със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките неща, казва Беисна Дуно. Исус е говорел любовта - не от високо, не от далече. Любовта в секса, любовта в ежедневния труд, любовта в занаята ти, любовта божествена проявена не в пещерата на отшелника, а в ежедневното общуване с партньора, с колегата, със съседа, с ближния. Исус е обичал и е имал смелостта да обича. Такава любов обаче не се съобразява с мъртвия канон, със старите догми и его вкопчвания. Спрямо тях тя е като разтворителя, като отмиващия препрарат за залепналите по съдовете нечистотии. Тя може да бъде видяна като изключителен бунтар от нечистотиите. Нужно е да си такъв бунтар, за да следваш Христовата любов. Защото тя е отмива вехтите разбирания, отношения, начин на живот, старите вкопчвания от съда на егото, от носителя на това социално обусловено тяло и живота ти. Лесно е да си в нечия рамка, д абъдеш блееща овча в стадното мислене, водена от психопатните овчари на социалното стадо - овчари икономически, политически, но и религиозни или манипулиращи през псевдо религията... За да следваш христовата любов обаче, е нужно да резонираш с духа ѝ. А той, спрямо статуквото на заробената в илюзии социалната система, е бунтарски. 

Христос и християнство...

Бъркаш, като несъзнавано и автоматично свързваш Христос с църковното християнство, било то ортодокс, католицизъм или протестантско. Йешу от Назарет е споменал пред "Симона, наречен Петър (Петър = камък)", че "На този камък ще изградя църквата си...", да. Дали църква от камъни, вар и цимент обаче? Или църковният храм на тялото, с олтара на любовта, на Бога извътре всеки съзнателен и обичащ човек?! Нищо лошо в църковността, когато и доколкото провежда любовта. Окове ли се в догмите на фарисейската властова невроза обаче, такава псевдо религия няма нищо общо с Христос, с любовта. Нищо лошо в католицизма, в православието (колко гордо е да се наречеш прав, което автоматично прави другостта крива...), в протестантството и евангелизма в частност. Докато провеждат любовта, която води до мъдростта и освобождава, чудесно. Превърнат ли се обаче във властова манипулация, в промиваща мозъци система, в която мъртвата, при това тотално погрешно възприемана буква, е в услуга на нечий его, финансов и социален интерес, вместо в служене на любовта, тогава такава църква няма нищо общо с Христос. Христос не е някъде си там, далече. Няма нужда от посредник между Него и теб. Той е най-близкото преживяване, най-интимното и най-същностното в теб. Да, нужда от помощници по пътя има. Но от преклонили его глави пред безкрая на сърдечната, Христова любов водачи има нужда, не от папски чинове, патриархични звена, проповеднически санове и човешки разделения. Никога Христос е нямал предвид подобни жалки човешки институции. Храмът е тялото, поклонникът е душата ти, Христос е Любовта. 

Можем да се заринем от богословски факултети, но когато преподаваме сектантство, вместо холистична визия, произтичаща от любовта, мъдростта и свободата, Христос ще е далеч от такава институционализираност. По-близо е до всеки човек, който умее през сърдечното си смирение да провежда любовта. Нямат значение външните етикети. Можеш да си будист, джайнист, мюсюлманин, зороастриец, шинтоист, учен, човек на изкуството, можеш да си редови служител, земеделец или занаятчия, можеш да си финансов магнат или пък мияч на съдове - провеждаш ли любовта, Христос се изявява през теб. Не провеждаш ли любовта, водеща до мъдрост и свобода, всякакви титли си остават единствено човешки етикети, лишени от божествена стойност. 

Любовта е месията. Любовта помазва. Тя е Христос. Тя е християнството. За жалост, в съвремието ни повече я срещаме в индуизма и будизма. Да, искрено отдаденият индуист или будист може да е повече християнин от именуващия се такъв... 

- Законово налагане и любящо самосъзнание - 

Законът е глава. Законът е суперего, външно налагане, човешко разбиране. Да, егото се дуе и често твърди, че това, видите ли, не са негови човешки налагания, а са божествени закономерности. Колкото по-разпенено го твърди, толкова по-далеч са от божественото представяните норми. Мъдри норми, божествени закони има, разбира се. Но човек има достъп до тях само когато живее в любовта, когато егото може да се смири в нищожността си. Тоест, достъпът до законите на Битието, до мъдростта, минава през любящото смирение, през любовта. А какво прави сега човечеството, дали през хилядите си религиозни секти, или през научната псевдология, лишена от универсалните закономерности? Обявява за валидни и окончателни достижения, представляващи част от много по-голямо цяло, които лишени от любовта, могат да бъдат ползвани единствено за разруха, за лъжа, за манипулация, за задоволяване на его прищевки, за още и още осигуряване в бягството от страха, живеещ на мястото на липсващата любов. Но, по-специално за религиозните закони, догми, за "така трябва, това е истината и начинът" заявявания. Събрали се шепа смъртни в църковни унформи, дали си един на друг звания и титли и решили, че това е така, а онова онака. Доколкото през такива люде протича любовта, дотолкова догмите на съответната деноминация ще имат синхрон с божествените закономерности. Ето, имаме тонове писания, сите свещени. Отечески мъдрости, палийски канон, четири огромни веди, доста упанишади, много сутри и автори, шест индуски главни философски школи с много терабайтове от бумаги, западняци гръцки, немски, френски, римски философъряги, юдейски 24 библии (да, съвсем не е една само библията) писали, че писали, та нине и присно да ги четем и все вовеки веков да не досмогваме да ги дочитаме в кратките си обусловени животи, освен ако не сме някакви гении на фотографско- семантичната памет ... Бумаги много, а когато обаче човек чете не само през ума, а през личната си опитност във вътрезнанието, с лекота свързва познавателни точки, съпоставя външния изказ на даден мъдрец с този на друг, през собствения си опит. Защото отвъд повърхностните различия, вътрешната пътечка на живеенето, водеща неизменно към любовта, мъдростта и истината, е подобна. Да, вървенето по нея може да бъде разнообразно, а още повече описано различно и словесно многообразно. Когато обаче познаваш пътеката, различието в многообразието на описанието ѝ през една или друга философско религиозна система не само, че не те плаши, а само допълва богатството на собствения ти поглед, прави панорамата на вече донякъде преживяваното от теб по-шарено виждана и разбирана. Важният обаче си остава личният опит в любомъдрата свобода, идващ не от бумаги, а от преживелищността ти. Този опит в живеенето на любовта, която пронизва всяка клетка и квант от съществото ти води до вътрешно познание на извечните закони на битието. Тогава ясно виждаш, че маса човешки религизони и социални закони и норми дисонират с тези на Живота, но са дадени от раздути, властово наложили се егота... Илюзии, обслужващи властови, ригидни и нарцистични интереси, нямащи общо със законите на целокупния живот. Законите са истинни когато идват от правдата на сърдечния разум. Доколкото човешките, тези на някоя система резонират с любящата мъдрост на Живота, само дотолкова имат общо с нея. 

