Събуждане за потенциала или хъркаща съноза

Какво е хипнозата? Пасивно дремане при изнасяне на личната отговорност навън в терапевта, както дете в родителя? Механично, лишено от съзнателност подлагане, както тялото при соматичния механик (лекар)? Не мисля. Зрялото разбиране за хипнотерапията включва не механична пасивност и приспиване на съзнанието, а активна лична ангажираност в ясно следвана цел и посока по здрава характерова промяна, при разширение на съзнанието към потенциала, чрез който маладаптивните подсъзнателни наличности могат да бъдат трансформирани успешно. Процес аналогичен на медитативното фокусиране, осъзнаване и присъствие на духа.

Забележи, именно медитация, а не съноза – разликата е в разширението или в приспиването на съзнанието. Без да изключвам хипнотичното приспиване, или просто редефинирайки го в медитативно, разширено събуждане, твърдя че последното дава в ръцете на човека „въдица, с която сам да лови рибата на смисъла си“, докато първото, малките хипно омайващи рибки на несъзнателността, водещи до бързо огладняване за нереализиран житейски смисъл и уроци. На същото мнение относно хипнозата, ползвана в психотерапията, е всеки зрял психотерапевт, привличащ стремящи се към реална работа по себе си клиенти.

-          Чрез хипноза не се ли освобождава човек от натрупано в него напрежение и в този смисъл да е метод за лечение?

Да, слага го в една чанта, хвърля го в една пропаст и готово, гайките са завинтени. Все едно си при доктор и ти дава хапче, което си действа, а от теб нищо не се иска. Не е нужна съзнателност, учене, просто се подлага човекът, а терапевтът му се надлага... J. И разбира се, че всичко, което току що написах, са илюзии. Казвам, че качественото разбиране за що е това хипноза и трансова работа, е за разширение на съзнанието и учене, нежели за хъркаща пасивност...

Майсторската хипноза, дали през ритуалното затваряне на очи, релаксиране и визуализация, или по-често в самия разговор, е заливащо с обичта си присъствие и състояние на съзнанието, спокойна и наситена с любящо приемане харизма, създаващи дълбоко взаимно доверие и сърдечно енергиен синхрон, особено, наситено с вибрантна приказност пространство на емпатийна съпричастност, разбиране, човещина. Хипнотерапевтът не толкова индуцира и внушава, колкото чрез собственото провеждане на любяща съзнателност, фасилитира събуждането, разкриването и извличането (eliciting) съзнателността на клиента. Сякаш един по-висок свят пропуква обичайното съзнание и вибрира в създаденото поле от транс. Поле от смисъл, обич, мъдро творческа свръхсъзнателност, смиряваща съзнателния его ум, лекувайки подсъзнателния. 

Притихнал, събуден сън, събуждащ от социостазната заспалост. Не индуцирана дрямка, а оцялостяващо пътуване към страната на чудесата, която съзнаваш че никога не си напускал, когато обичаш.

Майсторството тук включва клишето на затворените очи и отпуснатото тяло, превърнало се във водена самаяма (транс, визуализация, фокусиране, съзерцание, самадхи), но пренасящо ги в естествената комуникация - сахаджа. Именно личността на терапевта е ключовият фактор, съчетан със степента на активирания и все по-спускащ се потенциал на клиента.

………………………………………..

Орлин Баев, естествен психотерапевт