За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 25 септември 2017 г.

Къмто Бога - стиховете на Цено от Бургас


Току що прочетох петата стихосбирка на Цено: "Само едно лято" - предстои да бъде издадена. По втората му: "Къмто Бога", писах увод, който е включен в нея. За тази също ме помоли за встъпление. Ето редовете на двете ми рецензии, излети изцяло интуитивно, в синхрон с посланията в стиховете. 

Силно препоръчвам великолепните текстове на Цено Лефтерски - могат да се закупят например от книжарници "Хеликон"




Петте силни стихосбирки на Цено:
Заглавия:

(1) Ловци на мигове
(2) Къмто Бога
(3) Сънувах нежност
(4) Химера
(5) Само едно лято

.................................................

Р Е Ц Е Н З И Я
НА СТИХОСБИРКА „КЪМТО БОГА” 

Къмто Бога! Не този в небесата. А къмто Бога във всяко чувство, емоция, мисъл, съждение, интуиция. Към Бога, запълващ фугите на зейналите ни за любов души. Към Него, зидащ дома на смисъла извътре с тежките камъни на опита. Kъм Бога там, където чайките описват магията на живота с полета на крилата си...

Отначало подходих към стихосбирката „Къмто Бога” резервирано. Кой е Цено Лефтерски, малкият човек от Бургас? Никой. И точно за това някой! Човек, умеещ да се смирява, да се превръща в нула, за да провежда творческия плам през освободеното его простанство. Като перести облаци в пролетен ден, пълен с експлозии от живот, още след първите няколко стиха недоверието ми се разпръсна... 

Хайку! Не по форма, а по послание. Едно послание за спускане на Бога в дребната ежедневност  и за въздигането й до любомъдрото единство с Него.  Носещите скърби противоречия метаморфизират до разумното и вече осъзнато с благодарност страдание  по пътя към голгота.

... Да живееш от сърце и душа, ни казва Цено Лефтерски  във всеки свой стих. Да се учиш, не да съдиш...

Кой определя величието, качеството и стойността на едно произведение? Не е ли често бестселерът резултат на реклама и маркетинг, прикриващ полударна масовка, спусната през силна за деня икономическа и политическа система? Едва ли тези проникновени редове ще достигнат до жителите на Америка, Европа, Русия... Но има ли значение, когато те вече са стигнали до ушите на Бога?! Не на този в небесата, а на Бога в живота на обикновения човек, в повтаряемия делник на българина, изпитал щастието да се гмурне  в таланта на Цено Лефтерски. На Цено, обикновения човек, имал смелостта да запази сърцето си живо, за да види, че няма нужда от чудеса.
Защото всеки миг от най-малката и делнична битийност, вече е чудо.
Благодаря от все сърце.

                                 Рецензия на стихосбирката "Само едно лято"

Какво почувствах, докато четях, прокарвах през душата си и съпреживявах посланията във вълшебната поезия на Цено?

Любов, горест, тегоба и сълзи, но музика звучи в тез думи обживяни, над пороя кален на бита, слънце, грее в думите на Цено, отвъд и тук, и в малкия грешен ден и живот. Големият живот, влязъл в страстите на малката делничност, лъчите на безкрая, спуснали се в мъжденето на земната битийност. 

Порок и святост, обикновена празнота, плачеща под кухите стремежи да имаш, вместо да бъдеш. Малка празнота, приласкана и прегърната от великата шунята, празнотата на Твореца, из квантовото пространство на творческия вакуум на когото извира свободата да осъзнаеш величието си. Велика, любеща и всепрегръщаща мъдрост, прощаваща за тази малка суета. Мъдростта на творческата свобода, извличаща бисерите от проядената черупка на делника. Дивият повик за сила и вечност, окриляни от любовта, слязла до малките човешки влюбвания. Безпредел, превръщащ дивата самота на тъгата в любомъдрието на себепознаването. Гниеща тленност, поставена в жертва на олтара на богопомазаната вечност на същината. 

Прииждаща безмилостно старост около ядрото на жизнено млада, но стара по опит душа, облегнала се на рамото на силата и вечността на духа си. Жизненият пясък на тялото, изтичащ из шепите, колкото и да го стискаш. Но не тялото и силата му, а смисълът на Себе си - в този реещ се орел на духа живее повикът към любящ смисъл в стиховете на Цено. Таз птица вечна, съзираща спокойно всичко, спуснала се за пореден път из висините на Дома Небесен, в земния чертог на сенки, за да сграбчи животворната есенция на опита. Амрита, изцедена из скърби и неволи, амброзията, кондензирала капчиците вечен смисъл, изцеден от безумието на житейския спектакъл. Болчицата от непостигнатите его въжделения и кефчето от задовлляването им, поставени в безжалостната, но пълна с любов преса на Битието, цедяща безсмъртния, диалектичен синтез, нектара на недуалността. 

Любещото сърце, познаващо съвършенството, впрегнато в плуга на грешната житейската нива. Кърви това сърце, ала силата на любовта превръща капките в свещеността на смисъла да смириш противоречията. Свещен синтез прозира през наниза от думи, в стиховата огърлица на мъдростта да преобразуваш профанния делник в сакрална божественост - въпреки крясъка на тълпата да слушаш и чуваш тихата симфония на Бога. Колкото през пролетния люляков цъфтеж и знойното житейско лято, толкова и още повече дори, през есенната мъгла, издълбаваща бръчките дълбоко. За да осъзнаеш, че в зимното стихване на малки земни страсти и копнежи, там където старостта е само плюс и мъдро сливане с онази непреходна младост на духа, тогаз да разбереш какво си, кой си, накъде си, откъде и защо си. Тогава не залепваш за сладкото вино на младостта на тялото, защото с благодарност приемаш овехтяването на телесния скафандър, водещо те към младостта на Себе си. Ти, който си отвъд и тук, сега си.

