Страници

понеделник, 30 януари 2017 г.

Урок по доверие

 Краят на седмицата, след рождения ден на Саша, дойде с едно приключение. Пътуване до любимо място, с добри приятели, но и пътуване към нея самата. Това малко я плашеше. Не знаеше какво да очаква от тези няколко дни. Психотерапевтичната работилница беше още една стъпка към себепознанието. стъпка, която я плашеше с размера си. Сякаш младата жена усещаше. че това не е стъпка, а път. Нов път със свои предизвикателства.

Свежата, петъчна сутрин, в края на октомври, носеща слънце и прохлада, беше идеална за път. Саша бе нервна, неопределеността на онова,което щеше да се случва през следващите дни беше на път да я откаже. Знаеше само, че тръгва на път с хора, на които може да разчита. Все пак старите съмнения се прокрадваха и тя се питаше дали това е истина. Макар да познаваше добре повечето хора, знаеше, че те няма да  са единствените там, където отиват. Очакваше я среща с нови хора, която щеше да е различна. Можеше ли да се довери на тези непознати? Щяха ли да я приемат? Въпроси, предизвикващи само смут в душата на младата жена.

Още първите часове на работилницата подложиха на изпитание чувствата и емоциите на Саша. В процеса на опитите, тя постоянно осъзнаваше неща за себе си, които едва не я преобръщаха. До вечерта осъзна и преживя неща, които я променяха. Отговори си на много въпроси, спомняйки си миналото. Без да иска преживя една от големите си детски травми. Справи се, което ѝ даде увереност, че би могла да се справя и сама. Правеше го без драма, спокойно и дълбоко, тя просто преживяваше. Бушуващите емоции оставаха невидими за останалите, но заплашваха да изригнат във всеки момент и да пометат всичко. Тя се страхуваше от това. Реши да сподели с Ник. Освен водещ на работилницата, той беше човекът, с когото бяха тръгнали по този  път заедно. Саша беше убедена, че отново може да му се довери.

-          Страх ме е, че няма да  издържа и ще се срина. – каза тя почти през сълзи.
Неговата реакция я изненада.

-          Направи го! – бяха неговите думи.

Поговориха още малко и тя се поуспокои. Легна си късно, уморена и малко тъжна. Не знаеше дали ще може да заспи, или няма да успее да мигне цяла нощ. Умората надделя и младата жена заспа.

Следващата сутрин донесе едно голямо приключение – дихателна практика, напътствана от Ник и Дороти, водачите на работилницата. С дишането всички несподелени от предишния ден емоции изригнаха. Саша нямаше силата да ги спре. Тялото и душата ѝ трепереха и тя правеше неконтролируеми движения. Плачеше, припомняше си и се задушаваше от неизказани думи.
Тогава усети присъствие и подкрепа нежни като ласка. Беше Дороти. Усети приближаването и на Ник, а след това, останала без сили от болка и треперене, започна да се успокоява, залята от топлата вълна на благодарност и доверие. Наблюдаваше другите през сълзи и за първи път се питаше дали в слабостта няма нещо хубаво.  Ето, страхът беше станал реалност, но беше отминал.

Целият ден мина под знака на сълзите за Саша. В опита „Кой стои вътре в теб?”, тя не успя да отговори на този въпрос. Толкова беше развълнувана и объркана. Всеки момент сълзите бяха готови да потекат от очите ѝ без конкретна причина. Денят предложи много и силни емоции на всички. Вечерта правиха едно упражнение, което младата жена познаваше добре. Всеки участник трябваше да си намери половинка в тъмна стая, със затворени очи. Заради проблема си с движението, момичето не успя да намери партньор и остана само, на тъмно, в непозната среда, без стратегия за справяне. За минути изживя кошмара си. Сама и безпомощна в тъмното, тя просто се сви и заплака.

