Страници

неделя, 24 август 2014 г.

Вундеркиндчето на мама

 По-долните редове са вдъхновени от тази статия. Текстът е добър и изказаните насоки са верни. Думите ми са по-скоро ирония към проецираните в децата свръхочаквания на амбициозните мами. Свръхамбиции, плод на собствени незадоволени очаквания и себепредстава.
Какво трябва да умее да прави бебето на три месеца?

Е, какво, елементарни неща: да може вече да ползва поне 12 говорими езика, плюс още толкова древни. Да свири на поне 10-на инструмента, да композира и пее на световно ниво. Да умее да сгъстява времето - да завършва вече поне шестия си докторат и да започва професурата си. Между другото, да е завъртяло някой и друг трилионен бизнес, да е минало през тонове грешки, но вече да ги е преодоляло и се е поучило от тях. Но, това е само старт за един толкова възрастен и дълго време живял на земята индивид, разбира се. На тази преклонна възраст, норма е да са направени поне 100 научни открития с глобална значимост. Успоредно с току що изброените и много други земни забавления, които три месечният индивид е длъжен да прави с лекота и между другото, за да бъде в норма, е нужно да е разширил съзнанието си до ниво бодхисатва, да владее трите свята. И - само да се е наакал в памперса, ще има шляп шляп - това трябва да се е разучил на първия ден, заедно с научаването си на тичане на маратонското разстояние за час и половина. Елементарни неща!

Ето какво ми писа по този въпрос една мама: „Вие се шегувате, ама аз имам приятелки, на които децата им ходят в понеделник на балет и плуване, във вторник - на английски и футбол, в сряда - на пиано, в събота - на опера и в неделя - на някой елитарен уъркшоп .“

Но, нима само на това ходят извън училище? Какъв провал…! А къде са уроците по бойни изкуства, висша математика, калиграфия, бизнес за подрастващи, субядрена физика (механичната елементарна нали се преподава в школото), лека атлетика и другите 999 уроци, на които а длъжни да ходят, за да задоволят поне за секунда бездната от неудовлетвореност в мама? J


Орлин Баев

Промишлена злоупотреба

Само до преди 50-на години, висшите бозайници, които човек употребяваше за храна, бяха отглеждани свободно, в нормално големи площи, сред природата, в дворове, пасбища, под естествените слънчеви лъчи, въздух и вода. Но, човечеството рязко се увеличи, като на няколко десетки години започна да удвоява броя си. Все по-голямо количество, при все по-занижено качество хора, робуващи на политико икономически изкривени, алчни и жалки внушения, служещи като сурогати на пренебрегваните реални житейски цели, посоки и смисъл на пребиваване на тази красива планета. В съвремието ни, за да дъвчеш парчето плът пред теб, съзнателно или не, ставаш част от огромна и много болна, безчовечна индустрия – промишленото животновъдство. Гледал ли си филма „Земляни“ (Earthlings)? Ако не си – виж го и се информирай как се случва този бездушен, масов садизъм на превръщането на интелигентни и чувстващи същества в продукция, в името не на друго, а на „бога“ пара. А парите са само символ на социална власт.  Принципно няма лошо в разполагането с материални ресурси, стига да си просто управител, да съзнаваш, че само ги ръководиш, но в никакъв случай не си собственик, а само употребител, при това така, че да послужат за благото на всички! А това е отговорност. А желанието за притежаване и властване, но без въпросната осъзнатост и отговорност, си е чиста проба дяволия - от нея страда глобусът ни! На лишения от свързаност със законите на живота, с Дхарма човек, му остават единствено нагоните на бозайника, в когото временно обитава и механичният интелект. Нагоните, сами по себе си, са природни. При животните те са употребявани в хармония с природата. При човека обаче, когато е загубил връзката с висшата си природа, с това, което го определя като Човек, а именно божествеността му, бинарният интелект започва да служи единствено на нагоните. Когато няма любов, има страх, тъга, алчност, омраза… Когато няма светлина, има тъмнина. Тогава целта, в случая териториално – властовия нагон, проециран в нуждата от компенсиращо страхове социално - стадно доминиране, което се осъществява чрез символа на парите, оправдава каквито и да нечовешки средства за постигането си. Тази етиопатогенеза в съвременното човечество (в последните 8000 години, както твърдят някои мъдреци) в частност води и до ужаса на концлагеричната животинска злоупотреба от страна на плешивия примат.