Трансцендентен и иманентен, зрител, сценарист и режисьор на тоз актьор на сцената житейска. Младост, старост, фанфарите на славата и властта или скромната безизвестност - когато там си, възторгът на духа ти радва те извътре. Тогава скромен си смирено в сила, а силен си в слабост сиромашка - отвъд си, в същината си. Веч не дириш осанна на тълпата. Не е ли тъпо да желаеш най-голямото дете в детската градина на невежеството да бъдеш? Нито бягаш от нищожността си. Защото центърът на стиховете там, отвътре е, в онзи огън всепояждащ, но и неугасим, пълнещ кухината на обусловеността със силата на безусловния талант. Този талант, изливащ дарбите си пребогато от всеки щрих от Ценовите думи, през синестезията на причинността, придаваща тиха свежест на словата му. 

Благодаря за споделената вечност, Цено!

С искрено уважение!

Орлин Баев, човек

Безсънието - път към Себе си

Когато се отхвърлят чисто телесните причини (които са рядкост), безсънието, както пише в дебелите пси бумаги, обикновено е симптом на подсъзнателна, нерешена тревожност. Често действително е така. В стандартния, масов случай, да. 

Понякога обаче хроничното безсъние е упорит спътник на хора, прекрасно познаващи и най-тъмните си подсъзнателни ъгълчета, хора работещи и продължаващи неотклонно да работят по себе си и притежаващи добре отработена смелост, самоуверена харизма и радост от живота, дълбоко присъстващи на мястото на преработените им психични съдържания. Тоест, такъв човек действително е опознал дълбоките си когнитивни схеми, преобразувал е маладаптивните, заложил е адаптивни такива, чувства се прекрасно, живее и работи призванието си, има ясни и идващи от същността му цели, обича живота, изпитва самостойно преживяване на вътрешна радост, смелост, творчески пламък, споделя повечето от качествата на себеактуализиралия се индивид. Обаче преживява безсъние. Тоест, огромната част от невротичността отдавна е трансформирана до самоувереност, чар, вътрешна радост, присъствие на Бога. Защо тогава безсънието "потупва по рамото" такива люде? Защото са емпати

Емпатът е човек на любовта. Защото любовта е, която процесира чувството, но и актуалния динамичен процес, енергия и съпреживелищно, съчувстващо сливане и единство с човека, животното, планетата, космоса, през които емпатът естествено живее. Емпатията е основна характерсистика на съзнателния, духовния, себереализиралия се човек. Защото такъв човек определено не е безчувствено и "сухо дърво", но себеактуализацията му е пълна с любов, светлина, творческо единство. Емпатията е качество на духовно интелигентния индивид, развивано в кое да е психо-духовно учение и система. В будизма има специални практики, насочени към разтварянето на тази естествена динамика на любовта - практики по състрадание, съчувствие, бодхичита. В християнството също. Но, емпатийното обичане надхърля коя да е система, тъй като е основна съставна част от Човека с голямо Ч, от същността на богочовещината. Илюзия е да се мисли, че себереализиралият индивид е някакъв стомамено безчувствен роботоподобен безстрастник. Безстрастие (вайрагя), защото страстите са прихванати от любовта. Но тя не е психопатна лишеност от чувства, нито е роботско социопатна суха логика, преследваща единствено его интерес. Фин ангелски език е любовта. В Агни йога се казва, перифразирам по памет: "Ако искаш просто да бъдеш здрав и мислиш, че това е йога, по-добре забрави за всякаква йога, а иди, пий чаша вино и изяж една пържола!..." Процесът на емпатийно сливане с Бога е е основата на бхакти йога. А тя е същността на християнството (пиша това, тъй като читателят ми живее в по презумпция християнски социум), както и на коя да е система за намиране на Себе си. Любящата, преданоотдадена, саможертвена емпатия, е в сърцевината на всичко, определящо човека като Човек. В основата е и на който и да е подход към разтваряне на потенциала, бил той раджа, джнана, карма, кундалини... Ползвам тези термини отвъд тясната им етимологична и практична принадлежност към хинду системите, но като ключово семантични шперцове, подлежащи самия стремеж на човека към смисъл, красота, творчество, към истината и Себе си. 

Емпатът е като ходеща попивателна, като гъба. Дълбоко съпреживява и умее да излива и отдава както радостта, екстаза, възторга и вдъхновението, така и психопатния ужас на насилието, на откъснатия от Бога кошмар на съвременното психопатизирано човечество. Когато си емпат, имаш силата на любовта, но неминуемо съпреживяваш директно и пряко през умението си за сливане, дълбините на болката, вика на безнадеждността, вопъла на страданието. Да, любящото ти състрадание има потенциала да ги обеме и преобразува, но това не означава, че през съчувствието си не ги изпитваш, при това пряко, не сякаш, а всъщност съпреживявайки ги през всяка клетка.

Безсънието при емпата се явява естествен резултат от потребността от преобразуване на несъзнавания процес на съня по преработка, в съзнателно медитативен. В акт на едно по-силно и цялостно прехвърляне на човешкия процес от автоматизирана несъзнателност, в съзнателното присъствие на любовта, мъдростта и свободата в биологичните програмираности. Казано с простички слова, обикновеният сън е недостатъчен по сила и качество, не може да "смели" попитите психични съдържания. Безсънието на емпата е пряко насочване към един по-силен и цялостен, вече дезавтоматизиран, но разширено съзнателен процес по навлизане в свръхсъзнателните нива от човечност, с помощта на които приетият от чуждото лично и от колективното несъзнателно ад бива обхванат и преобразуван. Така емпатът се явява един вид филтър, пречиствателна станция, преобразуваща човешкото невежество в съзнателност. Филтър, спускащ небето до земния ад и въздигащ последния до светлината на любовта. 