Тогава към нея се приближи някой – знаеше кой е, дори без да го види. Човекът, който беше до нея от началото на пътя и в най-тежките моменти от него. Сви се в прегръдката му и си позволи да бъде смазана от емоциите си. В този момент усети, че нещо става с човека до нея. Неговите емоции явно също бяха толкова силни. Виждайки слабостта му, нещо в нея се преобърна. Опита се да го успокои, докато собствените ѝ сълзи просто се стичаха. В този миг, тя намери силата да помогне на друг, в собствената си слабост. Това я успокои по-бързо от всяко друго действие. Научи ценен урок: не е срамно да бъдеш слаб и разкрит, защото слабостта е най-искреното нещо.

Същата вечер се разплака пред един от другите участници, когото почти не познаваше. Усети, че тези два дни са я променили много силно. Доверяваше се на другите много по-лесно. Чувстваше се разкрита и това не я плашеше, а ѝ доставяше удоволствие.

Последната сутрин от работилницата донесе на Саша следващ ценен урок. Тя разбра, че е пречупвала отношението си към останалите през страховете си. Кривото огледало не ѝ позволяваше да се доверява. Мислеше си, че ако покаже слабостта си, ще я съжаляват и отхвърлят. Оглеждайки се в очите на останалите чрез обратната връзка, осъзна, че макар често да ѝ е нужна подкрепа, останалите не я съжаляват за това. Напротив. Саша не знаеше как да се справи, това бяха многнови емоции...

Всеки един от участвалите в работилницата преподаде на останалите ценен урок. За Саша огромният урок беше урокът по доверие. Нищо нямаше да е същото, ако дори един от участниците не беше там в този момент. 

..................................................................................

Разказът е отражение на личните ми преживявания по време на работилница "Мъжкото и женското начало в мен", Водещи Орлин Баев и Дора Прангаджийска,

Саша


събота, 28 януари 2017 г.

Недовършени задачи

" Искам да попитам на какво се дължи това, че всеки път когато съм в друга държава или друг град за по-дълго време, в мен се засилва едно чувство на незавършеност, което ме тласка обратно в родната ми държава и град, там където съм израснал?"

Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.

Колежката е изследвала чисто когнитивни, ментални процеси и задачи. Но свойството на паметта да събужда задрямали неотработености, когато човек общува с родителите, роднините, близките, когато е в родното си място, е свързана освен с контекстуалното припомняне и с други фактори. Тук вече анализата може да обясни по-подробно от когнитивната наука. 

Във всеки от нас, в т.н. суперего (аз-идеално), в тази психична инстанция в нас, в която се залагат нормите, ориентирите за живота, присъстват т.н. интроекти. Казано популярно, това са програми, заложени от отношението на родителите към нас през първите ни години, което се превръща в отношение на нас самите към себе си. Отношенията между родителите, се превръщат в собственото ни отношение към партньора ни. Тези програми живеят в нас несъзнавано, но до голяма степен определят възприятието ни за света, хората и нас самите. Често в тях присъстват травматични конфликти. 

Като се каже травма, човек си представя някакви мъчения... А всъщност по-сериозни са повторяемите, малки липси на обич, или прекомерното задушаване и протекция, предателствата и лъжата, несправедливото отношение, двойните стандарти, свръхочакванията, манипулативното обвинение, принизяването и мачкането с посланието "отхвърлям те, ако не се нагодиш към мен!", липсата на безусловна любов и ясно разграничение между поставяне на граници към действието, но пълно приемане на личността: "Ако не направиш това, ако не се държиш така, мама няма да те обича повече!", непредсказуемостта и неконсистентността в поведението, студеното неглижиране и липса на топлота, допир, сензорика и т.н. 

Родината, родното място, улици, училище, миризми, родителите, близките, директно резонират със заложеностите в нас. Както с много радостни и уютни, така и с конфликтни и травматични. Истината е, че където и да отидем, носим себе си със себе си. Но все пак, контекстуално обусловената памет директно провокира и вади наяве всички наши дълбоки преживявания.
Така, връщането по родните места и срещата с близките, е силен стимул за вътрешна преработка!