 Промишлено изтезаваните теленца са отделяни от майките си часове след раждането си. Някои скоро стават на пържоли, други продължават жестокото си съществуване, далеч от природата външна и вътрешната им природа и нужди, от любовта на майките си, от всичко, определено за присъствието им на тази земя от самия Живот. Нарочно наричам това същестуване изтезание, а не живот - защото човешкото безумие очевидно граници няма. Промишлената гавра (да, гавра, а не живот или отглеждане) с чувстващи същества, е позор за човешкия род. Практикува се мащабно едва от петдесетина години. Никога досега човечеството не е било така дяволски жестоко към събратята си земляни в такъв легализиран и публично приет, огромен мащаб! На снимката е теленце, депресирано от раздялата с майка си - да, живите същества имат чувства, освен че са месо за някоя плешива маймуна, недостойна да се нарече човек. Ужасни са условията на промишлено отглеждане и на прасетата, на животните за кожи, на птиците и т.н. А колко кошмарни са касапските им убийства, какви потоци от кръв и болка се леят в името на парата. Обаче фактът, че все повече хора се замислят над тези факти, събужда и ответни действия и освен информиране, се променя и съзнанието. Превърнахме планетата в адска касапница, мили хора. Промишлено, кошмарно отглеждане на животни, войни, изтезания, алчност, гняв, завист, порок, разврат, подменени цели, липсващ смисъл, глупава вещомания и сугестирано потребителство... Похот вместо любов, ревност вместо светло присъствие, насилие вместо свободно доброволие, краен индивидуализъм вместо здраво себеуважение, но със сърдечно осъзнаване на общността и единството с всеки и всичко... А колко лесно е да бъдеш Човек, да живееш с опора и център на битието си, основани на Любовта, на законите на хармонията. Те са тук, в книгата на живата природа, никога не са били губени, само достъпът до душевния поглед и прочит е позагубило технологизираното, но подивяло човечество! Ех, хора...

Дали растителното хранене не е вредно? Може би може да се намерят случаи на вегетарианци с небалансирана диета, на които действително им липсват дадени вещества в организма?

Човек избирателно филтрира информация, която отговаря на това, което му се иска да види. Когато растителното хранене е балансирано, нищо не липсва. Напротив, много по-естествено е, особено за съвремието, когато на планетата ни има постъпателна промяна на съзнателността, покачване на трептенията и самосъзнанието. Физическото здраве зависи от много фактори, като храната е само един от тях. Но, това да ядеш или не месо с мотивация здраве, тяло и т.н., е плитко поведение – варианти да поддържаш здравето си има много, но да бъдеш част от верига жестоки убийства, кошмарно отношение при отглеждане в тотално анти-природни условия, вече говори за много варварски примитивизъм, като оправданието „здраве“, се явява рационализация (вид психичен защитен механизъм) на диващина. Защото сърцето се раздира, когато осъзнаеш болката и насилието, които стоят зад парчето плът в чинията ти! Когато има съзнателност, когато живееш като душа, в настоящия етап и живот, растителната храна е изборът, диктуван от пулса на любовта.

Някои твърдят, че ако човек е с кръвна група "0", месоядството е препоръчително…

Има компромисни варианти като ядене на риба, яйца, млечни продукти. Това дори не е вегетарианство, но е добър междинен вариант. Но, да си представим една различна земя, която се задава след време, в която любовта, братолюбието, мъдростта управляват. Земя, в която институции като полиция, съдилища, армии липсват, защото хората са свързани с онези закони на Живота, които присъстват и сега в самата му тъкан, но човекът в заслеплението си е позагубил - Дхарма. Не, не е утопия, а реалност - при това естествена реалност, в която е потопена цялата Вселена. Една черна утопия, преобърната с главата надолу, е този свят на алчни и горди заблуди, в който съзнанието на мнозина понастоящем съществува. Съществува, но не живее. Защото живот няма там, където са сенките на невежото насилие. В такъв свят, мили читателю, да убиеш съзнателното си по-малко братче (тоест животно), за да го изядеш, е невъзможно. Познавам този свят още от детството си - вътрешният ми, сърдечен живот го живее - свързан е с онзи Дом, от където сме дошли тук, в малкото земно училище. Като дете понякога имах сънища и проникновения, в които ясно съзнавах любящите закони на един различен свят, от който скоро бях дошъл. В любомъдрия и съзнателен живот, който все повече низхожда на планетата ни, хората с определена кръвна група, със сигурност биха имали много варианти с какво да поддържат телата си... Аз лично познавам хора, които от десетки години са суровоядци и плодоядци. Виждал съм и хора, които единствено съзерцават слънцето, пият течности и медитират, а при това живеят активно, телата им са чудесно сложени и жизнени. Това засега са мало-процентни прецеденти, но фактът, че все повече зачестяват, идва от променящото се ниво на съзнание на планетата ни. А ние, обикновените хора, можем да намерим баланса си. Не че храненето е най-важно, а и не е нужно да се свръхфиксираме в него. Но, съобразеното със законите на Любовта хранене е един от факторите, които мъдрото сърце нашепва.