Любовта няма нужда от човешки закони. Живеещият в любовта е в допир с Дхарма, законите на Битието, има вътрешни ориентири. Любовта сама по себе си е закон. В един свят на любов, мъдрост и свобода на духа няма нужда от право, съдилища, полиция, затвори, от малки човешки закони. Няма, тъй като в любовта законите са гравирани в дълбините на любящото сърце, в широтата на душата, едно с вселената, в силата на духа, слят с цялото. От човешки закон има нужда глупецът. Мъдрият, обичащият в свободата си провежда закономерности, по които земните норми могат единствено да се сверяват. 

- Духовността и медитацията като бягство и духовността и медитацията като зрелост в живота - 

Често духовността е бягство и тогава толкова е духовност, колкото бягството е духовност. Тоест, никаква духовност не е. Манастирите и ашрамите са пълни с хора, неспособни да се впишат в живота си и бягащи от него. Разбира се, не само с такива. А определено някои учения и Учители предпоставят далеч по-висока съзнателност и в средищата им духовността е съвсем адекватна. Но, често е бягство. Някой не може да се справи със страховете си, със себе си, със социалната и професионална реализация, с междуполовите отношения, с отговорностите на живота - и бяга. И започва едно маратонско бягане в "духовни интереси", в сбирките на някоя деноминация или направо в някой ашрам физически, извиняващи неумението му да живее силно и качествено. Не че ашрамите и манастирите винаги са бягство, не казвам това. Живял съм две години в ашрам, в който широтата на съзнанието позволяваше както висота на устрема към безкрая, така и стабилно стъпване в социалната реалност. Определено обаче тенденцията за бягство в една псевдодуховност присъства. Псевдо, защото когато е бягство, е фалшива. 

Духовността е да спускаш през ежедневния си живот онзи, Небесния. Както и да въздигаш този, земния, до Небесния. Да си мост, да си съратник на Небето. Бягаш ли от света, винаги бягаш от неотработености в несъзнаваното си. Та нали затова се раждаме, затова сами още преди раждането си избираме дадени травми, които трябва да получим, за да можем, отработвайки ги в света, да научим уроците, вложени в тях. А научавайки ги, да направим света по-добро, по-духовно и светло място с живеенето и примера си. Бягаме ли, бягаме от себе си. Духовността приема и плюса и минуса, и радостта и болката поравно, така че учейки се и от двете невкопчено, докато преработваме себе си, "преораваме почвата" и на света, в който живеем. Духовност е, както казва Учителя Беинса Дуно, "да завържеш обувките на старец...". 

Великите говорения не са красиви, но красивите говорения не са велики, казва Лао Дзъ... Делата, реалната вътрешна стабилност и обич, проявени в най-малките ежедневности - това е реалната духовност. 

Животът в манастир никак не е лесен, но духовността поддържана в света, е далеч по-ценна, като живак в прахта е! 

- Христос, спасението - запазена марка на пазара на илюзии или? -

Христос, месията, помазаника - в същината си сливането с Христа е единството с любовта. Това е. Няма общо с църковното християнство. Или има, доколкото то слива с любовта. Както и това любящо сливане никак не е далечно на други системи - йога, будизъм, даоизъм. Или е чуждо, доколкото я няма любовта. Но често я има повече в практикуващите будизъм и йога, отколкото в наричащите се християни, тоест помазани от любовта. Любовта не може да бъде приватизирана и поставена в копирайт търговски закономерности. Не се продава, не може да бъде защитена с авторски права, били те и тези на адепта Йешу от Юдея. Това е и последното, което той би искал... 

Дотолкова човекът е християнин, доколкото обича, доколкото мъдрее, доколкото освобождава духа си и живее като душа!  

- Постоянното циклене по религиозните въпроси като натрапливости - 

В случая, натрапливо предъвкване, обсесивно преосмисляне и циклене на тези теми. Донякъде е добро - докато си изясниш себеотнасящи се въпроси. Ако обаче и след такова реструктуриране продължава, действително е нужно да бъде пускано, освобождавано, оставяно да протича това питане и преобразуване. Защото, ако отначало е било здраво трансформиране на разбиранията, когато продължи твърде дълго, се превръща в детския бунт на тийнейджър, съпротивляващ се срещу родителя си (в случая убежденията в суперегото, наложени от сектата), но все още имащ нужда от него... 

Орлин Баев





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.