Започнах тази статия като отговор на човек, преживяващ невротично безсъние. Инсомнията при емпата само външно наподобява тази при невротика, докато всъщност процесите са на много по-високо, цялостно ниво, като част от един осъзнат, преданоотдаден път по оцялостяващо себепознание. Имаме количствено подобие, но качествена различност. Спрях се на безсънието при емпата, тъй като такова отношение и съзнателност на преживяването е нужно да бъдат разбрани и приети при обикновеното, невротично безсъние, за да бъде ползван процеса в посока руслото, вече зададено от житейската мъдрост. 

Има нещо важно при безсънието - страхът от него, битката с него. Самият страх от него се явява главен фактор в поддържането му. Когато не ти пука, защото можеш да се довериш на неконтролируемото, нещата се нормализират. Забележи, доверие в това, което не можеш да контролираш. Главната трудност на невротика, междувпрочем... Защото при безсънието човек започва да се опитва да контролира нуждата от загуба на контрол за потъване в съня, което само поддържа нащрек състояние, само по себе си спиращо съня. Та, парадоксално намерение, приемане, молитва и медитация. Парадоксално - "Хубаво, няма да спя колкото е рекъл Животът за мен. Колкото толкова"... Молитва - "Благодаря ти, Боже, за тази молитвена нощ. Сега, когато така изцяло ти се доверявам, смирено приемам тези сутрешни часове като благословен акт на съзнателен устрем към теб, Боже. Господи, Исусе, Христе, сине Божий, помилуй мя. Посвещавам тази молитвено-медитативна нощ на Теб, Боже. Сега, когато работя молитвено, енергийно и медитативно, нека този процес се превърне в съзнателно проникване в REM съня и в съня без сънища, така че да се слея с тебе, любими Боже! Амин". Относно медитативните кундалини, раджа и т.н. практики, това е твърде обширна за тази статия тема. 

За молитвата, медитацията и безсънието. Във ведите се казва, че 4-6 часа сън са достатъчни, иначе се появява инертност и страст (тамас и раджас). Живял съм известно време в йога ашрам (в България) - режимът е следният: ляга се нормално - 10-11ч. Ставането обаче е в 3 а.м.. Започват се практики, бхакти, джапа, дишане, асани, медитация... Шивананда (цитирам него като по-познат в България) силно препоръчва това ранно ставане, с идеята че сутрешните часове са най-силни за себепознание, менталната атмосфера е най-чиста. Но и овладяването на съня и заменянето му с медитация е основна част от процеса на йога. Защо говоря за йога? Защото йога е шперц, присъстващ имплицитно в коя да е психо-духовна система. Шперц, нужен за проникването в ключалката на дълбокото разбиране, преживяване и осъществяване на предавания в конкретното учение и практика смисъл. 

Тибетските йоги въобще спират да лягат да спят по нормалния несъзнателен начин, а остават седнали с прав гръб, поддържано осъзнаване дори в REM съня, който става осъзнат и превърнат в част от тантра йога практиката (северният, ваджраяна будизъм е тантричен), но и в дълбокия сън без сънища. Дълбок сън без сънища, в който когато се запази съзнателноста, се получава нейното разширяване до ... Бога, до себереализация. Сънят се превръща в осъзнат, медитативен транс (което е същността на раджа йога), водещ към самадхи, сливане със Себе си, с духа. Мнозина йоги спят по нормален безсъзнателен начин едва по час, докато останалите нощни часове превръщат в медитативна практика. Други, както казах, въобще не лягат. Ако някой си мисли, че йогите са някакви свръхчовеци, се заблуждава. Хора като теб и мен са, със своите силни и слаби страни, кусури и плюсове. Просто са хора, отдадени на Бога, на смисъла, на същността на живеенето в този земен тренажор.Така че, без самоподценяване, нека ползваме в собствените си социално-културални условия смисловите шперцове, дарени ни от мъдростта на вече отворилите вратите на невежеството и намерили Себе си. 

Подобна гледна точка в мисленето е нужна при появило се, упорито безсъние. Когато е по-леко, единствено резултат от преживящо мислене, по-отскоро, такова безъние лесно се повлиява от обичайните психотерапевтични похвати, с помощта евентуално на фитотерапия и хранителни добавки. Тук обаче говоря за упоритото, хронично и действително тежко безсъние. Така такова безсъние се превръща в път към Себе си, в психодуховна практика Защо говоря за йога, тантра, молитва и медитация ли? Дали за всеки важи това? Важи за невротизирания човек. Но и за сърдечно любещия емпат, съзнателно вървящ към безкрая. И всъщност само за безсънието ли говоря, или въобще за пътя на човека?  Само преди 20 години неврозата беше поне десет пъти по-рядко явление. Но в съвремието ни става масово - поради срива в ценностовата система, социалната безчовечност, но и поради силното покачване нивото на вибрация на глобуса ни, което ускорява процесите. 

Ако неврозата се парира с химия, разширеното осъзнаване, животът от позицията на смелостта и любовта, които като послания са заложени в нея в процеса на разрешаването ѝ, биват просто отхвърлени, а симптомите изкуствено замазани. Не само количествено слаб, но нещо повече - качествено погрешен подход. Материалистичната психотерапия е чудесна в едно 30 % от случаите, но при по-тежките и упорити състояния на невроза се проваля.Тогава работи холистичната психотерапия, която включва ортодоксалната, но интегрира в себе си мъдростта на древните учения за себепознание, както и вижда цялото случване от една висока, цялостна перспектива, от тази на потенциала. Та, затова говоря за йога в психотерапията - защото самото преживяване на невроза вече насочва и неотклонно води човека към себепознание от подобен съзнателен спектър. 