А нали е нужно да бъдем толерантни и търпеливи? Защо да не оставим нещата да се развиват сами, да си мълчим пред насилието на промишленото животинско отглеждане и да дадем време на производителите и потребителите да узреят?

Време на убийства... Търпението и толерантността са истински, само когато са функция на Любовта . Иначе са самонасилващ мазохизъм, себепотискане. Нека каквото и да правим и говорим, от обич да е. Поне да не спираме да се опитваме! От друга страна, дали трябва да бъдем пасивно търпеливи и толерантни, ако примерно знаем, че еди си къде си човешки деца са гледани за месо, органи, кожа и т.н. (а ферми за човешки деца, гледани за органи, наистина съществуват)? Може би, да изчакаме едно 1000 годинки съзнанието на отглеждащите ги и на ползвателите на продуктите да порасне или да се заявим дейно, именно защото законите на Любовта ни го повеляват?! Правя това сравнение умишлено. Разликата, която несъзнавано поставяме между нас хората и животните, се нарича видизъм (същите по качеството си, но в рамките на самия човешки вид феномени, са расизма и сексизма). Има я, но е минимално количествена, не и качествена. Виж, между хората и растенията, или между хората и минералите разлика вече има голяма - както количествена, така и качествена. Но, между нас, хората и бозайниците е наистина неглижируемо малка. Защото висшите бозайници, с които човекът сега се отнася масово така кошмарно, притежават пълния набор от емоции, идентични с тези на човешките, както и висши когнитивни функции. Именно тази илюзорно преувеличена разлика кара човека да приема насилието и убийствата на чувстващи същества с пасивна толерантност. Но, търпеливата толерантност може да се прояви и динамично. Ето затова съзнателният човек има пълното право да мисли, пише, действа, в посока ненасилие на тази планета!

Често продължаваме месоядството с думите или несъзнаваното оправдание „но аз обичам вкуса на месото“…

Това е илюзия. Обичаме не вкуса на месото, а на подправките и овкусителите. Замислял ли си се над това? Опитай парче сурово месо и прецени, доколко ти е вкусно. Дори парче термично обработено месо, когато е лишено от овкусители, е отвратително, самото ти тяло го отхвърля, освен в условия на екстремно оцеляване, разбира се.

 Гледам снимката и чувствам. Виждам как опитът в годините на жената познава дълбокото единство с потока на живота. Отвъд всякакви думи, сърдечният разум живее през всяко чувстващо същество. По отношението към по-слабите може да се види качеството на човека.

Само светлината побеждава тъмнината. Само любовта разтапя омразата! Само смиреното доверие преобразува страха. А зад всяка омраза живее страх и тъга. Омразата е единствено компенсация, присъща на слабостта и невежеството. Казвам го и на себе си!


Орлин, човек

вторник, 12 август 2014 г.

Да бъдеш Човек или какво и липсва на социалната ни система - коментар от Бони Стоянова

"Да бъдеш Човек или какво липсва в съвременната социална система?!"
Автор: Бони Стоянова

„Открадвам“ заглавието на Орлин Баев и ще си позволя да споделя някои мои мисли по темата.
Нямам дълбочината на неговия поглед и изказ, нито претендирам за способност на направя анализ или дам отговор, но темата ме вълнува  и често се случва да я обсъждам.
Социалната система, в която живеем е болна, защото сме болни ние.  Какво е болест ли – ами хайде да пробваме чрез отрицание – липса на здраве...и още малко по-нататък...загуба на естественото състояние...загуба на искреност...загуба на Човечност.
Това му е на обществото според мен. Загубихме (постепенно разбира се) връзката с най-дълбоко присъщите ни ценности, т.е. загубихме корените си  и започнахме да се „храним“ със заместители.