Орлин Баев

вторник, 24 януари 2017 г.

Дънинг-Крюгер ефект

 Психотерапевтът започна практиката си с жажда за успех, с пълна отдаденост, много искрена обич и желание за помощ. Стараеше се много, изцяло се вживяваше във всяка съдба, житейска трагедия и емоционален катаклизъм на потърсилите го хора. Бързо се разчу за тази му сърдечна отдаденост и успеваемост, пациентите ставаха все повече.

Терапевтът постоянно учеше – премина през много хиляди часове в много школи. Умееше да се самонаблюдава, анализира, да осъзнава дълбоките причини зад емоционалните си реакции. Работеше по себе си неспирно, а отразяването на всяка човешка съдба и злочестина го караше да преработва себе си на все по-фино и високо ниво, все по-цялостно и пълно. Учеше се – отвътре и отвън, неспирно.

Отначало, в първите няколко години, успехите които постигаше, го караха да се чувства много самоуверен, знаещ, мотивиран и можещ. Малко по малко в него обаче започна да се случва нещо странно, което той наблюдаваше в себе си с учудване. Колкото повече практикуваше, трупаше личен опит и тонове теоретични познания и гледни точки, колкото методологията и подходите му ставаха по-многобройни, а прийомите му за въздействие по-цялостни, толкова в него започна да се надига особено чувство. Започна да му се струва, че все по-малко знае. Чак му беше чудно как преди е успявал да помага също толкова ефективно, с много по-малък набор от инструменти и познания. Колкото повече знаеше и можеше, толкова по-малко се възприемаше като знаещ и можещ.

Психотерапевтът ясно осъзнаваше липсата на обективност на все по-засилващото се в него чувство за неувереност, идващо от знанието му за безпределността на познанието. Спрямо социалната човешка реалност и нейното малко познание, чувството бе неадекватно. Спрямо безкрая от мъдрост обаче, с който кръгът му на познание разширяваше допирните си точки, обективността бе пълна. Колкото повече знаеше, по-малко знаеше, че знае. Настървено се впусна във все повече, по-тежки, продължителни и изискващи обучения, паралелно по няколко. Преди още едното да е приключило, започваше успоредно две нови. Стремежът към познание го караше да осмисля, да пише, да твори, да излива огромната бездна от светла мъдрост, която пропукваше по шевовете малката човешка когниция и научни познания, които той аналогично свързваше с вътрешната си, интуитивна мъдрост, до глобални принципи и закономерности, невидими за самите научни къртици, но знайни от време оно за себепознаващите се по целия свят изследователи на духа си.


Парадоксално, колкото повече се стремеше, учеше, усвояваше практически и прилагаше, от онази първоначална увереност в знанията и уменията му оставаше все по-малко. Промяната в пациентите му продължаваше да се случва устойчиво на същото ниво, но синхронично започнаха да го търсят за все по-тежки, комплицирани и изискващи цялостен и интензивен подход казуси. А постепенно в него се зароди едно безсилно усещане, че нищо не знае...

Знаеше, че не знае. Осъзнаваше, че малкият кръг от човешко познание, колкото и да беше по-обемен от този на колегите му, спрямо широтата на битийната мъдрост, бе едно нищо. Колкото този малък кръг от человеческо познание нарастваше, толкова повече точки на допир имаше той с все по-обемната шир от мъдрост. По някое време животът благослови терапевта с пряк допир до смъртта, с болест, която обикновено убива за седмици. Продължи да се чисти, смирява, осъзнава и акордира с принципите на Бога, с Битието. Оцеля.

От онази петльовска надъханост и инфантилна самоувереност, не остана почти нищо. Смири се, все повече и повече разбираше нищожността на прежде преживяваното дуене и казваше: „Не съм аз, не съм аз, Бог през мен е, който прави всичко!“.