Та, когато се събудим в 3 или 4, можем само да благодарим, да превърнем часовете в молитвени и медитативни, в мантра (бхакти йога), работа с вътрешната енергия (кундалини крия), овладяване на осъзнатия транс (раджа йога). С искрена благодарност и доверие в случващото се. Така се променя менталната установка, променя се отношението, приема се неконтролируемото. А такова безсъние се превръща в благословия свише - буквално! Разбира се, за съзнателния човек. Който иска да мрънка, да се самосъжалява и приема за жертва, сам избира жалкостта на невежеството. Избори.  

Важно е първо да се провери за соматични причини. Когато има физиологична етиология, лекува се. Но това е рядкост. Когато безсънието е психогенно, а човекът новак в процеса на себепознание и все още има много съпротиви по отношение на връзката между тревожността, симптомите ѝ и нуждата от характерово учене и хармонизация - тогава не е беда за няколко месеца и психофармация да се пие... Облекчава, сънят се връща. Когато се махне обаче, безсънието отново изплува. А когато човекът е на антидепресанти, въпреки тях чувства тревожността, но замазана, потисната - знае, че е там и че потискането и трупането ѝ с лихвите, зависи от малките хапченца... Когато се пие психогармация, ведно с потискането на подсъзнателния, непреработен стрес, се срива и творческият потенциал, остротата на мисълта, финото усещане на красотата и въобще, магията на живота. Ако тези ядрени когнитивни фактори са приемани за маловажни, то тогава действително "мъглата", предизвикана от психофармака, е на мястото си, а за психотерапия и духовна пътека е излишно да се говори...

Когато обаче човек осъзнава, че инсомнията му е с психогенен произход и цени остротата на ума и творческия си дух, както и когато има висок интелект, индивидът разбира, че хапчетата са само временно решение. Често когато реши да ги спре обаче, въпреки интелектуалното си разбиране, се случва една доста продължителна "битка" между съзнанието и безсънието му. Егото иска да се наложи, действащо под давление на стари програми, на закостенели вярвания. Дори на съзнателно ниво да си кажеш, че о'к, съгласяваш се, благодариш и искаш да се учиш, че вярваш в неслучайността на този симптом на тревожността, безсънието, че проследяваш до какви базисни вярвания те води и се стремиш психотерапевтично да ги решаваш, че искаш да преобразуваш безсънието в медитация, дори тогава освен лично присъстващите страхови програми, се обаждат и програмирани настройки като: "Ако не спиш осем часа, си жив труп; ... Това за психотерапевтичната работа по базисните когнитивни схеми, причиняващи тревожността и безсънието е глупава работа; ... Каква ти духовност, какви са тези измислици, какви са тези йоги, искам хапче и толкова;... Сега ще се престоря, че приемам, за да излъжа безсънието и тревожността - ще се правя, че се смирявам, докато всъщност дълбоко мразя гадните симптоми, безсънието и искам да бъде по моята (по егото)... " ... Добре е човек да осъзнае тези подсъзнателни нагласи и общува с тях, не да ги потиска със слой от плитък стремеж към фалшиво отпускане и спокойствие. Когато чрез молитва и чисто емоционално, медитативно, човек осъзнае тези програми, може да си поиграе с тях, да позволи на заряда им да се разреди чрез осъзнато присъствие в дразненето, страха, гнева. Тогава смирената обич залива в дълбочина, молитвата и медитацията стават истински и цялостни. Когато така подсъзнателните наличности се стопят, сънят естествено идва. Но тогава вече отсъства страхът от незаспиването, а благодарността за уроците по осъзнаване и себенамиране е реално проникновена. 

Орлин Баев

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Глобулус Хистерикус/ Фарингеус и Дисфагия - Невротична "буца" в гърлото и трудно преглъщане - Насоки

В огромния процент от случаите, глобулус хистерикус и дисфагията са психогенни, невротични преживелищности. Тоест, най-често се дължат на психични причини. Могат да бъдат преживявани самостоятелно или двете заедно. Могат да бъдат симптоми на по-глобална невротична картина или специфични прояви. Дисфагията е най-често психогенен казус, макар и рядко да е възможно да е предизвиквана от соматична проблематика. Рутинният медицински преглед е задължителен, за да потвърди преобладаващия, психогенен характер на симптомите, което дисквалифицира неоснователните хипохондрични нагласи. Лечението на психогенните буца в гърлото и трудно преглъщане, е психотерапевтично.

Някои общи насоки за самостоятелно справяне

- Вдишване, задържане на дъха и преглъщане при задържан дъх. При вдишване и задържане, енергията в тялото се повишава цялостно, вдига се нагоре и освобождава, отпушва блокировки. Друго, което тук би работило:

- Практика на осъзнаване на гърлото, на  "буцата" и преглъщането, като целта е промяна на отношението от страхуване, в приемане. Свързано е с практиките на дишане, осъзнаване, визуализации от нлп...

- Пълно йогийско дишане (биоенергийно дишане),като фокусът е в гърлото, с любов. 
Първоначално, се фокусирай в сърцето, почувствай любовта. След това дишай и чувствай гърлото си. Можеш при вдишване и издишване да издаваш лек гърлен звук, който се получава от фини присвиване на гърлото (дишане уджай). Най-важно, заливай гърлото и усещането си за стягане, с любов. Любов и светлина. Дишаш през тръбичката на гърлото, като заливаш със светлината на меката и приемаща любов. Не гониш усещането за стягане, трудно преглъщане и буца, а го приемаш - така то без дори да искаш, се отпуска и стапя, нормализира се. Можеш да добавиш във визуализацията си аромата на балсам, благ мехлем, както и усещането за допира на мека, галеща флуидност, която лекува. Би могла по време на практиката си и релано да намажеш гърлото си отвън с този любим балсам, като така дишайки и визуализирайки, чувстваш как ароматът, светлината, благото му липидно усещане и допир благославят, галят и лекуват при вдишване и издишване. Лесно е, естествено е, красиво е. 

