Отвъд сектантското програмиране

Забележка: разговорът по-долу представлява комуникация във форум http://beinsadouno.com , от тази тема.

......................................................................

Превъзмогване на мозъчната промивка

''Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че  не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена.''

Отначало подкрепата, заедността, получаването на цел и фокус, уж водещи към смисъл и любов, дава това усещане за намиране и сигурност. Докато се окаже, че предаването не е смирение на егото, а примиренчески мазохизъм, нагаждащ се към допусната поради собствена незрялост и несигурност чужда манипулативна система. А разликата между смирение и примирение е огромна. Смирението е стихване на егото, за да премине свещения трепет на Бога, даващ обаче вътрешна самоувереност, независимост, свободна воля не от его, а от на Духа си позиция. Дух, единен с Бога, дух който е собствената Христова/ Буда природа, не нещо привнесено външно.

Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. 

Привидно между зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни - привидно. Разликите всъщност са огромни. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. 

При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм.

''Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е  просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват.''

Крушка е, защото не води към слънцето на собствената любяща мъдрост, а е единствено поведенческо обуславяне (conditioning), хранещо зависимото нагаждане към външния авторитет, вместо намиране на своя собствен вътрешен такъв (на Бога, Аза, Селфа, Буда природата). Тоест, поддържане или развиване на детска зависимост от големия външен друг, вместо порастване към зрелостта на вътрешния авторитет. 

''Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus.‘‘

Гяволъкът е в подробностите, както се казва. На пръв поглед в сектата получаваш общност, учение и ужбог (умишлено така го пиша, защото не е никакъв бог). Всъщност обаче наместо да бъде поощрявано реалното намиране на реалния вътрешен Бог (Селф, цялостна личност, Аз), биваш откъснат от Него чрез създаването на безлюбна, зависима инфантилност и автоагресивно нагаждане, защото така решава манипулативният значим друг, водещ блеещото стадо. В зависимостта са травмите от самота, изоставяне, залепналата празнина, тъгата, когато големият важен проповедник не одобри и затова, за да не се случи, влизането в конформистко психично "надупване", развиващо травма от унижение, представяно за смирение, но всъщност представляващо самонараняваща, виновна автоагресия. 

„Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин?“

Не, дават се илюзии за достигане, не и реално такова, поради бариерите от психичен регрес в инфантилни невротични травми, причинявани директно от сектата и присъединяващи се към собствените. Всъщност имаме отдалечаване. Защото Бог е любомъдра истина, докато манипулативните сектантски стратегии водят към зависимо смачкана лъжа. 

Има все пак два варианта, относително водещи сектанта до някакво приближаване към Бога... Първият, ако е много примитивен и манипулативните стратегии просто няма за какво да се заловят в ума му поради глупостта му, а дори има нужда от такива външни окови, поради собствената си неразвитост. Вторият когато човекът въвлякъл се в секта, въпреки нея има собствено актуално преживяване на Бога при донякъде характерово обусловено по-слабо влияние от вина и зависимост. Отново ще бъде сектант, пак ще бъде залепнал и нагодено виновен, но по-малко и преживяането на Бога все пак, въпреки всичко, може да се процеди, поне донякъде - въпреки. Но, жалка картинка са и двата... 

''Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!!“

Наложително е да присъства. Да, има вяра, но има и знание и те не си противоречат. Вярата без знанието се превръща във фанатизъм и фантазъм, а знанието без сърдечната вяра и обич, в слуга на властовата психопатия. 

„Т. казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат.“

Същото себеунижаващо, виновно нагаждане, поради страхливата зависимост от мнението на големия друг и изоставянето му.

„Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'.“

Една клиентка, ходеща на курсове по актьорско майсторство, даде пример за подходите на двама от преподавателите ѝ: "Единият ни учи да бъдем лоши негови копия, а другият да намерим собствения си творец, стил и подход." ... 

Не само ти е заприличало на пси работа. Има такава и при зрелите духовни подходи и при сектите. Първите водят към собствения вътрешен Творец, през индивидуалните особености и склонности към вяра (бхакти), разум и надхвърлянето му (джнана), медитативен транс (раджа), сетивност и действеност (карма) и комбинацията от тях.

Сектите не само създават лошо подобие на всъщност отсъстваща вяра, любов, мъдрост и истина, но на практика отглеждат фанатизъм, вкопченост, отхвърляне на собствената автентичност както характерова, така и вътрешно божествена, социална и психична неадекватност и срив в здравия разум. 

''Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'.''