По инерция продължаваше да ходи по разни обучения. Учудваше се как хората, застанали пред него уж да го учат, знаеха и можеха несравнимо по-малко от него, но през призмата на онази позиция на невежа наглост, представяха саждите на окъсаното си познанийце, за диамантите на крайното знание. Виждаше в такива обучители самия себе си от преди години. Те обаче бяха застинали, кръгът им от познание си стоеше устойчиво мъничък, което им позволяваше като големи деца да се дуят в пуешкото си невежество, в ролята си на дилъри на дадена малка познавателна системичка. Постепенно осъзна, че няма смисъл да продължава с тези проформа тренинги. Беше натрупал повече часове учене от сите си преподаватели накуп…

С психотерапевта ставаше нещо странно. Често се питаше, как въобще успява да помогне и защо хората са толкова доволни при положение, че на него му се струваше, че нищо не знае и не може. Егото му искаше да знае, искаше сила и успех – обаче постоянното присъствие на безкрая от любов и мъдрост, до които малкото човешко познание се бе разширило, караха това его да се ужаси от нищожността и безсилието си. Тогава все по-често то притихваше, доверяваше се, оставяше се в ръцете на безкрая, на Бога.

В психотерапевта постепенно се зароди една различна увереност. Тиха, смирена, спокойна увереност. Терапевтът вече знаеше, че знае, но че това познание е твърде относително на фона на огромната мъдрост, пред която нищо не знаеше. Увереността му отново започна да нараства. Увереността на любящото, смирено приемане на собствената нищожност. Смирено доверие, през което протичаше един устойчив поток на обич. Сам започна да знае, че никога не е бил малкото его, а обичта, която преминава през смирението му. Центърът на самосъзнание все по-устойчиво и за по-дълго започна да се прехвърля в  … любовта!

Орлин


събота, 21 януари 2017 г.

Мъж – Жена, взаимоотношения



Забележка: текстът по-долу представлява адаптирана пауър пойнт презентация по темата пред известна компания. Тъй като представянето е устно, насоките са само загатнати и насочващи. И все пак, за интелигентния читател са достатъчно съдържателни и упътващи точните ментални,
възприятийни и социално поведенчески посоки.


Как да бъда с качествен партньор?

       Като бъда добър партньор, добра компания на самия себе си.
       Като се познавам, преодолял съм страховете и комплексите си. Сянка.
       Мъж и жена, отвън и отвътре. Анимус и анима.
       Мъж и жена – естествени полови различия и роли.
       Синхроничност – отвътре и отвън.


Какво всъщност искам от партньора? Някои незрели и несъзнавани очаквания

       Предимно и само разтоварване и задоволяване на нагона? 

       Желана мечта? – проекция
       Менторска връзка.
       Двоен сляп опит, сляпата неделя…
       Избавление и повторение, от трън та на глог.
       Власт, ред, контрол…
       Бий ме, обичам те…

С такова партньорище не искам да бъда!

       Липса на себеуважение, срамежлив, свит и плах, автоагресивна зависимост от чуждото мнение, вкопчен за полата/ виснала за врата, фантазьор и дървен философ.
       Дребнав, скръндза, стиснат, скован, по релси…
       Егоцентричен самовлюбен нарцисист, свръх-властен, садистично контролиращ, ревнивец, приема те за собственост.
       Липса на хигиена, мързел, пасивност, неамбициозност, липса на цели и развитие, пошлост, грубост, примитивност, отсъстващо чувство за хумор…

Харизмата е уханието на душата 


       Самоувереност, обич към себе си, просто защото дишам, висока мотивация, ясни цели, присъствие на вътрешен смисъл, нравствени ориентири и щастие, ревност в хомеопатични дози, безусловна вяра и подкрепа на партньора, не половинки, а две цялости в обща посока, спонтанност, интуитивност, творчески дух, здрав егоизъм, граници и здрава агресия, щедрост, хигиена, уникална автентичност, хумор, сексуалност, постоянно учене и растеж, оригиналност, емпатия, жива етика отвътре, автономно самоопределяне, призвание…

 Качествена връзка. Конкретно! Какво иска жената от мъжа – идеалният мъж в близката далечина…

Някои противоречащи си, противоположни и взаимоизключващи се женски желания към мъжа, примирими само през диалектичния синтез на цялостното му себепознание. Извод: самото естество на жената подтиква мъжа към развитие - вътрешно и външно!