- Дъвчи дъвка, вкусът на която обичаш - дъвчейки, постепенно осъзнаваш как цял ден си преглъщал без дори да усетиш. Така разбираш, че стягането е наистина изцяло психосоматика, безобидно е, както и се получава естествено разобуславяне на свързването със страх, претръпване и нормализиране.

- Практикувай сесия нидра/ хипноза/ нлп, фокусирана върху промяната на отношението ти към преглъщането, по преобразуването му от страх в обич. Такава сесия може да приготви терапевт или дори и сам (доколкото и както...)...

- Практикувай кундалини тантра йога практики (крии) - това е работа с вътрешната енергия, центрове, канали, дишане, осъзнаване, работа с енергийното тяло, коетое пряко свързано с психиката, която пък причинява глобулус хистерикус (за който говорим).

- След горните практики, парадоксално умишлено стягай още повече гърлото си, като настройката е "Да бъде както е нужно, ако ще да продължава още хиляда години и да е сто пъти по-силно, добре, да бъде волята Божия!". Стягай и отпускай няколко пъти, като при отпускането практикувай отработеното отношение на смирено любящо приемане и горните дишания и практики по доверяване.

- Моли се върху гърлото си. Това е фокусиране в центъра на гърлото с любящо приемане и простичка молитва. Както винаги, молитвата не е искане, а учене, прошка, смирение, себезаявяване, работа с психиката при присъствието на Бога, на безкрая. Например така" Господи, нека се науча да обичам това усещане, да го приема с любовта Ти, да смиря съпротивата си и се отпусна с благостта ти в творчеството на смиреното себезаявяване във всяка една сфера в живота си!" Амин

- Дишай пълно йогийско (биоенергийно), леко и приятно, като усетиш как през цялото ти тяло минава канал от енергия и светлина. Насочи се в гърлото, като осъзнаваш целия канал. При вдишване енергията се вдига нагоре, при издишване слиза надолу. При вдишване си казвай "Господи", а при издишване "помилуй". Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй - усещай как сякаш Небесен мехлем се спуска и лекува, стапя. Може да бъде Господи помилуй, но и Со Хам или Шиво Хам или друго, към което имаш афинитет.

- Няколко пъти на ден, отпусни раменете, изправи гръбнака и остави мускулите на шията да релаксират. Влез в отношението на смирено, отпуснато, с любов и благодарност приемане. (1) Вдишвай спокойно, докато накланяш врата си назад. Задръж за малко с изпълнени дробове, спокойно присъствайки в разтварянето на всяко напрежение. При издишване върни главата вертикално. Повтори многократно. (2) След това, завъртайки главата наляво, вдишвай, а завъртайки я надясно, издишвай, през цялото време отпуснат и спокойно осъзнаващ разтварянето. (3) След това завърти бавно и отпуснато, просто следвайки гравитацията, главата си като тиква на дръжка (шията е дръжката)) десетина пъти по часовниковата стрелка, след кратка почивка десетина пъти обратно на часовниковата стрелка и още десетина пъти, отново по чаовниковата стрелка, през цялото време релаксирано и с отношението на приемане, при максимално релаксиран и медитативен ум. (1) Завърши с десетина повторения на първото упражнение - главата назад при вдишване и вертикално при издишване. 

- Запитай се, какво не мога или не искам да преглътна в живота си, какво и на кого не мога да простя, живея ли силно, асертивно, творчески? Какво задържам в себе си автоагресивно, како е нужно да пусна, да си кажа, да проявявам себе си в дадено отношение и към дадени хора и ситуации? 

Горните практики определено не са механични, а имат многопластови нива на усвояване и реализация. Не е нужно изпълнението на всички горепосочени практики, а тези към които почувстваш афинитет. При някои по-добре работят по-физиологичните практики, при други по-психично енергийните, а при трети, комбинация от едните и другите. Когато знаеш, че преживяваният симптом е тук не за да те мъчи, а за да те учи, с благодарност усвояваш нужните ментално емоционални промени и отношения. Тогава симптомът изчезва, но ти отдавна не си го гонил, а с доверие си се сприятелил с него и извлякъл ценните уроци, към които те е повел. Когато има нужда, психотерапевтичната помощ е качествено-интелигентният избор. 

Орлин Баев, психотерапевт

Паразити - чревни и планетарни

Забележка: долният текст представлява отговор на въпрос от форума за съзнателен живот, http://beinsadouno.com .

"Здравейте,

Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка.  Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин..."

За черволяците

В един от епизодите на Стар Трек, пълничкият доктор инопланетянин, умишлено се беше самозаразил с форма на тения от еди коя си звездна система и планета, за да свали килцата. Миличкият - потупвайки по тлъстомазното си шкембенце, така добре го разбирам, ееехххх :) . Когато олекна, изпи нещо и тенията си отиде по живо по здраво. :) Ама, хайде да се спуснем от фантастичния филм, до майката земля.  На наш'та планета такава функция имат глистите - поне така съм чувал. Нали като видим някоя хубава жена, която си хапва прекрасно, без каквито и да е ограничения, а е слаба и готина, казваме: "Тая е глистава!"... :) Разбира се, най-често това не е така, а тук просто насочвам към размисли. :)

Отвъд горните ни в клин, ни в ръкав, или наполовина в крачола, наполовина стърчащи странно примери, чини ми се, че бумът от картинки на паразити, експлоадиращи навсякъде в електронната паяжина, цели добри комерсиални изгоди от закупуването на поредния илач или плацебо, на принципа на пожелателното мислене действаща машинка, продавани чрез насаждания страх.