Колкото по-добър заместител измислиш, толкова по-известен ставаш и трупаш благосъстояние.
И наред с тази загуба на автентичност, станахме все по-невежи и все по-безотговорни.
Не е само у нас така – всеобщи болки са.

Парадоксално е, че сега когато имаме много по-голям достъп до информация сме много по-невежи от преди . Защо да четем, да се развиваме, да помним когато имаме толкова улеснения, когато с едно докосване на екрана на „заслужената си придобивка“ – „смарт“ телефон можем да питаме „чичко Гугъл“ ? Прехвърляме отговорността за всичко на неща, които кръщаваме „смарт“.
И...станахме емоционални тъпаци.

Гугъл няма да ни каже какво е щастие, какво значи уважение, какво е обич, какво е благодарност.
Да бъдем човеци може да ни научи само Човек.
А тук иде реч за една много по-дълбока нравственост, която се възпитава. Не, не бъркайте това с морал.  Морал е да спазваш определени норми или хайде още по-простичко казано...с пример.
Всички си спомняме как като сме били деца са ни казвали „И какво трябва да кажеш сега?“ и чакат да измърморим  „благоля“ или нещо подобно, за да ахнат и плеснат с ръце „Браво! Добро дете!“. Ето това е морал.

А дълбоката нравственост се възпитава когато обясняваш на детето какво е благодарност и да...да... „Защо?“ трябва да се благодари . Точно онова вечно „защо“ на малките деца, които се учат да го разгадаят този свят. И тогава когато възпитаваме децата си така, че да ценят усилията, вниманието, помощта на другите, да бъдат благодарни за дареното време, за съществуването на радост, за съществуването на приятели, дом, семейство... тогава тези деца ще започнат да пълнят думичките с истинско съдържание. Тогава ще казват искрено и от сърце „Благодаря!“.

Аз не харесвам западните общества – да може да поспорим, те са социални, уредени, по-дисциплинирани, по-морални, но не и по-човечни. Често го наричам онзи „пластмасов свят“.

И пак се сещам за един виц
– Какво се чува край немски строеж?
-          „шойн, шойн...шойн..шойн...“
-          Ама какво е това?
-          Работниците си подават тухли – „Бите шойн“, „Данке шойн“..... „шойн...шойн“...

И си казвате колко възпитани хора. Да, възпитани....ама смисъл никакъв...това е като американското „Здравей! Как си?“ . Ама да не вземете да си помислите, че се интересуват – просто така се поздравява вече – навик.

Ама кой ни създава тези навици, кой гради морал върху липсваща основа?
И защо всички отказваме да поемем отговорност за това, че ние възпитаваме тези поколения? Защо се оплакваме че „днешните деца са такива, днешните младежи онакива...“?
Мисля, че всеки един от нас, който се замисля по темата „Какво му е нашето общество" и къде изчезна Човекът, може да направи не малко, за да възвърнем радостта в живота на всички.
Аз лично не съм се отказала да обяснявам смисъла на всяка думичка на децата край мен,  доколкото мога да показвам значението на това да живееш с отворено сърце и съзнание, да поемаш отговорност и да живееш , за да даваш.

Дали боли да си добър Човек? Не...не боли от това... Да си добър  и човечен е щастие!
Боли от поведението и отношението на заболелите членове на обществото ни...но и това боли, докато не се научиш да се справяш с тези рани.

Та си мисля, има шанс за света. Всички тези усилия на психолози, терапевти, ментори, коучове...всички възродили се школи, които ни учат да се обръщаме към себе си и към най-доброто вътре в нас, за да го проявим навън, не са случайни.  Аз съм убедена, че  ефектът на пеперудата ще се прояви...

Затова колкото повече хора изказват мнение по темата за Човечността и Човеколюбието, за проява на най-доброто Аз, за намиране на призванието и мисията, за работа в полза на другите, за осъзнаване на това, че всички трябва да произвеждаме стойност преди да искаме да ни се даде нещо....толкова по-близо сме до намиране на лек за болните си души.

След като сме сбъркали посоката, летейки на крилете на фантастиката към други планети, с приятели роботи и търсейки измислени фентъзи същества и форми на разум, нека се обърнем към единственото, което имаме – тук и сега, този свят и себе си и...тогава постиженията ни и напредъкът ни няма да ни убиват!

Бони Стоянова

неделя, 10 август 2014 г.

Да бъдеш Човек или какво липсва в съвременната социална система?!

 Рисунката добре илюстрира социалната и икономико-политическа система, движеща обществото! ...