-          Успешен, кариера, състоятелен
-          Да позволява независимост
-          Да е силен и мъжествен
-          Да е добър бизнес ловец
-          Да е стабилен в изборите и решенията си
-          Да е алфа мъжкар
-          Да се чувствам сигурна с неговата мъжка сила
-          Да ми е опора материална, социална, ментална
-          Да е амбициозен, борбен победител
-          Да е смел авантюрист
-          Да е мъжествен лидер в работата и социума – статус
-          Да е високо тестостеронов, сексуален и завладяващ
       - Да е харесван и желан от жените
       - Да има много свободно време за мен
-          Да обгрижва
-          Да си говорим много и  да ме разбира
-          Да помага с домакинството и децата
-          Да ме слуша
-          Да ми е верен
-          Да е романтичен стихотворец
-          Да ме обича и отгатва какво искам
-          Да е чувствителен и нежен
-          Да е опитомен домошар
-          Да изостави тези приятели пройдохи и да прекарваме много време заедно и с приятелките ми
-          Да пазаруваме заедно и да знае какви подаръци искам
-          Аз да съм му единствената







Какво иска мъжът от жената?

       Да е емоционално топла, подкрепяща и мотивираща към мен. Да ме накара да се почувствам силен, умен, способен.
       Да е сексуално приемаща и стимулираща енергията ми с любовта и възхищението си към мен.
       Да ме обича, чувствено да ме вдъхновява  и стои зад начинанията ми приемащо.
       Да захранва конкретната ми мисъл и решения с интуицията си.
       Да е красива за мен, да събужда естетичното ми чувство, за да служа на красотата ѝ.
       Да е хранителка на домашното огнище и грижовна майка.
       Да ми е вярна и лоялна към мен.
       Да е жена, силна през женствеността си, вместо объркана мъжкарано феминистка.

Някои посоки:

       „Уважавай родителите си, за да бъдеш щастлив и живееш дълго!“ – Библията
       Имай ясни договорености във връзката си – картите на масата. Развий лекситимия!
       Отвъд четенето на мисли – изрази се директно.
       Реши проблемите си, за да не ги „бършеш“ в партньора, или за съществуването на странното явление психотерапия и животното психотерапевт, което не хапе.
       Познавай невербалния език.
       Нива на комуникация  - казване зад думите.
       Искреност отвъд тайните.
       Лично време и общи дейности – баланс.
       Ясни граници, роли и взаимопомощ!
       Разтвори се за духовните принципи и съзнание – приземено!
       Мръсен секс, чиста любов.
       Отвъд ролите – сърдечното приятелство, което остава над всичко!


Още tips за добри взаимоотношения

       Добри и качествени приятели.
       Обич и уважение към другия пол.
       Комплименти – на себе си.
       Искрени, любящи комплименти и поощрение на партньора.
       Спокоен отказ, със себеуважение и обич към партньора.
       Сваляне на модели – отработи в себе си качествата на хората, на които се възхищаваш.
       Хлопай и ще ти се отвори – не задължително вратата, на която хлопаш, но със сигурност. Отвъд „Искам точно този/ тази!“ Нека е лесно, защото ключът пасва на ключалката лесно.
       Прави, смени гъвкаво правенето, опитай, провери, смени посоката. Ходи по път, който води където искаш. А знаеш ли какво е то?
       Огледалце, я кажи – възхищавай се на себе си, безусловно.
       За бившия – или добро, или нищо.
       Работи професия, която те вдъхновява и зарежда.