Глупав страх. Глупав, защото през милионите години биване на човека като вид, винаги е живял заедно с животните и ако е бил опаразитен, е бил стотици пъти повече в сравнение със съвременната полустерилна, невротично контролиращо постоянно проверявана чрез разни скенери среда и телесност. Ама е оцелял човеко и сме тук. Оцелял е и дали черволяците са винаги врагове, или са донякъде и естествени спътници, независимо дали наистина ги носим или не?! 

За по-големите и баш паразитите

Говорейки си за паразитите, кой ли е по-големият паразит - червеите или събратята им плешиви примати, е риторичен въпрос, хвърляйки око върху това как човекът буквално изяжда планетарните ресурси, флората и фауната неразумно и нечовешки... 

Червеи, змии, рептилии. Като се вгледа човек, ние сме в основата си змиевидни, с опаковка от по-горни еволюционни пластове. Имаме рептилски мозък, гръбнакът ни, заедно с мозъка, е змиевиден, с добавката на мозъка на бозайник. Но в основата си (само базисно) сме змийчета, а другото, включително и крайниците ни, са еволюционен ъпгрейд. Е, на чисто биологично ниво де. Самите ни черва са червееви същности. Етимологията на черво идва от черв, червей. Мозъкът ни, без извинение, е също така не друго, а черво, навито в сложни извивки с много функции. На френски мозък е серво (черво) - червей...

Кунда - лини

Главната ни жизнена енергия, кундалини, е описвана като змиевидна не на шега. Между другото, паралелите между змията и жената надхвърлят вицовете :) - една от етимологичните трактовки на кунда-лини шакти е "силата на вагината". На чешки и др. славянски, индоевропейски езици, кунда и досега обозначава женски полов орган. Лингвистично, през хилядолетията преобразувано до вулгарно значение, но в изконната си същина, всъщност свещено понятие (на български същата дума се е изменила от кунда до шунда, означаваща същото). А всички се раждаме (е, телата ни де) от същия женски черв. Какво излиза? Излиза, че от черво/ червеева структура се раждаме и телата ни естествено, като част от анатомията и физиологията им, са съставени от и действащи  посредством червееви структури - червата, мозъкът, гръбнакът...

За болестите, които лекуват

Естествено, че е добре да спазваме правилата за хигиена - донякъде, че иначе ставаме ОКР Монк-ообразни (филмът Монк...). Един симпатяга, д-р Хамър, казва че сите вирусчета и бактерийки не са ни врагове, а са естествена съставна част от нас. Ако някои се задействат видимо враждебно, то се прави холистична връзка между пораждащи причини и видими следствия и се вижда, че болестните симптоми символично говорят, идват за да насочат към лечението. Лечението, което по правило винаги започва от душата. Тоест, има какво да се лекува и то коренно е по правило психично и духовно отклонение от диалектичните закони на Живота. Та, ако това важи за болестите въобще и в частност, както казва Хамър, за микроорганизмите, вероятно също важи и за паразитите. 

Сергей Лазарев в изследванията си дава много примери за различна организмова реакция при излагането на едни и същи стимули. Няколко човека са поставени в заразна среда. Някои въобще не се заразяват, други да, а трети се заразяват, но организмът им бързо преболедува и сам ограничава болестта. Лазарев коментира, че акордирането по висшите закони, високото ниво на енергия буквално изгаря заразите!  

Отвъд параноята

Та, докато си мием ръчичките и внимаваме какво ядем, както и докато се лекуваме, когато наистина има от какво и защо, да не се превдивосваме параноидно, както целят индуциращите продажби реклами на съмнителни лекарства и уреди с нисковолтови батерийки, маскирани зад изображения на паразити, а да си повярваме повечко.

Символно-паралелно заключение вкратце

Оказва се, че в основата на телесната ни биология стоят червееви/ змиевидни структури. Аналогизирайки през холистична дедукция, мога да кажа, че колкото повече човекът живее единствено през принципите на тялото си, а именно през нагоните си за власт, територия, имане, секс и агресия, толкова повече самият той се превръща в психопатен паразит за планетарния социум. Естествено, тогава вибрацията на такъв хомо паразитус психопатус ще бъде такава, че ще резонира с паразити (в какъвто се е превърнал самият той) и ще ги множи в телесността си.

Когато човекът живее през Себе си, през Богочовещината си, въпросните психично нагонни импулси се подчиняват на Човека и му служат, отдавайки му потенциалите си. Това впрягане, това обуздаване на животинското до служба на Божественото и спускане на последното до материално телесното, е една от формулировките на смисъла на човешкия живот. Когато човекът живее от душа и дух, от любов и творческа свобода, естествено се проявява мъдростта на същината му. А в нея сме Богочовеци. Тогава, през закономерностите на любовта, човек живее действително по човешки. В такава енергия паразитите нямат място - бягат от огъня. Защото такъв човек се явява съратник на съзидателността, а егоцентричното паразитно-психопатно живуркане, е останало назад в тъмнината на историята.

Нека бъдем Хора!

Орлин, грешен человек

вторник, 5 септември 2017 г.

Любовта - мисия Възможна


                                                    Любовта - мисия Възможна!

                                   (Интервю за информационна агенция БГ НЕС)

Не беше далеч времето, когато любовта във всичките й превъплъщения беше на върха, без конкуренция, в мечтите и ценностите на хората. Заедно с братството, с усещането за взаимност и общност. Днес предпочитанията се пренаредиха. Спомнете си - погледите, жестовете, нюансите бяха от значение почти колкото и думите. Съседите се познаваха, питаха се един друг как са, има ли с нещо да помогнат. Семействата имаха своя запазена история, фамилиите се събираха заедно не само по празници, общуването с приятели бе импулсивно и почти ежедневно… Да, нямаше интернет и социални мрежи, но пък имаше книги, български филми и известни заглавия на именити световни режисьори. Всичко беше друго, беше различно. Имаше общуване, а общността в общуването идваше от любовта. 