Управляващите банкери - на върха на пирамидата на социалната, невежа психопатия. Под тях подчинените им, надзираващи правителства. А роб-отникът, слугата (служителят) - ти!

Живеем в странен свят. Като риби на сухо сме. Пробваме да подменим водата на любовта, съчувствието, съпричастното единство, толерантността, благото търпение, дълбинната ни свързаност един с друг и с всяко чувстващо същество, на ние и наше, тоест на всичко, което определя щастието ни, с жалки сурогати: крайният индивидуализъм на аз и мое, власт, финансови ресурси и стремеж да имам, вместо да съм, позволяващи още власт, лъжа, манипулация, безлюбен секс, имоти и предмети, алчен стремеж към производствени и капиталови ресурси, с които уж да се защитим от… безумната жажда за любов в душите си. Като няма обич, заживява страх и омраза. На мястото на естественото единство, се настанява психопатният нарцисизъм и социопатната нужда от надмощие над другите – за да сме по-големите, по-защитените, по-контролиращите… безумния си страх от откъснатостта си от цялото. Колкото и да се опитваме да компенсираме страха си с гневно насилие над брата си, единственото, което можем да почувстваме, е отражението на собствения си ужас в очите му. 
Избиваме другите видове, чувстващи братя, смачкваме природата и планетата, забравили, че не е наша собственост, а само гостуваме… Въобще, знаем ли кои сме, какво търсим тук, познаваме ли живота в дълбочината и висотата му? Или, нагодили науката към незнанието си, си мислим, че нещо знаем и можем, толкова жалки в невежеството си. Развиваме технологията си – но за да лъжем и убиваме по-масово и качествено, за да бягаме все повече в свят на технологична илюзия, несмеейки да се допрем до кошмара на бездушието в ума си.

Живеем в свят, управляван от парите, вместо от човечността. Наричаме го пазарна икономика. Бягайки от робията на ума на материалистичния комунизъм, скачаме към илюзията за свобода на обсебения от бездушна робия на парата капитализъм. В комунизма има общност, заедност, човешки идеали, сътрудничество, безкористно живеене в името на идеал, системата му се движи не от парите, а от способностите на членовете на обществото му. Но, имаме и ограничение на словото и свободната мисъл, плосък материализъм, тоталитарна злоупотреба с властта… При капитализма имаме свобода на словото, добър предприемачески дух, свободна изява на качества и таланти. Но имаме и нечовешка робия на финансова система, превърнала се в цербер, в глобално раково образувание, смучещо още и още… човещина. Защото това, което определя човека като такъв, се поставя в калта, в името на властта на парите. Власт, която невротично, но неефективно компенсира кошмара в ума на 1% от населението – власт-имащите, психопатни господари на икономическата, болна система. И тъй като „рибата се вмирисва откъм главата“, по механизма на проективната идентификация*, стремежът към властта на парите, придобивани на всяка цена, с погазване братолюбието, единството с живота на планетата и Живота въобще, се проектира като сугестирана цел в обществото. А масата хора, по качеството на съзнанието си, дремят, дори спят, нямайки си и представа какво дирят на тази планета, в краткото си, обусловено съществуване. /* Проективна идентификация – психичен механизъм, при който даден индивид или група индивиди проектират собствени очаквания, конфликти и психични съдържания в други, които се идентифицират и действат спрямо тях./

Нека за малко си представим, че сме способни да вземем най-доброто и от капитализма и от комунизма. Какво се получава? Едно общество, в което се цени общността, сътрудничеството, човешкият фактор и потенциал, следва се общочовешки идеал, а в същото време имаме свобода на словото, цени се свободното предприемачество и се стимулира нормалното различие, въз основа на развитието на личните таланти и качества. В интерес на истината, някои съвременни държави, такива като Канада, Скандинавските държави, Германия и др., донякъде съчетават най-доброто от тези социални системи. Донякъде. Защото колкото и висок икономически стандарт и добра социална политика да се поддържа, нещо продължава да липсва. В самата структура на финансовата система, така както се случва глобално, лесно прозира култът към Мамона, в основата на който стоят чисто животинските нагони: власт, секс, агресия, стадни и териториални мотиви, на които механичната логика служи. Финансовата система тук се явява само слуга на тази механична и водена от животинските нагони логика. В името на контрола над другите, се извършват чудовищни дела, финансово - политически манипулации, в които човекът и въобще животът, е само статистическа бройка, обслужваща нечия диаболична алчност, цели континенти се държат в мизерия, убийството и изтезанието на по-слабите и малки братя, животните, бива приемано за нормално (приема се, че високо интелигентни и чувстващи същества могат да бъдат наричани продукция и бъдат насилствено зачевани, кошмарно отглеждани и насилствено убивани, като животът им бива наричан месна или кожна промишленост…). В споменатите държави обаче, макар и да се поддържа добра социална политика, моралните, нравствени и етически стойности все повече липсват и се превръщат във функция на прекомерния, краен индивидуализъм. 