Да се уважаваш

       Чужд партньор? Не, благодаря!
       Ако си сам, какво правиш, за да не бъдеш? Вътрешна работа и активни външни действия!
       Ти и той/тя – пробваш да променяш мрънкайки или променяйки себе си, другият те следва или отпада?
       Да правиш каквото казваш и изискваш – не на двойните стандарти.
       Поддържаш ли се? Спорт, дрехи, грация, чар…





Чаровно съблазняване или благо вадене на душичката с памук

       Рапорт/ синхрон
-          Интуитивно вчувстване, емпатия
-          Разбиране и ментално отразяване
-          Отразяване на езика на тялото
-          Синхрон в езика, лексиката, темпоритмиката, ползвания жаргон…
-          Дрехи, походка, поглед, жестове
-          Отново: харизма, чар, идващи от автентична самоувереност!

Закотвяне в самоувереността 

       Трениране на самоувереността: нлп/ хипноза сесии
       Предизвикващо поведение
       Работа с мисленето
       Пренаписване на спомените
       Визуални, телесни, звукови котви за самоувереност.



Кой избира и решава при флирта? 

       Жената избира измежду избралите я мъже
       За да избере жената, е нужно мъжът вече да я е харесал и избрал съзнателно или несъзнавано
       Жената има последната дума при избора, но въз основа на мъжкото харесване
       Ако мъжът не харесва жената, кауза пердута е тя да го преследва
       Ако обаче той я харесва, упоритостта му може да повлияе на избора ѝ


Още синхрон и водене (естествено съблазняване) Жена – Мъж

       Мрънкаш и триеш сол на главата му и очакваш промяна? Надали!
       Вместо това: обичай го безусловно, подкрепяй малкото момченце в него с пълно доверие в него, давай му искрени подкрепящи комплименти, изтъквай силата, ума и качествата му пред хората. Тогава леко вмъкни посоката. Ако си мъдра жена, той с готовност ще я подеме, мислейки си, че сам я е избрал или дори знаейки, че ти си му я дала!





Мъж – Жена

       Викаш, блъскаш, обиждаш и очакваш да се промени? В арабския свят може и да се подчини, но в свободния свят, надали!
       Вместо това: дай ѝ сигурност материална, финансова, социален статус, бъди емоционално стабилен, така че тя да има опора в теб, давай ѝ комплименти с възхищение, хвали я пред хората искрено, опознай жената в себе си (душата си), а тогава разбирай и жената до себе си. Тогава тя с любов и радост ще те обича и подхранва общите ви посоки!

Граници и достъпност

       Бъди приятелски достъпна/ ен, усмихнат/а, но когато не желаеш прекрачване на
определена граница, постави я ясно и категорично.
       Докосване в партньорските отношения – сетивен глад.
       Прегръщай повече и от сърце.
       Интимността не е само секс – милувка, ласка, галене, масаж…









БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАТЕЛНОТО ПРОЧИТАНЕ И КРАСИВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО ЖИВЕЕШ!













Орлин Баев


Творчески постижения в зоната на възможностите

Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Какво подтиква хората да поставят рекорди?

Има два типа мотивация: дефицитарна и битийна. При първата човек се стреми към постижения, понеже в него има липса, има страх. Зад него е сопата на страха, а пред него морковът на постижението. Каквото и колкото и да се постигне така, истинско удовлетворение няма, понеже самото постигане се явява социално и поведенческо следствие от психичния механизъм на изтласкване и така увековечаване на страховете.

При битийната мотивация, нещата стоят различно. При нея, главната движеща сила е не страхът, а творческият напор, любовта, която напира и не може да не се прояви. При битийната мотивация самият процес на творене вече възнаграждава, през всеки миг от провеждането на творчеството, тъй като човек се превръща в поток, в проводник на вдъхновение, идващо от огромен потенциал. Превръща се в жица, през която тече благодатното напрежение на въодушевлението, на зарядите на любовта, мъдростта и свободата да бъдеш сътворец на Твореца. Самият процес, пътеката, а не толкова целта става важната, а наградата е огромна. Когато фокусът е в процеса и външните, социални резултати са далеч по-големи и естествено постигани, като обаче акцентът е вместо в търсене на компенсаторна оценка, налагане и блясване над другите, както при дефицитарната мотивация, в неимоверната радост от творческия акт, във всеки миг, във всяка пулсация на творящото, обичащо сърце.