Нищо не проговаряш. Проста психотерапевтична техника е, която се ползва за намаляване на невротичния контрол, проявяващ се през умственото циклене през думите - невротичното вътрешно говорене. Просто се позволява на мозъка да компилира уж фрази, думи и изрази, приличащи на език. В евангелистките църкви обаче, тази проста техника се ползва не терапевтично, а мозъчно промиващо, като видите ли, присъствието на светия дух. Не за освобождаваща загуба на невротичния контрол, стапяне на страхове и намиране на автентичост, а за поробващо сугестиране в съгласяващо автоагресивно нагаждане към другите. Евангелистите ползват масирано и сценична "хипноза", като принципът е същият - събореният на земята човек или с часове сугестираният чрез религиозно-хипнотичен еизк слушател, просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора, както поради личната си незрялост. 

Несигурно е това сектантско уж спокойствие, защото никога не е било мир, а е невротична глътка въздух от поробването, представяно за освобождение.

„Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'.“

Илюзия е, когато се говори за духовност, да се има предвид някаква фантазност, откъсване от живота, сексуалността, социалното включване и бизнеса, професионалните постижения... Това не е духовност, а бягство. Реалната духовност се проявява в света, кариерното развитие, партньорските отношения, като състояние на съзнанието, което прави живота божествен, но и приземява Небето в ежедневната рутина.

А механизмът на сектантска манипулация поощрява откъсването, давайки сурогат на спокойствие, докато всъщност отнема дълбоката вътрешна сигурност и истинско спокойствие.

 „Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически.“

Според мен въобще не изчезва, дори и при най-постигналия самадхи, просветление и Бога. От наскоро проведен разговор:

Въпрос: Интересно ще ми е да видя един Медитативно Ядосан Човек с Какво се Различава от Един Обикновенно Ядосал се Човек .Предполагам, че Медитивно ядосалият се човек не изразява гнева си навън нито го задържа в себе си а просто го неутрализира чрез Безпристрастното му своевременно ПриХващане и МироСъзнанийно Осветляване, докато гневът се превърне в нищо или в някоя позитивно зареждаща емоция,сила, драйв. Е Орли -  Самообяснението ми покрива ли се и доколко с твоето лично схващане по въпроса ? 

Отговор: Не мисля и не го чувствам така. Човекът си е човек. Ядосва се, яде му се, прави му се еди си какво си... Най-естественото нещо е да има Бог в човека и да живее през любовта - дали ще го наречем тиха молитва или медитация, все тая. Това е вътрешен център, средоточие на мисли, чувства и поведение. Образът обаче на някакъв свръхспокоен медитатор си е чиста проба розово бонбонен идеализъм, натрапен от романи и холивуд, - разбира се, това са мои заключения само.  

Ако примерно базисният темперамент на човека е холеричен или меланхоличен, дори и след известен психологически и сърдечен процес да осъзнае това присъствие на Бога/ Аза си и да го постави като ядро на живота си, темпераментът и базисните характерови импринти си остават такива, каквито са. Да, извличат се позитивните им потенциали - избухливият холерик влага темпера си в интуитивна готовност за мигновено вземане на добри решения, решителност и пробивност, меланхоликът прихваща тъгата си, а любящото присъствие на Бога я превръща в смирена мъдрост. Въпреки това обаче, избухливостта или известно потъване пак си ги има в споменатите примери, но просто човекът през сверяването с любовта много по-бързо прощава и извлича потенциалите от гнева и тъгата. Същото е с надлежащите характерови структури - не изчезват, но се вадят позитивните им потенциали.  

Накратко, социалната персона и егото са си до голяма степен същите, но част от егото умее да замлъква и провежда любовта. Магарето си остава магаре, но се появява ездач, знаещ накъде го води!

“Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“.”

Най-добре служиш на Христовата си природа, когато си социално включен, провеждаш присъсътвието си на Бога във всяка житейска сфера и превръщаш ежедневието си в постоянна молитва и богослужение. Не толкова с повтаряне на молитвени думички, а чрез мъдрото си, обичащо сърце, спускащо царството Божие в малката рутина. Да спасяваш можеш, когато си спасил първо себе си. Другите – ако е искано. А в сектите – нищо общо със спасяване и всичко общо с вербуване в лапите на организацията.

За книгата "Мъдро сърце" на Корнфийлд - чудесна е. Авторът далеч надхвърля южния будизъм, чийто учител се явява, но простичко и мъдро засяга въпросите за човещината, смисъла, пътят на живота.

 “Осъзнах, че много хора като Т., които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови.”

Въпросът е, че каквото повикало, това и се обадило - самореализираща се прогноза, несъзнаваното самовъвличане в дейности, задоволяващи присъстващи в човека подсъзнателни вярвания. Когато в човека вече присъства страхливост и неувереност, се привлича към манипулатори, които да я експлоатират. В по-редки случаи, хора със склонност към манипулация също се привличат от сектите, защото им дават поле за изява. 

 “Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора.”

Именно до дълбоко доверие в Себе си води истинният път към любовта. Има го. 

........................................

Орлин Баев