Тези ми размисли ме навеждат към заключението, че дори и в най-добър вид, нито комунизмът, нито капитализмът или най-доброто им съчетание, са актуално решение на съвременната социална и нравствена криза.

Какво липсва в пъзела на съвременното глобално човечество? Какво кара хората автоматично да робуват на невротичните комплекси и психопатни проекции на власт имащите, които през финансовата система, манипулират политическите си слуги, а оттам и индивидуалните съзнания? Казано с прости думи, не забравихме ли да бъде хора, да общуваме, да се разбираме, да си прощаваме, да състрадаваме и емпатийно съчувствайки си, да се обичаме и дружим сърдечно, споделяйки и болките и мъките, но и радостите и добруването си?!  Без да отговарям, отговорих – ако имаш очи да видиш и уши да чуеш, мили читателю!


Орлин, човек

Ученето на психология и психотерапия - мода или призвание

 Сега е модерно да се учи психология и психотерапия. Както преди време беше модерно да се учи инженерство или друга техническа специалност... Мода. Ако обаче несъзнаваната мотивация за учене на психотерапия идва предимно от такива социални сугестии, тя би била твърде крехка и лесно разпадаща се. Самото учене на психология плюс школи в психотерапията отнема едно десетина години, много разходи, упоритост, търпение, способност за бързо учене, много добра памет и силен ум. Но това е само началото. Самата практика на психотерапия, след първите две-три години на АХ-ване, изисква преди всичко огромна състрадателност, сърдечност, човечност, милосърдна съпричастност и ... смирение пред често нелеките казуси и огромната болка, с която се работи всеки ден. Та, извън социалните модни течения за професионална реализация, особено в тази професия, ако отвътре липсва призванието, всичко бързо се разпада на пух и прах.

Макар че, има и различна мотивация. Някои отделят цялото време за учене, но се насочват към професията на университетския преподавател и/или на предприемача в психотерапевтичната област. В която и терапевтична школа да преподават и супервизират, в които и университети да преп(р)одават знанията на някой друг, но основната им работа далеч не е толкова и основно с пациенти. А титлите определено нямат много общо с лечението на души. В този случай, макар и да се водят терапевти, такива хора са предимно университетски кадри, организатори и водещи обучения в дадена терапевтична модалност на психолози и др., но реалният им капацитет за терапевтична помощ, въпреки дипломите, често е несъответен. Тук мотивацията е сигурността, финансовата обезпеченост и т.н. Аз продължавам да твърдя, че има голяма разлика между това да преподаваш психотерапия, но да я работиш от дъжд на вятър с много ограничен брой пациенти и психотерапията като основна дейност. Тъй като, за да бъде постигната висока ефективност, психотерапията изисква пълно отдаване. Защото преди да бъде професия, е призвание! С тези редове в никакъв случай не говоря за стойността на хората, избрали университетска кариера, нито пък за тези с предприемаческа мотивация в психотерапията. Само казвам, че за да бъдеш резултатен, е нужно да се занимаваш с психотерапията като основна дейност, в пряк допир с пациента, като в течение на години и години, ежедневно трупаш опит и се учиш - не само от постоянните си обучения и самоподготовка, а от самата работа и от ... взаимодействието с пациентите си! Няма как такава изключително изискваща качества, опит и преживелищни познания дейност, да бъде практикувана между другото, не и с устойчиво високи и качествени резултати при поне 70-80% от случаите!  

Ако човек започне работа с пациенти и мотивацията му е предимно финансова, скоро вижда, че парите нито са твърде много, нито пък е твърде успешен. Защото истинската, издържаща проверките на времето и всички трудности мотивация тук е обичта към човека, към целокупния живот в човека! Нямаш ли тази мотивация, можеш да се превърнеш в бизнесмен в тази област, в преподавател, в организатор, супервизор и т.н., но дипломите ти ще бъдат единствено хартия! 


Орлин Баев, човек