Рекордът представлява напускане зоната на комфорт и навлизане в зоната на възможностите. Само в нея човек живее, разширява се, достига до непознатото, осмелявайки се да покори непознаваемото с ординарния, плосък ум, но постижимо с разума на същността.

-Какви емоции поражда поставянето на рекорди в хората?

За мен само мотивацията, тласкана от творческия дебит, е реалното творчество, водещо до естествени рекорди, до разширяване на познанието и социалната себеактуализация, на фона на вътрешно себепознание – така че, за този вид мотивация ще говоря!

Когато човек твори, малката личност смирено притихва, а огромна енергия преминава през него. Това е енергията на любовта. А любовта е всичко. Тя носи смисъл, радост, познание за призванието и посоката, дълбоко удовлетворение, благодарност, оценяване на всеки най-малък миг в живота, виждан като чудо, възторг и преклонена възхита пред красотата и мъдростта на битието.

Думичката рекорд е поредната привнесена в българския чуждица. Преведена, означава постигане. Истинското постигане е реципрочно и цялостно, холистично. Доколкото отвътре имаш достъп, доколкото и докъдето си постигнал потенциала си, дотолкова и външно постигаш пробиви. Доколкото отвътре разкриваш гения си, дотолкова и външно го проявяваш в областта, в която твориш, била тя наука, изкуство, религия, култура или дори спорт. Защото и спортът може да бъде път (До, Дао) към потенциала, към целостта. Практически целият живот е такъв път и само живян в творческата зона на възможностите, довежда до рекордите, до постиженията на потенциала.

Иначе говорим за рекорди, достигани от дефицитарната, страхова мотивация, при която едно его се конкурира ожесточено с друго его в танца на сенките на невежеството. Оставям някой друг колега да зарови главата си в пясъка и поговори за такъв тип постигане.
Аз само ще кажа, че при битийната мотивация и постижения имаме сътрудничество, взаимопомощ и радване на успехите на другите, нежели конкуренция!

-Има ли някаква възрастова граница за поставяне на рекорди?

Когато кажем рекорди, в представата ни обикновено изниква гласът на някой спортен коментатор, екзалтирано обявяващ как някое момченце или момиченце до тридесет години е напрегнало телцето си и е постигнало някое „величайшо“ телесно помръдване… Какво пародийно клише…

Достойните за възхищение върхови постижения обаче неизменно са резултат от човешкия дух, проявен в сферите на религията, изкуството, науката, културата. В тези домейни опитът и годините са единствено огромен плюс, докато когнитивният апарат, проявяващ творческия процес, работи добре. А при талантливите и гениални творци, достигащи до такива постижения, умът остава свеж и млад до последното житейско мигновение. Няма възрастова граница за творческото вдъхновение. Когато целият живот е бил посветен на Твореца и творчеството, той до края си е живян в постоянно разширяване предела на възможностите, водещо до естествено продуциране на вътрешни и външно социални постижения (рекорди), резултат от вървенето по пътеката на любовта.

- Какви хора постигат повече? Има ли полова разлика при жените и мъжете?

Статистическите изследвания показват, че жените като цяло са по-средно разпределени като популация. А мъжете варират в широк спектър, от посредственост, до гениалност. Но, това се отнася до външните постижения. Ако приемем, че най-великото постижение е способността да обичаш, то жените определено водят по точки.