Като има любов има и една висша нравственост - вътрешно знаеш, че другият човек, както животните, птиците и цялата природа, са част от теб. Това не са мистики. Това си е преживяване - директно. Ако имаш любов в себе си, знаеш, че си част от всеки друг. Ако я нямаш, човешките закони стават врата в полето… Днес предпочитанията се пренаредиха.

Любовта в съвременното сугестирано от социопатните си сенчести господари социално стадо вече не е ценност. Погледнете МОЛ-овете, те са едно от местата, които дават заместваща наслада: отиди там, разходи се, купи нещо, почувствай се човек! А защо караш кола под 150 хиляди, купена в коя да е валута? Жена ти защо е облечена толкова анонимно, а не с „ Долче и Габана”? Така става заместването – с ценности за недорасли деца. Такова е сега масовото ниво на цели, на разбирането защо живееш и какво правиш на тази грешна земя. Но ако нямаш вътрешното усещане за човещина, която ти казва: обичай, бъди едно цяло, отърви се от стреса и тревогите, защото те не те правят щастлив, ти си лъскава дрънкулка отвън и празен отвътре. Тогава си завладян от духа на консумацията - като компенсация, разбира се. И да си богат, и да имаш къща замък в Бояна или Бистрица, с охрана и басейн от 3 дка, не си щастлив. Повярвайте ми! Мит е, че ако нямаш традиционните ценности може да си щастлив. Колкото и да се упражняват някои да доказват, че богатите са по-здрави и по-щастливи, това е фейк, илюзия, заблуда. Защото щастието идва от любовта, а от нея - смисъла. А без смисъла всичко се разпада, нямаш нищо. 

Някои ще настояват, че парите са върховната ценност, без която не може. Няма лошо да имаш пари, да правиш бизнес, да създаваш работни места. Ако обаче, съзнанието ти не е на собственик, а на управител, който знае, че това, което прави не е по негова воля, че е назначен богаташ, тогава тази психика на АЗ и МОЕ е отклонение от законите на по-големия живот. Това не е нова тема. Още от древността се говори за служителите на Мамона и за другите - на любовта. Ако си подчинен на първото, няма как да имаш второто. Ако, все пак, умееш да печелиш пари и да ги влагаш в добри дела - да развиваш бизнеса или за справедливи каузи, тогава няма да ти липсва хармонията. Но ако си се преобразил в безскрупулен играч, тогава си станал жив дявол. Дори и без рога. И няма да ви изненадам с една истина, стара като света - че, ако човек постави на върха на ценностната си пирамида любовта, в него заживява и нравствеността. И не е вярно, че днес такива хора не постигат нищо, че са аутсайдери, че са поразени от войнстващата алчност и вещоманската арогантност. В нравствените сърца има жива мъдрост, жива етика, а източникът е отново любовта - към близкия човек, към семейството, към всичко, което те прави личност със здрави родови корени. 

В такива души живее и творчеството. Сега обяснявате ли си защо днес нямаме достатъчно автентични творци, с безспорни качества и дарования, лансирани от медиите. Ами това не става с потъване в бедност, нито с ниво последен модел Гучи, нито с изпросена слава от щедри благотворители, които ще ви поискат нещо в замяна… Смятам, че тези мисли няма да бъдат разбрани от мнозина, защото понятията, които употребих, вече са декласирани. 

Богатите бедни

Затова всеки ден срещаме богатите бедни - по улиците, от екраните на ТВ, но самите те не знаят това. Подозират го, но не им се вярва и потъват в самозаблудата. Днес голяма част от младите твърдят, че любовта е приспана, загубена, невъзможна. И гонят химери. И гледат със завист на спечелилите от прехода - къде с благородна завист, къде - не съвсем. А онези, които са от другата страна, трупат имане и нямат спиране. Богати са външно финансово, но малцина виждат, че повечето се гърчат в страхове - че са малки, че са слаби отвътре и затова се ограждат от света с високи огради. Масата от богати хора са точно такива - вътрешно безкрайно слаби и много бедни духом (казано в не особено добрия смисъл). Виждам тези симптоми навсякъде, в моята професия - също, но по-малко. 

Защото работя предимно с хора с добри сърца и души и съм благословен за това. А тези с личностни разстройства (психопатии) много рядко идват в моя кабинет. Но дори и да пристъпят моя праг - не идват, за да изкарат страховете от себе си, да се хармонизират с големите природни и житейски закони. Идват, за да замажат депресираността си. 

В политиците наблюдавам тези вътрешни процеси от години. Не съм политолог, но съм психолог и само ще кажа, че точно в политиката е най-голямото гнездо на хора с психопатии - социопатия, нарцисизъм, параноидно личностно разстройства, при тях виреят. Това се вижда не само с просто око, доказват го и изводите от мащабни научни изследвания в други страни. За да бъдеш в днешно време политик трябва да продадеш душата си, за да бъдеш в тази система. Но не искам сега да говоря за тях - малки са ми като хора, малки са ми като души, ако въобще имат останали такива. И знам, че съм честен пред вас. 

Какво да правите, за да сте щастливи? Ами, влюбвайте се, пътувайте, дишайте свободно, помагайте си, бъдете добри, съчувствайте, веселете се, смейте се! Не някога, а тук и сега! 

/БГНЕС

Без смисъл и любов ставаме марионетки, а пътят към насилието, открит

                                                      (Интервю за БГ НЕС)




Агресията като цяло е нормален нагон, тя е един от базисните човешки инстинкти, успоредно със сексуалността. Но ако агресията влиза в реакциите ни в своя здрав вид е нещо много добро – това е нашата мотивация, амбиция, това е нашата воля за живот, за поставяне на здрави граници, способността да кажем НЕ, когато е нужно. 