В живота двата типа мотивация, които споменах, се преливат. Често, когато над човека се струпат болести, нещастия, несполуки, нещата са на живот или смърт. Тогава му се налага да преосмисли живота си, да се смири и акордира с ритъма на Битието. Тогава в него потича реката на творческия потенциал и съответно постиженията, рекордите, не закъсняват. Но, както казах, мотивацията която се ражда от такова акордиране, в твърде различна от сенчестите илюзии на его гордостта, амбициозно налагаща се над друга его илюзия.

-Защо децата, които поставят рекорди са по-малко от възрастните. Има ли нещо в детската психика, която ги кара да не се стремят към такива постижения?

Децата нямат нужда да поставят рекорди. Защото всички върхови постижения в крайна сметка стигат до извора си, до любовта. А тя винаги е щастлива, игрива, светла, каквито са децата. Те вече са там, накъдето гениалните са се устремили.

Илюзия е да се мисли, че човек открива нещо ново. Каквото и познание да е: научно, артистично, културно и т.н., то винаги е било тук, в света на възможностите, в по-големия, целокупен живот, от който нашето световъзприятие долавя милиардна част…

-С каква нагласа трябва да е човек, за да постигне рекорд или да подобри такъв?

Трябва да прелива от творческа мотивация, да вярва на живота, съдбата и позицията си, да обича сферата в която се занимава, да е изключително търпелив, постъпателен и целенасочен. Защото върховите постижения не са някакъв моментен взрив, а са резултат на години и десетилетия упорита, вдъхновена работа, на която се явяват само видимия връх.

-Как се отразява постигането на такива на същността им?

Когато човек направи пробив в областта си, неминуемо осъзнава еквивалентната си позиция с всеки друг талант или гений. Затвърждава се една способност за самостоятелно мислене и решения, посоки и изводи на високо ниво, независеща от зомби клишетата на тълпата. Истинският творец обаче няма да се дуе, а винаги ще каже: „Не съм аз, Бог е (потенциалът, Дао), който преминава през мен. Просто се научих да му позволявам да тече през смирението ми!“

-Оценяван ли е българинът, когато постигне нещо подобно или по-скоро преобладават завистта и злобата?

За българския казан, на който пазачи не му трябват и за „на Вуте да му е зле, не на мен да ми е добре“, знаем добре. Българинът обаче умее да се възхити и признае постиженията на брата си, но едва когато са наистина на високо ниво. Голям чуждопоклонник е българинът – бизнес гурута от запада, духовни от изтока, а все що е българско се неглижира, поради проекцията на собствената ниска самооценка в него. Масово в България и българите се загуби любовта, нравствеността, принципите, идеалите, здравото национално достойнство и самооценка. А без тези принципи и качества никакво истинско постигане не е възможно. Но, има много талантливи и гениални българи, а България ще я има, оптимист съм!

- Има ли някакво упражнение за ума, което засилва волята и кара хората да вървят нагоре?

Визуализация, медитация, молитва, дихателни практики, чист и силен живот, устрем към Бога, преработка на отнемащите от потенциала страхове чрез осъзнаването им и промяна на мисленето и мирогледа, живот от любов и смисъл, мнемоника и в крайна сметка, над всичко, както е казано: „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете!“…

-Какъв личен рекорд сте постигнал вие самият?

Истинските рекорди са в ежедневието. Постигам рекорд всеки път, когато се възхитя на снега или дръвчето, на кученцето или се усмихна на случаен минувач, докато отивам на работа. Постигам върхов рекорд, когато обичам съпругата си и живея в мир. Поставям рекорди всеки ден и с всеки пациент, защото за да се случи промяната, е нужна пълна, до последна капка предано-отдаденост на ума, сърцето и волята ми.

Поставям светъл житейски рекорд, когато осъзная неслучайността на всяка ситуация, свържа я с вътрешните си уроци, благодаря и ги уча спокойно и с доверие в мъдрата синхроничност в бита ми.

Най-великите рекорди не са за пред хората, а за пред Бога!

...............................
(Горният материал представлява интервю за вестник)




Орлин Баев, психотерапевт