Какво, обаче, наблюдаваме в съвременния свят, който ни заобикаля? Виждаме не тази, здравата агресия, а насилие, дори садизъм. Това в един момент става заразно, на всяко едно ниво. Дори чувам за съвсем малки деца, на 5 г., които започват да пребиват приятелчетата си – нещо, което липсваше само преди десетина години. На какво се дължи това? Трудни отговори… 

Децата днес са много агресивни, буйни и палави и смятам, че една от причините за това е прекалено либералното възпитание, при което не се поставят граници. В такива условия детето става нарцис, настоява безпрекословно на своето. И ако не стане, то се депресира и се защитава с насилие и с болна агресия. В модерното разбиране за възпитание искаме да сме приятели на нашите деца – няма лошо, но не би трябвало да е така, защото сме техни майки и бащи, имаме друг статус. Защото, ако не им поставим граници, те не ни усещат като личности, като авторитети. И ако не ни приемат за такива дълбоко в тях, зад външно защитния нарцисизъм, се заражда дълбок страх и несигурност в душите им. В тяхното съзнание отсъства здравият родителски модел, образ, за да го изправят като щит пред себе си срещу всякакви външни заплахи. По този начин прекалено либералното възпитание директно програмира поведение на насилие в бъдещите зрели хора. 

Огромен проблем за провокиране към насилие от детска възраст е ситуацията на самотните майки, липсата на бащата в семейството. За съжаление, самотните майки са твърде много в държавата ни. В този, привнесен от запада болен модел, половите роли са обърнати наопаки – жените забравиха да бъдат жени, а мъжете станаха прекалено женствени. Като се живее в такава среда, в която няма устойчивост, семейството лесно се разпада. А когато това стане – на детето, било то момче или момиче, осезателно започва да му липсва бащата. Защото мъжът се нагърбва точно с тази роля – да бъде строгият, да умее да казва НЕ, да слага граници на синдрома „искам”. 

Каквото и да говорят, любовта условно е два вида – майчина и бащина. Майчината любов дава приласкаването, позволението, разбирането, опрощението. А бащината – умението да ограничава, да не се съгласява, „ не се прави така”, „не можеш да удряш това дете” и т.н. Като липсва бащата се размиват границите между позволеното и непозволеното, между правилното и неправилното, между допустимото и недопустимото. Колкото и майката да е твърда, да е „мъжко момиче”, волева, тя не може да наложи на сина си подходящия мъжки модел. Така се стига до изграждане в момчетата на манталитет на женственост, в това е и една от причините за нарастването на гей популацията, докато момичетата стават войнствени и съвсем не виртуално настъпателни.

А масовото образование, такова каквото е в момента, в много отношения е негодно. Вече. Сегашните деца са далеч от модела на килийното училище – искат динамика, искат нови емоции и нови умения, да се обучават играейки, а не просто да стоят на един чин и да слушат. И ако са прекалено буйни – да пият антидепресанти, както се практикува в някои уж развити държави, като в САЩ, примерно. Възпитанието в училищата не залага адекватни модели. Защото там се възпитава това, което проповядва целият социум. 

И тук логично стигаме до обществото и неговите ценности – това е най-важната причина, според мен, за бума от насилието, което наблюдаваме в съвременния свят. Стигаме до срива и преобръщането на ценностната система, до деградацията в целите и смисъла.

Медиите също са сред съществените причини за провокиране на насилие – те, съзнателно или не, правят внушения, които дълбоко се загнездват в неукрепналата детска психика. Погледайте който и да е филм, по който искате канал – престъпни намерения, нападения, терор, перфектните убийства, кражби и лъжи, изнудване, заплахи… Имам чувството, че ако в някой филм няма насилие, той просто не се продава и не се гледа. Същото наблюдаваме във виртуалното пространство – във видеоигрите, в социалните мрежи, в споделените клипове и др. Децата, наблюдавайки сюжета, в един момент губят връзката кой е добрият и кой – лошият, ккато и кое виртуално и кое реално. И добрият, и лошият могат по различни причини да избият по 20-30 души в разстояние на час. Не го измисляме – екраните ни го натрапват това внушение. 

Все пак, коренът на проблема с агресията и насилието е преобръщането на ценностите, „вълкът в овча кожа”. И въпреки мрачната картина в момента, смятам, че бумът на насилието в обществата няма да продължи дълго. Учудвате се? Прекалено оптимистично ви изглежда? Моето мнение е, че съвременните хора се намираме в преходен период, в който се преекспонира социалната сянка на човечеството. Избива на повърхността всичко, което е потискано столетия наред – цялата алчност, похот, разврат, насилие, егоизъм, психопатия, нарцисизъм. Има закони на живота и не може да се продължава така до безкрай. Да, в нашите ограничени критерии за време ставащото сега не е кратък период (мъдрите казват, че в подобно положение светът се намира в последните 8000 год.), но този пагубен модел на световъзприемане няма да оцелее, убеден съм. Защото като малки хора на своята планета сме поставени в една по-мащабна реалност, а човешките грехове, грешки и престъпления не са част от логиката на живота. И това ще мине… 

Но да се приземим и да се върнем на въпроса – как да се справим с насилието на лично ниво? Аз съм психолог и затова ще се съсредоточа в решенията на индивидуално ниво. На първо място – да чувстваме това, което мислим, да приоритизираме ценностите си. Ако на най-висше ниво в нашите ценности стоят властта, парите, сексът, имането, няма как да не сме насилници по пътя към постигането им. Така се стига и до личностните разстройства, а сегашното общество масово подтиква хората натам. А за да живеем в свят с по-малко насилие, в мир и разбирателство, е необходимо да намерим в себе си смисъла, Бога и любовта. Защото без тях човек е нищо, става марионетка, играчка в чужди ръце. А смисъл винаги има, не е трудно да намерим кауза и близки хора, на която да посветим усилията си, дори и да ни липсва богато въображение. 

/БГНЕС

Орлин Баев, психотерапевт.